Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Малоселска
в.гр.дело № 3595 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 539520 от 20.11.2018 г., постановено по
гр.д. № 27671/2018 г. по описа на СРС, 124 състав, е уважен предявеният
от „Застрахователно дружество Е.“ АД срещу „Застрахователна компания Л.И.“ АД
иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 212,02 лева – невъзстановено
застрахователно обезщетение по щета №**********, ведно със законната лихва
върху сумата от 27.04.2018 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното
плащане, като за разликата до пълния предявен размер /923,90 лева/ искът е
отхвърлен като неоснователен. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът разпределил отговорността за разноски по делото, като осъдил
ответника да заплати на ищеца и сумата 139,99 лева, а в тежест на последния
възложил сумата от 385,26 лева.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство
в частта, с която искът с правно основание чл. 411 ГПК е отхвърлен за разликата
над уважения размер от 212,02 лв. до пълния предявен размер от 923,90 лв. /за
сумата от 711,88 лв./, както и в частта за разноските. Жалбоподателят
акцентира, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка
поради процесуални нарушения от страна на първия съд. В резултат от
неуважаването на доказателствени искания на ищеца неизяснен останал механизмът
на процесното ПТП, както и всички увреждания, настъпили по застрахованото при
ищеца имущество, съответно техния размер. Искането до въззивния съд е да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните части и да уважи предявения иск в
пълен размер.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от ответника в производството „З.Л.И.“ АД, с
който жалбата се оспорва. Въззиваемият поддържа, че решението е правилно и
законосъобразно, като при постановяването му СРС взел предвид всички релевантни
обстоятелства и правилно преценил същите. Заявява искане за потвърждаване на
обжалваното решение в посочената от ищеца част и за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното
от
фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението
в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ за
сумата от 212,02 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, представляваща остатък от застрахователно обезщетение по
регресно вземане на ищеца към ответника, като необжалвано, е влязло в сила.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната от ищеца част. Във връзка с доводите на въззивника, съдържащи се в
сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът намира следното:
По
арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има
правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато
последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу
застрахователя по същата. Основателността на предявения иск е предпоставена от
това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно
право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен
договор по имуществена застраховка, действащ към датата на застрахователното
събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск, плащане
от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
обезщетение за причинените вреди и сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно
дружество.
С
доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и виновния за настъпване на ПТП водач,
както и че по извънсъдебно предявената от страна на ищеца претенция ответникът
заплатил сума в размер на 779,90 лв. във връзка с настъпилите увреждания от
процесния инцидент.
В
решението си по същество на спора СРС е приел за установено по делото, че в
срока на застрахователно покритие по договора за засраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по вина на застрахования водач е настъпило
процесното ПТП, че по договора за имуществено застраховане ищецът заплатил на
правоимащото лице застрахователно обезщетение, като с оглед възприетия
механизъм на настъпване на произшествието намерил иска за основателен за сумата
от 212,02 лв. В тази част въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното съдебно решение на основание чл. 272 ГПК с оглед липсата на
доводи за така установените факти във въззивната жалба и в отговора, депозиран
от страна на застрахователя ответник.
Предвид
изложеното, правният спор между страните по делото, пренесен за разрешаване
пред въззивната инстанция, се концентрира върху механизма на настъпване на
произшествието, както и кои увреждания по застрахованото имущество се намират в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, респективно какъв е размерът
на регресното вземане, което ищецът има към ответника.
От
представения протокол за ПТП от 22.06.2017 г., се установява, че на посочената
дата такова е настъпило в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Банкова“ и ул. „Л.
Каравелов“ между лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ******и още 6 други МПС, сред
които и застрахования при ищеца лек автомобил „Ауди Q5”, рег. № РВ 0001 СТ, намирал се в
момента на настъпване на произшествието в паркирано състояние. В резултат от
ПТП са причинени материални щети по автомобилите, като вписаните от посетилото
местопроизшествието длъжностно лице в протокола за ПТП по застрахования при
ищеца лек автомобил са както следва: предна лява част и други. Установено е, че причината за настъпване на инцидента е
поведението на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на
лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ******, който бил неправоспосбен към датата на
произшествието. В частта, в която
съставителят на протокола е удостоверил лично възприети от него факти – видимите
щети по процесното МПС и разположението на автомобилите при посещение на
местопроизшествието, документът има характер на официален удостоверителен такъв
и обвързва съда с материална доказателствена сила.
В
хода на първоинстанционното производство е изслушано заключението на САТЕ,
съгласно което по средни пазарни цени към датата на ПТП размерът на щетите,
нанесени на процесното МПС възлиза на 991,92 лв. Експертът е посочил, че
анализирайки събрания в хода на съдебното дирене доказателствен материал в
причинно-следствена връзка с процесния инцидент се намират предна броня и
преден ляв калник, капачка на дюза предна лява пръскалка. Не са в
причинно-следствена връзка според вещото лице, уврежданията по задна дясна
врата, външно дясно огледало и заден десен калник.
При
изслушване на заключението на САТЕ в съдебното заседание пред първия съд по
реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, процесуалният представител на ищеца е оспорил
заключението, като във връзка с изводите на експерта са направени
доказателствени искания за събиране на гласни доказателствени средства, както и
за повторна експертиза след изслушване на свидетелските показания. СРС е
отхвърлил исканията по доказателствата като приел същите за неотносими.
В
хода на въззивното производство поддържаните с въззивната жалба и в първото
заседание пред СГС доказателствени искания на въззивника ищец са уважени, като
е разпитан свидетел и е прието заключението на повторна САТЕ.
От
свидетелските показания на св. М.Д., водач на застрахования при ищеца лек
автомобил, увреден от процесното ПТП, се установява, че на посочената дата
паркирал автомобила на улица в центъра на гр. Пловдив плътно вдясно и
непосредствено до метални ограждения /ограничители за паркиране, разположени непосредствено
до тротоара с височина около 80 см./ и влязъл в магазин, намиращ се на
отсрещната страна на улицата. Водачът на автомобила, причинил произшествието, при
управление на МПС на заден ход се ударил в няколко паркирани коли от двете
страни на улицата. Така ударил и застрахования при ищеца автомобил, който от
удара се изместил вдясно и настъпило съприкосновение между дясната част на
същия и металните ограничители за паркиране. Съдът дава вяра на показанията на
разпитания свидетел, доколкото същите са последователни, ясни, правдиви,
установяват правнорелевантни за настоящото производство факти и кореспондират в
пълна мяра с останалите събрани по делото доказателства. Не на последно място,
показанията на свидетеля отразяват неговите непосредствени възприятия от
процесния инцидент, с оглед което при преценката им по реда на чл. 172 ГПК
съдът ги кредитира.
От
заключението на повторната САТЕ, прието в откритото съдебно заседание на 22.10.2020
г. пред въззивния съд, се установява, че поради неупражнен достатъчен контрол
над управлявания автомобил водачът на „Ауди А4“, реализирал ПТП с паркирания
алек автомобил „Ауди Q
5”, като
го ударил в предна лява част. В следствие на удара паркираният автомобил се
изместил и със странична дясна част се ударил в предпазния парапет, намиращ се
вдясно на пътното платно. Вещото лице е приело, че всички, описани от
застрахователя ищец увреждания по застрахования по имуществена застраховка
„Каско“ автомобил, са в причинна връзка с процесното ПТП. Към датата на
произшествието застрахованият автомобил е бил на 2 години, 7 месеца и 11 дни,
като съгласно гаранционните условия щетите следва да бъдат възстановени в
оторизиран за марката сервиз. Застрахователят използвал метода оценка в
доверен сервиз при ликвидация на щетата. Експертът е заключил, че
стойността на щетата, определна по средни пазарни цени към датата на ПТП, е в
размер на 1123,08 лв.
Настоящият
съдебен състав кредитира заключението на повторната САТЕ, доколкото същото е
изготвено от специалист, притежаващ необходимите специални знания от тези
области на науката и техниката, въз основа и на допълнително събраните в хода
на въззивното производство доказателства, отговорило е пълно на поставените
пред изследването задачи, като не възникват съмнения за неговата правилност. С
оглед обстоятелството, че приетото в производството пред СРС заключение е
изготвено при непълнота на доказателствения материал, съдът намира, че не следва
да ползва това заключение при обосноваване на изводите си за фактите в
конкретния случай.
От
изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият
водач на лек автомобил „Ауди А4”, рег. № ******е извършил виновно противоправно
деяние, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца
по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е платил обезщетение в размер
на сумата от 1703,90 лв., от които ответникът извънсъдебно възстановил сумата
от 779,90 лв.
За
определяне размера на регресния дълг съдът съобразява съдебна практика,
постановена по реда на касационния контрол /напр. решение № 52 от 08.07.2010г.
по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд./, съгласно която при съдебно предявена
претенция съдът определя застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Обемът
на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не
повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско”
/плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/
и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи, в какъв размер е възникнал
регресният дълг.
В
случая размерът на действителните вреди съгласно заключението на повторната САТЕ
възлиза на 1123,08 лв., за която сума е възникнало регресно вземане в полза на
ищеца. Заплатената от ищеца сума е в по-висок размер /1703,80 лв./, за която по
делото се установи, че е изчислена от застрахователя по метода оценка в
доверен сервиз при ликвидацията на щетата. Ищецът претендира по делото
претенцията му да бъде уважена по средни пазарни цени към датата на събитието,
което е видно и от поставените към САТЕ задачи с исковата молба. Ето защо,
макар да е отремонтиран в официален за марката оторизиран автосервиз /което се
установява от заключението на повторната САТЕ, така и от представените писмени
доказателства/, ищецът не е изплатил на правоимащото лице пълния размер на
ремонтните дейности съгласно фактура № **********/08.08.2017 г. на стойност
2044,56 лв. /съответно не е ликвидирал щетата при тези условия/, а е приключил
преписката по претенцията на застрахования по метода цени на доверен на
застрахователя сервиз. С оглед изложеното и на основание чл. 6, ал. 2 ГПК,
въззивният съд приема, че следва да бъде взета предвид стойността на обезщетението
по средни пазарни цени към датата на ПТП, която съдът определи по заключението
на САТЕ, прието в заседанието пред въззивния съд /1123,08 лв./.
Между
страните не се спори, че ответникът е извършил частично плащане по претенцията
в размер от 779,90 лв. С първоинстанционното решение искът е уважен за сумата
от още 212,02 лв., в която част същото е влязло в сила. Ето защо непогасена
остава сумата от 131,16 лв. За разлика в посочения размер искът се явява
основателен, като не е налице основание за уважаването му до пълния предявен
размер от 923,90 лв., както е приел и СРС.
С
оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
с която искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 212,02 лв. до
сумата от още 131,16 лв., която да бъде присъдена на ищеца с въззивното
решение, а за разликата до размера над 343,18 лв. до пълния претендиран размер
от 923,90 лв., обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изводите за основателност на предявената
претенция първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за
разноските. В резултат на извършените преизчисления се установи, че следващите
се на ищеца разноски за производството пред СРС съразмерно на частта от иска,
която е основателна, възлизат на сумата от 233,67 лв., следователно на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на тази страна следва да бъде присъдена сума от още
93,68 лв. Следващите се на ответника разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за
производството пред СРС възлизат на 308,47 лв., с оглед което решението следва
да бъде отменено за разликата над посочения размер до присъдената сума в размер
на 385,26 лв.
Доколкото въззивната жалба е частично основателна,
то право на разноски за настоящото производство имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззивника следва да бъде присъдена сумата от 110,55
лв., изчислена според частта от иска, приет за основателенс въззивното решение
/сумата от още 131,16 лв./. На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК съдът
определя възнаграждение за юрисконсулт, представлявал въззиваемото дружетсво в
производството пред въззивния съд, в размер на 100 лв., като съразмерно на
частта от иска, намерен за неоснователен от двете съдебни инстанции, на страната
се следват разноски, възлизащи на сумата от 81,58 лв.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 539520 от 20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 27671/2018 г. по
описа на СРС, 124 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
„Застрахователно дружество Е.“ АД срещу „Застрахователна компания Л.И.“ АД иск
с правно основание чл. 411 КЗ за сумата над присъдения размер от 212,02 лева –
невъзстановено застрахователно обезщетение по щета №**********, до сумата от
343,18 лева /за разликата от 131,16 лева/, както и в частта за разноските, с
която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата над 308,47 лева – разноски по делото, до присъдената с решението сума в
размер на 385,26 лева, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА
на основание чл. 411 КЗ „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ******, да
заплати на „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК ******, сумата над присъдения
с първоинстанционното решение размер от 212,02 лева до сумата от 343,18 лева /сумата
от още 131,16 лева/, представляваща невъзстановено
застрахователно обезщетение по щета №**********, ведно със законната лихва от 27.04.2018
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ******, да
заплати на „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК ******, сумата от още 93,68 лева, представляваща разноски за
производството пред СРС, съразмерни на уважената част от иска, както и сумата
от 110,55 лева, представляваща разноски
за настоящата инстанция съразмерно на уважената с въззивното решение част от
иска.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК „Застрахователно дружество Е.“ АД,
ЕИК ******, да заплати на „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ******,
сумата от 81,58 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 539520 от 20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 27671/2018 г. по описа на
СРС, 124 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Застрахователно
дружество Е.“ АД срещу „Застрахователна компания Л.И.“ АД иск с правно
основание чл. 411 КЗ за сумата над 343,18 лева до пълния предявен размер от 923,90
лева, както и в частта за разноските, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата от 139,99 лева – разноски по делото, а на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата до 308,47
лева - разноски за производството пред СРС.
Решението
в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ за
сумата от 212,02 лева, ведно със законната лихва от 27.04.2018 г. до
окончателното плащане, е влязло в сила поради необжалването му.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.