РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300500036 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№209/06.01.2022г депозирана от
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. К.М.
против Решение №1370/29.07.2021г. постановено по гр.д.№2382/2021г. по
описа на ПРС, деветнадесети гр.с., с което се обявява за нищожна клаузата
на чл. 5 от сключения между Н. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. *** и "Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51,
вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20/, Договор за кредит от 10.09.2017 г., предвиждаща
обезпечение на договор с поръчителство, поради противоречие на добрите
нрави. С постановеният съдебен акт се осъжда "Фератум България” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
Младост 3, бул. „ Ал. Малинов" № 51, вх. А, ет. 19, ап. /оф. 20/ да заплати на
Н. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, сумата от 150 лв.(сто и
петдесет лева) за разноски за производството, а на адвокат Е.Г. И. М., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, сумата от 300 (триста) лева за
1
адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата. Решението на първоинстанционния съд се обжалва
като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в
жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт като
вместо това отхвърли иска като изцяло неоснователен. Претендират се
разноски съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна Н. П. Х., ЕГН **********, чрез процесуалния
представител адв. Е. И. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.
Претендират се разноски – адвокатски хонорар в размер на 300лв по реда на
чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че
при преценка на клаузата предвиждаща обезпечение на договор с
поръчителство в договора за потребителски кредит и параметрите на
договора за потребителски кредит - заемна сума от 500 лв., при уговорен
годишен лихвен процент в размер на 33,70 %, и годишен процент на
разходите 49, 03%, при уговорено "поръчителство" от страна на "Фератум
Банк" ЕООД, като одобряването на обезпечението се извършва с
одобряването на кредита, се налага извод, че последните клаузи са нищожни
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави,
като нарушаващи принципа на справедливост и създаващи условия за
неоснователно обогатяване на гаранта. Приел е, че посочените клаузи, наред с
ГЛП и ГПР, водят до нееквивалентност на насрещните престации при
установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или
риск, поети от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договарянето на такса в такъв висок размер.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно,
пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.
След преценката им, настоящият съдебен състав направи следните
правни изводи:
Установява се по безспорен начин по делото, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит
№*** г., по силата на който на ищеца е предоставена от ответника в заем
сума от 500 лева, дължима на 3 вноски, при 33,70 % лихва и годишен
процент на разходите по заема в размер на 49,03% . В чл.5 от процесния
договор, е договорено, че заемът се обезпечава с поръчителство
предоставено от „Фератум Банк“ в полза на дружеството. Одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и
съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
3
кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в
него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2
от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя. В конкретният случай възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител,
различно от кредитодателя, по друг договор, но който договор е пряко
свързан с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.
19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, възнаграждението следва да бъде
включено при изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в
съдържанието на процесния договор за кредит, не е отразена
действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не
е включено възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с кредита.
Съгласно заключението на ССЕ, изготвена от вещото лице Й. П., което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, в размера на
годишния процент на разходите по заема договорен от 49.03%, е включена
единствено възнаградителната лихва, която е в общ размер от 33.70 лв по
процесния договор от 10.09.2017г. Такса гарант обаче, не е включена в
размера на ГПР по Договора за кредит от 10.09.2017г., тъй като гаранцията се
предоставя по отделен договор за гаранция сключен с „Фератум банк“ ООД.
Ако в ГПР се включи такса гаранция, която е в размер на 100лв, то общия
размер на ГПР по Договор за кредит №*** г., ще достигне 109.03%.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при
сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на
обезпечение под формата на гаранция в чл.5 от същия, за което се дължи
възнаграждение, е направен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има
характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка
4
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на този закон е нищожна. Установи се, че с
процесната клауза на чл. 5 от договора за кредит, се създава задължението за
предоставяне на обезпечение, чрез предоставяне на гаранция от юридическо
лице, предложено от кредитодателя, което предпоставя допълнителни
разходи за потребителя, непосочени в договора.. Съгласно чл. 145 от ЗЗП
неравноправната клауза в договор се преценява, като се вземат предвид
всички обстоятелства, свързани със сключване на договора, към датата на
сключването и всички клаузи, не само на договора, а и на друг договор, от
който той зависи. А съгласно легалната дефиниция в закона неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, каквото при процесния договор, в конкретната
разпоредба, с оглед посочените по-горе обстоятелства, се установява.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя
направения от първоинстанционния съд извод, че клаузата на чл.5 от
сключения между страните договор за кредит е нищожна, поради което
предявения иск се явява основателен. Първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден,
а жалбата като неоснователна оставена без уважение.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на пълномощника
на въззиваемия се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за
осъщественото безплатно представителство пред настоящата инстанция, на
осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, платимо от жалбоподателя.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1370/29.07.2021г. постановено по гр.д.
№2382/2021г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с.,
5
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 3”, ул. „Александър
Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. 20, представлявано от управителите И. Д. и
Д. Н., да заплати на адвокат Е.Г. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.
П., ул. ***, сумата от 300лв /триста лева/ възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство във въззивното производство на Н.
П. Х., ЕГН: **********, по договор за правна защита и съдействие от
17.02.2022 г., на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6