№ 13948
гр. София, 18.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110107561 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 53028/24.02.2023 г., подадена от ищцата С.
М., чрез пълномощника – адвокат К. В., с искане по чл. 248 от ГПК – за
допълване на първоинстанционното съдебно решение в частта с разноските. В
молбата се сочи, че по делото, наред със списъка по чл. 80 от ГПК и договора
за правна помощ, ищцовата страна е представила и доказателства за заплатен
адвокатски хонорар, а именно – заверен препис от извлечение от онлайн
банкирането на Адвокатско дружество „В. и партньори“, от което се
установявало заплащането на претендирания адвокатски хонорар. Направено
е искане за допълване на съдебното решение, като се осъди ответникът да
заплати на ищеца разноски за адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева.
Не е постъпил отговор от насрещната страна – ответникът „Б.Е“ АД.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на постановеното съдебно
решение съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано за
това лице, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 1693/06.02.2023 г., постановено по гр.д. № 7561 по описа за
2022 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав, е било признато по предявените искове с
правно основание чл. 7, параг. 1, б. „а” от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът „Б.Е” АД дължи на ищцата С. М. сумата в
размер на 250,00 (двеста и петдесет) евро, представляваща обезщетение за
изпълнен с повече от три часа закъснение полет FB6881, извършван от
ответника по направление Летище Варна, България – Летище Тел Авив,
Израел на 12.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
1
заявлението по чл. 410 от ГПК (13.09.2021 г.) до окончателното плащане, и
сумата в размер на 98,47 лева (деветдесет и осем лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 13.09.2019 г. до
06.09.2021 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.10.2021 г. по ч.гр.д. № 53288 по
описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав. Съдът е отхвърлил иска за
мораторна лихва за размера над присъдения до претендирания в размер от
98,89лева. Съобразно уважената част от претенциите съдът е присъдил
разноски за държавна такса в полза на ищеца в размер на 99,93 лева. В
мотивите си съдът е посочил, че по делото не са представени доказателства за
плащане по банков път на уговорения адвокатски хонорар, а в договора за
правна помощ и процесуално представителство е уговорено адвокатският
хонорар да се заплати по банков път.
Съдът не констатира основания за ревизиране на крайния си съдебен акт
в частта относно присъдените разноски. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС, „съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка.“. В чл. 4 от договора за правна помощ и
процесуално представителство, находящ се на л. 60 от делото, е уговорено
заплащането на адвокатския хонорар в размер на 300,00 лева (153,39 евро) да
стане по банков път. Представените със списъка по чл. 80 от ГПК и договора
за правна помощ и процесуално представителство извлечения от интернет
банкиране, находящи се на л. 56-58, не доказват реалното заплащане на
хонорара. В същите не се констатира като отбелязване номера или годината
на образуване на настоящото исково или заповедното дело. В тях липсва
отбелязване на превод на точната договорена в договора за правна помощ
сума (300,00 лева или 153,39 евро). Поради това съдът счита, че не е налице
връзка между представените извлечения и уговореният адвокатски хонорар по
настоящо дело. Посочените извлечения не доказват заплащането на
уговореното адвокатско възнаграждение именно по настоящото дело. В
заповедното или исковото производство не са били представени други
доказателства за заплащане на адвокатския хонорар по банков път.
С оглед на изложеното, молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 53028/24.02.2023 г., подадена
от ищцата С. М., чрез пълномощника – адвокат К. В., с искане по чл. 248 от
ГПК – за допълване в частта с разноските Решение № 1693/06.02.2023 г.,
постановено по гр.д. № 7561 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3