РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Монтана, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20221600100042 по описа за 2022 година
Предявени са искове от М.Р. с ЕГН ********** против ЗАД „Д.Б.:
Ж.З.“ АД с ЕИК *с правно основание чл.432 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ /нов/
във вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД за сумата от 30000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.06.2021 г. – датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
доброволната претенция от страна на застрахователя до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 03.02.2021 г., около 10:50 часа, в гр.*,
на кръстовището, образувано между бул. „*“ и бул. „*“ е настъпило ПТП с
участието на Г. Г., който управлявал трактор „*“ с рег. №* и пострадалата М.
Р., която по същото време пътувала в лек автомобил марка „*“, модел „*“ с
рег. № *, който се движел по бул. „*“ и е управляван от А. Н.. Твърди се, че
тракторът бил с посока на движение от гробищния парк към бул. „*“, като на
кръстовището водачът му не спазил правилата за движение по пътищата, като
не спрял при наличието на пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство“ и преминал през кръстовището, в резултат на което
настъпил сблъсък между него и правомерно движещия се л.а марка „*“,
1
модел „*“, управляван от А. Н..
Твърди се, че вследствие на ПТП-то М. Р. получила следните
травматични увреждания:
Средна телесна повреда, представляваща черепно-мозъчна травма –
травма на главата и сътресение на мозъка, с изпадане в непълно
безсъзнателно състояние - разстройство на здравето, временно опасно за
жИ.та, причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от
30 дни;
Контузия на гръден кош – разстройство на здравето, причинило
физически болки и страдания и ограничение движенията на снагата за
повече от 30 дни;
Контузия на дясно рамо – разстройство на здравето, причинило
физически болки и страдания и ограничение движенията на дясната
раменна става за повече от 30 дни;
Контузия на лицето в областта на дясна скула – разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания;
Множество кръвонасядания по десен горен крайник и долен десен
клепач – разстройство на здравето, причинило физически болки и
страдания за повече от 30 дни;
Охлузни рани по дясната подбедрица и втори пръст на десен горен
крайник, и кръвонасядане по долен десен клепач – разстройство на
здравето, причинило физически болки и страдания.
Сочи се, че след настъпване на ПТП-то, екипът на СМП транспортирал
ищцата до МБАЛ „Д-р С.И.“ - гр. *, където била настанена за лечение в
хирургично отделение за периода 03.02.2021 г. до 08.02.2021 г. Веднага било
проложено медикаментозно лечение, а впоследствие са направени редица
прегледи и изследвания. На 08.02.2021 г. ищцата била изписана от лечебното
заведение, като са й дадени указания за спазване на хигиенно-диетичен
режим, лечение в амбулаторни условия – прием на медикаменти и
наблюдение от специалист.
Вследствие на получените при ПТП травми, ищцата твърди, че е
търпяла физически болки и страдания, изразяващи се в остри болки в гръдния
кош и дясната ръка, които правели движенията й затруднени и болезнени,
както и изпитвала силно главоболие, което станало хронично. Твърди се, че
2
към настоящия момент ищцата страда от липса на енергия, чувства постоянна
тревожност, отпадналост и замаяност, което от своя страна пречи на
нормалното извършване на ежедневните й дейности.
Ищцата твърди, че гореописаните болки, страдания и неудобства се
явяват неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
реализираното ПТП на 03.02.2021 г. Счита, че сума в размер на 30000,00 лв.
би успяла до някаква степен да обезщети търпените от нея, вследствие на
ПТП-то, неимуществени вреди.
Предвид, че към датата на ПТП-то, по отнопение на увреждащия
трактор, е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
ищцата твърди, че е предявила претенция до застрахователя за доброволно
уреждане на спора, като в законоустановения тримесечен срок
застрахователят не е постановил отказ, но не и заплатил сума за обезщетение.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови Решение, с което да
осъди ЗАД „Д.Б.: Ж.З.“ АД с ЕИК *да заплати на М. Р. с ЕГН **********
следните суми: 30000,00 лв. - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на ПТП от
03.02.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
22.06.2021 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
доброволната претенция от страна на застрахователя до окончателно
заплащане на обезщетението и направените разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД
„Д.Б.: Ж.З.“, гр.*, чрез адв.И. Ц., с който се оспорват претенциите по
основание и размер. Ответника оспорва наличието на вреди, като твърди, че
ищцата не е търпяла описаните в исковата молба вреди. В тази връзка, прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като
несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания.
Оспорва механизма на ПТП-то от 03.02.2021 г. както и наличието на
вина на водача на трактора, предвид липсата на доказателства в тази насока.
В условията на евентуалност предявава и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан.
Оспорва се и началната дата, от която се претендира лихва за забава, с
3
доводи, че до изтичане на тримесечния срок за окончателното произнасяне от
страна на застрахователя изисканите документи от последния, имащи
значение за основателността на претенцията, не са представени от ищцата.
Не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между собственика на трактор „*“ с рег. № * и
застрахователното дружество.
В отговора е направено и искане за присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител адв. Д.,
твърди, че от събраните по делото доказателства искът е доказан по
основание и размер и следва да се уважи. Оспорва наличие на пряка
причинно-следствена връзка между вида и характера на травмите и липсата
на поставен колан. Ответното дружество, чрез процесуален представител адв.
Ц., моли съда да отхвърли предявения иск, като алтернативно иска да се
намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди, че е
доказано по несъмнен начин възражението за съпричиняване от страна на
ищцата.
По делото са събрани писмени, гласни доказателства и са назначени и
изслушани експертизи – две съдебно-автотехнически и съдебно-медицинска.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.02.2021 г. св. А. Н. и ищцата М. Р. тръгнали с лек автомобил
марка „*“, модел „*“ с рег. № *от квартал „*“ в посока гр.*. Движели се по
бул. „*“ в посока центъра на града. Н. управлявал автомобила, а Р. седяла на
задната седалка по средата без поставен предпазен колан.
Около 10:50 часа, минавайки до бензиностанция „*“ на бул. „*“ № *,
автомобилът на Н. е ударен в дясната си част от излизащия от
бензиностанцията трактор „*“ с рег. № *, управляван от лицето Г. Г..
За настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на ОД на МВР-Монтана и екип на
Спешна медицинска помощ. Съставен е Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2021-1023-46/03.02.2021 г., а на водача на трактора е
съставен АУАН №320582/03.02.2021 г. Пострадала от инцидента е М. Р.,
4
която била откарана до МБАЛ „Д-р С.И.“ - гр.*, където е настанена за
лечение за периода от 03.02.2021 г. до 08.02.2021 г.
От съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, която съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвена, се установява, че пострадалата Р.,
вследствие на ПТП-то, е получила следните увреждания:
травма в областта на главата с: кръвонасядане и повърхностна разкъсно-
контузна рана в областта на долен клепач на дясно око;
контузия /натъртване/ в областта на дясна скула и сътресение на мозъка;
контузия /натъртване/ в областта на гръдния кош в дясно и
кръвонасядане и охлузна рана по гърба на дясна ръка.
СМЕ установява, че посочените травматични увреждания са от естество да
причинят временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Също така,
уврежданията много добре отговарят да са получени в условията на ПТП, при
което ищцата е седяла на задната седалка в лекия автомобил, блъснат от
трактор. Експертизата установява, че между получените увреждания и
процесното ПТП има пряка причинно-следствена връзка. Към момента на
изготвяне на експертизата ищцата е възстановена от получените травми, като
няма данни за настъпили усложнения, които да влошават здравословното й
състояние. Оздравителния период е протекъл без усложнения.
В хода на делото са назначени и приети две съдебно-автотехнически
експертизи /САТЕ/. От двете се установява по несъмнен и безпротИ.речив
начин механизма на ПТП-то както следва: Произшествието е настъпило на
бул. „*“ № *при бензиностанция „*“, през светлата част на денонощието и
при добра видимост. Платното за движение по бул. „*“ е с двупосочен режим
на движение, като се състои от четири пътни ленти (по две еднопосочни
пътни ленти за всяка посока). Вертикалната маркировка по булеварда в
посока центъра на гр.*има пътен знак „Б3 – Път с предимство“, а на изхода на
бензиностанцията има група пътни знаци монтирани на метална колона:
пътен знак „Б2-Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и пътен
знак „Г2- Движение само надясно след знака“.
Тракторът е напуснал територията на бензиностанцията, след като е заредил
горИ., като е следвало да продължи движението си по бул. „*“ само надясно
при наличие на задължителния пътен знак „Г2“ и то, след като пропусне
движещите се по булеварда и приближаващи бензиностанцията от лявата му
5
страна моторни превозни средства, предвид наличието на пътния знак „Б2“,
който го задължава да спре, да приведе машината в покой и да даде
предимство.
От двете експертизи също се установява, че тракторът е навлязъл в
дясната пътна лента и е спрял, като водачът му е гледал в посока надясно.
Водачът на трактора е имал намерение да извърши маневра завиване наляво,
въпреки наличието на задължителния пътен знак „Г2“, който го задължава да
продължи движението си само надясно. Освен това, въпреки задължението да
спре и да даде предимство на приближаващите се от лявата му страна
моторни превозни средства, водачът на трактора, след като не се убедил, че
ще извърши маневра безопасно, тръгнал от място, преминал през дясната
пътна лента и стигнал в лявата пътна лента, където с предната си челна част
блъснал преминаващия в този момент л.а. марка „*“, модел „*“ в дясната му
част.
Констатира се разминаване в експертизите по отношение на скоростта
на двете превозни средства преди удара. В тази връзка, съдът кредитира
експертизата, изгответна от вещото лице инж. Ц. Ц., като обоснована и
непочиваща на предположения, за разлика от експертизата на инж. О. В.,
видно от която скоростта е изчислена на базата на вероятна предполагаемост
/л.85 от делото/. С оглед тези констатации, съдът приема установеното от
вещото лице Ц., а именно: скоростта на движение на трактора преди удара е
11,57 км/ч., а скоростта на движение на лекия автомобил преди удара е около
48,72 км/ч.
Двете експертизи несъмнено установяват, че водачът на трактора е
следвало да съобрази пътните знаци и пътната обстановка на движение и
именно неспазването им е причина за настъпване на ПТП-то. Не е спорно, че
водачът на лекия автомобил се е движел по път с предимство и не е имал
възможност да предотврати удара чрез предприемане на действия за аварийно
спиране или друга спасителна маневра.
Също така, двете експертизи установяват, че вследствие на удара лекия
автомобил е получил следните увреждания: деформации в дясната му
странична част - преден десен калник, предна дясна врата и задна дясна врата.
Тези повреди и деформации са в посока вътрешността на купето на
автомобила.
6
Между експеритизите няма разминаване и относно факта, че процесния
лек автомобил е оборудван с обезопасителни колани - триточкови на
предните две седалки и два броя на задните седалки, както и един брой
бедрен (двуточков) колан, монтиран по средата на задната тройна седалка.
Освен това, от тях несъмнено се установява, че в случая при този механизъм
на ПТП, тялото на пострадалата се е придвижило в посока, обратна на
ударния импулс, т.е тялото й се е придвижило в посока към трактора.
Това, което наложи в хода на производството да бъде назначена и
приета повторна САТЕ, е оспорването на първата от ответното дружество, в
частта относно въпроса дали поставения колан като вид би предпазил ищцата
от получените увреждания. По отношение на този въпрос изгответната от
инж. Ц. експертиза установява, че бедрения (двуточков) колан не може да
предпази пътника в областта на горната част на тялото и горните крайници. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че при десен удар /какъвто е в
случая/ тялото тръгва нядясно към удара, както и че при седене по средата на
задната седалка и наличие на поставен предпазен колан, тялото на ищцата
може да се удари в пасажерската седалка. Вещото лице допълва, че ако
ищцата е без колан, тялото й може да стигне до задната дясна седалка, защото
тялото няма никакво съпротивление. В случая ищцата е била без предпазен
колан и при възникналия удар горната част на тялото й се е отместила в
посока задната дясна седалка, респ. задната дясна врата и е получила
гореописаните увреждания от вътрешната част от интериора в салона на
лекия автомобил. За липсата на поставен предпазен колан може да се съди
също и от т.8 от СМЕ, видно от която при извършения преглед ищцата е
съобщила, че е била без поставен предпазен колан /л.155 от делото/.
От показанията на св. Г. Г., който е водач на процесния трактор, се
потвърждава установеното от двете съдебно-автотехнически експертизи.
Същия признава, че при излизане от бензиностанцията е имал намерение да
завие наляво, като освен това признава, че видял в последния момент
идващия и ударен от него лек автомобил.
Разпитан в хода на производството е и св. Р. Б. /син на ищцата/, който
твърди, че живее заедно с майка си и последната след изписването й от
болницата получавала често главозамайване и имала болки в гръдния кош.
Твърди, че неговата съпруга помагала на ищцата в ежедневните й дейности,
7
предвид невъзможността на последната да се справя сама. Твърди, че и до ден
днешен от време на време майка му има болки в главата.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове с правно
основание чл.432 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ /нов/ във вр. чл.45, чл.52 и чл.86
от ЗЗД. Исковете са допустими, тъй като е спазена разпоредбата на чл.380 от
КЗ - предявена е застрахователна претенция към ответното дружество на
22.03.2021 г. /л.11 от делото/
Съгласно чл.498, ал.3 във вр. чл.496 във вр. чл.380 от КЗ/нов/
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало „ГО“ на виновния водач на
МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на
застрахователно обезщетение. Съгласно чл.498, ал.3 от КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран от ищцата, но претенцията не е уважена. В законоустановения
тримесечен срок ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.З.“ АД не се е произнесъл по
претенцията . При това положение процедурата за доброволно уреждане на
спора е приключила без търсения резултат, което прави прекия иск по чл.432
от КЗ допустим.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки за
наличие на отговорност, а именно: извършено деяние, протИ.правност на
същото, настъпили вреди, причинна връзка между протИ.правното деяние и
вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно
правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2
от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се
8
предполага до доказване на противното.
По делото не е спорно, а и същото се признава от ответното дружество,
че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по
отношение на собствеността и ползването на трактор „*“ с рег.№ *, по силата
на Застрахователна полица № BG/30/121000403173.
Това, което се оспорва от ответника е наличието на протИ.правност на
деянието и вина на водача на трактора, както и наличието на вреди,
претърпени от ищцата.
По делото несъмнено е установено, че на процесната дата /03.02.2021 г./
на бул. „*“ № *в гр.*застрахованият трактор „*“ с рег. № * излизайки от
бензиностанция „*“, е причинил ПТП, като блъска минаващия в същия
момент лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, който се движел по
бул. „*“ и в който била пострадалата ищца. От двете съдебно-автотехнически
ескепртизи безпротИ.речИ. се установява, че на изхода на бензиностанцията
има два пътни знака: „Б2-Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и пътен знак „Г2- Движение само надясно след знака“.
Установява се също, че водачът на трактора е следвало, на първо място, да
даде предимство на приближаващите се от лявата му страна моторни
превозни средства, след което да завие надясно. Въпреки тези задължения,
които му вменява разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за движение по
пътищата /да съобразява своето поведение с пътните знаци/, водачът на
трактора тръгнал да завива наляво и предизвикал ПТП, като отнел
предимството на минаващия в този момент лек автомобил и се блъснал в
него. За протИ.правността на деянието и вината също може да се съди и от
дадените показания на водача на трактора - св.Г. Г.. Последния заявява, че
при излизане от бензиностанцията е имал намерение да завие наляво, като
освен това признава, че видял в последния момент идващия и ударен от него
лек автомобил. Видно от двете съдебно-автотехнически експертизи и
показанията на разпитания водач се стига до извод за протИ.правност на
неговото дяние и наличието на вина.
По делото от СМЕ се установи, че вследствие на процесното ПТП
ищцата е получила телесни увреждания, описани по-горе в приетата
фактическа обстановка, като същите са в причинно-следствена връзка с ПТП-
то. Предвид това съдът намира, че е налице фактическият състав на
9
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл
за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
С оглед комплексния характер на причинените на ищцата увреждания,
съдът намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се
определи в общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на
настъпилите вреди. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради
което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедлИ.ст. При определяне на справедлИ. обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни
увреждания, следва да се вземат предвид: характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените
физически и емоционални болки и страдания, психическите и физически
последици за пострадалия, степента на възстановяване и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането. Във връзка с това, съдът
намира за безспорно установено, че причинените на ищцата увреждания
представляват лека телесна повреда, тъй като последните са от естество да
причинят временно разстройство на здравето, което е неопасно за жИ.та. Не е
спорно по делото, че ищцата е престояла в болница пет дни, след което е
изписана от лечебното заведание. Видно от СМЕ оздравителния период е
около 20-25 дни и е протекъл без усложнения, като към настоящия момент
ищцата е възстановена от получените травми. От експертизата се установява,
че отразенените в исковата молба оплаквания за „липса на енергия,
отпадналост и замаяност“, които продължават към настоящия момент, с
голяма вероятност се дължат на съпътстващото заболяване на ищцата –
състояние след прекаран мозъчен инсулт. Това се подкрепя и от
представената справка от НЗОК за изписаните на ищцата лекарства, видно от
която след датата на инцидента на няколко пъти на същата са изписвани
лекарства за „последици от мозъчен инсулт“. Предвид това твърденията на
ищцата в тази насока се явяват неоснователни и недоказани.
Съдът кредитира дадените от св. Р.Б. показания в частта, в която
твърди, че след изписването от болничното заведение ищцата е търпяла
болки и неудобства, изразяващи се в полагане на грижи от трети лица за
извършване на ежедневните си дейности. Житейски разбираемо е, че след
10
претърпяване на подобен инцидент обикновено човек има нужда от помощ в
извършване на ежедневните си дейности, именно в първоначалния си период
на възстановяване.
Във връзка с гореизложеното, МОС като взе предвид вида и
продължителността на преживените от ищцата Р. болки, страдания и
неудобства, както и съществуващата в страната икономическа конюктура към
момента на увреждането, приема, че справедлИ. обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди е сумата от 10000,00 лева.
На следващо място, съдът намира за основателни релевираните от
ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата. Повторната съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-
медицинската експертиза по категоричен начин установяват, че ищата, в
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗдВП, е пътувала без поставен предпазен колан.
В съдебно заседание вещото лице инж. Ц. пояснява, че ако е ищцата е била с
поставен предпазен колан, при настъпване на инцидента, тялото й може да се
удари в пасажерската седалка, а при липса на поставен колан тялото може да
стигне до задната дясна врата, защото тялото няма никакво съпротивление. В
случая съдът приема, че ищцата е била без предпазен колан и при
възникналия удар тялото й се е отместило в посока задната дясна врата, от
което са последвали и причинените увреждания. Това се подкрепя и от
дадените пояснения на вещото лице по СМЕ д-р И. И., който в съдебно
заседание заявява, че тялото на ищцата не е било фиксирано и най-вероятно
се е ударило във вратата.
С разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл
за увреждането, като приложението на това правило е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия
или бездействия и вредоносния резултат. По делото се установи, че ищцата е
създала предпоставка за настъпване на вредите в този им вид, тъй като е
пътувала в увредения лек автомобил без поставен предпазен колан, в
нарушение на законовите изисквания /чл.137а, ал.1 от ЗдВП/.
С оглед гореизложеното, е налице основание за намаляване на
определеното обезщетение по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като съдът намира,
че следва да се определи степен на съпричиняване от 50% /петдесет
процента/. Така поведението на ищцата, се квалифицира като съпричиняващо
във вредоносния резултат и води до извод, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл.52 от
ЗЗД следва да бъде редуцирано, респ. на ищцата следва да се присъди неговия
11
непълен размер – 5000,00 лв., като за разликата до претендирания размер от
30000,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск,
основателна е и претенцията по акцесорния иск за лихви за забава.
Разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ гласи, че застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1) изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 или 2) изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
В случая съдът намира,че лихвата се дължи от изтичане на тримесечния срок от
уведомлението до застрахователя.Видно от Уведомлението,изпратено от застрахователя до
ищцата, дружеството е изискало множество документи, с които последната не е разполагала
и съответно и не е могла да представи ,поради което и съдът намира,че лихвата се
дължи,считано от 22.06.21г.,поради което и направеното възражение в тази насока от страна
на ответника е неоснователно.
По разноските:
С определение №73/02.02.2022 г. на основание чл.83,ал.2 от ГПК съдът
е освободил ищцата от заплащане на дължимата в производството държавна
такса.
За оказана безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, на адв. Й. Д.-САК,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съответно на уважената
част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА. При
материален интерес 30000,00 лв., на основание чл.7, ал. 2, т.4 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението е в размер 3050,00 лв., а съответно на уважената част от
иска, на адв. Й. Д.-САК се дължи сумата 580 лeвa, които следва да бъдат
заплатени от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.З.“ АД.
Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски
в общ размер 66,66 лева.
Осъденият ответник ЗАД „Д.Б.: Ж.З.“ АД, на основание чл.78, ал.6 от
ГПК, следва да заплати в полза на Окръжен съд-Монтана дължимата
държавна такса върху размера на уваженият иск, която е в размер на 200,00
12
лaвa.
Ответникът ЗАД „Д.Б.г: Ж.З.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Общият
размер на направените от ответника разноски е 1165,00 лв. – 900,00 лева общо
за двете съдебно-автотехнически експертизи, 200,00 лева за съдебно-
медицинска експертиза, 50 лева за призоваване на свидетел и 15 лева за три
броя съдебни удостоверния. Предвид това в полза на ответника застраховател
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 970,83 лева.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.Зд.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*.“ № * да заплати на М. Р. с ЕГН **********, с
адрес: гр.*, ул. „*“ №*, сумата 5000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществни вреди в резултат на ПТП на 03.02.2021 г.,
настъпило по вина на Г. Г. с ЕГН **********, при управление на трактор „*“
с рег. № *, за който към момента на ПТП има сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2022 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
предявения такъв от 30 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.З.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*“ № *, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
М. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр.*, ул. „*“ №*, сумата 66,66 лева,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.З.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр.*, бул. „*.“ № * да заплати на адвокат Й. Д.-САК, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, сумата 580 лева за осъществено безплатно процесуално
представителство.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. З.“ АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
13
управление: гр.*, бул. „*“ № * да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана
дължимата държавна такса върху уваженият иск в размер на 200,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, М. Р. с ЕГН **********,
с адрес: гр.*, ул. „*“ №*да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.. З.“ АД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр.*, бул. „*.“ № * сумата 970,83 лева
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
14