Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 06.04.2021 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №6252 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.238 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от “***”
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** *** ***,
чрез юрк. Ц.В., съдебен адрес: *** против К.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, в
която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника
за задължения към „***“ ЕАД, произтичащи от доставена, но незаплатена топлинна
енергия до притежаван от него имот, находящ се на адрес: ***. С разпореждане,
постановено по ч.гр. дело № 4606/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е
връчена на същия, като след депозиране на възражение и указания от съда по реда
на ГПК е инициирано настоящото исково производство.
Предявява се иск за установяване
съществуване на вземането спрямо ответника за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.
№ ***.Вземането се обосновава със следното : като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153 (1) (Изм. - ДВ. бр.54 от
2012 г.. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150.(1) (Изм. - ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от дата
13-14.12.2007 г. и във вестник .,Посоки" бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия: отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - .”Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. а именно: в
30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Заявява се, че
вземането спрямо ответника включва
Сума за отопление с
ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на
527, 76 лв.; Сума за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на
исковата молба в размер на 191, 21 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 310, 41 лв.;
Сума за битово горещо водоснабдяване /БЕВ/, начислена за периодите, описани в
приложението в размер на 1 181,00 лв.; Суми за услуга дялово разпределение в
общ размер от 72,01лв., начислени за периодите, подробно описани в
приложението; Корекции - 35,23 лв. Заявява се, че в имота има монтирани
измерващи уреди, както следва : 1 бр. водомер за БЕВ; 4 бр. индивидуални
разпределителни уреда /ИРУ/; Отопление без ИРУ - щранг-лира в баня. Твърди се,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил изцяло
задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на К.Г.Д., ЕГН **********,
адрес ***, че дължи на „***” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия за
неговия имот, находящ се на адрес *** в размер: Главница в размер от 2247,16лв.
за периода 01.04.2018г. - 31.05.2020г., Мораторна лихва за забава в размер от
169, 77лв., начислена за периода от 04.06.2018г. - 03.09.2020г., както и
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. и разноски в заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран
писмен отговор. Същият е предупреден за възможността за постановяване на
пеприсъствено съдебно решение срещу него.
В о.с.з. ищцовото дружество се
представлява от юркс.Стойчева, която поддържа иска и прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
В о.с.з. ответната страна, редовно
призована, не се явява и не се представлява. Не са ангажирани искания по
доказателствата.
Съдът, след като взе предвди
представените доказателства по делото и
становището на ищцовото дружество намира иска за изцяло основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен, като се постанови неприсъствено решение. Приложено е ч.гр.д.№
4606/2020год. по описа на ПлРС, от което се установява, че срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за процесната сума; депозирано е възражение в
срок. Предявеният иск на основание чл.422 от ГПК е допустим, а по същество – основателен и доказан.
Налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна по делото,
визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед
представените с исковата молба доказателства и доводите, наведени в същата.
Искът се явява основателен и доказан,
следва да се уважи изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239
ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките,
визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на производството и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищцовата страна направените по делото разноски в настоящето производство в
общ размер 191,55лв. – за внесена държавна такса и минимален размер на
юрисконсултско възнаграждение, определен от съда съгласно разпоредбата на чл.78
ал.8 от ГПК и предвди фактическата и
правна сложност на делото, проведеното
само едно о.с.з.
Следва да се присъдят и разноските от заповедното
производство /вземането е еднакво по размер в заповедното и исковото
производство/, а именно в общ размер –
98,34лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че К.Г.Д., ЕГН **********,
адрес: *** ДЪЛЖИ на “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
сумите, както следва : 2247,16лв. за периода 01.04.2018г. - 31.05.2020г., мораторна
лихва в размер от 169,77лв., начислена за периода от 04.06.2018г. -
03.09.2020г., както и законната лихва върху главницата, считано от
14.09.2020год., за които суми суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №4606/2020г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК
К.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
направените разноски по делото в исковото производство по чл.422 от ГПК в
размер 191,55лв., както и разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. №4606/2020год. по описа на Плевенски
районен съд в общ размер 98,34лв.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
чл.239 ал.4 от ГПК.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: