Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Ловеч, 13.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 320 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С
наказателно постановление № 18-0906-001915 от 04.12.2018 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч,
упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, на П.Н.П.
с ЕГН ********** *** на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени наказания
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Недоволен
от наказателното постановление останал жалбоподателят П.П.,
който чрез адвокат В.Н. *** го обжалва в срок, като незаконосъобразно и
издадено при съществени процесуални нарушения. Счита, че вписването в АУАН само
на един свидетел е нарушение на чл.42 ал.1 т.7 от ЗАНН. Твърди, че в АУАН и НП
не е индивидуализирано мястото на извършване на нарушението, както и че
посочения час не отговаря на обективната истина. Оспорва годността на
техническото средство, с което е извършена пробата за употреба на алкохол.
Изтъква, че не са отчетени допустимите от уреда отклонения. Излага съображения
за нарушаване на принципа ne bis in idem, тъй
като при същата проверка е било установено, че жалбоподателят е шофирал и под
въздействието на наркотични вещества, за което със споразумение по НОХД
№84/2019 година на РС – Ловеч му е било наложено наказание 3 месеца лишаване от
свобода и 9 месеца лишаване от право да управлява МПС. С оглед на изброените
процесуални нарушения, моли НП да бъде отменено с всички законни последствия.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се
явява адвокат Н., който поддържа всички изложени в жалбата възражения, като ги
развива.
Ответникът
– ПП при ОД на МВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в
придружителното писмо, с което изпраща преписката моли жалбата да бъде оставена без последствие,
а НП да бъде потвърдено.
От
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Й.К.П.
и Д.Д.Ц., както и от становището на процесуалния
представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка.
На 10.11.2018
год. свидетелят Й.К.П. в присъствието на свидетеля Д.Д.
съставил Акт за установяване на административно нарушение Серия Д с бланков № 984566
против П.Н.П. с ЕГН ********** *** за това, че на 10.11.2018 година в 15:59
часа в град Ловеч ул. Цачо Шишков с посока ул. Съйко Съев управлява лек автомобил Опел Астра
с регистрационен номер ******, собственост на Е.П.Н. с ЕГН ********** под
въздействието на алкохол, установено с техническо средство Алкотест
7510 с работа.номер ARBB 0039, дисплеят на който е отчел 0.83
промила, с което е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. На водача е издаден талон за
медицинско изследване №0004721. Пробата е в 15:19 часа. С акта са били иззети като
писмени доказателства СУМПС №*********, контролен талон №6319550 и СРМРС
№*********. Посочено е, че водачът има възражения по акта. Въз основа на така
съставения акт за административно нарушение е постановено обжалваното
наказателно постановление.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта
за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че действително към момента на проверката на 10.11.2018 година
техническото средство е отчело концентрация на алкохол в кръвта на
жалбоподателя 0.83 на
хиляда. Така установената фактическа обстановка не се оспорва и от
жалбоподателя в хода на съдебното следствие.
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния
срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч,
надлежно упълномощен, видно от приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018
година на Министъра на МВР.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
При извършената проверка
относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушения на
процесуалните правила по налагане на административното наказание.
При сравнението на
приложения към АНП екземпляр на АУАН и представения от процесуалния
представител на жалбоподателя се установи, че е налице дописване в АУАН след
връчване на екземпляр от него на нарушителя, което е недопустимо и съществено
нарушава правото на защита на нарушителя, още повече, че касае времето на
извършване на проверката, тъй като от свидетелските показания се установи, че
посочения в АУАН и в последствие в НП час на извършване на нарушението е часът
на изписване на акта, а не на нарушението.
В тази връзка съдът намира
за основателно и възражението относно неконкретизиране на мястото на
нарушението, тъй като е посочено само „град Ловеч ул. Цачо Шишков с посока ул. Съйко Съев“, без да е посочено
мястото по продължение на ул. Цачо Шишков.
АУАН е основен процесуален акт
във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му
оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство.
Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на
закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.
42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само
защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и
защото освен това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване
на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на
съставяне на акта. Посочването на датата и конкретното място на нарушението, е
не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната
защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на
наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на
защита на привлечения към административнонаказателна
отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно кога,
къде и какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да
организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения
АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.
Освен
това НП се явява незаконосъобразно и поради неправилно приложение на
санкционната правна норма.
В
АУАН е посочено, че установената с техническото средство концентрация на
алкохол е 0.83 промила. Съгласно представената
разпечатка от web страницата на БИМ, съдържаща
удостоверение за одобрен тип средство за измерване Алкотест
7510 е видно, че максимално допустимата грешка на уреда при измерване
на концентрация от 0.400 мг/л до 2.000 мг/л е ±5% /от измерената концентрация/.
При определяне на наказанието административнонаказващият
орган е следвало да съобрази допустимите отклонения при измерване на концентрацията
на алкохол в кръвта чрез издишания въздух и да ги отчете в полза на нарушителя.
Като не е сторил това, АНО е допуснал съществено нарушение, тъй като в
конкретния случай, при измерена концентрация 0.83 промила, след приспадане на 5%
допустима грешка, която е 0.0415 промила, би се получила наказуема концентрация
от 0.79 промила, като същата не попада в диапазона на посочената в НП
санкционна правна норма – чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Тъй като съдът не е оправомощен да изменя основанието за налагане на
наказанието, намира че атакуваното НП се явява незаконосъобразно поради
неправилно приложение на санкционната правната норма, което е нарушение на чл.57
ал.1 т.6 и 7 от ЗАНН. Тази незаконосъобразност също води до отмяна на
издаденото НП.
Административно наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена
стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.
С оглед
изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление,
административно наказващия орган е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-001915 от 04.12.2018 година на Николай Васков Недялков – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч,
упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на МВР, с
което на П.Н.П. с ЕГН ********** *** на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са
наложени наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: