Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
гр. Русе, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, първи касационен
състав, в открито заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и трета година:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при секретаря Мария
Станчева и в присъствието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от
съдията Дякова к.а.н.д. №
237 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон
за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от „ОНЕКС ТУР“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Г.Г. от АК Пловдив, срещу
Решение № 332/10.05.2023г., постановено по АНД № 254/2023 г. на РС Русе, с
което е потвърдено наказателно постановление № Р-001234/04.01.2023 г. издадено
от Директора на Регионална дирекция на областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и ПЛевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите /КЗП/. Наведено е касационно основание за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални
нарушения. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адвокат- пълномощника. Претендира
се отмяна на въззивното решение и вместо него да бъде постановено друго, с
което да бъде отменено издаденото наказателно постановление.
Ответникът по жалбата –
Директорът на Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на
потребителите, не изпраща процесуален представител. Изпратено е писмено
становище, с което се развиват съображения за неоснователност на касационната
жалба и се иска да се постанови решение, с което да се остави в сила въззивното
решение. Претендират се направените съдебни разноски – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева. Правят се евентуално възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, като
смята решението на въззивния съд за правилно.
Съдът, като обсъди
наведените в жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по
делото доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
За
да потвърди оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е
приел за безспорно установено, че на
15.09.2022 г. в офис на дружеството – туристически оператор в гр. Русе била
извършена проверка от ст. инспектор в Комисия за защита на
потребителите-Регионална дирекция Русе (КЗП-РД Русе), по повод постъпили 6 броя
потребителски жалби от различни лица чрез КЗП Портал. Жалбите касаели
предоставена некачествена туристическа услуга, условия за престой и почивка,
обслужване, материална база, санитарнохигиенни условия по време на организираната
от касационния жалбоподател „ОНЕКС ТУР“ ЕООД почивка в Анталия – Турция за
периода 03.09.2022 г. – 10.09.2022 г., включваща 7 нощувки в хотел Sultan of
Side Hotel *****. В хода на
извършената проверката бил съставен Констативен протокол № 2726803/15.09.2022
г., с който на търговеца е определен срок на 26.09.2022 г. в 10.00 ч. да
представи – становище по жалбите, справка от регистър на предявените от
потребителите рекламации с видни дата и входящ номер и договор с мястото за
настаняване, относимо към жалбите. На 28.09.2022 г. на ел. пощата на
Регионалната дирекция КЗП-Русе били получени – становище по три от
резервациите, снимки от регистъра за похвали и оплаквания с вписани четири
рекламации, както и разяснения, че търговеца нямал договор с хотела, тъй като
не работели пряко, а с местна фирма партньор. На 29.09.2022 г. от РД било
изпратено ново писмо със срок до 11.10.2022 г. за представяне на останалите
документи – становище по всички депозирани жалба; справка от регистър на
предявените рекламации и договор, писмо, документ за мястото за настаняване,
удостоверяващ го като такъв,какъвто се рекламира в офертите на оператора, а
именно: хотел 5 звезди. Относно изискания документ, доказващ рекламираната категория
място за настаняване било посочено, че той е най-важният, тъй като в жалбите
били изложени твърдения свързани с предоставени по-ниско качествени туристически
услуги, а визирания срокт за представянето им бил свързан със срока за
разглеждане и произнасяне по рекламациите от търговеца. В определения срок до 11.10.2022
г. документите не били представени от
търговеца пред контролния орган. По електронната поща са постъпили изисканите документи едва на 18.10.2022 г. Поради
непредставянето своевременно и в срок пред контролния орган на изисканите
документи и информация, относно
категоризацията на мястото за настаняване от органа е прието, че дружеството
- жалбоподател е осъществило състава на нарушение по чл. 221, ал. 1 от Закона
за туризма/ЗТ/ като в тази връзка на 07.11.2022 г. е съставен АУАН, който бил
подписан от представител на дружеството - жалбоподател без възражения.
Възражения постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващия
орган издал оспореното НП, като в същото
били възприети фактическото описание и правна квалификация на деянията,
идентични с тези съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл.
221, ал. 1 от ЗТ на основание чл. 221, ал. 1, т.2 от ЗТ на дуржеството-жалбоподател
била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Настоящата инстанция, след
извършена служебна проверка на оспореното решение за неговата валидност,
допустимост и правилност, не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, нито противоречие с материалноправни разпоредби.
Районният съд е събрал по надлежния
ред допустими и относими доказателства, установяващи правнорелевантните за
случая факти и обстоятелства. Извършил е задълбочен и цялостен анализ на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, като ги е обсъдил както
поотделно, така и в тяхната съвкупност. Пълно и точно е възприел фактическа
обстановка, която изцяло се споделя от настоящия касационен състав. С оглед
направените по делото фактически констатации съдът е формулирал и напълно
обосновани и в съответствие със закона правни изводи за правилна установеност и
безспорна доказаност на нарушението по чл. 221, ал.1 от ЗТ.
Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като санкцията за
процесното нарушение е определена от административнонаказващия орган в
минималния, установен от закона размер.
Противно на твърденията на касатора не са
налице и обстоятелства, които да квалифицират нарушението като маловажно по
смисъла на закона и да обуславят приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 221 от ЗТ „При недопускане на длъжностно лице
от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или при непредоставяне на
контролните органи на изискани документи или информация съответното лице,
извършващо дейност в обекта се наказва с глоба от 500 лв. до 2000 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер
от 1000 лв. до 5000 лв. Разпоредбата на чл. 172, т. 3 от ЗТ очертава правомощията на извършващите
проверки по ЗТ длъжностни лица.
В
конкретния случай, на търговеца е разпоредено да представи документи от
значение за проверката на подадените потребителски сигнали. Определен е и срок
за изпълнение на разпореждането. Срокът не е спазен.
Чрез
непредоставянето на тези документи са нарушени нормативно установените
задължителни правила за поведение, като безспорно касаторът е осъществил от
обективна страна състава на деяние, представляващо административно нарушение по
смисъла на чл. 221, предл. второ от ЗТ.
Правните изводи на въззивния съд се
споделят изцяло от настоящия състав.
Наведеното касационно основание за
неправилно приложение на материалния и процесуалния закон е неоснователно по
следните съображения:
Неоснователни са доводите относно
правната квалифиция на нарушението. Правната квалификация на нарушението,
дадена от наказващия орган, е коректна. От обстоятелствената част на НП по
несъмнен начин се установява за коя от двете хипотези на чл. 221 от ЗТ е санкциониран
нарушителя – непредоставяне на изискани документи или информация.
В хода на извършената проверка от
дружеството са изискани документи, във връзка с множество постъпили
потребителски сигнали касаещи предоставена некачествена туристическа услуга,
условия за престой и почивка, обслужване, материална база, санитарнохигиенни
условия по време на организираната от дружеството-жалбоподател почивка в
Анталия-Турция за периода 03.09.2022 г. – 10.09.2022 г., включваща 7 нощувки в
хотел Sultan of Side Hotel *****. Не е нарушено правото на защита на
наказаното лице, като то е имало възможност да се защитава по тези факти.
Неоснователни
са възраженията на дружеството, че ненавременно представяне на изисканите
документи се дължало на това, че същите се намирали в трети за
административното производство лица-контрагенти, които са установени извън
границите на страната.
На правото
на контролните органи да изискват необходимите документи от проверяваните
субекти, кореспондира задължение именно за тези субекти да осигурят същите. Такова
задължение не възниква за други лица и съответно не може да бъде изисквано от
тях предоставянето на документи от името на касатора. Къде и при какви
обстоятелства търговецът държи документите, които имат отношение към проверката
стои извън предмета на проверката на КЗП.
Що се
отнася до възражението, че административният орган бил обединил 6-те жалби в
една преписка и изисква отговори по всяка от тях поотделно, независимо от
аналогичното им съдържание, то в настоящия случай изискването от контролния
орган на документи е надлежно доведено до знанието на търговеца, при това
двукратно. Дружеството-касатор чрез своите
представляващи органи и лица е длъжно така да организира дейността си, че да
може да изпълни задължението си за предоставяне на поисканите от контролните
органи на РД при КЗП – Русе документи в определения срок. Това в случая не е
било извършено и касационният жалбоподател е санкциониран с оспореното пред
районния съд наказателно постановление точно за своето бездействие,
осъществяващо състав на административно нарушение.
Изложените от касатора
съображения, че конкретното административно нарушение може да
се квалифицира като маловажно и е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, са
неправилни. Точно обратното, настоящият съд напълно споделя изводите на
въззивната инстанция за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН и счита, че те изцяло
кореспондират с установените по делото релевантни факти. В този смисъл
районният съд е изложил мотиви, обосноваващи извода му, че при
индивидуализирането на наказанието от АНО са отчетени обществена опасност на деянието
и смекчаващите вината обстоятелства, които се споделят от настоящия състав. В
случая се касае за административно задължение, целящо предоставянето на
контролните органи информация, необходима им във връзка с изпълнение на
разписаните в закона функции. Чрез неизпълнението на това задължение се затруднява
или осуетява осъществяването на контрола за спазване на изискванията в сферата
на защита на потребителите на туристически услуги. Поради това самият законодател
поначало е определил този вид деяния като такива с висока степен на обществена
опасност, видно от размерите на определените за тях санкции. Процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид. Последващото представяне на изисканите документи само по себе си не
обосновава маловажност на нарушението, особено като се има предвид, че в
конкретния случай това е станало след двукратно поканване от страна на
контролния орган.
Санкционната норма на чл. 221 от ЗТ гласи, че за деяния от вида на
процесното на нарушителя се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000
лв. Определеният в обжалваното решение размер на административното наказание е
в предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и съобразно изложеното
по-горе, се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената
опасност на деянието и смекчаващите обстоятелства, изразяващи се в липса на
други нарушения по ЗТ. Като се е произнесъл в този смисъл и е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, РС – Русе правилно е приложил
закона.
При така изложеното настоящият състав намира,
че обжалваното решение не страда от сочените в жалбата пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора ответникът има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, в
размер на своевременно направеното искане от 150 лв. съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал.2 АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 332/10.05.2023 г., постановено по анд № 254/2023 г. на РРС.
ОСЪЖДА „ОНЕКС ТУР“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, р-н Централен, ул.„Абаджийска“ № 14, представлявано от управителя А.С.Н.
да заплати на Комисия за защита на
потребителите сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.