Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 02.12.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Росина Дончева
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 465
по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 20/28.01.2020г., постановено по гр.дело
№ 2362 по описа РС- гр. Б. за 2018 г., „Ч.Е.Б.” АД е осъдено да заплати на Р.Т.С., на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата 4146,98 лв., получена без
основание за корекция по договор за продажба на електрическа енергия за
потребена, но неотчетена и неплатена електрическа енергия в обект, находящ се в
гр. Б.., ул. „Х.К.” № 16, за периода от 26.07.2018
г. до 23.10.2018 г., за което е издадена
фактура № **********/29.10.2018 г., а искът на С. е отхвърлен за разликата над 4146,98 лв. до пълния му предявен размер от 4787,06 лв. Разпределена е и
отговорността за разноските по делото. Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ответника, а именно - „Ч.Р.Б.” АД.
С Определение № 1709/18.05.2020г.,
постановено по същото дело, Б.ският
районен съд е оставил без уважение искането на „Ч.Е.Б.” АД за намаляване на присъдените в полза на
ищеца съдебни разноски, вкл. адвокатския хонорар, до предвидения в НМРАВ
минимум от 520,29лв.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс и е образувано по отделни въззивна жалба и
частна жалба на „Ч.Е.Б.” АД срещу решението (в
осъдителната му част) и определението.
Жалбоподателят счита
решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Възпроизвежда фактическата
обстановка по делото. Споделя част от изводите на районния съд. Оспорва
аргумента му, довел до частично уважаване на иска, че корекцията на потребената
електроенергия не е следвало да се извършва по чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „а“
от ПИКЕЕ поради липсата на точен измерител. Оспорва заключението на
експертизата, за което твърди, че е прието при процесуални нарушения в негово
отсъствие. Твърди, че докладът по делото е бил неточен, но, поради процесуално
нарушение, е бил възпрепятстван да участва в първото открито съдебно заседание
по делото и да го оспори. Обосновава, защо представеното пълномощно за
процесуалния му представител е било редовно и е следвало да бъде зачетено от
съда, независимо че към момента на заседанието подписалите го лица вече не са
били членове на управителния съвет на дружеството. Поради същите съображения счита,
че неправилно съдът не бил допуснал процесуалния представител на ответника до
участие в първото открито съдебно заседание по делото. Счита, че промяната в
законния представител на юридическо лице не прекратява упълномощаването,
извършено от предишния представител. Цитира съдебна практика в този смисъл. Прави
извод, че неправилната преценка на БРС по този въпрос съставлявала процесуално
нарушение, в резултат от което той бил лишен от възможността да изрази
становище по доклада и да оспори заключението по задача № 5 към СТЕ. Оспорва
извода на съда, че ищецът му бил заплатил процесната сума, и счита, че това
обстоятелство е останало недоказано по делото, което, според него, е достатъчно
основание за отхвърляне на иска. Изтъква, че, според представеното платежно
нареждане, сумата била заплатена от трето лице – А. С., поради което ищецът не
бил активно материално легитимиран да претендира присъждането й по съдебен ред,
тъй като следвало да докаже личното й заплащане на ответника. Оспорва приетото
заключение по т. 5 от заключението по СТЕ, като изтъква, че, в нарушение на
процесуалните правила, е бил лишен от възможността да го оспори в открито
съдебно заседание пред БРС. Счита, че в тази част вещото лице недопустимо е
дало заключение по правен, а не по технически въпрос, касаещ методиката, по
която е следвало да се извърши корекцията на сметката. Настоява, че това е
методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ПИКЕЕ, а не по чл. 48, ал. 1,
т. 1, буква „б“ от ПИКЕЕ – противно на приетото от първоинстанционният съд.
Счита, че понятието „точен измерител“ е правно, а не техническо такова, поради
което не е следвало да се кредитира заключението в тази му част. Намира, че
вещото лице не се е произнесло по действително поставения въпрос. Подчертава,
че в случая е било извършено неправомерно присъединяване към електрическата
мрежа преди средството за търговско измерване, т.е. манипулацията касае не
самия електромер, а схемата на свързване на измервателната система. Прави
извод, че, поради това, приложимата хипотеза е тази по чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ,
както и че не се е налагала метрологична проверка на електромера. Оспорва
възприетото от БРС заключение на вещото лице, че в случая била неприложима
хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ПИКЕЕ, като счита, че тя може
да се приложи при наличие на всякакъв точен измерител, вкл. и при измерена
грешка с еталонен уред (както в случая), без да е необходима метрологична
експертиза от БИМ. Счита, че не е било необходимо, грешката да се измерва в
целия диапазон на СТИ, а е било достатъчно само измерването й в реалната среда,
в която се консумира електрическата енергия. Намира, че клиентът е бил надлежно
уведомен за извършената корекция съобразно предвидения в Общите условия ред –
чл. 17, ал. 2 и чл. 49, ал. 2 от Общите условия. Цитира съдебна практика,
според която, дори Общите условия да противоречат на Закона за енергетиката в
частта за реда за уведомяване на клиента за корекцията, това е пречка
единствено пред поставяне на последния в забава, но не и пред установяване на
дължимостта на сумата по съдебен ред. Позовава се и на съдебна практика в
смисъл, че отговорността на абоната е обективна. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
част и да постанови друго, с което отхвърля предявения иск изцяло. Претендира
разноски по списък, инкорпориран във въззивната жалба.
По отношение
на Определение № 1709/18.05.2020г., жалбоподателят счита същото за
необосновано и неправилно. Намира, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което присъденото от БРС възнаграждение от 693,03лв.
било явно несъразмерно и несъответстващо на положените от адвоката усилия.
Позовава се на мотивите към ТР № 6/2013г. от 06.11.2013г., постановено по т.д.
№ 6/2012г. на ОСГТК. Изчислява адвокатското възнаграждение, пропорционално на
защитавания материален интерес, в размер на 520,29лв. Анализира действията на
процесуалния представител на ищеца. Черпи аргументи от Решение на СЕС от
23.11.2017г. по съединени дела № С-427/16 и № С-428/16, съгласно което съдът
има право да присъди адвокатско възнаграждение и в размер, който е по- нисък от
минималния такъв, посочен в Наредбата. Счита, че БРС неправилно е изчислил този
размер пропорционално на цената на иска, а не пропорционално на уважената част
от него. Моли съда да отмени обжалваното определение и да намали присъдения в
полза на ищеца адвокатски хонорар до минималния размер, предвиден в НМРАВ, а
именно – 520,29лв. Претендира разноски.
Преписи от
жалбите са били връчени на въззиваемия и на третото лице – помагач, но в
законоустановените срокове не са постъпили отговори.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се представлява. След края на
заседанието е била докладвана молба от него, постъпила три дни преди това в
съда, с която поддържа въззивната и частната жалби и моли съда да вземе предвид
актуална практика на ВКС (която цитира) по въпроса за уведомяването на клиента
за извършване на корекции на неговата сметка. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемия, както и за
недопустимост на евентуална претенция по чл. 38, ал. 1, т. 2 или 3 от ЗА.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се
явява. Представлява се от адв. В., който оспорва жалбите и моли съда да остави
обжалваното решение в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Счита
изводите на БРС за правилни и законосъобразни. Намира, че изложените в жалбата
доводи не могат да бъдат споделени. Изразява становище, че процесният казус е
различен от казусите, обсъждани в цитираната практика. Сочи, че в тежест на
жалбоподателя било доказване на твърденията, изложени в отговора на исковата
молба, което не било сторено. Поддържа аналогични съображения и за частната жалба.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на жалбоподателя не изпраща
представител и не изразява становище по спора.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана
точно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана. Същото важи и за обжалваното определение.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.
Определението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на
процесуалните предпоставки за произнасяне по чл. 248 от ГПК.
ІІІ. По същество
1. По въззивната жалба
Предявен е иск с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД. По този иск в тежест на ищеца е да докаже
настъпилото имуществено разместване, а в тежест на ответника – основание за
неговото извършване (ако твърди, че има такова).
С доклада си по
делото Б.ският районен съд е приел за безспорно, че ответникът е получил
имуществена облага, произтичаща от имуществото на ищеца.
Жалбоподателят
оспорва това, като поддържа, че, поради допуснато от БРС процесуално нарушение,
неговият процесуален представител е бил лишен от възможността да участва в
първото открито съдебно заседание по делото и своевременно да възрази срещу
доклада.
Настоящият
съдебен състав намира, че, действително първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение като не е зачел представеното пълномощно за юрк. М.,
подписано от предишните членове на управителния съвет на дружеството - ответник
и негови законни представители (К.С. и Я. Б.). Съгласно разпоредбата на чл. 41
от ЗЗД, пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него,
със смъртта на упълномощителя или на пълномощника, или с поставянето им под
запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с
прекратяването им. Смяната на управителите на юридическо лице не попада в нито
една от така изброените хипотези, поради което, сама по себе си, не води до
прекратяване на представителната власт на пълномощника. При липса на твърдения
и доказателства за изрично оттегляне на пълномощното за юрк. М. от страна на
поне двама от новите управители съобразно начина на представляване
(К.К., Л. В.и Д. С.), то е валидно, а пълномощникът е следвало да бъде допуснат
до участие в първото открито съдебно заседание по делото. Поради това и по
аналогия с чл. 266, ал. 3 от ГПК, въззивният съд следва да обсъди доводите, които
жалбоподателят е навел във въззивната жалба, но в качеството си на ответник е
бил възпрепятстван да релевира пред първоинстанционния съд поради неправилното
ограничаване на правото на участие на процесуалния му представител по делото.
Разгледан
по същество, доводът на жалбоподателя за недоказаност на процесното имуществено
разместване е неоснователен. Ищецът е доказал превеждането на сумата 4787,06лв.
на ответника чрез представяне на заверено копие от платежно нареждане за тази нея
(л. 12 от първоинстанционното дело). По този въпрос не следва да се сподели
довода на жалбоподателя, че, след като процесната
сума му била преведена от трето лице – А. С., ищецът не бил легитимиран да
претендира връщането й. Настоящият съдебен състав намира, че за успешно
провеждане на иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД законът не изисква лично престиране
на процесното имуществено благо от страна на солвенса. Достатъчно е, то да е
направено за негова сметка, в който случай акцепиенсът дължи връщане именно нему.
Този извод следва от телеологическото тълкуване на разпоредбите на чл. 55 – 59
от ЗЗД за предотвратяване на (респ. заличаване последиците от) юридически
необосновано имуществено разместване: водеща е принадлежността на имуществото
към патримониума на определено лице, а не начините, средствата и субектите,
чрез които това имущество е преминало в чужд патриомниум. Така направеното
тълкуване съответства на правната теория
(Марков М. „Облигационно право“, изд. „Сиби“, 10-то издание, 2018г.,
стр. 397 и 399), според която законът не се интересува от конкретния път, по
който се е стигнало до неоснователно обогатяване, а предаването на
имущественото благо може да се извърши и чрез трето лице.
В настоящия случай процесното платежно нареждане ясно и изрично
сочи именно Р.Т. С. като задължено лице за сумата от 4787,06лв., а като
основание за извършения превод е посочена фактура № **********/29.10.2018 г., т.е.
същата фактура, вземането по която С. оспорва в настоящото производство. Поради
това именно той е активно материално легитимиран да претендира връщане на
полученото от ответника (ако счита, че липсва основание за получаването му),
независимо от факта, че наредител на плащането е лицето А. Б. Х.– С..
С оглед гореизложеното,
съдът намира за доказано настъпило имуществено разместване, в резултат от което
ответникът е получил сумата 4787,06лв., както и активната материална
легитимация на ищеца.
По въпроса за основанието за това разместване съдът намира следното. Ответникът „Ч.Е.Б.” АД е извършил корекция на сметката на ищеца в размер на 4787,06лв. за потребена от последния електрическа енергия за периода от 26.07.2018 г. до 23.10.2018 г., като се е обосновал с наличие на предпоставки по чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ПИКЕЕ (отм.). С въззивната си жалба дружеството оспорва заключението по т. 5 от СТЕ, възприето от първоинстанционния съд, съгласно което приложимата методика е тази по чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ПИКЕЕ (отм.), а според нея сумата на корекцията е 640,08лв. Счита, че този въпрос е правен, а не технически, тъй като понятието „точен измерител“ е правно, а не техническо, поради което вещото лице не е следвало да се произнася по него. Поддържа, че приложимата в случая методика е по чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ПИКЕЕ (отм.), а не по чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ПИКЕЕ (отм.). Обосновава се с характера на установеното вмешателство - неправомерно присъединяване към електрическата мрежа преди електромера, без да го засяга, откъдето прави извод, че е налице промяна на схемата на свързване по смисъла на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.). Тези доводи следва да бъдат обсъдени в настоящото производство, тъй като ответникът е бил възпрепятстван да ги релевира пред БРС поради ограничаване на правото на участие на процесуалния му представител по делото (както се посочи по- горе).
Съдът намира, че към момента на
извършване на процесната проверка и изготвяне на констативния протокол
(23.10.2018г.), с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ (ДВ, бр. 15 от 2017
г., в сила от 14.02.2017 г.) са били отменени разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл.
52 – 56 и § 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(отм.), но все още са действали разпоредбите на чл. 48 – 51 (също отменени с
Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., но в
сила от 23.11.2018 г.). Независимо че по този начин е отпаднал предвиденият в
чл. 47 нормативен ред за извършване на проверки по чл. 43 и 44, приложимостта
му в конкретния случай е обосновано с препращащата разпоредба на чл. 48, ал. 2
от ПИКЕЕ (отм.). Според нея, когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията
по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване
намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е
съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
Настоящият случай попада именно в хипотезата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.), тъй
като от констативния протокол се установява, че е налице промяна на схемата за
свързване, без да е констатирана липса СТИ или дефекти на функционирането му. (По
този въпрос няма спор, доколкото идентични съображения са изложени в
обжалваното решение и във въззивната жалба.) Следователно, корекцията на
сметката на потребителя следва да се извърши при спазване на правилата на ал.
1, но само въз основа на констативен протокол, отговарящ на изискванията по чл.
47 и съставен в присъствието на органите на полицията и подписан от тях. В
случая, процесният констативен протокол № 1020538/23.10.2018г. отговаря на тези
изисквания, а и във въззивната жалба не са наведени доводи срещу него, поради
което съдът приема, че той е годно основание за корекцията.
Както се посочи по- горе, спорен между страните е
въпросът, дали тази корекция е следвало да се извърши по реда на чл.
48, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ПИКЕЕ (отм.), или по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1,
буква „б“ от ПИКЕЕ (отм.).
Видно от заключението по
т. 5 от СТЕ, изготвено от в.л. Мариетка Боджакова, както и от изявленията й в
открито съдебно заседание на 11.06.2019г., процесният случай попада в
хипотезата на чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ПИКЕЕ (отм.), като изчислената
по този ред корекция е в размер на 640,08 лв. вместо изчислената от „Ч.Е.Б.” АД сума от 4787,06лв. по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „а“ от
ПИКЕЕ (отм.).
Възприемайки
този извод, БРС е постановил съдебен акт, с който е осъдил „Ч.Е.Б.” АД да възстанови на Р.Т.С.
недължимо заплатената от последния разлика над 640,08 лв. до 4787,06
лв. в размер на 4146,98 лв.
Настоящият
съдебен състав намира, че този резултат е правилен, поради следните съображения.
Неоснователно
жалбоподателят счита, че в.л. Боджакова се е произнесла по правен въпрос в т. 5
от заключението по СТЕ. Съпоставката на текстовете на чл.
48, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ от ПИКЕЕ (отм.) показва, че методиката по
буква „а“ се прилага при наличие на точен измерител, а тази по буква „б“ – при
липса на такъв. Действащото законодателство не съдържа легално определение на
понятието „точен измерител“. То може да бъде извлечено с помощта на историческо
тълкуване на този термин, извършено въз основа на разпоредбата на чл. 49, ал. 4
от Наредбата
за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители (отм.), регулираща същите обществени отношения.
Според тази разпоредба, точен измерител на отклонението е „величина, която е
пряко свързана с методите за отчитането и изчисляването“. Следователно, преценката, дали във всеки отделен случай е
налице точен измерител (респ. коя от двете методики следва да се приложи), е строго
индивидуална и техническа, тъй като тя зависи от величини, пряко
свързани с методите за отчитането и изчисляването. Необходимите знания за извършване на анализ на физически величини,
обаче, има вещо лице със съответна специалност, а не съдът. Поради това
настоящият съдебен състав намира, че въпросът за точния измерител не е правен,
а в.л. Боджакова е дала заключение в рамките на своята техническа компетентност.
Няма основание за игнориране на това
заключение, доколкото то не противоречи на други доказателства по делото, а в
открито съдебно заседание вещото лице го е обосновало задълбочено. От устните му
изявления може да се направи извод, че процентът на грешката би бил точен
измерител само ако е снет в целия диапазон на СТИ, което в случая не е направено.
Вещото лице е заявило също така, че измерената с еталонния уред грешка от
98,86% е точна сама по себе си, но това не е достатъчно, тя да бъде приета за
точен измерител, тъй като стойността й ще бъде различна в зависимост от
натоварването, т.е. какви електроуреди на абоната са включени в съответния
момент.
Във връзка с горното, съдът намира
за неоснователни доводите на жалбоподателя, че в такъв случай би се стигнало до
абсурдна ситуация да се извършва метрологична проверка на проводник или ненужна
такава на изправно СТИ. Смисълът на изявленията на вещото лице е в различен
аспект – необходимост от пълно изследване в целия допустим диапазон на
натоварване (т.е. по същество „калибриране“) на системата, състояща се от СТИ и
променена схема на свързване, в резултат от което да се установят
метрологичните характеристики именно на тази система, а не характеристиките на
изправния електромер, нито характеристиките на системата при едно- единствено
моментно натоварване. Тези съображения следва да бъдат споделени, доколкото е логично
да се предположи, че промяната на условията води до промяна на резултатите, а
измерената грешка при едни условия би била напълно неинформативна при други
условия, респ. за работата на системата като цяло. А дали такава пълна проверка
(калибриране) може да се извърши на място с няколко измервания с еталонния уред
при различни натоварвания, или е необходимо измерване в лабораторни условия, е
отделен въпрос, по който съдът не може да се произнесе въз основа на наличните
данни по делото. Те, обаче, са достатъчни, за извод по релевантния за правния
спор въпрос, че в случая липсва точен измерител, което обуславя приложимостта
на методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „б“ от
ПИКЕЕ (отм.) – така, както е приел и първоинстанционният съд.
Основателни
са и следва да бъдат споделени съображенията, изложени в т. II на въззивната жалба и касаещи реда за
уведомяване на потребителя за извършената корекция. Този въпрос, обаче, не е повлиял
върху изхода на делото, а и не е разрешен от БРС в различен смисъл, доколкото
на стр. 4 от обжалваното решение изрично е прието за безспорно, че ищецът е бил уведомен за извършената
проверка, както и за начислената сума, а също и че е получил процесната
фактура.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
2. По частната жалба
Не съответства на действителното фактическо положение твърдението
на жалбоподателя, че БРС бил изчислил адвокатското възнаграждение на насрещната
страна пропорционално на цената на иска, вместо на уважената му част. Точно
обратното се установява от мотивите на обжалваното определение и мотивите на
решението в частта за разноските, както и от изчисленията, извършени от
настоящия съдебен състав.
Неоснователно жалбоподателят претендира, че делото е с ниска
фактическа и правна сложност. Негов предмет е правна материя с множество
технически специфики, а страните са поставили за разрешаване голям брой спорни
въпроси, видно от текста исковата молба, отговора и въззивната жалба.
Неоснователно жалбоподателят твърди, че процесуалният представител
на ищеца не бил ангажирал много доказателства и не бил предприемал сложни
процесуални действия, поради което не му се следва такъв размер на
възнаграждението. Съдът констатира, че делото е разгледано в четири открити
съдебни заседания, като във всички тях ищецът е бил представляван от адв. В..
Последният е представял писмени доказателства, задавал е въпроси на вещото
лице, ангажирал е и е разпитвал свидетели, а също и е оспорил представителната
власт на пълномощника на ответника (макар и неоснователно). Поради това съдът
намира, процесуалният представител на ищеца е имал активно процесуално
поведение, което не позволява да се сподели довода на жалбоподателя за
несъразмерност между неговите усилия и заплатеното възнаграждение.
Неоснователен е и доводът, че процесният адвокатски хонорар е в
размер, превишаващ значително минималния. Превишението е точно 1/3, което не
може да се приеме за значително. Настоящият съдебен състав многократно е
изразявал становище, че всяка
страна има право да избере такъв адвокат, за когото счита, че по най- добър
начин би защитил интересите й, като не може да се очаква, той задължително да
оценява труда си по минималните цени от НМРАВ. Възможно и нормално е, с оглед
предоставяното качество на услугата, адвокатът
да изисква по- високо възнаграждение за своя труд, в известни граници. С оглед
актуалния стандарт на живот в страната и определените минимални възнаграждения,
за такава граница може да се приеме 50% над размера, определен с цитираната по-
горе Наредба, доколкото не става въпрос за строго специфични казуси, респ. за
уникална квалификация на адвоката. В случая, както се посочи по- горе, тази
граница не е надхвърлена.
С оглед
гореизложеното,
не е имало основание за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Постановеният съдебен акт в този смисъл е правилен и следва да бъде потвърден.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и съответно искане, в полза на въззиваемия
следва да се присъдят направените от него разноски във въззивното производство,
каквито се установяват в размер на 600 лв. съгласно договора за правна защита и
съдействие на л. 27 от делото.
По съображения, аналогични на изложените по- горе, съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на това възнаграждение, както и
искането за неговото намаляване до минималния размер, предвиден в НМРАВ. Още
повече, че пред въззивната инстанция е осъществявана защита както по въззивна,
така и по частна жалба.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20/28.01.2020г., постановено по гр.дело
№ 2362 по описа РС- гр. Б. за 2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 1709/18.05.2020г., постановено по гр.дело № 2362 по
описа РС- гр. Б. за 2018 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД с
ЕИК *** да
заплати на Р.Т.С. с ЕГН **********
сумата 600 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на „Ч.Р.Б.” АД в качеството му на трето лице - помагач
на страната на жалбоподателя „Ч.Е.Б.” АД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.