О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260071 ,22.01.2021 година, град Добрич
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав :
Председател
: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
Членове : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
младши
съдия ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно частно гражданско дело номер 12 по описа за 2021 година, намира следното :
Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 15370/ 16.11.2020 г. ( по регистратурата на ДРС ), подадена по пощата на дата 12.11.2020 г. , от ищеца – Агенция по заетостта , град София срещу определение № 2142 от 29.10.2020 година на Добричкия районен съд по гр.д.№ 2363/2020 г. ,с което производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд София – град.
В частната жалба се поддържа, че договорът, от който произтича претендираното вземане от неустойка, е сключен по реда на Закона за насърчаване на заетостта във връзка с изпълнение на проект „ Хоризонти 4“ и в в кръга на обичайната дейност на Агенцията по член 63,ал.1,т.1 от ЗНЗ да организира обучение на възрастни, регистрирани като безработни, за повишаване на квалификацията им с цел намиране на работа и не е следователно по въпрос от от значим обществен интерес. Сключването на административен договор не е предвидено в специалния закон - ЗНЗ - с оглед изискванията на член 19а,ал.1 от АПК. За вземането – предмет на иска – има издадена в заповедно производство по ч.гр.д.№ 1291/2020 г. по описа на ДРС заповед за изпълнение, а искът по член 422 от ГПК е подсъден на гражданския , а не административния съд . Настоява се за отмяна на определението по подсъдността и връщане на делото за разглеждане от ДРС .
Ответникът по частната жалба – В.Г.В. *** не е изразил становище чрез упълномощения адвокат.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице срещу обжалваем съдебен акт – определение по член 121 от ГПК, в срока по член 275,ал.1 от ГПК, считан от 6.11.2020 г.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е за вземане от неизпълнение на договор за професионално обучение на безработно лице , който е сключен след влизане в сила на член 19а ,ал.1 от АПК ( нов – ДВ,бр.74 от 20.09.2016 г. ) и на „ последно поменатия закон“ - Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове . Той е административен договор и на основание член 128,ал.1,т.3 от АПК ( нова от Дв,бр.74 от 20.09.2016 г. ) и § 149,ал.4 от ПЗР на ЗИДАПК ( обн, Дв,бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. ) спорът за неизпълнението му е подведомствен на административните съдилища.
Въззивният съд намира извода за неподсъдност на делото на гражданския съд за незаконосъобразен.
Частният жалбоподател - Агенцията по заетостта - е централен орган по заетостта – член 7,ал.2 от ЗНЗ, който изпълнява държавната политика по насърчаване на заетостта чрез програми и мерки в приет от правителството Национален план за действие на заетостта. Предоставя ежегодно предвидените с този план за програмите средства от държавния бюджет – член 30,ал.1 и член 30а,ал.3 от ЗНЗ целево – член 30а, ал.1 от ЗНЗ , на посочените в закона лица – член 30а,ал.2 от ЗНЗ при условие за липса на друг източник за финансиране на същите разходи – член 30б,ал.4 от ЗНЗ. Правното средство за предоставянето е договорът по член 30б,ал.1 от ЗНЗ със задължителните реквизити по член 30б,ал.2 от ЗНЗ .
Договорът, от който произтича претендираното вземане, е сключен от Агенцията по реда на този специален закон – ЗНЗ, на дата 4.04.2019 г. на ЗНЗ , с ответника - безработно лице по член 30б,ал.1,т.1 от ЗНЗ , по проект „ Хоризонти – 4“ ,с предмет – обучението му за придобиване на професионална квалификация – по член 58а,т.2 от ЗНЗ – срещу заплащане на средства за стипендия и други разходи по член 30а,ал.1,т.9 от ЗНЗ . За този договор не са приложими изобщо правилата на ЗУСЕСИФ , тъй като в програмите и мерките по насърчаване на заетостта не се предвижда финансиране със средства от ЕИСФ – по аргумент от член 1, ал.1 и ал.2 от ЗУСЕИСФ и член 30б,ал.4 от ЗНЗ .
Административният договор е уреден за пръв път с член 19а, ал.1 от АПК ( нов Дв,бр. 74 от 2016 г. ). Според правилото на член 19а,ал.1 от АПК ( в ред. от изм.,Дв,бр. 77 от 2018 г. ) в сила от 1.01.2019 г.,т.е. преди възникване на спорното правоотношение , административен договор може да се сключва само когато това е предвидено в специален закон (например, член 9е от ЗПЗП ; член 45а,ал.1 от ЗЗО ; член 24,ал.1 от ЗУСЕСИФ и др. ). В ЗНЗ не предвидено условията за предоставянето на средствата по програмите и мерките за насърчаване на заетостта да се уговорят в административен договор . Следователно сключеното съглашение е граждански договор между равнопоставени субекти и искът за вземането от неговото неизпълнение е подсъден на гражданския съд. Обжалваното определение ,с което е прието друго по подсъдността, е незаконосъобразно и въззивният съд го отменя.
Воден от
горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2142 от 29.10.2020 година на Добричкия районен съд по гр.д.№ 2363/2020 г по подсъдността на делото по член 121 от ГПК.
ВРЪЩА делото за разглеждането му от Добричкия районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.