Определение по дело №165/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл. 72 от ЗС за заплащане на подобрения в размер на 34997.87 лв. в процесния недвижим имот, а при условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 74 от ЗС за заплащане на сумата от 34997.87 лв., представляваща стойността на разноските за извършените в сградата подобрения, ведно със законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 5, дело № 15/1990 г. на районния съдия при Момчилградския районен съд, първият от тях бил признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот, намиращ се в чертите на с. Я., Кърджалийска област, представляващо дворно място, неурегулирано, от 600 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа с таван, със застроена площ от 72 кв. м. С Постановление за възлагане на имот от 13.06.1997 г., влязло в сила на 27.06.1997 г. по изп. д. № 322/1994 г. съдия- изпълнителят при СИС при Районен съд- Момчилград възложил имота на М. Х. Ю., който с нот. акт за покупко- продажба на имот № 163, том I, дело № 478/1997 г. на районния съдия при Момчилградския районен съд, продал имота на двамата ответници по иска М. С. Д. и Н. Б. Д.. С нот. акт за дарение № 108, том I, рег. № 1920, дело № 106/29.12.2010 г. на нотариус Д. К., ответниците дарили имота на дъщеря си Т. М. Д.. За тази сделка ищците узнали по време на гр. д. № 483/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд, при получаване на призовката. Не били уведомени, че други лица имали претенции за собственост върху описания имот. Първия от ищците бил незрящ, което създавало трудности при общуване и узнаване на факти и това било известно на ответниците. През периода от 2000 – 2005 г. ищците често посещавали имота, отсядали в къщата за продължително време и за това партидата за ел. енергия /и в момента/, била на името на първия ищец; заплатили данъка на къщата за периода от 2000- 2011 г.; стационарния телефон се водел на името на първия ищец. При посещенията в имота никога не били установявали вещи на други лица или такива, от които да се направи извод, че други лица живеят в къщата и се грижат за нея и дворното место. Освен това, двамата ответници по гр. д. № 28/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, в съдебно заседание, в качеството на свидетели, и в писмен отговор на исковата молба, заявили, че от 2005- 2006 г. не са посещавали имота. При издаването на ръчна скица по геодезическо заснемане на имота, представена по гр. д. № 483/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд, се установявало, че през м. ноември- декември 2010 г. при заснемането на имота, ответницата Н. Б. Д., заедно със специалисти, посетила имота и узнала за извършваните подобрения в него, като не попречила и не уведомила ищците, че са собственици.

Към м. септември- октомври 2006 г., при едно от посещенията в имота, първият ищец, заварил сградата необитаема, с паднал покрив, прогнил под, а в стаите- складирана слама. Независимо от това, докато ищците били в имота и извършвали СМР, при снабдяването с нотариален акт за собственост на дворното место по давностно владение, двамата ответници Н. Д. и М. Д. установили повече от десетгодишно давностно владение на имота и били признати за собственици, което сочело, че те са знаели за извършените от ищците подобрения и съзнателно не са се противопоставили на извършването им и на промените в имота, с цел да се обогатят за сметка на ищците. Тъй като имота бил необитаем и занемарен през м. септември- октомври 2006 г. и със съзнанието, че били собственици на имота, ищците закупили строителни материали, ангажирали строителни работници, подготвили сградата за СМР и извършили първите СМР- поставили входна метална бронирана врата на сградата. Фактическото извършване на подобренията в сградата започнали от пролетта- м. април 2007 г. и завършили към края на м. декември 2010 г.

Ищците се считали за добросъвестни владелци, евентуално приравнени на добросъвестни владелци по смисъла на чл. 74 ал. 2 от ЗС. Извършените подобрения в имота, като стойност по видове и обем, разходи за материали и труд, били в размер на 34997.87 лв. и се изразявали в посочените в таблица СМР-та, както следва: тавански етаж- Висяща и лежаща покривна конструкция от объл и дялан смесен дървен материал; Плътна дървена обшивка покрив; Покриване с обикновенни керемиди върху Дъсчена обшивка; Челна Дъска 25/3 см, декоративна; Остъкляване дървена дограма - 4 мм; Тухлена зидария за самостоятелни комини на вароциментов разтвор 60/40 2 бр.; втори етаж- Дюшеме от дъски върху жб плоча, върху бичмета 5/5 и ъглови первази; Настилка гранитогрес коридор; Изолация върху жб плоча 5 см. ХРЗ фибран т.8 и т.7; Циментова замазка 3 см; Настилка гранитогрес по стълбище, етажи; Мазилка по стени; Мазилка по тавани; Остъкляване дървена дограма - 4 мм; Трикратно лакиране по столарски работи; Грундиране с безир дървени плоскости; Машинно циклене на паркет т.7; Лакиране подове т. 7; Дървени первази по дограма 8/2,5; Лята кухненска мивка, облицовка с фаянс и дървени врати 156/50/80 см; Облицовка фаянс по начупени стени и мивки; Брави (комплект) по дървени врати; Обков прозорци и балконски врати; Боядисване с варов латекс по стени и тавани; първи етаж- Бетонова настилка 10 см; Настилка гранитогрес коридор и баня; Изолация върху жб плоча 5 см. XPS фибран т.25; Циментова замазка 3 см; Дюшеме от дъски върху жб плоча, върху бичмета 5/5 и ъглови первази; Мазилка по стени; Мазилка тавани т. 25; Остъкляване дървена дограма- 4 мм; Трикратно лакиране по столарски работи; Грундиране с безир дървени плоскости; Машинно циклене на паркет т.29; Лакиране подове т. 29; Дървени первази по дограма 8/2,5; Входна метална бронирана врата- 100/215; Облицовка фаянс по начупени стени и мивки, коридор, баня, кухня; Лята кухненска мивка, облицовка с фаянс и дървени врати 150/50/80 см; Брави (комплект) по дървени врати; Обков прозорци и балконски врати; Боядисване с варов латекс по стени и тавани, всичко на обща стойност 34997.87 лв.

Извършените от ищците подобрения изменили сградата и допринесли за запазването и съхраняването й за дълги години. С посочената сума се увеличила стойността на имота вследствие на извършените подобрения и в същото време представлявали стойността на разноските на извършените подобрения. С исковата сума Н. Д. и М. Д. получили напълно променен имот и се обогатили за сметка на ищците, когато са били собственици на имота и следвало да възстановят на ищците разходите за извършените подобрения. Ищците считат, че са налице основанията на чл. 72 от ЗС, тъй като били добросъвестни владелци на имота, евентуално- на чл. 74 ал. 2 във вр. с чл. 72 от ЗС.

От м. септември- октомври 2006 г., от когато били в имота, до началото на 2011 г. ответниците М. С. Д. и Н. Б. Д. не са уведомили ищците за правото им на собственост и въпреки знанието им, не са се противопоставили на извършването на подобрения. Ако съдът счете, че ищците не са добросъвестни владелци, евентуално приравнени на такива, те имали основание да търсят сумата на направените разноски, вследствие на тези подобрения. Ищците твърдят, че незнанието на ответниците М. Д. и Н. Д.а било житейски неоправдано. Обстоятелството, че не посещавали имота и в същото време с нотариален акт за собственост по давностно владение на имот, придобили дворно место, в което била построена къща, в която се извършвали подобрения, давало основание да считат, че те желаели обогатяване за сметка на ищците, знаейки за извършваните подобрения, без да се противопоставят. Налице било основание да се приеме, че извършените подобрения били със съгласието на двамата ответници М. Д. и Н. Д., в подкрепа на което било обстоятелството, че в давностния срок, те включвали и периода на извършените подобрения върху сградата, когато ищците пребивавали в имота. Ищците считат, че правата им като владелци, следвало да се уредят съгласно чл. 72 от ЗС, евентуално по чл. 74 от ЗС.

В съдебно заседание ищците чрез пълномощниците си допълват, че не са се самонастанили в имота, а са го посещавали през определени периоди от време. Посочват, че цитираните в исковата молба нотариален акт за собственост на недвижим имот № 5, том. 1, дело № 15/1990 г. на Районен съд- Момчилград, Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.06.1997 г. на СИС при Момчилградския районен съд, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том 1, дело № 478/1997 г. на Момчилградския районен съд, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108, том 1, дело № 106/2010 г. на нотариус Д. К. № 584 на Нотариалната камара, касаели един и същи имот; че имота бил възложен на друго лице, узнали след 2000 г.; не са знаели, че е имало публична продан, и че имота, чрез публичната продан, е възложен на М. Ю.. Посещенията на ищците в имота били епизодични, но по- трайно започнали да пребивават в имота през м. септември- октомври 2006 г. Винаги съзнавали, че са собственици на имота. Те били в близки отношения с М. и той им позволил да посещават имота и не вярвали, че имота е възложен и че имало съдебно изпълнение. Ищците влезли в имота с намерение да го ползват като собственици,да го подобрят и да го направят годен за живеене. През 2011 г. ищците приключили с подобренията, а след получаване на призовка по гр. д. № 483 на РС- Момчилград, научили, че има други собственици. До края на 2010 г. ищците били в имота. Ответниците никога не са владяли имота и не са били в него. Към настоящия момент ответниците владеели имота. Подобренията съществували и към настоящия момент. Имотът бил занемарен и към 2006 г. бил необитаем, имало гнил под, паднала мазилка, паднал покрив. Двамата ответници, които цитирали в исковата молба на 2 стр., 3 ред по гр. д. № 28/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, били Н. Б. и М. С.. Твърдят, че по гр. д. № 483/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд станало заснемането на процесния имот, при което втората ответница Н. Д. била там, но за това нямали доказателство.

В молба, във връзка с указания на съда за отстраняване на нередовности, ищците твърдят, че от 2000 г. започнали да посещават имота през различни периоди от време. В имота живеела сестрата на първия ищец от 1996 г. до 2000 г. До 2006 г. редовно посещавали имота и винаги го заварвали необитаем. През м. септември- октомври 2006 г. при едно от посещенията, отново заварили имота необитаем и решили да извършат подобрения, за да го пригодят за живеене. Първоначално почистили дворното място, изградили подпорни стени, прокарали водопровод за питейна вода, ограждане, поетапно почистване на сградата, /които дейности не били предмет на делото/, и осигуряване на финансови средства и материали за извършване на подобренията. Фактическото извършване на подобренията започнали през 2008 г. и завършили през м. декември 2010 г.

В допълнителна молба ищците уточняват, че през м. май- септември 2008 г. извършили подобренията на първия етаж- поставяне на бетонова настилка в трите стаи и банята, изолация с изграждане на железобетонна плоча, поставяне на фибран, дюшеме от дъски, мазилка по стени и тавани в трите стаи и банята, остъкляване на дървена дограма, лакиране, грундиране, лакиране на дървени подове, поставяне на первази и поставяне на входна метална врата. През 2009 г. и м. май- август на 2010 г. на втория етаж поставили дървено дюшеме в трите стаи, настилка от гранитогрес на пода и на стълбището, циментова замазка, мазилка на стени в помещенията и стълбището, мазилка на тавани, остъкляване на дървена дограма, трикратно лакиране, циментова замазка, грундиране на дървени плоскости, лакиране на подове, поставяне на дървени первази, изграждане на лята кухня, облицовка с фаянс, поставяне на брави на вратите на всички помещения в сградата, обков на прозорци във всички помещения, боядисване с латекс на всички помещения на двата етажа. В края на м. октомври- декември 2010 г., началото на 2011 г., извършили подобрения на таван като поставили висяща и лежаща дървена конструкция с нов дървен материал, плътна дървена обшивка, поставяне на челна дъска, изграждане на комини и покриване с керемиди. Считат, че задължението не било погасено по давност, тъй като отстраняването им от имота станало с протокол за въвод във владение от 11.03.2013 г. на ЧСИ Хр. П. по изп. д. № 121/2012 г. с взискател Т. М. Д.. Изпълнителното дело било образувано по влязло в законна сила решение по гр. д. № 483/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд с правно основание чл. 108 от ЗС, а предмет на гр. д. № 28/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд били СМР, които били предмет на настоящето дело.

В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Н. ищците допълват, че посещавали имота от 2000 г., като до този момент в имота живяла сестрата на Ю. Г., след това те пребивавали в имота, без да влизат вътре в сградата, епизодично през летните месеци. От 2006 г. уточнявали какви СМР следвало да бъдат извършени. По- трайно започнали да го посещават през 2008 г. Не било възможно пребиваване в имота, тъй като в него имало слама, поставена от съседката Ю., пода бил прогнил, имало дървен материал и други селскостопански продукти. В началото на 2011 г. били извършени довършителни работи. През м. юни 2011 г., когато получили призовка за делото в Момчилградксия районен съд, напуснали имота, но покъщнината им останала. През 2011 г. и 2012 г. посещавали имота до отстраняването им и до 2013 г., като имали багаж и покъщнина.

Искането е да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците солидарно сумата от 34997.87 лв., представляваща увеличената стойност на извършените подобрения в жилищната сграда, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба, евентуално стойността на разноските в размер на 34997.87 лв. за извършените подобрения в двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 72 кв. м. по документ за собственост и 67 кв. м. по геодезическо заснемане, построена в неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на с. Я., Кърджалийска област, ЕКАТТЕ 87388, целият с площ от 600 кв. м. по документ за собственост и 811 кв. м. по геодезическо заснемане, при граници на поземления имот изток- НУПИ на А. А. Л., запад- нива на А. М., север- пасище, мера на А. А. Л. и юг- път на Община- Джебел, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на поканата- 21.01.2013 г. по гр. д. № 28/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд до окончателното изплащане на сумата. Чрез процесуалният си представител адв. Ел. Н. представят писмена защита, в която излагат съображения за основателност и доказаност на предявените при условията на евентуалност искове. Претендират разноски.

В писмен отговор ответникът по иска М. С. Д. чрез пълномощника си адв. Д. Г. оспорва исковете като неоснователни. Оспорва фактите и обстоятелствата, на които се основават предявените искове, които били вътрешно противоречиви, взаимоизключващи се и не отразявали обективната истина. Не оспорва факта, че с осъществената покупко- продажба на 03.11.1997 г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, дело № 478/1997 г. на Районен съд- Момчилград, М. С. Д. и съпругата му Н. Б. Д. придобили правото на собственост върху процесната жилищна сграда, а на 29.12.2010 г. дарили имота на дъщеря си Т. М. Д., за която с влязло в сила решение № 261/20.11.2012 г. по в. гр. д. № 352/2012 г., Окръжен съд- Кърджали признал за установено по отношение на ищците, че е собственик на процесния недвижим имот. Твърди, че ищците освен, че са изгубили правото на собственост върху процесния имот от 13.06.1997 г., са изгубили и владението върху същият; те били надлежно уведомени за извършената публична продан на имота; узнали, че същият вече има нови собственици; ищецът се самонастанил в процесния имот по скрит, противоправен начин. Ответникът твърди, че владението на ищците върху недвижимия имот било прекъснато през 1997 г. и през лятото на 2009 г. Ю. Г. установил отново фактическа власт върху имота, след като разбил входната врата и се настанил противоправно в него, въпреки, че бил информиран, че имота има други собственици. Твърди и това, че поради лична ангажираност след 2007 г., а и тъй като възложил грижите за имота си в с. Я. на съседите Х., в периода 2007- 2010 г., той и Н. Д. не посещавали процесния имот, поради което не им било известно, че ищецът Ю. Г. се е самонастанил в него и, че извършвал СМР. Поради това твърди, че извършването на подобрения в процесния имот, ако такива били извършвани, не е ставало със знанието и съгласието му. Твърди и това, че към момента на самонастаняването в процесния имот, ищецът Г. заварил същия в добро и поддържано състояние. Двуетажната жилищна сграда, била ремонтирана и добре поддържана от М. Д. и Н. Д.. Извършените дейности са подробно описани в отговора и се оспорва твърдението в исковата молба, че ищците са извършили подобрения в процесната жилищна сграда, както и подробната количествена и стойностната сметки за претендираните като извършени СМР по видове, количества и по стойности. Твърди, че претендираната сума като подобрения, представлявала стойността към настоящия момент на изградената жилищна сграда.

В писмен отговор ответницата по иска Т. М. Д., чрез пълномощника си адв. Д. Г., оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение, че макар ищците да излагат твърдения, че са извършили строително- ремонтни и довършителни работи за своя сметка в периода от пролетта- м. април 2007 г. до края на м. декември 2010 г., които квалифицират като подобрения, осъществени в качеството им на добросъвестни владелци, описани по вид, количества, единична и обща стойност, не конкретизирали кога точно /месец, година/ е извършена всяка една от претендираните СМР. Оспорва фактите и обстоятелствата, на които се основават предявените искове, които били вътрешно противоречиви, взаимоизключващи се и не отразявали обективната истина. Твърди, че ищците не са упражнявали фактическа власт върху имота и построената в него сграда през сочените в исковата молба периоди, със съзнанието на негови собственици. Поради лична ангажираност в периода 2007- 2010 г. ответниците не посещавали процесната жилищна сграда, тя живеела в чужбина, а родителите й предоставили ключ за къщата на съседите си Ю. Х. и съпруга й Х. И. Х., на които възложили да поддържат от тяхно име и за тяхна сметка собствения им имот. Поради това на ответниците не им било известно обстоятелството, че ищецът Ю. Г. се е самонастанил в имота, и че извършвал СМР в него, и поради това извършването на подобрения в процесния имот, ако такива изобщо били извършвани, не е ставало със знанието и съгласието на ответницата. Твърди и това, че към момента на самонастаняването му в процесния имот, ищецът Г. заварил същия в добро и поддържано състояние; жилищната сграда била ремонтирана. Сочи, че претендираната сума под формата на подобрения, фактически представлявала стойността към настоящия момент на жилищната сграда, за която ответниците заплатили продажната цена. С отговора се прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на предявения иск за подобрения по реда на чл. 72 ЗС и по отношение на евентуално предявения иск по реда на чл. 74 ал. 2 ЗС.

В съдебно заседание пълномощникът на ответниците сочи, че след извършената покупко- продажба на имота през 1997 г., М. Д. и съпругата му Н. Д. влезли във владение на имота, извършвали са поддръжка на същия от 1997 г. до 2005 г., като са извършили част от СМР, посочени в отговорите на исковата молба. Другата част от СМР били извършени след като започнало производството по гр. д. с правно основание чл. 108 от ЗС през 2011 г. Имало извършени СМР и през 2011 г. Пълномощникът не може да посочи точно кои СМР са извършени през 2011 г. и кои преди това.

Ответникът С. М. Д. не е подал писмен отговор.

От фактическа страна се установява следното:

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 5, дело № 15/1990 г. на районния съдия при Момчилградския районен съд, първият ищец бил признат за собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот, намиращ се в чертите на с. Я., Кърджалийска област, представляващо дворно място, неурегулирано, от 600 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа с таван, със застроена площ от 72 кв. м. при съседи- улица, мера и Н. А.. С Постановление за възлагане на имот от 13.06.1997 г., влязло в сила на 27.06.1997 г. по изп. д. № 322/1994 г. съдия- изпълнителят при СИС при Районен съд- Момчилград възложил посочения имот на М. Х. Ю. от гр. Джебел, който с нотариален акт за покупко- продажба на имот № 163, том I, дело № 478/1997 г. на районния съдия при Момчилградския районен съд, продал имота на съпругата на втория ответник М. С. Д.- Н. Б. Д.. С нотариален акт за дарение № 108, том I, рег. № 1920, дело № 106/29.12.2010 г. на нотариус Д. К., М. С. Д. и съпругата му Н. Б. Д. /починала в хода на производството по делото на 15.10.2014 г., съгласно удостоверение за наследници изх. № 2/05.01.2015 г. на Община Хасково/, дарили имота, придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, на дъщеря си Т. М. Д.. Последната, заедно с брат й С. М. Д., като наследници на починалата Н. Б. Д., са конституирани като ответници в настоящото производство.

Не се спори по делото, че цитираните в исковата молба нотариален акт за собственост на недвижим имот № 5, том. 1, дело № 15/1990 г. на Районен съд- Момчилград, Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.06.1997 г. на СИС при Момчилградския районен съд, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том 1, дело № 478/1997 г. на Момчилградския районен съд, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108, том 1, дело № 106/2010 г. на нотариус Д. К. № 584 на Нотариалната камара, касаят един и същи имот.

С влязло в сила на 20.11.2012 г. решение № 82/20.11.2012 г., постановено по гр. д. № 483/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд, приложено като доказателство към настоящото дело, ведно с в. гр. д. № 352/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, е признато за установено по отношение на ищците Ю. М. Г. и А. А. Г.а, че Т. М. Д. е собственик на недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м. по документ за собственост, 67 кв. м. по геодезическо заснемане, състоящасе от три стаи и коридор на първия етаж и три стаи и коридор на втория етаж, построена в неурегулиран поземлен имот № 0.292 по КВС на с. Я., общ. Джебел, ЕКАТТЕ 87388, попадащв урбанизираната територия на с. Я., целиятс площ 600 кв. м. по документ за собственост, 811 кв. м.по геодезическо заснемане, при граници на имота: изток- НУПИ на А. А. Л., запад- нива на А. М., север- пасище, мера на А. А. Л. и юг- път на Община Джебел и двамата са осъдени да предадат владението на описания имот на Т. М. Д. по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

От писмо изх. № 13614522/23.10.2014 г. на ЕВН България ЕР се установява, че не могат да дадат справка за ползвана ел. енергия, докато не се уточни титуляра на партидата.

Видно от писмо с рег. № С 30057 от 29.10.2014 г. на БТК ЕАД, гр. София, телефонен номер *********, открит на 17.06.1996 г. на лицето Р. Ю., бил закрит на 01.06.2010 г., а на 03.06.2014 г. бил предоставен на друг абонат- А. Ю. Г.а с адрес на поста с. У.- с. Я..

В писмения отговор ответникът по делото М. Д. по същество не отрича, че от лятото на 2009 г. ищецът Ю. Г. бил във фактическа власт на процесния недвижим имот. В тази връзка разпитаната по делото свидетелка Ю. Х., роднина на ищеца Ю. Г., установява, че нейната къща е съседна на процесната. Твърди, че след като ищецът Ю. Г. заминал за Турция, в къщата заживяла сестра му, която след година- две също заминала за Турция, а къщата била дадена на търг за продан, за което уведомили Г.. Къщата била закупена от М., който дошъл с Н. и децата и казали, че са я купили. М. им дал ключа за къщата да я наглеждат, поддържат и давал 20- 50 лв., а след смъртта на съпруга й, ключовете за къщата останали у нея. Свидетелката твърди, че М. и семейството му идвали в къщата през лятото, поддържали имота си. Семейството идвало в къщата преди и след смъртта на съпруга й. Свидетелката установява, че след смъртта на съпруга й /преди 8 години/, дошли работници да работят по къщата, но не поискали ключа за къщата от нея, а изкарали вратата с лостове. Преди да дойдат работниците, ищецът Ю. Г. й се обадил по телефона и й казал, че ще оправи къщата. Свидетелката му казала, че къщата са я взели едни хора, а ищецът започнал да се кара и да псува, като казал: „кой е този”. Свидетелката видяла, че боядисвали прозорците, по покрива правели нещо. Не виждала съществена промяна на къщата след работниците. Твърди, че преди ремонта къщата имала комини, прозорците били хубави, здрави, били си същите, имали стъкла, вратите били боядисани, имало ток, вода, имало нормални условия за живеене.

Разпитаният по делото свидетел Л. Л. /син на св. Ю. Х./ заявява, че познава спорния имот, в съседство с неговия в с. Я.. Имотът представлявал двуетажна къща с покрив, тухлена зидария, неизмазана отвън, селски тип, нормална за живеене. Къщата изградил Ю. през 80- те години. През 1989 г. той заминал за Турция. За година- две се нанесла сестра му Кадрие да живее в къщата до 1991 г., след което по данни на неговите родители тя разбрала, че къщата ще се продава и от страх да не остане на улицата, заминала за Турция. През 1996 г., съдия- изпълнител дошъл с представител на банка от Смолян, тъй като къщата била ипотекирана от Ю., ипотеката не била платена и къщата се обявявала на търг. Къщата била купена от М. през 1997 г., който се представил на баща му като новия съсед, като му предложил да я наглежда и оставил ключ от нея. Давал средства за поддръжка на дребни повреди, дал 300 лв. за подръчни материали, евентуално да се закупи нещо, да се поправи. Твърди, че е влизал в къщата, докато баща му бил жив и докато М. и семейството му идвали. М. идвал през почивните дни през лятото със семейството си и с децата. Къщата била нормална за живеене- измазана, имала масивна входна врата, вътре подовете на стаите били с дървено дюшеме, стените имали мазилка, боя, ток, вода, баня, в кухните имало изляти мивки с фаянс, баня и тоалетна, имало канализация, врати, прозорци, дограма със здрави стъкла, комини. През 1997 г. когато М. дошъл, всичко в къщата било в отлично състояние. От баща си чувал, че М. често идва, гостува, пият кафе, посещавал имота през събота и неделя. През 2009 г. за първи път говорил с Ю., който му се обадил и казал, че иска да се нанесе в къщата, но свидетеля му казал, че къщата е на М., който идвал непрестанно в нея, да се свържат и да се уточнят двамата кой къде ще се нанася. Ищецът отговорил, че нито М. го интересува, нито мнението на свидетеля го интересува и, че може да направи каквото си иска. Тези разговори били през първото полугодие на 2009 г. Два- три месеца след този разговор, майката на свидетеля му казала, че някакви хора се движат в двора на къщата. Дошли да искат ключ от майка му, тя отказала да им го даде. Те разбили масивната врата на къщата и сложили тяхна врата, след което започнали някакви ремонтни дейности. Той като съсед потърсил М., който бил оставил телефонен номер на баща му, но след смъртта на баща му този номер изчезнал. Опитал се да намери адреса и да информира М., но не успял. Обяснява, че къщата имала течове, на покрива имало дупка метър на метър, която запушили, подменили оградите. Друго нÕ видял да се ремонтира в къщата и не виждал видима разлика външно. Една част от керемидите били подменени, както и от дървената конструкция, но частично без промяна във вида на покрива. С М. се запознали през 2009 г., когато дошъл да види кой се е нанесъл в неговата къща. Имало съсед Фари, който слагал фаянс в къщата. По време на ремонтните работи не бил влизал в къщата. Ремонтните работи на къщата продължили около 2- 3 месеца през летния сезон на 2009 г. След като М. си взел ключовете обратно за къщата от майка му, след делата, отишли заедно да видят какво е направено вътре и установили, че има извършено освежаване.

Свидетелят О. О. обяснява, че познава страните по делото. М., съпругата му, С. и Т. познавал от около 20 години, а Ю. бил човека, който се нанесъл в къщата на М.. Него познавал от 2013 г., когато изнасяли багаж от къщата на М., която била в с. Я.. Къщата била на два етажа, с дворно място отпред и гараж, неизмазана, тухлена къща. Посещавал имота 3- 4 пъти на гости по покана на М. и съпругата му. За първи път посетил имота, когато дъщеря му заминавала за Германия през 2003- 2004 г. и от тогава Т. живеела там. Не знае дали Т. е посещавала къщата в с. Я.. Състоянието било нормално, имало мебели, баня, тоалетна, дървени легла, дървена маса, осветление, ток, вода, печка. Жена му /на М./ се разболяла и от тогава спрели да ходят в имота. През 2010 г. М. и Н. узнали от адвокатите си, че Ю. е влязъл в имота им. По повод на това, че искали да дарят къщата в с. Я. на Т., разбрали, че друг човек е влязъл в къщата им. Тогава предприели съдебни дела за имота. След като приключили съдебните дела през 2013 г. влязъл в къщата и изнасяли багаж. Вътре в имота имало изцяло нови мебели, които били на човека, който се нанесъл в къщата- на Ю.. Не знае дали С. е посещавал къщата след 2003 г., основно имота бил посещаван от М. и съпругата му Н.. М. и семейството му живеели в гр. Момчилград.

Съгласно разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а според ал. 2- държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. По силата на чл. 69 от ЗС,предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /т. нар. завладяване/, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец и не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт, тя има характер на владение, а не на държане /Решение № 262 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 342/2011 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В случая, ищците през 2008 г. са завладяли имота на ответниците, което са демонстрирали чрез предприемане на конкретни действия, отразяващи намерението им за своене без знанието на собствениците, за които се установява, че след 2007 г. са преустановили посещенията в процесния имот.

Правата по чл. 72 от ЗС, претендирани за подобрения, се признават на добросъвестния владелец. За да бъде уважен иск по чл. 72 ал. 1 от ЗС, претендиращият ги следва да установи, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на извършването на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец. Или, само добросъвестният владелец има право да получи сумата, с която се е увеличила стойността на имота към момента на постановяване на съдебното решение. В случай, че е бил недобросъвестен владелец, претенцията му следва да бъде квалифицирана по чл. 74 ал. 1 от ЗС- като иск за присъждане на по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност на имота. По делото не е доказано ищците да са владяли имота на правно основание, годно да ги направи собственици- чл. 70 ал. 1 от ЗС. А при кои случаи правното основание за добросъвестно владение може да се приеме, Пленумът на Върховния съд, в Постановление № 6 от 1974 г. е дал разяснения: при всички прехвърлителни сделки като продажба, замяна, дарение, завет и административните актове с вещноправни последици и т. н. В случая, ищците не са били добросъвестни владÕлци, тъй като нямат титул за собственост. Или, наличието на добросъвестното владение като необходима предпоставка за приложение на специалния режим на вземанията за подобрения, в случая не е доказано.

В тази връзка, от гореизложеното се установява по несъмнен начин, че през 1997 г. ищецът е загубил не само собствеността върху процесната двуетажна къща в с. Я., общ. Д., която с Постановление за възлагане на съдия- изпълнител била възложена на М. Ю., но е загубил и владението върху нея. С нотариален акт № 163/1997 г. М. Ю. прехвърлил чрез продажба собствеността върху къщата на Н. Д., която заедно със своя съпруг- ответникът по иска М. Д., я дарили през 2010 г. на своята дъщеря- ответницата Т. Д.а, на която с влязло в сила решение ищецът бил осъден да предаде владението върху процесната къща. Установява се също така, че преди да започне ремонтни работи в процесния имот през 2009 г., ищецът Ю. Г. е бил предупреден от свидетелите Л. Л. и Ю. Х., че други лица са собственици на имота и независимо от това ищецът, чрез наети от него работници, демонтирал външната входна врата на къщата и поставил нова, след което се самонастанил в процесния имот. Така, твърденията на ищците в исковата молба, че не били уведомени, че други лица имали претенции за собственост върху процесния имот, се опровергават от показанията на св. Ю. Х. и Л. Л.. И още- в тази връзка пълномощникът на ищците адв. Н. в съдебно заседание заявява, че след 2000 г. узнали, че имота бил възложен на друго лице, а и самите ищци обясняват, че били близки с М. и той им позволявал да посещават имота. Опровергано е и твърдението на ищците, че през септември- октомври 2006 г. Ю. Г. заварил сградата необитаема. И това е така, тъй като видно от представеното от ОД на МВР- Кърджали писмо УРИ 292000- 13620от 28.09.2015 г. се установява, че няма данни Ю. Г. да е преминавал през ГКПП на страната в периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2010 г. За ищцата А. Г.а няма данни да е влизала в страната в периода от 17.12.2000 г. до 2010 г., видно от удостоверение рег. № 7876/07.05.2012 г. на ОД на МВР- Кърджали, приложено по гр. д. № 483/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд. Недоказано е по делото и твърдението им, че партидата за ел. енергия в имота и стационарния телефон са се водели на името на първия ищец Ю. Г.. Така, видно от писмо с рег. № С 30057 от 29.10.2014 г. на БТК ЕАД, гр. София, телефонен номер *********, с адрес на поста с. У.- с. Я., бил предоставен на абоната Ана Ю. Г.а, едва на 03.06.2014 г.

Впрочем, по делото липсва основание да се приеме, че ищците са били добросъвестни владелци, доколкото се установява, че същите не са владяли недвижимия имот на правно основание годно да ги направи собственици. Напротив, установява се, че самоволно, без да са собственици на процесната къща и след като са били предупредени, че къщата е собственост на други лица, са се самонастанили в нея. След като ищците не са били добросъвестни владелци, същите не могат да се ползват от правата по чл. 72 от ЗС, в това число- правото да искат заплащане на увеличената стойност на процесната сграда вследствие на извършени подобрения. Ето защо предявения иск с правно основание чл. 72 от ЗС, за заплащане на увеличената стойност на процесната сграда в размер на 34997.87 лв., вследствие на извършени подобрения, е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Съдът приема, че не е налице и хипотезата на чл. 74 ал. 2 от ЗС, съгласно която когато собственикът е знаел, че се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се уреждат съгласно чл. 72 от закона. В тази връзка, по делото не се събраха доказателства, които да установят, че собствениците на процесната къща- М. и Н. Д.и до 29.12.2010 г., а след тази дата- ответницата Т. Д.а, са знаели, че в къщата се извършват подобрения. Напротив, свидетелите Ю. Х. и Л. Л. установяват, че след като дошли работниците на ищеца, които демонтирали външната входна врата на къщата и започнали да извършват строителни дейности, М. и Н. Д.и не са идвали в с. Я. и не са били уведомени от тях, тъй като са нямали връзка. Свидетелят Л. Л. установява, че се е опитвал да издири адреса на М. Д., но не успял. Че ответниците не са посещавали имота докато са се извършвали ремонтни дейности, се установява и от показанията на свидетелите на ищцовата страна. Така св. Р. М. твърди, че докато работел на къщата, парите идвали от Ю. и друг собственик не се е появявал. Свидетелят Н. А. обяснява, че извършвал СМР в къщата на Ю. Г. в с. Я. през 2009- 2010 г. и знаел, че той бÞл собственик на къщата. Св. А. Б. също твърди, че собственик на къщата бил Ю. и през това време никой друг не се бил появил като собственик.

В случая, както вече се посочи, ищците са били недобросъвестни владелци на процесния имот и като такива съгласно разпоредбата на чл. 74 ал. 1 от ЗС могат да искат за подобренията, които са направили, само по- малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. С оглед на това, съдът следва да се произнесе по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 74 ал. 1 от ЗС за заплащане на стойността на разноските за извършените в имота подобрения.

С оглед становищата на страните и доказателствата по делото, съдът приема, че от лятото на 2009 г. ищците са били във фактическа власт на процесния недвижим имот като са поставили входна метална бронирана врата. Във връзка с претендираните подобрения в процесната двуетажна жилищна сграда, по делото са разпитани свидетели, установяващи, че в нея са били извършвани СМР през периода 2009- 2010 г., и е назначена съдебно- техническа експертиза.

Разпитаната по делото свидетелка Ю. Х. сочи, че когато ответниците дошли в къщата след като я купили, в нея имало условия за живеене, имала врати, прозорци, покрив. Обяснява, че имало дупка в предната част на покрива, която съпругът й не успял да покрие. Когато дошли работниците, разбили входната врата и сложили нова врата, отвън видяла, че боядисват прозорците, по покрива правели нещо. Преди ремонта къщата имала комини, прозорците били хубави и здрави и си били същите, преди ремонта имали здрави рамки и стъкла, имало ток и вода, имало врати и боя по тях. Че къщата имала прозорци със стъкла, сочи и свидетеля на ищцовата страна А. Х.. Свидетелят Л. Л. обяснява, че къщата била нормална за живеене- измазана, имала масивна входна врата, вътре подовете били с дюшеме, стените имали мазилка, боя, ток и вода имало. В кухните имало изляти мивки с фаянс, баня и тоалетна, врати, прозорци, дограма със здрави стъкла. През 1997 г. в началния етап когато дошъл ответника М. всичко в къщата било в отлично състояние. Обяснява, че хората на Ю. /ищеца/ запушили дупката на покрива, една част от керемидите подменили, частично и дървената конструкция. Външно видима разлика нямало.

Разпитаният по делото свидетел, посочен от ищцовата страна Н. А., обяснява, че през 2009- 2010 г. извършвал СМР в къщата на Ю. Г. в с. Я.. Твърди, че изкарали старите железни тръби и поставили нови ПВЦ тръби за питейна чиста и за отпадна вода като до третия етаж извършили тези ремонти. В къщата имало дърводелец, който сменял вратите и прозорците, сменил цялата дограма на прозорците, сменил и дъските по подовете. Фаянсаджия сменил фаянса в цялата баня и кухня на първия и втория етаж. Имало човек, който работел по ел. инсталацията, сменял кабелите по ел. инсталацията на цялата къща. Сменили целия покрив с дървени материали и половината керемиди. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта, в която твърди, че дърводелецът сменил вратите и прозорците, цялата дограма на прозорците и дъските по подовете, тъй като освен, че няма претенция от ищците да е извършена смяна на всички врати, а и тези твърдения не се подкрепят от други доказателства и заключението на вещото лице. Освен това, те се опровергават от показанията на св. А. Х., посочен също от ищцовата страна, който установява, че къщата имала прозорци с всичко. Този свидетел твърди, че през есента на 2007 г. по искане на Ю. отишъл да види къщата му в с. Я.. Огледал покрива, керемидите били счупени, челните дъски- счупени, имало пропаднали керемиди. В края на 2008 г. започнали СМР и в края на 2010 г. приключили. В къщата бил направен основен ремонт. Твърди, че сложили фаянс в банята, бойлер, на покрива сменили дъските, керемидите- половината, от предната страна сменили всички челни дъски, подменили ВиК инсталация. Съдът не кредитира показанията на св. А. Х. в частта им, в която твърди, че нямало вътрешни врати, /каквото твърдение и ищците не правят/, че сменили дъските на пода на първия етаж и се направил ремонт на цялото дюшеме като сложили във всички стаи, направили мазилка, шпакловка, които в тези части се опровергават от показанията на св. Ю. Х. и Л. Л., установяващи, че къщата имала врати, прозорци, подовете били с дюшеме, стените имали мазилка и боя, а и не се подкрепят от заключението на вещото лице.

Свидетелят Р. М. установява, че работил на имота на ищците в с. Я., направил покрива към 2010 г., който бил целия грохнал. Сменили гредите, дъските, черната хартия, летвите, 50 % от керемидите. Твърди, че имало фаянсаджия в къщата, който слагал фаянсови плочки в банята, работел и бояджия, който боядисвал цялата къща отвътре, група от Кърджали циклила дюшемето на първия етаж. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта, в която твърди, че комините били паднали и за това ги изградили изцяло. В тази си част показанията му са изолирани и не се подкрепят от показанията на други свидетели.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- техническа експертиза, която не се оспорва от страните, и се приема частично от съда, извършените СМР- та в процесния имот в периода 2009- 2011 г. и извършени сравнения с аналогови пазарни цени за същия период в оценявания имот, възлизат на 8245.04 лв., от които материали- 4757.99 лв., труд- 2167.71 лв. и допълнителни разходи- 1321.13 лв. Вещото лице е посочило, че пазарната стойност на жилищната сграда преди извършените СМР възлиза на 15082 лв., а увеличена със стойността на СМР, възлиза на 23327 лв. В представените към заключението на експертизата справки за извършените СМР, са посочени приетите от вещото лице конкретно извършени СМР и тяхната стойност като в Справка приложение № 1 се включвали всички суми по приложения № 2, 3 и 4 за приетите от вещото лице като извършени СМР- та. Като неподкрепени от доказателства и неустановени по безспорен начин СМР- та, съдът не приема заключението на вещото лице в частите, с което е дал оценка на следните СМР- първи етаж- настилка гранитогрес коридор и баня, циментова замазка, лакиране на дограма, грундиране с безир, лакиране на под; втори етаж- настилка гранитогрес коридор, настилка гранитогрес стълбище, направа на циментова замазка, машинно циклене на втория етаж, моно блок /непретендиран/, лакиране на подове, грундиране на дограма; на тавански етаж- лята кухненска мивка, незавършена, тухлена зидария за самостоятелни комини. И тъй като по делото не са налице доказателства, които да установяват по безспорен начин, че в процесния имот е бил поставен гранитогрес на пода и на стълбището, липсват безспорни доказателства за трикратно лакиране на дървената дограма, грудниране на дървени плоскости, лакиране на подове, поставяне на дървени первази, обков на прозорци, изграждане на две коминни тела, лята кухненска мивка на втория етаж, следва разноските за тези СМР- та да се изключат от сумата на дължимите разноски от ответниците на ищците. Или, следва от посочената от вещото лице сума да се приспаднат като неизвършени посочените по- горе СМР- та, на обща стойност 1765.66 лв. съгласно заключението на вещото лице. Недоказани са и останалите, невключени в заключението на вещото лице, претендирани като извършени с исковата молба СМР- та. Съдът счита, че от общата сума на извършени СМР съгласно заключението на вещото лице, следва да се приспадне и сумата в размер на 1321.13 лв., посочена като допълнителни разходи, дадена в приложение № 4, за които вещото лице в съдебно заседание заявява, че не може да отговори на въпроса „какво влиза в допълнителните разходи”. И тъй като измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, по- малка е тази на разноските, съдът приема, че дължимата от ответниците на ищците сума за направени разноски, възлизаща на 5158.25 лв., следва да се заплати на ищците. Или, за посочената сума предявения иск, с правно основание чл. 74 от ЗС, е основателен и следва да се уважи. Ето защо следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищците сумата от 5158.25 лв., представляваща стойността на направените разноски в процесната двуетажна жилищна сграда, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска- 15.08.2014 г., до окончателното й изплащане. Искът в останала му част и за разликата от уважения размер до пълния му предявен размер от 34997.87 лв. е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Съдът приема за несъстоятелно възражението на ответницата по иска Т. М. Д., че претенцията на ищците е погасена по давност. И това е така, тъй като погасителната давност за вземания на добросъвестен или недобросъвестен владелец за извършени подобрения в чужд недвижим имот, за´очва да тече от момента на прекъсване на владението и превръщането му в държане или най- късно от деня когато владението бъде смутено от собственика по исков ред, което е станало на 19.10.2011 г. и 5- годишния давностен срок не е изтекъл към 15.08.2014 г., а за държател, каквито ищците не са- погасителната давност за извършените подобрения, започва да тече от момента на извършването им.

При този изход на делото на ищците се следват разноски съобразно уважената част на иска в размер на 346.36 лв. /при възнаграждение за един адвокат/, а на ответниците Т. М.ова и С. М.- общо в размер на 3082.19 лв. /ответникът М. С. Д. няма направени разноски/, поради което и по компенсация следва да се осъдят ищците да заплатят на ответниците направени по делото разноски общо в размер на 2735.83 лв.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. М. Г., с ЕГН ********** и А. А. Г.а, с ЕГН **********, двамата с адрес с. Я., общ. Д., обл. К., против М. С. Д. от гр. Х., ул. „С. п.” * вх. * ет. *, ап. *, Т. М. Д. с адрес гр. Х., ул. „С. п.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН ********** и С. М. Д. с адрес гр. Х., ул. „С. п.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 72 от Закона за собствеността, за заплащане на сумата в размер на 34997.87 лв., представляваща увеличената стойност, вследствие на извършени подобрения, на двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м. по документ за собственост и 67 кв. м. по геодезическо заснемане, построена в неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на с. Я., общ. Д., обл. К., ЕКАТТЕ 87388, целият с площ 600 кв. м. по документ за собственост и 811 кв. м. по геодезическо заснемане, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. С. Д. от гр. Х., ул. „С. п.” * вх. * ет. *, ап. *, Т. М. Д. с адрес гр. Х., ул. „С. п.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН ********** и С. М. Д. с адрес гр. Х., ул. „С. п.” № *, вх. В, ет. *, ап. *, с ЕГН **********, да заплатят на Ю. М. Г., с ЕГН ********** и А. А. Г.а, с ЕГН **********, двамата с адрес с. Я., общ. Д., обл. К. сумата в размер на 5158.25 лв., представляваща стойността на направените разноски в двуетажна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м. по документ за собственост и 67 кв. м. по геодезическо заснемане, построена в неурегулиран поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на с. Я., общ. Д., обл. К., ЕКАТТЕ 87388, целият с площ 600 кв. м. по документ за собственост и 811 кв. м. по геодезическо заснемане, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.08.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 74 от Закона за собствеността за заплащане на направени разноски за разликата от 5158.25 лв.,до пълния му предявен размер от 34997.87 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Ю. М. Г., с ЕГН ********** и А. А. Г.а, с ЕГН **********, двамата с адрес с. Я., общ. Д., обл. К., да заплатят на Т. М. Д. с адрес гр. Х., ул. „С. п.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН ********** и С. М. Д. с адрес гр. Х., ул. „С. п.” № *, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН **********, направените по делото разноски по компенсация общо в размер на 2735.83 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: