О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 19.02.2021г.
Апелативен специализиран наказателен
съд, първи въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ
НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
разгледа докладваното от съдия Димитров
в.н.ч.д № 68 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 345 НПК.
Постъпила е частна жалба от адв.
М. А., в качеството й на защитник на подсъдимия И.И.П., против определение от 09.02.2021г.
по н.о.х.д 2604/2020г. по описа на СНС, 11-ти състав. Определението е
постановено в разпоредително заседание, като съдът е приел, при обсъждане на
въпросите по чл. 248, ал.1, т. 6 от НПК, че следва да измени мерките за неотклонение
спрямо подсъдимия Р. Л. Р. - от „Парични гаранции“ в размер на 50000 лева на „Парична
гаранция“ в размер на 25000 лева, а спрямо подсъдимия И.И.П.- от „Парични
гаранции“ в размер на 30000 лева на „Парична гаранция“ в размер на 15000 лева.
Със същото определение СНС е отказал да отмени мерките за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на Р.Б.“ и по отношение на двете подсъдими лица.
С частната жалба се прави искане
да бъде отменено определението и да се измени мярката за неотклонение на подсъдимия
И.И.П. от „Парична гаранция“ в „Подписка“ и да бъде отменена мярката за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р.Б.“. Излагат се
доводи, че подсъдимият П. е с изрядно процесуално поведение, съдействал е на
органите на разследването, не е налице опасност от укриване или извършване на
престъпление. В жалбата се сочи, че определения размер на „Паричната гаранция“
от 15000 лева е прекалено завишен с оглед епидемичната обстановка в страната и
отражението на наложените мерки върху дохода на подсъдимия, и възможността му
да издържа семейството си. Твърди се, че подсъдимия П. е трайно свързан със
страната и липсват данни, от които може да се направи извод, че съществува
опасност от укриването му извън пределите на страната. Посочено е, че
наложената мярка за процесуална принуда ограничава правото за свободно
предвижване на подсъдимия П..
Апелативният специализиран
наказателен съд, след като се запозна с жалбата и провери изцяло съдебния акт,
намери за установено следното:
На подсъдимия П. е повдигнато обвинение
по чл. 304, ал. 1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК. Първоинстанционният съд е
приел, че следва да намали размера на взетата спрямо подсъдимия П. „Парична
гаранция“ от 30000 лева на 15000 лева, мотивирайки се с пандемичната
обстановка, която е довела до намаляване доходите на лицата. СНС е счел, че не
следва да отменя мярката за процесуална принуда „Забраната да напуска пределите
на Р.Б.“, приемайки, че не са налице основанията за това.
Настоящият
въззивен състав се въздържа от оценка и анализ на достоверността, и
достатъчността на доказателствените материали, правна квалификация, авторство и
вина, доколкото това са въпроси по същество и са извън предмета на настоящото
произнасяне. Единствено
следва да се посочи, че след първоначален прочит на доказателствата по делото,
може да се направи обосновано предположение за евентуалната съпричастност към
престъпната деятелност, за която са повдигнати обвинения на подсъдимия П..
Първоинстанционният
съд непълно е мотивирал решението си относно преценката за наличието на
законовите предпоставки за продължаване на изпълнението на мярката за
неотклонение „Парична гаранция“ по отношение на подсъдимия П.,
ограничавайки мотивите си само до затрудненото имуществено състояние на лицето.
В тази връзка, настоящият въззивен състав следва да посочи, че и към настоящия
момент е налице реална опасност от извършване на престъпление от страна на
подсъдимия. Тази опасност се извежда от характера и спецификите на престъпната деятелност, за която
е повдигнато обвинение на лицето.
Твърденията
в частната жалба - за тежко финансово положение на подсъдимия П., не са
подкрепени с доказателства по делото. Също така следва да се има в предвид, че
гаранцията в размер на 30000 лева, е била внесена от подсъдимия П. още в хода
на ДП и намалението й наполовина от първоинстанционния съд, в достатъчна степен
е съобразено с положението в страната обусловено от епидемичната обстановка.
Въззивният
съд прецени и останалите обстоятелства по делото, и изложените в частната жалба
доводи, като не установи предпоставки да измени контролираното определение. Съгласно чл.61, ал.2 НПК, следва
да се вземе предвид и имущественото положение на привлеченото към наказателна
отговорност лице, но с оглед данните по делото, не може да се приеме, че намалената
на половина гаранция, се свързва с непосилни за подсъдимия ограничения, с оглед
имуществения му статус и конкретните установени обстоятелства по делото
свързани с него. Следва също така, да се отбележи, че именно тази мярка за неотклонение,
по вид и размер, може да изпълни поставените й от чл. 57 от НПК цели, включително
и обезпечаване участието на подсъдимия П. в производството по делото, на база на конкретното
тежко обвинение срещу него.
Предвид това АСНС, приема, че липсват
основания за допълнително намаляване на размера на паричната гаранция определена
на подсъдимия
П. от СНС или заменянето и с МН „Подписка“, като определението в този смисъл на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Относно искането за отмяна на мярката
за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р.Б.“, според въззивния съд, към
настоящия процесуален момент не са налице основания за ревизиране на това
процесуално ограничение. Все още се установява риск от укриване извън пределите
на страната, обусловен основно от тежестта на обвинението срещу подсъдимия. Също
така, не са предоставени и доказателства, сочещи за наличие на обективна
причинна, подсъдимият П. да напусне пределите на страната. В тази връзка, не се
споделя и защитното възражение, че тази мярка за процесуална принуда ограничава
правото на свободно предвижване на лицето, тъй като при наличие на уважителна
причина за напускане на Р.Б., компетентния съд има възможност да даде
съответното разрешение за това.
Предвид на гореизложеното АСНС,
приема, че не са налице основанията за отмяна на мярката за процесуална принуда
„Забрана за
напускане пределите на Р.Б.“ по отношение на подсъдимия П., като определението
на СНС следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Воден от горното и на основание чл.341 ал.2 и чл.345 НПК, АСНС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение
от проведено на 09.02.2021г. разпоредително заседание по НОХД № 2604/2020г. на
Специализирания наказателен съд, с което е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия
И.И.П. в „Парична гаранция“ в размер на 15000 лева и с което е оставено без
уважение искането за отмяна на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане
пределите на Р.Б.“ по отношение на подсъдимия И.И.П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.