Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария
Даскалова
при
секретаря Елена Воденичарова и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – гр. Варна - Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №1054/2020 г. на Административен съд -
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от „Вес транс“ ЕООД, ЕИК ********* чрез процесуален
представител против Решение № 17/14.02.2020 г., постановено по НАХД № 404/2019 г.
по описа на Районен съд - Провадия, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23 – 0000633 от 25.11.2019 г., издадено от Началника на ОО
"Автомобилна администрация" в ГД "АИ"– гр. Варна, с което
на "ВЕС ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление с. Ягнило,
община Ветрино, област Варна, представлявано и управлявано от Т.П.С., на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за
автомобилните превози, е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
3000 лева (три хиляди лева) за нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за
автомобилните превози.
Касаторът
счита, че в НП е посочено, че е нарушил чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП, която
норма е санкционна. Не е посочена нарушената материалноправна норма – чл. 7а,
ал.2 от ЗАвтП, вр. чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП и
Наредба № 36/2006 г., която урежда реда за придобиване на удостоверение
за психологическа годност. Въпреки, че възражението срещу АУАН е разгледано,
административнонаказващия орган / АНО/ не е изпълнил в цялост задължението си
по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е квалифицирал правилно нарушението и не е
установил, че в дружеството има назначено лице, което да следи за наличие на удостоверенията за
психологическата годност на водачите, поради което счита, че е следвало да се
ангажира отговорността на това лице, а не на дружеството. В условията на
алтернативност счита, че нарушението е маловажен случай, поради това, че от
него не са настъпили вредни последици. Отправено е искане за отмяна на
оспореното решение и отмяна на НП. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител жалбата се поддържа.
Ответник
– РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна /към момента на издаване на НП - ОО
"Автомобилна администрация" в ГД "АИ"– гр. Варна/ в писмен
отговор оспорва касационната жалба. Сочи, че в чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП се
съдържа правилото за поведение и санкцията, поради което правилно е приложена.
В чл. 7а, ал.2 от ЗАвтП е предвидено превозвачите и лицата, извършващи
обществен превоз на пътници и товари, следва да осъществяват транспорта само с
водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството. Обществената
опасност на деянието е голяма, тъй като се игнорира безопасността на
участниците в движението. Дружеството е допуснало същото нарушение и по
отношение на други водачи, съставени са три АУАН, което сочи на системно
неспазване въведените изисквания.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за основателна, поради
това, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, като се
споделят доводите на касатора.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е приел за установено следното:
На
17.10.2018 г., в област Варна, община Ветрино, с. Ягнило, превозвачът "ВЕС
ТРАНС" ЕООД е допуснал водачът М.Д.Т.ЕГН ********** до управление на
товарен автомобил марка „Ивеко“, кат. N2, с рег. № ***, собственост на
превозвача, с който е извършван обществен превоз на товари, на територията на
Република България, което било установено въз основа на тахографски лист от
дата 17.10.2018 г., пътен лист с № 0020743/17.10.2018 г. и товарителница №
0014805/17.10.2018 г., без същия да отговаря на изискванията за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а,
ал.2, пр.3 от ЗАвП, видно от справка в регистъра на психологическите
изследвания. Установено било, че водачът Тотев е бил без валидно удостоверение
за психологическа годност, като нарушението не е изолиран случай за периода от
10.07.2018 г. до 26.05.2019 г. Районният съд е приел, че АУАН и НП, са издадени
от оправомощени лица, при спазване на регламентираните от ЗАНН срокове и са
законосъобразни от формална страна. Не са допуснати нарушения на процесуалните
правила. Превозвачът притежава лиценз за обществен превоз на товари на
територията на РБългария. От тахографски лист и пътен лист от 17.10.2019 г.,
издадени от дружеството-превозвач, относно
процесния водач Марин Тотев, който ги е получил и е извършил превоза за
сметка на дружеството на посочената дата, съдът е приел за установено, че
превозът на процесната дата е бил извършен в полза на дружеството превозвач.
Превозът е извършен от водача не в лично качество, а за сметка на
санкционираното дружество, поради което е установено от фактическа страна, че
на 17.10.2018 г. превозвачът "ВЕС ТРАНС" ЕООД, е допуснал да бъде
извършен обществен превоз за пътници с водач, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. С деянието е извършено нарушение на
чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП, който инкорпорира както правилото за поведение,
така и санкцията за неговото евентуално нарушаване, поради което не е допуснато
нарушение при посочване на нарушената норма. РС – Провадия е приел, че липсата
на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на
допуснатото нарушение.
Решението
е правилно и законосъобразно.
Всяка
административнонаказателноправна норма се състои от хипотеза, диспозиция и
санкция, като не са редки случаите, когато и трите елемента са структурирани в
един и същ нормативен текст. Съществуват обаче и случаи, при които хипотезата и
диспозицията на правната норма се съдържат в един нормативен текст, а санкцията
е структурирана в отделен текст, но това в никакъв случай не означава, че
санкционната норма е самостоятелна и отделна част от диспозитивната. Напротив,
с оглед очертаното структурно единство на административнонаказателноправната
норма, санкционната разпоредба без съмнение съставлява неразделна част от
материалноправната за съответното нарушение. Този извод следва и от
граматическата конструкция на нормативния текст на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и
употребата на множествено число - “законните разпоредби”. Установеното
нарушение по чл.
7а, ал.2 от ЗАвтП вр. чл. 152,
ал.1, т.2 от ЗДвП законосъобразно е санкционирано по чл.
96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП. Нормата на чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП е бланкетна.
АНО правилно е описал съставомерните факти и е достигнал до законосъобразен
извод, че водача не отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал.2,
пр.3 от ЗАвтП, тъй като от справка в регистър на психологическите изследвания,
за периода 10.07.2018 г. до 26.052019 г. Тотев не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност.
Съгласно чл. 7а,
ал.2, пр.3 от ЗАвтП, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност
за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7,
ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Чл. 1, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда
за провеждане на психологическите изследвания на кандидати
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания предвижда – С тази наредба се определят
изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на
психологическите изследвания.
Нормата, която
вменява задължение на превозвача да осъществява превоз само с водачи, които
отговарят на изискванията за психологическа годност е чл. 7а, ал.2, пр.3 от
ЗАвтП, поради което доводът на касатора, че е следвало да се посочи нарушена
норма от Наредба № 36/2006 г. е неоснователен.
Наличието на назначено лице в дружеството да
извършва контрол, относно удостоверения за психологическа годност на водачите,
не установява, че това лице е превозвач и е допуснало водача Тотев да извърши
превоз. Превозвач е дружеството, и то е допуснало водача да извърши обществен превоз,
поради това, че е възложител на работата по трудовия договор.
Законосъобразно
е прието, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Липсата на
удостоверение за психологическа годност, създава предпоставка, управлението на
МПС да се извърши от водач със здравословни проблеми. Това създава опасност,
както са водача, така и за всички останали участници в движението, които са
неограничен брой.
По изложените съображения не са
налице отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в
сила.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 17/14.02.2020 г., постановено по НАХД № 404/2019 г. по
описа на Районен съд - Провадия.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.