Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 26.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Д. Борисова, като разгледа гр.д. № 5396/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Х.П.Г., твърди,
че като пътник в л.а. „Фолксваген Транспортер”, с
рег. № ******е пострадал от ПТП, реализирано на 03.01.2015 г. на главен
път ІІ-55, км. 122 в общ. Раднево, вина за което имал водачът на лекия автомобил – С.Т.С..
Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът
ЗАД „ОЗК З.” АД отговаря
за вредите, причинени от виновния водач. Твърди, че по н.а.х.д. №
195/2015 г. по описа на РС – гр. Раднево с влязла в сила присъда водачът С.С. е признат за виновен за настъпване на произшествието.
Сочи, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от настъпилите травматични
увреждания – счупване на горния край на лява раменна кост. Извършено било
оперативно лечение с поставяне на остеосинтезен
материал, за дълго време бил обездвижен, като след това последвала
рехабилитация и повторна операция за изваждане на металните тела. Сочи, че
повече от 8 месеца ползвал болничен отпуск, като и към момента на подаване на
исковата молба изпитва значителни болки, трудности в движението затрудняващи го
в работата и ежедневието, изпитва смущение от загрозяващия го оперативен белег,
както и напрежение и страх като се спомене за катастрофа. Претендира обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, които определя на 70 000,00 лева, както и
за сторените разходи за лечение в общ размер на 98,60 лева. Претендира лихва за
забава от датата на настъпване на произшествието – 03.01.2015 г. до плащането,
както и разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.” АД оспорва исковете.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като
завишен. Прави възражение за съпричиняване поради не поставяне на предпазен
колан. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при съответния ответник, е претърпял вреди и техния размер.
Размерът на неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от
съда по справедливост, при спазване критериите на Постановление 4/1968 г. на
Пленума на ВС.
С
влязло в сила решение № 58/19.08.2015 г. по н.а.х.д. № 195/2015 г. по
описа на РС – гр. Раднево подсъдимият С.Т.С. е признат за виновен за това, че
на 03.01.2015 г. на ГП ІІ 55 км. 122, в общ. Раднево,
при управление на л.а. Фолксваген Транспортер, с рег. № ******, нарушил правилата за
движение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинила средни
телесни повреди на повече от едно лица, сред които и Х.П.Г. – средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долния край на лява раменна кост довело до
трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца,
както и по отношение на елементите от състава на престъплението, в т.ч. и
причинените на ищеца телесни увреждания. Няма пречка гражданският съд,
разглеждащ последиците от деянието, да установи наличието на други увреждания,
наред, но непосочени в акта по същество на наказателния съд, както и
евентуалния принос на пострадалия за вредноносния
резултат чрез непоставяне на предпазен колан.
Видно от епикриза
издадена от УМБАЛ „д-р Димитър Чакмаков“ ЕАД, гр.
Раднево Х.Г. е приет на 03.01.2015г. като му е извършено открито наместване и
вътрешна фиксация на ляв хумерус, като пациента е
изписан на 12.01.2015 г. с указания да се сменя превръзката на 3 дни и терапия
за вкъщи – нивалин, келтикан
и клиндамицин.
Видно от епикриза, издадена от УМБАЛ „д-р Димитър Чакмаков“
ЕАД, гр. Раднево Х.П.Г. в периода 15.04.2015 г. – 22.04.2015 г. е бил на рехабилитационно
лечение по повод ограничени и болезнени движения в областта на ляв горен
крайник.
Установява се от представените болнични
листа, че за периода 03.01.2015 г. – 15.07.2015 г. ищецът е ползвал болничен
отпуск, поради провеждано лечение за процесните увреждания, като с експертно
решение № 2540/15.07.2015 г. му е определен 10% загуба на работоспособността
поради фрактура хумери, като са дадени
противопоказания – без тежък физически труд за срок от 1 година.
Според показанията на свидетеля С.,
управляваният от него автомобил бил микробус 8+1, седалките са на три реда,
като всички имат предпазни колани. Единият пътник седял до него, а другият на
седалките зад тях. Ударът бил челен, като след произшествието и двамата пътници
имали увреждания в областта на ръцете и рамената. В останалата част съдът
намира за ненужно да обсъжда показанията на този свидетел, тъй като относно
вината на застрахования делинквент е установена с влязла
в сила присъда. Противоправното поведение на другия
водач е ирелевантно по делото, тъй като според разпоредбата на чл. 53 ЗЗД,
когато вредата е причинена от неколцина те отговарят солидарно.
Според показанията на свидетеля П.Г. той
е баща на ищеца. Свидетелят сочи, че след произшествието синът му се обадил, че
е пострадал и свидетелят отишъл веднага в болницата в гр. Раднево да го види.
Свидетелят сочи, че ръката на сина му висяла на кожата и като се пуснела надолу
се обръщала на наобратно. След операцията лекарите казали, че имал повреда в
сухожилията. Свидетелят сочи, че синът му направил около 3-4 терапии, като и
след тях и след изваждане на остеосинтезния материал
ръката все още го наболява и не може да я изпъне. Според свидетеля Г. първите 6
месеца синът му не можел да движи пръстите и китката си, като пиел скъпи
лекарства като Нивалин, за да се възстанови
сухожилието и нерва. Свидетелят сочи, че първите месеца сина му имал страхове,
невроза, не искал да кара кола, а към момента на депозиране на показанията
шофирал само в града. Според свидетеля Г. работата на сина му е свързана с
вибрации, къртене с въздушни пистолети на бетон, като докато я върши ръката го
боли и обмисля да напусне. Свидетелят сочи, е водещ горен крайник на сина му е
десния.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза в следствие на произшествието ищецът е
претърпял закрито счупване на дисталния край на лява
раменна кост, като такъв вид фрактури зарастват за около 60-70 дни, при липса
на усложнения, след което се провежда рехабилитация за около 2-3 месеца. При
извършен личен преглед на ищеца на 10.03.2019 г. вещото лице е установило, че
лявата раменна кост е зарастнала анатомично,
сгъването на лявата раменна става е възстановено, но има изразен дефицит в
разгъването, както и е налице болезненост при допир на оперативния белег, който
е около 20 см. Вещото лице сочи, че не е налице нарушение на
сетивно-двигателната функция на контузения радиален нерв. Според експертизата
направените от ищеца разходи са във връзка с проведеното му лечение. Според
вещото лице при челен удар, какъвто е процесният, крайниците имат свободно
движение и могат да бъдат травмирани дори и при поставен предпазен колан. Според
отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на 26.11.2019г., след
оперативната интервенция ръката на ищеца е била имобилизирана
в ортеза до зарастване на костта.
Според заключението на комплексната
медицинска и автотехническа експертиза с оглед механизма на настъпване на
произшествието, увреждането получено при пострадалия Х.Г. би настъпило и при
поставен предпазен колан и при липса на такъв, поради значителната подвижност
на горния крайник.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно
следствие. Конкретно,
за да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП
следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника,
както факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е
поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не
биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица, тъй като са обосновани и непротиворечиви, като те еднозначно сочат, че
независимо от това дали ищецът е бил с поставен предпазен колан или не той би
получил процесните увреждания. Ето защо съдът намира възражението на ответника
за неоснователно.
Наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между деликвента и ответника, не е спорно между страните.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на преките искове.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Х.П.Г. болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 40 000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че възстановителният
период при ищеца е бил продължителен – около 6 месеца, като се е наложило
извършването на две операции и провеждането на няколко курса рехабилитация,
като и към момента на устните състезания не е налице възстановяване в пълен
обем на разгъването на лявата лакътна става, налице е болезненост в областта на
дългия около 20 см. оперативен белег. При определяне размера на обезщетението
съдът взема предвид, че ищецът е бил в активна възраст, като полученото от него
травматично увреждане за дълго време го е откъснало от неговия работен процес,
а и за една година след това има противопоказание за тежък физически труд, с
какъвто основно е свързана работата на ищеца като работник в строителството. От
друга страна от значение при определяне на обезщетението е обстоятелството, че
при ищеца е налице пълно зарастване на костта, възстановяване на засегнатия
нерв, както и това, че засегнатият му горен крайник не е водещ. Съдът взема предвид и обстоятелството, че житейски логично
е преживяването на пътно-транспортно произшествие по време на работа и то при
конкретните обстоятелства е да доведе до първоначален интензивен стрес при
ищеца. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната
икономическа конюктура в страната и лимитите на
отговорността на застрахователя към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди,
лихва върху които единствено се претендира до датата на подаване на исковата
молба/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на
уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да
възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на деликта –
03.01.2015 г. до плащането, а върху обезщетението за имуществени вреди – от
датата на всеки извършен разход.
По разноските:
Ищецът не е сторил разноски в
производството.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Д.С. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената частта от исковете – в размер на 1502,86
лева.
По възражението на ищеца за прекомерност
на уговореното между ответника и адв. С.К. адвокатско възнаграждение.
Видно от договор за правна защита и
съдействие уговореното между ответника и адв. К. възнаграждение е 3160,55 лева.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност
на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност
на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на
адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т.6, изр. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е
3159,55 лева, с ДДС, т.е. равен на уговорения, поради което не полежи на
намаляване.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 2167,75 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1603,94 лева и разноски за депозит за вещи лица в
размер на 143,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК:
******да
заплати на Х.П.Г., ЕГН: ********** на
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата в размер на 40 000,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от реализирано на 03.01.2015 г. пътно-транспортно
произшествие, в следствие противоправното поведение
на С.Т.С., като водач на лек автомобил „Фолксваген“, с ДК№ ******, неимуществени
вреди - болки и страдания от настъпило счупване – счупване на горния край на
лява раменна кост, както и преживян стрес, ведно с лихва за забава, считано от 03.01.2015 г. до плащането, и
имуществени вреди за разходи за лечение, както следва: сумата от 40,60 лева потребителска такса по
фактура от 11.01.2016 г., ведно със законната лихва от 12.01.2016 г. до
плащането, сумата от 5,80 –
потребителска такса по фактура от 22.04.2015 г., ведно със законната лихва от
23.04.2015г. до плащането, сумата от 52,20
лева – потребителска такса по фактура от 12.01.2015 г., ведно със законната
лихва от 12.01.2015 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 70 000 лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК:
******да заплати на адв. Д.С. на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената частта от исковете – в размер
на 1502,86 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК: ******да заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 1603,94 лева и разноски за депозит за вещи лица в размер
на 143,00 лева.
ОСЪЖДА Х.П.Г.,
ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК:
******на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 2167,75 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: