Определение по дело №617/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 763
Дата: 26 ноември 2018 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20183000500617
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                       763

 

                                     26.11.2018 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 26.11.2018 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Милен Славов

       Членове: Петя Петрова     

                        Мария Маринова                               

 

като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 617 по описа на Апелативен съд Варна за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 вр. чл. 279 ГПК и е образувано по частна жалба на „Енерго-Про Продажби” АД, гр.Варна, подадена чрез процесуалния му представител адв.Н.Б. против разпореждане № 6272/19.09.2018 г., постановено по в.гр.д. №1185/18г. по описа на ВОС, с което е върната частната му жалба вх.№ 26115/12.09.2018 г. против определение № 2260/11.09.2018 г., поставено по същото дело.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното разпореждане на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно по изложени съображения за обжалваемосттта на постановеното от съда определение в производството по чл.248 от ГПК, като е молил за отмяна на разпореждането и за връщане на делото на окръжния съд за  продължаване на действията по администриране на частната му жалба.

Въззиваемата страна „КНМ Груп” ООД, гр.Варна, представлявано от управителя Петър Николов Колев, в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.Д.Я. е оспорил частната жалба и по съображения за неоснователността й е молил за отхвърлянето й, както и за присъждане на сторените в настоящото производство разноски от 200 лв. - платено адвокатско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалване на разпореждането на окръжния съд като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество и след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 С решение № 1340 от 07.07.2018 г., постановено по в.гр.д. № 1185/2018 г., Варненският окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение № 1638/06.04.2015 г., постановено по гр.д. №10266/2014 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от „КНМ Груп”ЕООД против „Енерго-Про Продажби”АД иск с пр. осн. чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД с цена 1 756,25 лв. Предвид цената на иска, решението на окръжния съд е необжалваемо съгл. чл. 280, ал.3, т.1 ГПК и е влязло в сила на 11.08.2018 г. С определение № 2260 от 11.09.2018 г. постановено по същото дело, въззивният съд е оставил без уважение молбата на „Енерго-Про Продажби”АД по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. Това определение не подлежи на обжалване на осн. чл.248, ал.3, изр. второ от ГПК с оглед необжалваемостта на въззивното решение, по чието изменение в частта за разноските въззивният съд се е произнесъл. Затова и подадената срещу това определение частна от настоящия жалбоподател е подлежала на връщане.

Дадените разрешения в т.24 от ТР №6/12 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС касаят реда за обжалване на определението на въззивния съд по чл.248 от ГПК по искане за допълване или изменение на неговото решение в частта за разноските, а именно дали това е редът по чл.274, ал.2 от ГПК или редът по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и е указано, че това е редът по чл.274, ал.2 от ГПК. Разрешенията обаче касаят хипотеза, при която определението на въззивния съд по чл.248 от ГПК подлежи на инстанционен контрол чрез обжалване пред касационната инстанция, а тя е налице, съобразно нормата на чл.248, ал.3, изр. второ от ГПК, само тогава, когато и решението, чието изменени в частта за разноските се претендира, също подлежи на касационно обжалване. В настоящия случай именно, защото решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, не подлежи на обжалване и определението му по чл.248 от ГПК.

По изложените съображения, като е върнал частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт – разпореждане за връщане № 6272 от 19.09.2018 г., който не страна от визираните в настоящата жалба пороци и като правилно следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна претендира присъждане на сторени по частната жалба разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. по договор за правна защита и съдействие от 08.11.2018 г., платено в брой, съгласно договора, имащ характер на разписка, които следва да й бъдат присъдени на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №6272/19.09.2018 г., постановено по в.гр.д. №1217/18г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 200 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: