МОТИВИ
НЧХД №143/2018г.
Подадена е тъжба от Б.Г.Ц.,
с ЕГН **********,*** срещу М.Т.П. , с ЕГН ********** ***. В нея се твърди, че на
02.07.2017 г. около 08.00 часа в с.Бързия на ул. „Христо Ботев” нанесъл побой
на Б.Г.Ц. *** и причинил на същия лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно хематом
с охлузна рана 2 см
в областта на главата, хематом в областта на левия пекторален мускул, болки в
лявата раменна става без видими външни белези, хематом в лявата подбедрица, хематом
в областта на втори пръст на лявата ръка.. Намира, че с
действията си подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл.130, ал.2 НК и иска от съда да му наложи съответното наказание. За претърпените от него
болки и страдания претендира обезщетение в размер на 3040 лева, платими ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане. От
тях 3000 лева неимуществени вреди и 40 лева – имуществени. С определение от 21.06.2018
г. гражданския иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство и тъжителят е конституиран като граждански ищец.
В съдебно заседание тъжителят
лично и чрез повереник поддържа тъжбата си и ангажира доказателства, както за
твърдяното извършено спрямо него престъпление, така и досежно претърпените
болки и страдания.
Подсъдимият не се признава
за виновен. Дава подробно обяснение за случая, като твърди, че не е удрял
тъжителя.
Делото се разглежда повторно
след отмяна на постановената по – рано от друг състав оправдателна присъда.
По делото са приети писмени
доказателства. Изслушани са показания на посочени от страните свидетели. Извършена
е и очна ставка между двама от тях. От съвкупния анализ на доказателствата,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Тъжителят и подсъдимият са
съседи, живеят в с.Бързия и са с влошения отношения помежду си, датиращи преди
процесната дата. На 02.07.2017 година около 7.00 – 7.30 сутринта тъжителят се
прибрал от работа и спрял колата си пред дома си на ул. „Христо Ботев” 16. По
това време там бил и подсъдимият П., който бил вързал коня си на оградата между
други коли. Тъжителят му направил забележка в смисъл, че е възможно животното
да увреди колите. Подсъдимият отказал да го премести. Между двамата възникнал
спор, като първоначално се сдърпали около въжето на коня (единият го отвръзвал,
а другият го завръзвал), а в последствие подсъдимият започнал да нанася на
тъжителя удари с дървена тояга. Нанасял ударите безразборно. Част от тях попаднали
в областта на главата и в лявата част на торса, като са налице данни за
наранявания в областта на лява подбедрица, лява раменна става. Пряк свидетел на
случващото се станала св. М.Ц. – съпруга на тъжителя. Започнала да вика сина си
на помощ. Св.Н.Ц. (наричан Коци) се притекъл на помощ. Излизайки на улицата,
видял съпругата на подсъдимия да държи сопа и да се отправя към мястото на
инцидента. Издърпал сопата от ръцете й и понечил да продължи към баща си и
подсъдимия. В това време забелязал, че съпругата на подсъдимия св.П.,
изстъпвайки се назад след като вече бил иззел сопата от ръцете й, пада в
козарника. Последният се намира под нивото на улицата. При падането П.
започнала да се задушава (била си глътнала протезата). Ц. започнал да й оказва
помощ. Дошла и св.М.Ц.. И двамата призовали разправящите се Ц. и П. да
преустановят и да окажат помощ. След като Н.Ц. извадил чуждото тяло, св.П. се
свестила и я извели навън. Ц. видял, че по главата на баща му има кръв. Тъй
като последният изпитвал болки, на следващия ден посетил болницата в град
Берковица. Бил прегледан, а началника на хирургично отделение издал медицинско
удостоверение, в което вписал констатираните наранявания – хематом с охлузна
рана около 2 см
в областта на главата; хематом в областта на левия пекторален мускул с диаметър
5-7 см,
синкаво лилав цвят на кожата; болки в лява раменна става; хематом в лявата
подбедрица с диаметър 5-8 см;
хематом в областта на 2ри пръст на лявата ръка.
За да достигне до
категоричен извод за описаната по – горе фактическа обстановка, съдът взе
предвид показанията на разпитаните свидетели – св.Н.Ц. и М.Ц.. Макар последните
да са съответно син и съпруга на пострадалия, в показанията им е налице
логическа връзка и последователност, подкрепят се от представените по делото
писмени доказателства – медицинското свидетелство и се потвърждават от
показанията на разпитаната свидетелка М.И.. Последната е съседка на страните,
чула е скандала помежду им и когато е излязла на улицата е видяла подсъдимия да
нанася удари на тъжителя. Без значение в случая е, дали някой от свидетелите
видял подсъдимият конкретно да удря пострадалия по главата, по ръката или по
крака. На улицата са били първоначално само двамата; свидетелите са видели
подсъдимият да размахва дървен кол и да нанася с него удари безразборно по
тялото на пострадалия; самите наранявания са описани от компетентно медицинско
лице непосредствено на следващия ден, а още веднага след като боят бил
преустановен по тялото на пострадалия имало видими белези.
Съдът не кредитира
показанията на св.П., съпруга на подсъдимия. Последните са изолирани от
съвкупната преценка на останалите доказателства по делото. Налице са и явни
несъответствия в тях. Така например последната сочи, че била клекнала да дои
козите си непосредствено до вратата на козарника и затова имала видимост към
случващото се на улицата. Същевременно била преградила входа на козарника с
дървена преграда (нарича я в показанията си перде), висока около метър.
Козарникът се намира под нивото на улицата. Синът на пострадалия прескочил при
нея и започнал да я бие. За съда е логически необяснимо, как ако е клекнала на
ниво под уличното и пред нея има преграда един метър, ще има видимост към
случващото се на улицата и как, след като е в непосредствена близост до
преградата синът на пострадалия ще прескочи – логически тя се явява
допълнително препятствие зад преградата.
Законът гарантира телесната
неприкосновеност на гражданите и предвижда за наказуемо деяние, което наранява
целостта на тъкани и органи. Характерът на нараняванията, получени от
тъжителката в конкретния случай се определя от разпоредбата на чл. 131, ал. 1 НК и от възприетата съдебна практика като лека телесна повреда. Нараняванията
са причинени от действията на подсъдимия – нанасяне на удари с тояга, попаднали
върху различни части от тялото на тъжителя. Деянието е извършено при форма на
вината умисъл - подсъдимият е съзнавал противоправния характер на действията си
и е целял настъпването на вредоносен резултат.
Като прие, че е извършено
деяние, квалифицирано от закона като престъпление, съдът призна подсъдимия за
виновен. При определяне на наказанието приложи разпоредбата на чл. 78а НК като
отчете чистото му съдебно минало, липсата на причинени съставомерни имуществени
вреди и размера на предвиденото в закона наказание. Поради това го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в минимален
размер.
С деянието на тъжителя са
нанесени увреждания, които са му причинили болки и страдания. Безспорно е налице
непозволено увреждане, последиците от което следва да бъдат репарирани с
адекватно обезщетение. Законът въвежда задължение на съда да определи това
обезщетение по справедливост. В случая обаче, в първото съдебно заседание съдът
прикани страните към спогодба. Самият тъжител пожела да бъде сключена спогодба
при положение, че подсъдимият го обезщети със сумата от триста лева. Съдът
приема, че именно тази сума пострадалият приема за справедлива да обезщети
понесените от него болки и страдания, поради което и присъди именно такава
сума. По делото липсват доказателства за претендираното имуществено обезщетение
от 40.00 лева, поради което и съдът отхвърли този иск.
С присъдата подсъдимият бе
осъден да заплати на тъжителката направените разноски, а на съда – дължимите
държавни такси.
При такива мотиви съда
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :