РЕШЕНИЕ
№ 2099
Гр. Пловдив,
25.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, Второ отделение, 10 състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурор ГИНКА ЛАЗАРОВА, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело №2183 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Настоящото съдебно производство е образувано след като
с Решение № 11062 от 16.07.2019 г., постановено по адм.
дело № 11722/2018 г. по описа на ВАС на РБ - Трето отделение, е отменено
решение № 1476 от 22.06.2018 г., постановено по адм.
дело № 249/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е осъдена
Национална агенция по приходите гр.София да заплати на З.Д.Д.,
в качеството и на ЕТ „***90-З.Д. сумата от 45 000 лева, представляващи
обезщетение за пропуснати ползи и сумата от 7 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно
бездействие на публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Пловдив по изпълнително
дело /ИД/ № 2217/2006г.
В решението си Върховният съд е посочил, че решението,
постановено по адм. дело № 249/2018 г. е неправилно,
постановено при съществени нарушения на процесуални правила, тъй като то не
съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. Посочено е, че
същото не отговаря на процесуалните изисквания за постановяването му.
Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. В него не са
описани становищата на страните, не е направен анализ на събраните по делото
доказателства и липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът
приема на база събраните по делото доказателства. В мотивите е налице
противоречие, веднъж е прието, че вредите са пропуснати ползи от незаконосъобразно
бездействие на длъжностни лица при ответника, а на стр. 2-ра предпоследния
абзац от решението са развити мотиви, че са причинени от отменен РА.
Указанията, с които делото е върнато за ново
разглеждане, се свеждат до това, че съдът следва съобразно приетите за
установени обстоятелства да квалифицира фактите и да направи съответните правни
изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При
мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се
произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да
обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава
приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или
изключването от доказателствения материал.
Ищецът, редовно призован не се явява
в съдебно заседание. От упълномощения му представител адв.С.М. са постъпили писмени бележки по същество. Заявява, че исковата молба се поддържа и се
моли искът да бъде уважен
по основание и размер.
Ответникът по иска – Национална агенция по приходите
гр.София, се представлява от упълномощения си процесуален представител юрк.А.. В писмена защита оспорва исковата молба, изразява
становище за недопустимост на исковата претенция, както и навежда твърдения за
неоснователност и недоказаност на същата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото
прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за неоснователност
на иска.
Пловдивският Административен Съд – 10 състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че срещу ищеца е
образувано изпълнително дело - 2217/2006г. от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив.
През 2014 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив е наложен запор върху
два негови автомобила: товарен автомобил
марка Мерцедес 814 - дизел с per. № ***и товарен
автомобил марка Мерцедес Спринтер 312 Д с per. № ***.
Автомобилите са предадени на 31.07.2014г. в ТД на НАП
Пловдив за провеждането на публичен търг и продажбата им, което до месец
ноември 2017г. не е сторено. На няколко пъти, с писмо с обратна разписка ищецът
искал информация от публичния изпълнител дали е бил насрочен търг, какво се случва
с МПС и продадени ли са, но не получил нито писмен, нито устен отговор.
През 2017 г. била запорирана
и банковата сметка на физическото лице З.Д.. В постановлението за налагане на обезпечителната
мярка е посочен размер на дълга ѝ
по-голям от този, които е бил при налагането на запора на МПС. Ищецът възразил,
че за три години и половина би следвало поне да е насрочен търг за продажба на
двата товарни автомобила и че това е нехайство от страна на администрацията,
защото всяка година автомобилите се обезценяват. Във връзка с възражението след
известно време получил по пощата Разпореждане за определяне на окончателна
оценка № С170016-104- 0001115 от 27.11.2017г., която оценка преценил като
изключително занижена, но нямал законова възможност да я обжалва съгласно ДОПК.
От предаването на двата автомобила до оценката им изминали повече от три години
и половина. В тази връзка ищецът твърди,
че по този начин, с бездействието си,
публичният изпълнител-орган на ответника му е нанесъл вреди, изразяващи се в
невъзможност да продаде описаните МПС на пазарна стойност, начислени са
допълнително лихви, които не би дължал, ако производството по изпълнителното
дело се е развивало и между всяко изпълнително действие не е минавал период от
три години и половина.
В хода на съдебното производства по адм. дело № 249/2018 г. на Административен съд – Пловдив са
приети предварителните договори за покупко-продажба и за двата автомобила,
преди да бъде наложен запора. Ответникът е оспорил и представените
предварителни договор за покупко-продажба, и анексите към тях с възражение, че
същите нямат достоверна дата и поради това са му непротивопоставими.
Отново в хода на съдебното производства по адм. дело № 249/2018 г. на Административен съд – Пловдив са
приети и изслушани ССчЕ и СТЕ неоспорени от страните.
Според
заключението на изслушаната СТЕ, назначена за да отговори допълнително на
въпроси №4 и №5 от ССчЕ, касаещи пазарната цена на
двата автомобила към момента на предаването им в ТД на НАП и към датата на
образуване на делото, става ясно, че за посочения период пазарната им цена не е
съществено променена.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от правна страна:
Исковата молба е процесуално допустима, като е
предявена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед
фактическите твърдения на ищецът
като претърпял вреди от
незаконосъобразно бездействие на административен орган, по смисъла на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при, или по
повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на държавата и
общините се ангажира при осъществяване на административна дейност, като част от
нея е издаването на незаконосъобразни актове.
За да възникне право на обезщетение в настоящото
производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1.
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на
благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените
загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. При липса на
някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на Държавата и общините по посочения ред.
В случая следва да се посочи и това, че наличието на
елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ има отношение не към допустимостта, а към основателността на исковата
претенция на основата на съществуващата функционална връзка между нуждаещото се
от защита материално право и правото на иск /така Определение № 8484 от
25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2009 г., III
о., Определение № 14030 от 17.12.2008г. на ВАС, по адм.дело
№ 9536/2008г., ІV о., Определение № 1492 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 579/2009 г., III о./.
Исковият процес се инициира с правното твърдение на
ищеца в исковата молба, че спорното право съществува или не съществува. В
случая ищецът твърди, че е претърпял
имуществени вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразно административно
бездействие от страна на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
При това положение и във връзка с разрешаването на
настоящия административноправен спор, следва на първо
място да бъде даден отговор на въпроса налице ли е незаконосъобразно бездействие
на публичния изпълнител, което да е в причинна връзка с твърдяния
като настъпил вредоносен резултат – претърпените от ищеца имуществени вреди.
Във връзка с твърдението за незаконосъобразно
бездействие на публичния изпълнител за продължителен период от време, довело до
големи загуби и пропуснати ползи от ищеца, следва да се посочи, че от събраните
по делото писмени доказателства, в т.ч и от приобщените документи по
изпълнително дело № 2217/2006г. на ТД на НАП – Пловдив, не се установява по безпротиворечив начин, че е налице такова бездействие. В
тази насока следва да се посочи, че съгласно ДОПК за публичният изпълнител няма
вменено задължение за извършване на действия в определени периоди от време.
ДОПК позволява неизвършването на действия в продължителни периоди от време в
зависимост от характера на вземането и сложността на производството.
За пълнота следва да се посочи, че не са налице и данни
ищецът да е обжалвал постановленията на публичния изпълнител, с които е наложен
запор върху посочените по-горе два броя МПС. Не са обжалвани оценките на
автомобилите, както и насрочванията за описи.
По отношение предварителните договори за
покупко-продажба и за двата автомобила, сключени преди да бъде наложен запора,
но сделка по които не се е осъществила по независещи от ищеца причини, следва
да се посочи, че към момента на налагане на запор съществуването на тези
договори не е било известно на администрацията. Нещо повече - от страна на
ищеца не е проявена инициатива в посока наложения запор да бъде отменен посредством
обжалване. На следващо място публичния изпълнител не е бил уведомен, че
съществува възможност ищецът да уговори плащане по сключените договори и
получената сума да постъпи по сметка на НАП, като се погаси задължението, или
че лицето им възможност само да продаде двата броя МПС и има реални купувачи,
като представи договорите на публичния
изпълнител.
Предварителните договори нямат и достоверна дата за
трети лица по смисъла на чл.181 от ГПК, тъй като същите са незаверени, ето защо
съществува възможност, същите да са създадени за целите на бъдещо производство
по ЗОДОВ, като прави впечатление високата продажна цена на автомобилите,
посочена по тях.
Не на последно място, както се каза по-горе, според
заключението на изслушаната СТЕ, назначена за да отговори допълнително на
въпроси №4 и №5 от ССчЕ, касаещи пазарната цена на
двата автомобила към момента на предаването им в ТД на НАП и към датата на
образуване на делото, става ясно, че за посочения период пазарната им цена не е
съществено променена, тоест липсва нанесена щета на лицето.
С оглед всичко гореизложено, налага се изводът, че в
това производство ищецът не проведе успешно пълно доказване на предявения иск и
не са налице предпоставките за уважаването му.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 година на ВКС по т. д. № 3 / 2004 година на ОСГК под действия и
бездействия се разбира фактически действия и бездействия, които
административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата
на нормативен акт. В този случай на задължение на административния орган,
произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия
нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата
елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение.
Необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е
налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано
директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на
административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален
административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице
ли е "бездействие" от страна на съответния административен орган и
дължал ли е той определено действие. Под административна дейност по смисъла на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира тази дейност, която има подзаконов,
управленски, властнически, публичен характер и е насочена към възникване на
административно правоотношение между административния орган и съответното лице,
което в случая не е налице.
В конкретния случай не се доказа неоснователното
бездействие на административен орган, касаещо
неизпълнението на фактически действия, произтичащи от нормативен акт. Защитата
в изпълнителното производство се осъществява като се оспорват актовете на
органа по изпълнението, което както се каза по-горе не е сторено от ищеца. В
случая посочените като незаконосъобразни бездействия на административния орган
не са фактически, а с правен характер, т.е. касае се за издаване на правни
актове, а не за фактически действия на длъжностни лица, каквито се твърдят в
исковата молба.
Гореизложеното води до извод, че не са налице всички
елементи от състава на обективната и безвиновна
отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на Национална агенция по
приходите гр.София по иска, с който се претендира обезщетение за имуществени
вреди.
В заключение и с оглед
правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим във връзка с препращащата
норма на чл.144 от АПК следва в случая
да се посочи, че ищецът, чиято е доказателствената
тежест, не ангажира в настоящото производство необходимата пълнота от
доказателства, с които успешно да докаже претенциите си посредством проведено
пълно и главно доказване. Доказателствената тежест се
състои в правото и задължението на съда да обяви за не настъпила тази правна
последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение
от страна на съда, означава при не доказване, да се приеме, че не доказаното не
е осъществено. А щом юридическия факт не е осъществен, не могат да настъпят
последиците, които съответната материално правна норма свързва с неговото
проявление.
Крайният извод, който се налага е, че предявеният иск
за обезщетение за имуществени вреди от ищеца е неоснователен и недоказан, и
като такъв ще следва да бъде отхвърлен. Консеквентно на изложеното по - горе,
неоснователна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на сторените
разноски по производството.
При този изход
на спора и на основание на чл. 226, ал. 3 от АПК, на ответника се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички
инстанции дотук общо в размер на 1050 лева / 450 лв. за първото разглеждане на
делото от Административен съд Пловдив определен на основание чл.25, ал.1 и ал.2
от Наредбата за заплащането на правната помощ; 300 лв. за касационното
производство и 300 лв. за производството при новото разглеждане на делото,
определени съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 226, ал. 1 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Д.Д., в качеството и на ЕТ „***90-З.Д.“ срещу Национална
агенция за приходите – гр. София иск за заплащане на сумата в размер на 45 000
лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи и сумата в размер на 7 000
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно бездействие на публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Пловдив
по изпълнително дело /ИД/ № 2217/2006г.
ОСЪЖДА З.Д.Д., в
качеството и на ЕТ „***90-З.Д.“ да заплати на Национална агенция за приходите –
гр. София, сумата от 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/, съставляваща възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: