Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 23.10.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11 състав, в съдебно
заседание на четвърти септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия
Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11793
по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.4 пар.3 от Договора за
Европейски съюз /ДЕС/.
Ищецът О`Р.С.Р.ЛЛП със седалище в Н.Й.,
САЩ твърди, че Фондът за гарантиране влоговете в банките неправомерно го е
изключил като вложител от схемата за гарантиране на влоговете според Директива
94/19/ЕО /Директивата/. В резултат, като вложител на КТБ, на ищеца не
бил изплатен депозита по клиентската му сметка. Счита, че изключването му от
схемата за гарантиране на влогове се дължи както на неправилното транспониране
на Директивата, така и на неправилното
прилагане на предвидения в Директивата механизъм за гарантиране на депозити. Предявява
осъдителен иск солидарно срещу Д., чрез М.на финансите, и Фонда за гарантиране
на влоговете в банките за заплащане на сумата 123 734лв., представляваща обезщетение
за вреди, равни на стойността на компенсационните права по чл.7 пар.1а от Директива 94/19/ЕО, определена съгласно левовата
равностойност на баланса по клиентска сметка с IBAN: ***.06.2014г., датата на
поставяне на КТБ под особен надзор, сумата 16 585лв., представляваща лихва
за забава за периода 9.07.2014г.- 3.11.2015г., както и лихвата за забава върху
главницата от 3.11.2015г. до окончателното изплащане. Претендира разноските по
делото.
Ищецът сочи, че чл.10 от Директивата
задължава националната схема за гарантиране на депозитите да извърши
изплащането на дължимата гаранция за неналичния депозит по клиентската му
сметка в срок до 20 работни дни от датата на решението на БНБ за поставяне на
КТБ под особен надзор. Срокът за изплащане е изтекъл на 10.07.2014г. Позовава
се на директно приложение на Директивата, като в подкрепа на доводите си сочи и
практика на СЕС. Посочва, че за да го
изключи като вложител от схемата за гарантиране на влоговете, Фондът се е позовал
на национална разпоредба, която ограничава действието на Директивата и
възпрепятства постигането на възложените с нея цели.
Ответникът Държавата, представлявана от М.на
Ф.оспорва предявения иск по допустимост, по основание и по размер. Оспорва
твърдението, че държавата, представлявана от М.на Ф.може да носи отговорност за
неправилно транспониране на директивата. Посочва, че такава отговорност може да
се носи евентуално от Народното събраните, което е националния законодателен орган. Посочва, че съобразно
решение №1070 по гр.д.№ 2183/1992г. , ВС, ІV г.о. Министърът на финансите, като
представител на Д.не е пасивно отговорен по искове по чл.49 от ЗЗД и по ЗОДОВ.
Поради това и моли съдът да прекрати производството по отношение на този ответник.
По същество оспорва твърдението , че ищецът е титуляр на сметката и респективно
има право на гарантиран депозит. Посочва, че не е направено прехвърляне на сметката
, като данни за такова са подадени едва след поставяне на банката под специален
надзор. Оспорва наличието на търпяна от ищеца вреда, както и
причинно-следствена връзка между
твърдяното бездействие на Д.и вредоносния резултат. Отделно посочва, че ищецът
не е положил дължимата грижа, за да избегне вредите. Оспорва търсената от ответниците солидарна отговорност. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Ответникът Фонд з.г.н.в.в б. оспорва
исковете по допустимост, по основание и по размер. Посочва, че Фондът не е
държавен орган по см. на ЗОДОВ и не би могъл да отговаря за вреди. Отделно от
това, във функциите на Фонда не влиза определянето на правоимащите
лица, на които да бъдат изплатени гаранциите, като съответно Фондът няма
правомощия да отказва изплащането на гаранции. И в този см. Фондът не прилага
Директивата. Той само организира изплащането на гарантираните размери депозити.
Само квесторите/синдиците на банката могат да определят вложителите, които имат
право на гаранция от Фонда. И в тази връзка моли съда да прекрати
производството по отношение на Фонда. Добавя, че съгласно ЗГВБ фондът отговаря
само за заплащането на гаранция, но не и обезщетение за вреди. По същество
посочва, че сочената в исковата молба клиентска сметка е открита на основание
чл.39 от ЗА и служи за съхранение на парични средства и за извършване на
плащания единствено към адв.Г.Д.К., като ищецът
изобщо не е включен в анекса като бенефициент. Посочва, че за промяна на
бенефициента по договора не е достатъчно уведомяването на банката, а е следвало
да се сключи допълнително споразумение с банката за изменение на чл.1 ал.2 от
Анекса и посочване на друг бенефициент по клиентската сметка. Посочва, че адв.Т., пълномощник на ищеца, е уведомил банката за
твърдяната промяна на бенефициента едва на 15.05.2015г. , което не е съобразено
с изискването на чл.8 пар.3 от Директивата, който
изисква идентифицирането на бенефициента да бъде извършено или да е могло да
бъде извършено преди датата , на която депозитът е станал неналичен - 20.06.2014г.
– твърдяната от ищеца дата. Отделно, счита, че бенефициентът изобщо не е
променян, тъй като адв.К. остава изпълнител на
финансовите клаузи по договора за правни услуги от 11.07.2013г. , независимо че
правните услуги се осъществяват от ищеца. Като изпълнител на финансовите
услуги, средствата по клиентската сметка са предназначени за получаване от нея,
а на кого тя ще ги плати след това е ирелевантно.
Посочва, че адв.Т. е имал открити в КТБ две клиентски
сметки с бенефициент адв.К., като по едната от тях
гаранцията на адв.К. е изплатена. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира за разноските.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства във връзка със становищата и
доводите на страните , установи следното от фактическа страна:
Ищецът е дружество с ограничена
отговорност, регистрирано в САЩ, с адрес на регистрация щата Н.Й. и
професионална дейност в областта на правото.
Във връзка със завеждане на арбитражен
иск пред арбитражен съд в САЩ, Н.Й., адв.З.Т., сега
процесуален представител на ищеца, на 7.01.2013г. сключил договор за правна
защита с адв.Г.Д.К. от правна фирма „Д.А.“ в Панама.
На 22.01.2013г. адв.Т.
сключил с „К.Т.Б.“ АД анекс № 8096 към рамков договор за платежни услуги за ЮЛ
и ЕТ за откриване на клиентска/и сметки на основание чл.39 от ЗА. Съгласно
същия Банката е приела да открие и обслужва сметка на негово име като
титуляр с IBAN: ***, в евро, като по
сметката ще постъпват само паричните средства, които титулярът
получава от свои клиенти. Записано е, че
тази клиентска сметка служи за съхранение на парични средства и извършване на
плащания към адв. Г.К. във връзка с арбитраж пред
арбитражен съд в Н.Й., както и за други цели, предвидени в договора между
адвоката и клиента му. В чл.2 от анекса е посочено, че паричните средства по
клиентската сметка не са част от имуществото на титуляра
адв.Т..
По препоръка на адв.
Д.адв.Т. сключил договор за правна защита и с адвокатска
кантора Г., Н.Й., САЩ, която да поеме ролята на втори адвокат , подпомагащ адв.Д.в процесуалното представителство по арбитражното дело.
Уговорено е съответно възнаграждение, съобразно тарифата на ангажираните
адвокати, като за отговорен за клиента адвокат е бил определен адв.М.О`Р.. Условията на представителството на Г.се
съдържат в електронно писмо от 11.07.2013г., изпратен от М.О`Р. до адв.Т.. На същата дата адв.Т. и адв.К. са подписали споразумение за плащане, съгласно което
адв.Т. възлага на адв.К. да
изпълни финансовите клаузи на договора с правна фирма Г.от 11.07.2014г.
Уговорено е, че откритата в КТБ АД с анекс № 8096/22.01.2013г. клиентска сметка
с IBAN: ***,
в която се съхраняват парични средства и се извършват плащания към адв.Г.К. във връзка с арбитражното производство, остава
целево задължена с изпълнението на поетите от адв.Т.
задължения към правна фирма Г.П.С. В чл.2 от договора се посочва, че адв.Т. изплаща при първо искане по сметка на адвоката предназначените по клиентска сметка с IBAN: ***лужват
разплащанията към правна фирма Г.П.С., когато същите се изискват, бъдат необходими
или са дължими за възстановяване, във връзка със сключения от клиента адв.Т. договор за правна помощ от 11.07.2013г. Плащанията
се извършват по и чрез сметка на адв.К..
Междувременно адв.М.О`Р.
напуска правната фирма Г.и основава своя правна кантора - ищеца по делото,
регистрирана по надлежния ред на 8.01.2014г.
На 24.01.2014г. адв.Т.
и КТБ АД а сключват втори анекс към рамков договор за платежни услуги за ЮЛ и ЕТ
за откриване на клиентска/и сметки на основание чл.39 от ЗА. Открита е втора
сметка в щатски долари на името на адв.Т. с IBAN: ***.
Уговорено е, че по тази сметка ще постъпват единствено паричните средства,
които адв.Т. като титуляр получава от своите клиенти.
Тази сметка служи за съхранение на парични средства и извършване на плащания
към адв.Г.Д.К. във връзка с арбитраж при арбитражен
съд в Н.Й., САЩ, както и за други цели, предвидени в договора между адвоката и
неговия клиент.
С писмо от 28.02.2014г. адв.К. нарежда на правната фирма Г.да прехвърли досието на адв.Т. на адв.М.О`Р. в
новоучредената фирма ищец. С писмо от същата дата адв.К.
уведомява адв.Т., че след преминаването на адв.О`Р. на самостоятелна практика, тя ще изпълнява финансовите
задължения по договора за правни услуги между адв.Т.
и Г.към и в полза на ищеца О`Р.С.Р.ЛЛП. Поискала е от адв.Т.
да потвърди, че предназначението и задължаването на клиентска сметка с IBAN: ***, открита в КТБ АД е в
полза на О`Р.С.Р.ЛЛП. Адв.Т. е подписал писмото в
знак на приемане на условията, на следващия ден. По
делото не се спори, че адв.Т. не е променял условията
по анексите за двете сметки, открити и обслужвани на негово име в КТБ АД. На
въпрос на съда, в съдебна заседание, той обяснява, че е уведомил банката за
това устно, като главния счетоводител му обяснил, че съглашенията между адв.Т. и адв.К. нямат значение за Банката.
На 10.04.2014г. ищецът изпраща до адв.Т. по електронната поща писмено предложение за договор
за представителство по арбитражното дело. Съгласно този договор ищецът поема
ролята на втори адвокат в помощ на адв.Г.Д.К. от
правна кантора Д.А.в Панама, като подборно е описано какви точно действия
ищецът ще извършва. По отношение на хонорара е уговорен фиксиран хонорар и
резултативен хонорар. По отношение на фиксирания хонорар са уговорени три
вноски – 66 000щ.д., 50 000щ.д. и 50 000щ.д. Адв.Т.
е приел договора, тъй като го е подписал. Първата вноска е заплатена от адв.Т. с посредничеството на адв.К.
на 15.04.2014г. Втората вноска е изискана от ищеца с фактура от 23.09.2014г.
Вследствие на масово изтегляне на
депозитите в КТБ АД, банката изпада в ликвидна криза. На 20.06.2014г. нейните
представители внасят в БНБ искане банката да бъде поставена под специален
надзор. С решение от същата дата БНБ поставя КТБ АД под специален надзор за
срок от 3 месеца. Изпълнението на задълженията на банката е спряно, дейността
на банката е ограничена. Вложителите не са могли да подават заявки за плащане и
не са имали достъп до депозитите си. С решение от 6.11.2014г. БНБ отнема
лиценза на КТБ, решава да се предприемат действия за откриване на производство
по несъстоятелност на банката и уведомява Фонда.
В започнатото пред съда по
несъстоятелността производство, с влязло в сила решение е установена начална
дата на неплатежоспособността на КТБ АД 20.06.2014г.
С уведомление от 21.11.2014г. адв.Т. е уведомил квесторите на КТБ , че титуляр на сметка
в щ.д. с IBAN: ***.Г.К. /предоставен е адрес и телефон/, а титуляр по сметка в
евро с IBAN: ***.М.О`Р.
/предоставени данни за контакт/. С писмо от 3.12.2014г. адв.Т.
е потвърдил пред квесторите данни за
адвокатите /изискани му от банката/.
На 15.05.2015г. адв.З.Т.
е подал възражение до синдика на КТБ , тъй като не е включен в списъка на
лицата, на които се дължи гарантиран размер по депозитите. Получил е отговор на
26.05.2015г. в което се посочва, че информация за сметка с IBAN: *** плащане
към адв.К. на 4.02.2015г. По отношение на сметка с IBAN: ***иемат,
че същата служи за съхранение и за извършване на плащания от и към клиента адв.М.О`Р.. В анекса за откриване на сметка е записано , че
плащанията се извършват към адв.К., а не към адв.О`Р.. Промяна в условията на сметката не е правена,
поради което след поставяне на банката под специален надзор не може да се
направи промяна в условията по сключения анекс. В писмото е напомнена
разпоредбата на чл.4 ал.3 от ЗГВБ /редакция от 2015г./. посочено е, че адв.О`Р. не е сред правоимащите
лица , на които ФГВБ дължи плащане на гарантирани от закона суми. Накрая адв.Т. е
насочен да предяви правата си по установения от законодателството ред.
На 4.06.2015г. адв.Т.
е адресирал писмо до Фонда с искане за проверка на отказа на синдиците да бъде
изплатена гаранция от Фонда по сметка с IBAN: ***.
На 28.07.2015г. председателят на УС на
Фонда е отговорил на адв.Т., че в случай на отказ за
изплащане на гарантиран влог, в Наредба №23 за условията и реда за изплащане на
суми по влоговете в банка с отнет лиценз
до гарантирания размер съществуват две опции – да се подаде възражение до
квесторите , което той вече е сторил, или да се предявят претенции по съдебен
ред.
На 3.11.2015г. ищецът, представляван от адв.Т., е предявил настоящата искова молба.
В
последствие адв.Т. е сезирал с жалба и Европейската
комисия. Приложена е разменена кореспонденция с ГД“Финансова стабилност,
финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“.
Позовавайки се на тази кореспонденция, адв.Т., в качеството си на представляващ ищеца, отново е сезирал Фонда с искане от 25.10.2016г.
за плащане на гаранцията по неналичния му влог.
С писмо от 19.12.2016г. председателят на
УС на Фонда отново посочва, че М.О`Р. не може да се идентифицира като правоимащо лице по сметка с IBAN: ***, като се позовава на чл.8
ал.3 от Директива 94/19 и го насочва да търси правата си по съдебен ред.
Извлеченията от двете банковите сметки установяват
следните плащания:
По клиентска сметка с
IBAN: ***.03.2013г. адв.Т. е наредил валутен
превод с бенефициент „Д.А.“ в размер на
26 775 евро, на 31.05.2013г. сумата 42 825 евро към същия бенефициент.
Към 20.06.2014г. по сметката са налични 62 961,41 евро. Тази сметка не е
включена в схемата на гарантираните депозити.
По клиентска сметка с IBAN: ***.04.2014г. адв.Т.
е наредил превод на 200 025 щ.д. с бенефициент „Д.А.“. Остатъкът от сумата
по сметката в размер на 150 535,11лв. е подадена от банката към Фонда като
информация за клиент № 555417 Г.Д.К.. Фондът е изпратил информация за
подлежащата на изплащане сума до обслужващата банка на 4.02.2015г. на името на адв.К..
Тази фактическа обстановка съдът
установи въз основа на представените по делото писмени доказателства. Договорът
, сключен между адв.Т. и адв.Г.К.
е заверен досежно подпис и дата пред български
нотариус. Така и издаденото от адв.Т. пълномощно на адв.К.. Същите са изпратени от адв.Т.
на адв.К. по пощата и получени от адв.К.
на 10.01.2013г., видно от представена товарителница. Ищецът е представил Общи
условия за изпълнение от 7.01.2013г на чл.5 от финансовото споразумение, които са
в оригинал на български език, не носят подпис на адв.К.,
поради което съдът намира, че този документ не касае възникналото между адв.Т. и адв.К. правоотношение. По
отношение на оспорената от ответниците трансферна
инструкция от 28.02.2014г. съдът назначи и изслуша СГЕ. Съгласно заключението
на вещото лице, подписът за Г.Д.в документа е положен от Г.Д.К.. Тази
инструкция, ведно с писменото споразумение от 10.04.2014г. подписано между
ищеца и адв.Т., ведно с преводното нареждане от
15.10.2014г. /подпечатано от Банка Нова Скотия/, с
което адв.К. е превела на ищеца сумата 66 000щ.д. установяват,
че от 10.04.2014г. адв.Т. е представляван от адв.К. и от ищеца , като подпомагащ адвокат, по воденото от
него арбитражно дело в САЩ. Отделно, наредената от адв.Т.
по сметка с IBAN: ***.04.2014г. сума от 200 000 щ.д. /извлечението по
сметката е представено от КТБ и не се оспорва от страните/ потвърждава писмо от
14.04.2014г. от адв.К., в което указва на адв.Т., че следва да направи следващата вноска по общия
бюджет по арбитражното дело като внесе по сметката на Д.А. сумата от
200 000щ.д. за изплащане на адвокатския хонорар на адв.О`Р.
ведно с разноските за арбитражното дело.
Ответниците
оспорват съставените договори между адв.К., адв.Т. и адв.О`Р., разменената
между тях кореспонденция, представените платежни документи. Съдът обаче намира,
че следва да кредитира тези документи и въз основа на тях да изгради и своите
правни изводи. Аргументите на съда за това са следните: разглеждания по делото
правен спор е с международен елемент, тъй като ищецът е лице със седалище в
САЩ, Н.Й.. Правилата за разглеждане на международни граждански дела от
българските съдилища , когато една от страните по делото се намира в трета
страна /извън ЕС/, както в случая ищецът е американска правна кантора, са
уредени в КМЧП. Съгласно чл.30 от КМЧП разпределението на доказателствената
тежест се определя от материалното право, което урежда последиците от факта,
подлежащ на доказване. Този принцип е уточнен и в чл.101 от КМЧП. Договор за
правна защита, вкл. и финансовите условия към него се сключва в обикновена
писмена форма. Страните по договора – ищеца и адв.Т.
не оспорват неговата действителност. Отделно от това, представената от ищеца
декларация от 20.12.2017г. по чл.1746 от дял 28 на Кодекса на САЩ следва да
бъде приета на основание чл.101 от КМЧП като доказателство в подкрепа на
съществуването на договора за правни услуги между адв.Т.
и ищеца. Текстът на чл.1746 е достъпен в интернет. Достоверността на
декларацията е удостоверена по отношение на автор, съдържание и дата от
нотариус. Представянето на декларация от страна не представлява доказателство
по българското процесуално право. В случая с оглед приложението на КМЧП съдът
следва да го приеме за такова. Както вече бе обсъдено и по-горе, съществуването
на правоотношение между адв.Т. и ищеца се установява
и от нареждането за прехвърляне на досие, чиято автентичност се установи по
реда на ГПК.
От
правна страна съдът установи следното:
Компетентност
на съда
При международен спор съдът винаги е
длъжен служебно да прецени международната си компетентност /чл.28 от КМЧП/. Съгласно
правилото на чл.4 ал.1 т.1 от КМЧП български съд следва да разгледа настоящия
спор с оглед местонахождението на ответниците.
Съобразно окончателното определение на ВКС от 16.09.2016г. по ч.гр.д.№
3291/16г. компетентен да разгледа настоящия иск е Софийски градски съд.
Правно
основание на иска, предварителни въпроси
Ищецът претендира вреди от Д.и от
държавен орган, съответно от неправилно транспониране и неправилно прилагане на
Директива 94/19. Този иск е допустим. Тук разбира се следва да се припомни
решението на СЕС по дело Francovich и др. от 19.11.1991г.,
в което за първи път е постановено, че общностното
право установява принципа, съгласно който държавите членки са длъжни да
поправят вредите причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които държавите носят отговорност
/т.37/. Отделно от това, чл.7 ал.6 от Директива 94/19 /ЕО осигуряват правото на
вложителя да търси компенсация срещу схемата за гарантиране на депозитите
Във вътрешния ни правен ред липсва
специално производство за ангажиране отговорността на Д.за вреди от нарушение
на правото на ЕС. Ето защо правното основание на иска следва директно да намери
основанието си в чл.4 пар.3 от Договора за Европейски
съюз /ДЕС/.
Кой режим следва да се приложи при
разглеждане на този иск – ЗОДОВ или ЗЗД?
По въпроса съществува все още
противоречива практика на национално ниво. С решение от 4.10.2018г. по дело
С-571/16г. /Н.К.срещу България/ на преюдициално
запитване на Административен съд Варна по подобен въпрос Съдът на Европейския
съюз /СЕС/ дава тълкуване на чл.4 пар.3 от ДЕС.
Според СЕС чл.4 пар.3 от ДЕС допуска националната ни
правна уредба да предвижда два различни способа за защита, които да са от
компетентността на различни съдилища и предполагат спазването на различни
условия, но следва и двата способа за защита да съответстват на принципите на
равностойност и ефективност, да не изискват правото на обезщетение за
частноправните субекти да зависи от спазването на допълнително условие вредата
да е причинена умишлено от съответния национален орган, а когато частноправния
субект следва да докаже „виновно поведение“, това понятие да не надхвърля
обхвата на понятието „достатъчно съществено нарушение“, което съдът следва да
провери. В мотивите си СЕС припомня установеното в практиката, че за да се
ангажира отговорността на Д.за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения
на правото на Съюза, следва да са налице три условия: предмет на нарушената
правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправни субекти,
нарушението на нормата да е съществено и
да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната
от частноправните субекти вреда.
Досежно
това дали нарушената норма на правото на Съюза следва да има директен ефект,
СЕС в цитираното решение /т.97, т.98 / и в посочените в него и други такива
посочва, че съдебната практика не поставя такова условие. Във всички случаи
когато от гледна точка на съдържанието си разпоредбите на директива са
безусловни и достатъчно точни, частно правните субекти могат да се позоват на
тях пред националните юрисдикции срещу Д.членка , ако тя не е транспонирала в
срок директивата в националното право или ако не я е транспонирала правилно.
Органът, който е нарушил правото на
Съюза, се определя от националните съдилища при спазване правото на съответната
държава членка /пак там, т.101/.
Достатъчно съществено нарушение на
правото на Съюза предполага явно и значително неспазване от Д.членка на
границите, които са наложени на нейното право на преценка /пак там, т.105/. Не
се изисква неизпълнението на задължение на Д.членка да бъде установено
предварително с решение на Съда / така решение по съединени дела С-46/93 и
С-48/93, т.93/.
Във връзка с обхвата на обезщетението,
дължимо от държавата, СЕС посочва, че същото се определя от вътрешния правен
ред н всяка държава, но то трябва да бъде равностойно на претърпяната вреда,
така че да осигури ефективна защита на правата на частноправните субекти. В
допълнение СЕС посочва, че за да определи подлежащата на обезщетяване вреда, националният
съд може да провери дали увреденото лице е проявило разумна грижа, за да
избегне вредите или да ограничи техния размер, и по-конкретно дали е използвало
своевременно всички правни средства за защита, с които е разполагало. Т.е.
увреденото лице следва да докаже, че е положило необходимата грижа , за да
ограничи размера на вредите /така решение по съединени дела С-46/93 и С-48/93,
т.82 и сл./.
По допустимостта на иска във връзка с
възраженията на ответниците
Ответникът Д.чрез М.на Ф.счита, че не е
надлежен ответник по предявения иск, тъй като за правилното транспониране на
европейското законодателство отговорност следва да носи националния парламент.
Позовава се на решение по съединени дела С-46/93 и С-48/93, т.34. Съдът не
намира подкрепа за това разбиране на ответника в посоченото решение, нито в
друго такова на СЕС. В посоченото решение СЕС посочва, че задължението за
обезщетяване на вредите, причинени на частноправни субекти вследствие на
нарушение на общностното право , не може да бъде
поставено в зависимост от вътрешните правни норми за разпределение на
компетентността между конституционните власти
- така в същото посочено от ответника решение на СЕС, т.33. В това
решение се посочва също, че в международния правов ред държавата, чиято
отговорност е била ангажирана поради нарушаването на международно задължение,
се разглежда също като едно цяло, независимо дали законодателната, съдебната
или изпълнителната власт носи отговорност за нарушението, причинило вредата. В
цитираното вече решение по дело С-571/16 СЕС посочва в т.93, че всяка от държавите
членки е длъжна да се увери, че частноправните субекти ще бъдат обезщетени за вредите, които им
причинява неспазването на правото на Съюза, при това независимо кой е публичния
орган, извършил нарушението, и кой е публичния орган, който съгласно правото на
съответната държава членка носи отговорност з.поправянето на вредите. Органът,
който е нарушил правото на Съюза, се определя от националните съдилища при
спазване на правото на съответната държава членка / пак там т.101/. Ищецът е
предявил иска си срещу Държавата, с твърдение, че не е транспонирала точно
Директива 94/19. С оглед на изложеното от практиката на СЕС, този иск е
допустим. Съгласно вътрешното ни право - чл.31 от ГПК Д.се представлява от М.на
финансите, освен ако не е предвидено друго. Друго в закон не е предвидено.
Следователно искът правилно е насочен срещу Д.представлявана от М.на финансите.
Досежно
възражението на втория ответник Фонд за г.в.в б. че не следва да отговоря за вреди
от неправилно прилагане на Директива 94/19/ЕО, тъй като не е държавен орган и
не може да бъде субект на обективната
отговорност на Д.за вреди от нарушаване на общностното
право. Това възражение не се споделя от съда. Отново по делото Н.К.срещу БНБ,
дело С-571/16г., в т.123 СЕС посочва, че Д.е длъжна да поправи последиците от
увреждането при спазването на националната правна уредба в областта на
отговорността , като се има предвид, че установените от националните законодателства
условия във връзка с поправянето на вредите не трябва да бъдат по-благоприятни
от условията , отнасящи се до подобни вътрешноправни искове, нито да бъдат
уредени по начин, който прави получаването на обезщетение невъзможно или
прекомерно трудно. Срещу Фонда вече има постановени влезли в сила решения на
национални съдилища за заплащане на вземане, представляващо гарантиран депозит
, който Фондът неправилно е отказал да заплати /така напр. определение по т.д.№25/18г.,
ВКС, ТК, 1 отд./. В тези решения националният съд е
приел, че Фондът неправилно е приложил чл.7 ал.2 във вр.
с Приложение І т.11 от Директива 94/19/ЕО и неправилно е изключил неналичен
депозит от гарантираните депозити, които Фондът изплаща. Съгласно чл.23 ал.1 във
вр. с чл.4 ал.1 от ЗГВБ /отм./ Фондът изплаща
задължения на съответната банка към нейни вложители до размер на
196 000лв., когато БНБ е отнела издадената лицензия за банкова дейност на
търговската банка. Налице е отказ на Фонда да изплати депозита на ищеца, поради
което правилно искът е насочен и към този ответник. В националните юрисдикции
въз основа на националното право отговорността Фонда е ангажирана за заплащане на гарантирани
влогове, поради което няма пречки в производство по ред на чл.4 ал.3 от ДЕС
отговорността на Фонда за вреди от неправилно прилагане на Директива 94/19/ ЕО
да се търси.
Съдът
приема, че искът е предявен срещу надлежни ответници.
По
съществото на иска
Както беше посочено по-горе, за да се
уважи иск по чл.4 ал.3 от ДЕС следва да са налице следните три условия: предмет
на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на
частноправни субекти, нарушението на нормата
да е съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.
Ищецът твърди, че нормата на чл.8 ал.3
от Директива 94/19/ЕО е нарушена – „Когато вложителят няма абсолютно право
върху сумите по сметка, лицето, което има абсолютно право, се покрива от
гаранцията, при условие че това лице е било идентифицирано или може да бъде
идентифицирано преди датата, на която компетентните органи извършат
установяването, описано в член 1, параграф 3, i), или когато съдебният орган
постанови решението, описано в член 1, параграф 3, ii). Ако има няколко лица с
абсолютно право, делът на всяко от тях, съгласно договореностите за управление
на сумите, се взема предвид при изчисляването на лимитите, предвидени в член 7,
параграфи 1, 3 и 4“. Тази норма е достатъчно ясна и от нея произтичат права за
бенефициента на сметката. Отделно от това чл.7 ал.6 от Директивата дава
директно възможност на вложителя да претендира обезщетение от схемата за
гарантиране на депозитите, която за България се представлява от Фонда.
Разкритата сметка в евро с IBAN: ***а клиентска сметка по
см. на чл.39 от ЗА. По-скоро се касае за ненаименован
договор между адв.Т. и КТБ АД, съгласно който адв.Т. като клиент е открил разплащателна сметка на свой
адвокат. Бенефициент по сметката при откриването й е била правна фирма Гибънс. Със сключването на договор за правно
представителство между адв.Т. и ищеца, бенефициент по
сметката е станал ищеца. Този факт всъщност не е оспорван от Фонда или от
синдиците на КТБ. Аргументите им да откажат да включат сметката в
компенсаторната схема е, че смяната на бенефициента на сметката им е съобщена
след 20.06.2014г. Директивата в чл.8 ал.3 не поставя изискване за информиране
на банката или на Фонда или на други лица за това кой е бенефициента по
сметката, нито има изискване такава информация да се съдържа в клиентското
досие в банката. Директивата изисква само бенефициентът да е бил идентифициран
или да може да бъде идентифициран преди
датата на която е взето решение за обявяване неплатежоспособност на банката. В
конкретния случай датата е 20.06.2014г. Към тази дата представените писмени
доказателства установяват, че бенефициент по сметката е ищецът. Фактът, че
средствата се превеждат на бенефициента след одобрение от друго лице - адв.К., не лишава бенефициента от абсолютното му право върху
средствата по сметката. Средствата по
сметката не са на адв.Т., нито на адв.К..
В противен случай, ако е считал така, Фондът
е следвало да ги заплати на някой от двамата. Още повече, че във връзка със
сметка с IBAN: ***.К. е получила сума под гарантирания минимум, и ако Фондът е
смятал действително, че тя е бенефициент и по сметка с IBAN: ***, част от средствата
до покриване на 196 000лв. е следвало да й бъдат заплатени.
Налице е неправилно транспониране на Директивата
от страна на Държавата. Текстът на чл.4 ал.3 от ЗГВБ /отм./ е в следния смисъл
– „Разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в
резултат на извършени и/или съобщени на квесторите, ликвидаторите или синдиците
разпоредителни действия с влога в срока на действие на мярката по чл. 116, ал.
2, т. 2 от Закона за кредитните институции, или след вземане на решението на
Българската народна банка по чл. 23, ал. 1“. Този текст поставя допълнителни
условия да бъдат уведомени съответни лица за извършени разпоредителни действия
с влога. Измененията в текста са в сила
от 28.11.2014 г. Преди тази дата е действал друг текст, по-близък по смисъл с Директивата
– „Разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в
резултат на извършени разпоредителни действия с влога след вземане на решението
на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1.“. Както синдиците, така и Фондът
са се позовали на разпоредбата от 2014г. ако не като текст, то като смисъл. Фондът
е отказал включване на ищеца в списъка за изплащане на гарантираните влогове,
тъй като в банката не е имало информация за ищеца като бенефициент. Независимо,
че адв.Т. е представил доказателствата,
представени и по настоящото дело, Фондът
не е приел аргументите му. Парите, на които ищецът е имал право да бъде компенсиран
от гаранционната схема са размера на вредата, настъпила за него. Нарушението на Директивата спрямо ищеца от
страна на Д.и Фонда е съществено, тъй като ищецът няма достъп до гарантирания
му депозит за срок от вече повече от три години. Директивата цели да защити
вложителите чрез въвеждане на задължение за гарантиране и изплащане в много
кратки срокове на техните депозити. В посоченото решение по делото Н.К.срещу
БНБ, дело С-571/16г. СЕС приема, че неустановяване в 5 дневен срок на
неналичността депозитите може да представлява достатъчно съществено нарушение
по см. на правото на Съюза. В още по-голяма степен това важи, за отказа на Д.да
заплати гарантиран от Директивата
депозит, което положение продължава повече от 3 години. Налице е
причинно –следствена връзка между търпяната от ищеца вреда и нарушението. Вредата
е в размера на влога и на дължимата лихва за забава. Ищецът е направил всичко
възможно чрез адв.Т., който го е представляван на
територията на страната, да избегне вредите, като е използвал всички възможни
правни способи за защита, с които е разполагал. Сезирал е няколко пъти
синдиците, след това Фонда, като добросъвестно е представил всички писмени
доказателства в подкрепа на искането си да бъде идентифициран като бенефициент
на сметката. И по време на съдебното производство е отправил ново искане до
Фонда, като е представил водената с ЕК кореспонденция. Към 20.06.2014г. по
сметка с IBAN: *** в размер на 123 734лв. като левова равностойност на
наличната валута. Тази сума е следвало да бъде изплатена от Фонда на ищеца на 9.07.2014г.
Тогава Фондът е изпаднал в забава за заплащането й. Сумата не е платена и до
предявяване на исковата молба в съда – 3.11.2015г. За периода на забавата
9.07.2014г. – 2.11.2015г. ищецът е претърпял и допълнителна вреда от забавеното
плащане на главницата, равна на законната лихва върху последната. Съгласно
представената от ищеца справка за лихва, която не се оспорва, лихвата за забава
върху главница 123 734лв. е 16 585лв. Или размерът на търпяната от
ищеца вреда е наличната към 20.06.2014г. сума по депозита ведно с лихвата за
забавено плащане до окончателното изплащане на сумата. Съобразно общия принцип
на чл.53 от ЗЗД отговорността на двамата ответника е солидарна – Д.неправилно е
транспонирала чл.8 ал.3 от Директива 94/19/ЕО, а Фондът неправилно е приложил
този текст, като в резултат на общото нарушение на общностното
право за ищеца са настъпили вреди, пряка последица от това нарушение, които
подлежат на компенсация /обезщетение/.
По
разноските:
При този изход на делото, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. Съгласно представения списък
ищецът е направил разноски за 3068лв. – такси, депозит, пътни разноски. Отделно
адв.Т. претендира адвокатско възнаграждение на
основание чл.36 ал.1 вр. с ал.3 и чл.38 ал.2 от ЗА в
размер на 4336,38лв.
Ответниците
оспорват разходите за самолетни билети в страната и в чужбина. Съдът намира
възражението за неоснователно. Пътуването на адв.Т.
до САЩ е във връзка със снабдяване с документи, вкл. и оригинали на същите,
след като ответниците се възползваха от правната си
възможност да оспорят представените по делото заверени преписи, вкл. и съдът
откри производство по чл.193 от ГПК по отношение на представен от ищеца
документ. Дали тези документи е можело
да бъдат изпратени по пощата или не, не е от
компетентността на съда, с оглед надеждността на пощенските услуги, да прецени.
Този разход има отношение във връзка с процесуалното представителство и следва
да се възстанови. Разходите за самолетни билети от Варна до София и обратно
също са във връзка с процесуалното представителство на ищеца от адв.Т. по делото. Не може да се отрече голямото разстояние
между двата града , продължителността на пътуването с друг транспорт освен
надземен, и адекватността на защитата, която всеки един адвокат би осигурил
пред съда непосредствено след продължително пътуване от не по-малко от 5 - 6
часа.
На адв.Т. се
следва и претендираното минимално адвокатско
възнаграждение на основание чл.36 ал.1 вр. с ал.3 и чл.38 ал.2 от ЗА.
Разноските се дължат поравно от ответниците, солидарна отговорност за разноски не е изрично
уредена в ГПК.
Направените от ответниците
разноски следва да останат в тяхна тежест.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Д.представлявана от М.на Ф.и Фонда за гарантиране влоговете в банките, БУЛСТАТ ********на
основание чл.4 ал.3 от Договора за ЕС и чл.7 ал.6 от Директива 94/19/ЕО да
заплатят солидарно на правна фирма О`Р.С.Р.ЛЛП
със седалище в щата Н.Й., САЩ, **********, представлявана от адв.З.Т.,*** , офис 22 сумата 123 734 /сто двадесет и
три хиляди седемстотин тридесет и четири/ лв., представляваща обезщетение за
търпени вреди от неправилно транспониране и неправилно прилагане на чл.8 ал.3
от Директива 94/19/ЕО, равни на стойността на компенсационните права по чл.7 пар.1а от Директива 94/19/ЕО, определена съгласно левовата
равностойност на баланса по клиентска сметка с IBAN: ***.06.2014г., датата на
поставяне на КТБ под особен надзор, ведно с лихвата за забава върху сумата от
3.11.2015г. до окончателното й изплащане и сумата 16 585 /шестнадесет
хиляди петстотин осемдесет и пет/ лв. представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 9.07.2014г. до 2.11.2015г., както и по 1534лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА
Д.представлявана от М.на Ф.и Фонда за гарантиране влоговете в банките да
заплатят на адв.З.Т.,***, офис 22 сумата 4336,38лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: