МОТИВИ:
Съдебното производство
е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Габрово против И.З.И. ***,
с който на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 252, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от НК.
В проведеното на
10.09.2021 г. съдебно заседание , на основание чл. 287, ал 1 от НПК, прокурорът
повдига ново обвинение, поради установени на съдебното следствие основания за
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Новото обвинение
се изразява в промяна чрез неговото увеличаване на размерите на върнатата сума
от свидетеля Л.Р.Х. и на получения от подсъдимия неправомерен доход от сделката
с този свидетел; промяна в годината на вземане от страна на свидетеля С.Р.С. на
първия заем от подсъдимия; изменение чрез неговото увеличаване на размера на
получения от подсъдимия значителен неправомерен доход. Съдът, след като
прецени, че изменението на обстоятелствената част на обвинението поражда
необходимост от нови усилия на защитата за реализиране на правото на защита,
поради което същото се явява съществено, с протоколно определение допусна
изменение на обвинението, съгласно което подсъдимият И.З.И. е обвинен в
извършване на престъпление по чл. 252, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за това,
че през периода месец април 2015 г. до 09.03.2019 г. включително,
в гр. Севлиево, като физическо лице, без съответно разрешение от БНБ по чл. 13,
ал. 1 от Закона за кредитните институции, извършвал по занятие банкови сделки -
предоставяне на кредити по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква
такова разрешение, а именно предоставил заеми за своя сметка и на собствен риск
на различни лица при уговаряна и варираща като размер за периода на връщане
лихва, до издължаване на цялата сума, както следва:
- през месец април 2015 г. дал в заем сумата от 1000 лева
и през месец ноември 2018 г. дал в заем сумата от 250 лева, или общо 1250 лева,
на Л.Р.Х., като е върната сумата от 13 525 лева главница и лихва, следствие на
което е получен неправомерен доход в размер на 12 275 лева, представляващ
уговорена и заплатена лихва;
- през месец април 2015 до месец август 2015 г. дал в заем
сумата общо от 300 лева (на 3 пъти по 100 лева) на Е.Ю.А., като е върната
сумата от 750 лева (главница и лихва), следствие на което е получил
неправомерен доход в размер на 450 лева, представляващ уговорена и заплатена
лихва;
- през лятото на 2015 г., на неустановена конкретна дата,
дал в заем сумата от 300 лева на А.А.Х., като е върната сумата от 380 лева (главница
и лихва), следствие на което е получил неправомерен доход в размер на 80 лева,
представляващ уговорена и заплатена лихва;
- през месец януари 2017 г. дал в заем сумата от 800
лева, през месец август 2017 г. дал в заем сумата от 300 лева и през месец
април 2018 г. дал в заем сумата от 150 лева, или общо 1250 лева, на С.Р.С.,
като е върната сумата 4060.97 лева (главница и лихва), следствие на което е
получил неправомерен доход в размер на
2810,97 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;
- през месец октомври 2016 г., на неустановена конкретна
дата, дал в заем сумата от 4 000 лева (на няколко, неустановен брой пъти) на С.С.В.,
като е върната сумата от 7960 лева (главница и лихва), вследствие на което е
получил неправомерен доход в размер на 3960 лева, представляващ уговорена и
заплатена лихва;
- през лятото на 2017 г. (на неустановена конкретна дата)
дал в заем сумата от 1500 лева (на два пъти) и през месец септември 2018 г. дал
в заем сумата от 1200 лева, или общо 2700 лева, на З.М.М., като е върната
сумата от 8230 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил
неправомерен доход в размер на 5530 лева, представляващ уговорена и заплатена
лихва;
- през месец декември 2017 г. - месец февруари 2018 г.
дал в заем сумата от 550 лева (на два пъти) на А.К.С., като е върната сумата от
1520 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен доход
в размер на 970 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;
- през месец февруари 2018 г. дал в заем сумата от 600
лева на А.А.А., като е върната сумата от 620 лева (главница и лихва),
вследствие на което е получил неправомерен доход в размер на 20 лева,
представляващ уговорена и заплатена лихва;
като с дейността си е получил значителни неправомерни
доходи в размер общо на 26 095,97 лева, представляващи уговорена и заплатена
лихва.
Пострадалият Л.Р.Х. е
конституиран в процеса като частен обвинител, на основание чл. 76 и сл. от НПК,
както и като граждански ищец, на основание чл. 84 и сл. от НПК, и за съвместно
разглеждане е приет гражданския му иск против подсъдимия И.З.И., с който
претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от
деянието, което е предмет на обвинението, в размер на 8675 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на вредата до
окончателното ѝ изплащане. В проведеното на 10.09.2021 г. съдебно
заседание, след повдигане от прокурора на новото обвинение, по искане на
гражданския ищец, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, съдът допусна изменение
на гражданския иск, чрез увеличение на размера на претендираното обезщетение за
имуществени вреди от 8675 лева на 12 275 лева.
В хода на съдебните
прения прокурорът заявява, че поддържа обвинението против подсъдимия И.. Счита,
че събраните в производството доказателства установяват по несъмнен и безспорен
начин фактическата обстановка, която е изложена в обвинителния акт и частично
коригирана като параметри чрез извършеното изменение на обвинението. Приема, че анализът на
доказателствената съвкупност води до извода, че подсъдимият е осъществил
признаците от състава на престъплението по чл. 252, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, за което следва да бъде признат за виновен. Представителят на държавното
обвинение счита, че при определяне на наказанието следва да се отчете наличието
на изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно невисоката обществена
опасност на дееца. Предлага на подсъдимия И. да се наложи наказание от три
години лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи по реда на чл.
66, ал. 1 от НК за максимално предвидения изпитателен срок, както и да му се наложи
кумулативно предвиденото наказание глоба. Намира, че не следва да се налага
наказание конфискация. По отношение на гражданския иск прокурорът счита, че
същият е доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи изцяло.
Повереникът на частния обвинител
и граждански ищец Л.Р.Х. – адв. Р.Б. ***, счита, че в хода на цялото
производство по един безспорен и категоричен начин е доказано обвинението.
Изразява позицията си по събраните в производството доказателства и техния
анализ. Счита, че наказанията на подсъдимия И. следва да се определят в размери
близки до минималните по текста на обвинението – шест години лишаване от
свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, и глоба в
размер на 6 000 лева. Намира, че поради липса на данни за имущество, на
подсъдимото лице не следва да се налага наказание конфискация. По отношение на
гражданския иск пледира за уважаването му в пълен размер, като основателен и
доказан.
Частният обвинител и граждански
ищец Л.Х. поддържа позицията на повереника си.
По съществото на делото
договорният защитник на подсъдимия - адв. Д.З. ***, пледира за признаване на
подзащитния му за невинен и оправдаването му, поради
липса на извършено престъпление от общ характер. Заявява, че нормата на чл. 252
от НК не е бланкетна, като цитираните в диспозитива на обвинителния акт две
норми от ЗКИ са неотносими към подсъдимия И., който е физическо лице. На
следващо място, позовавайки се на ЗКИ приема, че банковата дейност изисква не
само кредитиране, а и влогонабиране, каквото в случая нито се твърди от
обвинението да е осъществявано от подсъдимия, нито се установява да е
извършвано. Защитникът намира съществено противоречие в твърденията на
прокурора, тъй като в обвинителния акт се използвали понятията „кредит“ и
„заем“, второто от които било неотносимо към извършването на банкова дейност,
за каквото е обвинението. Обръща внимание и, че не е налице легална дефиниция
за „банкова сделка“. Счита, че гражданският иск е поначало недопустим и същият
следва да се отхвърли като незаконосъобразно предявен.
В личната си защита подсъдимият И.И.
акцентира на отношенията си с частния обвинител и граждански ищец, като счита,
че действията на Л.Х. са продиктувани от желанието му да си набави средства,
без да полага труд. В последната си дума И. отправя искане да бъде оправдан по
обвинението.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, установи следното от
фактическа страна:
Подсъдимият И.З.И. е
роден на *** *** и живее в същия град. Женен е. Работи по трудово
правоотношение. Има завършено начално образование. Подсъдимият е осъждан през
месец март 2019 г. за документно престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308,
ал. 2 от НК.
През инкриминирания период от
време подсъдимият И.И., заедно със семейството си – съпруга и три деца, живеел
на ул. „**“ № ** в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево. Кварталът бил населен с
хора, значителна част от които били с ниска степен на образование или без
образование, като полагали нискоквалифициран труд при минимално
възнаграждението или изобщо не работели и разчитали на социални помощи. Сред
съгражданите си от квартала подсъдимият бил познат и с името И..
В продължение на няколко години
преди началото на инкриминирания период подсъдимият И. живял и работил в
чужбина. Реализирал известни спестявания. При връщането си в гр. Севлиево
разполагал със свободни парични средства. Решил да увеличи доходите си, като
предоставя заеми срещу лихва. Доброто му финансово състояние станало известно
както на хора от квартала, така и на други лица, които не живеели постоянно
там. Те знаели, че И. има възможност да им предоставя в заем пари срещу
задължение от тяхна страна да ги върнат с лихва и започнали да го търсят,
когато имали нужда. При срещите между подсъдимия и съответното лице било
постигано съгласие относно размера на главницата, като се уговаряла и лихва,
която да се заплаща от длъжника. Уговорената лихва се явявала възнаграждение за
предоставената сума и позволявала на подсъдимия да си осигурява и други доходи.
Размерът на възнаграждението варирал в зависимост от различни фактори – период
на връщане, размер на главницата, личните отношения със заемополучателя и
други. Не били съставяни писмени документи както при даването на заемите, така
и при връщането на пари за погасяване на главницата или на определената лихва.
Издължаването ставало обичайно в дома на подсъдимия или на друго уговорено
място. Констатира се случай, при който деецът сам е оперирал с периодичните
постъпления по банковата сметка на заемополучателя, след като последният му
предоставил банковата си дебитна карта и ПИН-кода за нея и го упълномощил да го
представлява пред банката.
По описания начин подсъдимият И.
предоставил заеми срещу задължение за връщането им с уговорена лихва на
свидетелите Л.Р.Х., Е.Ю.А., А.А.Х., С.Р.С., З.М.М. и А.А.А., както и на други
лица.
Свидетелят Л.Х.
живее в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево. През месец април 2015 г. имал нужда от
пари, за да направи освежаващ ремонт на къщата си. Не разполагал с необходимите
средства. По същото време нямал постоянни доходи, а негови близки роднини,
които живеели в Германия, нямали възможност да му изпратят средства. Свидетелят
знаел подсъдимия с името И.. Двамата били почти на едни и същи години и се
познавали от квартала, в който израсли. На Х. било известно, че И. дава заеми
срещу връщане на парите с лихва. Решил да се възползва от услугите му и на
неустановена дата през месец април 2015 г. отишъл в дома му. Поискал му сумата
от 1 000 лева и получил обещание да получи парите на следващия ден. На
следващия ден подсъдимият дал в заем на свидетеля 1 000 лева, като му
определил 300 лева месечна лихва. Не бил съставен и подписан документ за
сключения договор. През месец май 2015 г. Л.Х. платил на подсъдимия само
лихвата, като не успял да върне цялата дължима сума от 1 300 лева и по
този начин да погаси напълно задължението си. През следващите месеци, според
възможностите си, плащал суми, които, съгласно заявеното му от подсъдимия,
покривали само задълженията за лихва. Това продължило до месец януари 2019 г.,
когато длъжникът за последен път извършил плащане към своя кредитор. През
посочения период на плащанията, за времето от 03.06.2015 г. до 09.09.2015 г., Л.Х.
бил извън страната. През същия период от няколко години, многократно, но за
кратко – за броени дни, свидетелят бил наеман като общ работник, при варираща
като размер дневна надница, от своя роднина – свидетелят С.Р.К., при извършвани
от последния строителни работи.
През месец
септември 2018 г. подсъдимият И. постъпил на работа по трудово правоотношение в
„Паралел“ ЕАД – Севлиево. През месец октомври 2018 г. в същото дружество
започнал работа и свидетелят Л.Х.. По това време свидетелят вече живеел на
семейни начала със свидетелката Е.А. А.. Разходите за собствената му, както и
на съжителката му издръжки се увеличили, още повече, че двамата очаквали дете.
През месец ноември
2018 г. Х. имал спешна нужда от пари за лечението на кучето си. Потърсил отново
подсъдимия И., за да заеме от него необходимата му сума. Последният му дал 250
лева, като определил 10% месечна лихва, или сумата от 25 лева месечно. Не бил
съставен и подписан документ за сключения договор. На следващия месец
свидетелят Х. върнал на подсъдимия общо 275 лева, по който начин изцяло погасил
задължението си по втория заем, ведно с определената лихва. С получаването на
сума, която надхвърля размера на главницата и съставлява определено от
подсъдимия И. възнаграждение с характер на лихва, същият е реализирал доход в
размер на 25 лева.
На 13.02.2019 г.
подсъдимият И. срещнал свидетеля Х. в предприятието, в което работели. Напомнил
му, че предстои да получават заплати, както и, че му дължи месечната лихва по
първия заем. Свидетелят го попитал докога ще продължава да иска пари от него и
не счита ли, че за толкова години вече е погасил задължението си. Казал му и,
че очаква дете, разходите му са увеличени и не може да продължава да му плаща.
Двамата се скарали, като конфликтът им прераснал във физическо съприкосновение.
Случващото се било възприето от длъжностно лице в дружеството и станало причина
за последващото прекратяване на трудовите правоотношения както на подсъдимия,
така и на свидетеля. Вечерта на 13.02.2019 г., както и на следващия ден –
14.02.2019 г., конфликтът между И.И. и Л.Х. ескалирал, след като в него се
намесили и много лица от кръга на техните близки и роднини.
На 15.02.2019 г. Л.Х.
депозирал жалба в Окръжна прокуратура – Габрово, а на 22.02.2019 г. подал
сигнал в ОД на МВР – Габрово, в които изложил твърдения за извършвана от
подсъдимия И. лихварска дейност.
Свидетелят Е.А.
живее в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево. През 2015 г. имал нужда от пари.
Познавал подсъдимия и му било известно, че същият дава заеми срещу връщане на
парите с лихва. На неустановена дата през периода месец април – месец август
2015 г. отишъл в дома на И.. Поискал му сумата от 100 лева. Подсъдимият му дал
пари в посочения размер, като му казал, че следва да му ги върне с определената
от него лихва, месечният размер на която не е уточнен. Не бил съставен и
подписан документ за сключения договор. Свидетелят успял да се издължи на
подсъдимия на неустановена дата във времевия период от месец април до месец
август 2015 г., като му върнал 150 лева – главница и лихва. С получаването на
сума, която надхвърля размера на главницата и съставлява определено от
подсъдимия И. възнаграждение с характер на лихва, същият е реализирал доход в
размер на 50 лева.
Свидетелката А.Х.
живее в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево. Познавала подсъдимия с името И.. Били
съседи. Известно й било, че същият разполага с финансови средства, тъй като
наскоро се бил върнал от чужбина, както и че предоставя заеми срещу лихва. През
лятото на 2015 г. свидетелката Х. имала нужда от пари. За целта, на
неустановена дата през посочения период, отишла в дома на И. и му поискала заем
от 300 лева. Подсъдимият й дал пари в посочения размер, като й казал, че следва
да му ги върне с определената от него лихва, месечният размер на която не е уточнен.
Не бил съставен и подписан документ за сключения договор. Свидетелката успяла
да се издължи на подсъдимия след един-два месеца, като му върнала общо 380 лева
за главницата и лихвата. С получаването на сума, която надхвърля размера на
главницата и съставлява определено от подсъдимия И. възнаграждение с характер
на лихва, същият е реализирал доход в размер на 80 лева.
Както посочените
по-горе заемополучатели, така и свидетелят С.С. също живее в кв. „Балабанца“ на
гр. Севлиево. От там познавал подсъдимия И. с името И.. На свидетеля било
известно, че И. дава парични средства, които следва да му се връщат с лихва. В
началото на 2017 г. С. имал нужда от пари. Поради това на неустановена дата
през месец януари 2017 г. потърсил подсъдимия. Поискал му сума от 800 лева,
която И. му дал. По същото време по банковата сметка на свидетеля С. в
„Общинска банка“ АД се превеждала пенсията му, чийто размер бил около 250 лева.
Подсъдимият определил месечна лихва в размер на месечната пенсия на
заемополучателя. За да може И. безпрепятствено да тегли от парите по сметката,
свидетелят С. го упълномощил с пълномощно с нотариална заверка на подписа да го
представлява пред банката, като управлява и неограничено се разпорежда по
банковата сметка, как и да тегли суми по негова преценка, включително доходите
от полагащата му се пенсия. Пълномощното било валидно до 30.09.2017 г.
Впоследствие, след като през месец февруари 2017 г. на свидетеля била издадена
банкова дебитна карта, същият я предоставил заедно с ПИН-кода на подсъдимия,
което позволило на последния да тегли пари от сметката както на каса, така и
през банкомат, както и да извършва плащания през ПОС-терминал. След издаването
на банковата карта било изготвено ново пълномощно с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя и със срок на валидност до 30.04.2018 г. Последващо,
на неустановена дата през месец август 2017 г., свидетелят С. отново намерил
подсъдимия, като му поискал и И.И. му дал втори паричен заем – сумата от 300 лв.
Изготвено било ново пълномощно с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя, съгласно което подсъдимият имал неограничени права да се
разпорежда със сметката на С.С., както и да получава издадени на негови име
дебитни карти и да борави с тях. Във връзка с получения втори заем, подсъдимият
определил общо лихва върху главниците по двата заема в размер на 250 лева. На
неустановена дата през месец април 2018 г., след като свидетелят С. отново се
нуждаел от пари, поискал нов заем от подсъдимия И.. Последният му дал сумата от
150 лева и отново определил, че заемите ще се погасяват с лихвите чрез теглене
от страна на самия И. от постъпленията по сметката на С. в „Общинска банка“ АД
- клон Севлиево. Изготвено било поредно пълномощно с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя, с което на подсъдимия се давали неограничени права
на разпореждане с парите по сметката на свидетеля.
На 01.10.2018 г.
била съставена Декларация с нотариална заверка на подписа на декларатора, с
която свидетелят С.С. оттеглил изцяло дадени преди това на подсъдимия И. права.
От изслушаното и прието в съдебно заседание заключение на
допълнителната съдебно-икономическа експертиза (л. 58-60 от т. ІІ от ДП), изготвено
от вещото лице Д.М., което не се оспорва от страните по делото и се приема от
съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че за периода от
даването на първия заем през месец януари 2017 г. до оттеглянето на
пълномощията от началото на месец октомври 2018 г., подсъдимият И.И., чрез
теглени в брой на касата на „Общинска банка“ АД – клон Севлиево, чрез теглене
през банкомат и чрез извършване на плащания през ПОС-терминални устройства, е
усвоил от сметката на свидетеля С.С. сума в общ размер на 4 060,97 лева.
След приспадане на общия размер на главниците по трите заема от 1 250 лева,
следва, че И. е реализирал доход от 2 810,97 лева.
Свидетелят З.М.
също живее в кв. „Балабанца“ на гр. Севлиево. Познава подсъдимия И. като свой
съкварталец. Известно му било и, че И. дава пари на заем срещу връщането им с
лихва. През лятото на 2017 г. свидетелят М. имал нужда от средства, поради
което на неустановена дата отишъл в дома на подсъдимия. Поискал му 500 лева. И.
му дал исканата сума, като му определил 50 лева месечна лихва. Свидетелят
започнал да плаща само месечната лихва. Известно време след получаването на
първия заем, отново на неустановена дата през лятото на 2017 г., З.М. поискал и
получил от подсъдимия втори заем, който бил в размер на 1 000 лева. Тогава
подсъдимият му определил обща месечна лихва по двата заема в размер на 200
лева. През следващите месеци свидетелят, според доходите си, плащал различни
като размер суми на И. за погасяване на задължението си. Не били съставени и
подписани документи както при даването на всеки от двата заема, така и при
връщането на парите.
Свидетелката А.А. ***.
Познавала подсъдимия с името И. и й било известно, че дава пари в заем срещу
връщането им с лихва. В началото на 2018 г. свидетелката имала нужда от парични
средства. Поради това на неустановена дата през месец февруари 2018 г. се
свързала по телефон с подсъдимия И.. Поискала му заем от 600 лева. На следващия
ден отишла в дома му, където той й дал исканите 600 лева. Определил й 120 лева
месечна лихва. На първия месец свидетелката А. дала на подсъдимия сумата от 120
лева за дължимата месечна лихва. През следващите месеци и до месец февруари
2019 г. включително връщала на части различни суми общо в размер на 500 лева. По
този начин свидетелката А.А. върнала сумата от 620 лева за главница и лихва. Според
първоначално уговореното А. дължала още пари, за да погаси изцяло задължението
си. След края на месец февруари 2019 г. обаче не е извършвала повече плащания и
подсъдимият не я е търсил. С получаването на сума, която надхвърля размера на
главницата и съставлява определено от подсъдимия И. възнаграждение с характер
на лихва, същият е реализирал доход в размер на 20 лева.
Описаното от фактическа страна
съдът намира за установено въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва: гласни
доказателствени средства - обясненията на подсъдимия И.З.И., депозирани в
няколко съдебни заседания; показанията на свидетелите Л.Р.Х., Е.Ю.А., А.А.Х., С.Р.С.,
З.М.М. и А.А.А., включително показанията на тези свидетели, депозирани от тях в
досъдебната фаза на процеса и приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281
от НПК; показанията на свидетелите Б.А.Г., Ю.А.А., Е.А.И., З.И.С. и С.Р.К.;
показанията на свидетелите С.С.В. и А.К.С., дадени пред съдия на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4
предл. 1 от НПК; приетите и приложени по делото писмени доказателства – справки
от Агенция по вписванията (л. 84-91 от т. І от ДП) и справка от НАП за наличие на
трудови договори на И.З.И. (л. 95-97 от т. І от ДП); „договор“ за заем на
парични средства (л. 31 от т. ІІ от ДП); справка от нотариус П. Д., ведно със
заверени преписи от пълномощни от 20.01.2017 г., 15.02.2017 г., 30.08.2017 г. и
04.04.2018 г., както и декларация от 01.10.2018 г. (л. 99-104 от т. ІІ от ДП); справка
и документи от „Общинска банка“ АД относно движението по сметката на свидетеля С.Р.С.
и справка от същата банка, ведно с копия от Искания за издаване на банкови
карти на свидетеля С.Р.С. (л. 107-129 от т. ІІ от ДП); справка от НАП за
състоянието на трудовите договори на свидетеля З.М. *** за декларирано имущество по ЗМДТ за периода 1998 - 26.01.2021 г. и
справка за неплатени задължения по ЗМДТ към 21.01.2021 г. от Л.Р.Х. (л.
194-195); справка за съдимост на Л.Р.Х. (л. 198); справка от регистъра на НАП
за актуално състояние на трудови договори на Л.Р.Х. към 21.01.2021 г. (л. 199);
справка от нотариус П. Д. (л. 200); справка от „Паралел“ ЕАД - Севлиево относно
периода, през който Л.Р.Х. е работил в дружеството, получаваното от него брутно
и нетно трудово възнаграждение и заверени преписи от два болнични листи (л.
202-204); справка от „БНП Париба лични финанси“ относно сключен договор за потребителски
кредит между дружеството и свидетеля Б.А.Г.; справка за актуалното състояние на
трудовите договори на подсъдимия И.И. към 15.06.2021 г. (л. 250) и справка от
АИФ „Граничен контрол“ на МВР относно задгранични пътувания на свидетеля Л.Р.Х.
(л. 296); както и изготвеното на досъдебното производство и прието в съдебно
заседание заключение на допълнителната съдебно-икономическа експертиза (л.
58-60 от т. ІІ от ДП).
Преди да продължи
изложението си с анализ на доказателствата и преценка за тяхната достоверност,
надеждност и взаимна връзка, съдът следва да посочи, че не основава
фактическите си изводи на част от събраните в производството доказателства и
доказателствени средства. Така при извършеното с разрешение на съдия
претърсване в обитаваното от подсъдимия жилище в гр. Севлиево, ул. „**“ № 20,
за което е съставен съответен протокол с фотоалбум (л. 1-5 от т. ІІ от ДП), е
иззета папка с документи и две банкноти от по един долар. Същите са били предмет
на оглед, за което е съставен протокол за оглед на веществени доказателства,
към който са приложени копия от иззети документи (л. 63-76 от т. ІІ от ДП).
Както документите, така и двете банкноти са върнати на подсъдимия И. (разписка
на л. 93 от т. ІІ от ДП). На следващо място, при извършеното с разрешение на
съдия претърсване в жилището на бащата на подсъдимия - свидетелят З.И.С.,***,
за което е съставен съответен протокол с фотоалбум (л. 6-10 от т. ІІ от ДП), са
иззети приобщените като веществени доказателства тетрадка с твърди корици,
формат А4, с широки редове и тетрадка без корици, формат А5, с широки редове.
При предявяването на веществените доказателства подсъдимият И. заявява, че същите
са собствени на неговия баща. Че въпросните тетрадки са негови и в тях от
години си е водил бележки по различни поводи потвърждава и свидетелят З.С..
Страните по делото не се позовават на посочените доказателства. Съдът намира,
че обсъжданите писмени доказателствени средства и веществените доказателства не
съдържат информация, която има значение за производството, поради което не ги
взема под внимание при изграждане на фактически изводи.
На следващо място, съдът изключи от доказателствената съвкупност
заключението на първоначалната съдебно-икономическа експертиза, изготвена в
досъдебната фаза на процеса (л. 51-54 от т. ІІ от ДП). Съгласно разпоредбата на
чл. 144, ал. 1 от НПК експертиза се назначава, когато за изясняване на някои
обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката,
изкуството или техниката. В случая на вещото лице са поставени задачи (…“кога,
на кои лица и съответно в какъв размер подсъдимият е предоставял паричен заем,
при уговаряне на какъв процент лихва, върнат ли е заема, в какъв размер и
кога“), които, от една страна, не са ангажирали експертната му компетентност, а
от друга - на практика са му делегирали отговорности да анализира и даде оценка
за достоверността на свидетелските показания. Становището на настоящия състав
е, че експертиза с подобни задачи е напълно недопустима.
Анализът на доказателствата
и преценката за тяхната достоверност, надеждност и взаимна връзка, според
настоящия състав обосновава следните изводи:
След откриване на съдебното следствие подсъдимият се ползва от правото си
да не дава обяснения по обвинението. В течение на съдебното производство, в
общо четири поредни съдебни заседания, И. депозира частични обяснения. В
изложенията си същият последователно акцентира на влошените си отношения със
свидетеля Л.Х. и ги поставя в основата на развилото се срещу него наказателно
дело. Твърденията му се свеждат основно до това, че 13.02.2019 г. на
местоработата им в „Паралел“ АД – Севлиево, след като му направил забележка по
повод конфликт с друг работник, свидетелят Х., безпричинно и защото бил
дрогиран, го ударил по устатата. Подсъдимият отрича по същото време да е
отвърнал на удара. Този случай, според И., довел до намеса през следващите дни
на лицето А.А. И., който бил баща на съжителката на свидетеля Х. – свидетелката
Е.А.И.. Водели се дела срещу Л.Х. и посочения А.И. за причиняване на телесни
повреди на него и на баща му, както и за опит за убийство на баща му –
свидетелят З.И.С.. Според подсъдимия, заради развилите се конфликтни отношения
и за да му отмъстят, Л.Х. и А.И. наговаряла лица от кв. „Балабанца“ против
него; обещавали им да им платят по 300 лева; събирали ги с микробус, за да ги
водят от Севлиево в Габрово при адвокат Балтова, където били писани сигналите
против него. При даване на обяснения в проведеното на 18.01.2021 г. съдебно
заседание (л. 126) подсъдимият И. заявява, че не желае да взема отношение по
конкретното обвинение. В съдебно заседание от 14.06.2021 г. (л. 239-240) отрича
да е имал каквито и да е финансови отношения със свидетеля Х.. В обясненията
си, дадени на 10.09.2021 г. (л. 283-285), е категоричен в становището си, че
изобщо не е давал пари на заем на посочените от обвинението свидетели, освен на
свидетеля С.С., както и че изобщо не познава свидетеля С.В. ***. По отношение
на С.С. заявява, че само веднъж му дал 1 000 лева, но без лихва, като за
връщане на сумата теглил пари от банка, но само в такъв размер колкото бил дал.
В последното съдебно заседание, проведено на 01.11.2021 г. (л. 300),
подсъдимият частично променя позицията си, доколкото вече признава, че е дал
пари в заем на свидетелката А. Х., които тя му върнала, но без лихва, като сама
искала да му даде 20 лева за почерпка. По отношение на свидетеля С.С., И. вече
говори не само за един заем от 1 000 лева, а и за следващ такъв, който бил
в размер 1 100 – 1 200 лева, като отрича да е определяна лихва върху
парите.
Съдът разглежда обясненията на подсъдимия И., чрез които отрича даването на
пари в заем срещу лихва, само като средство за защита. В определени свои части
обясненията на подсъдимото лице са повърхностни и непоследователни, а в други
части дори са вътрешно противоречиви. Съдебният състав приема, че тези
обяснения се опровергават от показанията на свидетелите Л.Х., Е.А., А.Х., С.С.,
З.М. и А.А., ценени съвкупно с показанията на останалите свидетели и писмените
доказателства.
В показанията си всеки от свидетелите Х., А., Х., С., М. и А. посочва по
какъв начин се е насочил към подсъдимия и какво е съдържанието на проведените
разговори с него. Установява се постиганото съгласие за предоставянето на
парични суми и техния размер, както и, че И. е искал заплащането на лихва в
определен от него размер и е получавал възнаграждения по сделките. Всички
посочени свидетели изясняват напълно идентичен механизъм на възникване и
развитие на отношенията си с подсъдимото лице по повод дадените парични
средства. Обстоятелството, че И. е известен с това, че дава пари на заем срещу
лихва се установява както от показанията на изброените до тук свидетели, така и
от показанията на свидетелите Б.А.Г., Ю.А.А., Е.А.И., С.С.В. и А.К.С..
На следващо място,
в хода на съдебното следствие, основно заради констатирани противоречия, съдът,
приобщи чрез цялостно или частично прочитане показанията на свидетелите, които
са разпитвани в досъдебната фаза на процеса. В значителна степен така
изведените в настоящия акт фактически изводи са базирани и на показанията на
свидетелите от досъдебното производство. Поради това съдът следва да изложи
следните съображения във връзка с твърдения на защитата за наличие на пречки за
приобщаване на тези показания, както и обща оценка на доказателствена
достоверност на така приобщените свидетелски показания:
1. В хода на съдебното следствие защитникът на подсъдимия многократно и на
формално основание възразява срещу приобщаване чрез прочитането им на показания
на свидетели, депозирани в досъдебната фаза на процеса. Аргументът, който се
изтъква е, че по отношение на провелия разследването разследващ полицай липсва
протокол за случаен подбор, каквото е изискването на чл. 16 от ЗМВР.
Съдът приема това възражение за неоснователно. Действително, по делото
отсъства надлежно отразяване на начина, по който е избран конкретният
разследващ полицай. Настоящият състав намира, че това не съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените, което да опорочава извършените
процесуално-следствени действия. Предвиденото в ЗМВР случайно разпределение е
свързано по-скоро с администрирането на производствата и равномерното
разпределение на натовареността между разследващите полицаи. Досъдебната фаза
на процеса е подготвителна и в нея не се разрешават окончателно съществените
въпроси, свързани с извършването на деянието от подсъдимия, вината му,
наказанието и т.н. В този аспект съществено процесуално нарушение щеше да е
налице ако спрямо разследващия полицай е била налице някоя от предпоставките за
отвод по чл. 29 от НПК. В случая такива основания не се установяват от материалите
по делото и не се сочат от страните в процеса.
2. Свидетелите са категорични, че не им е оказвано давление от разследващия
полицай или от други лица, за да дават показания в определена насока. Някои от
тях съобщават, че преди започване на разпита им е било обяснено във връзка с
какви обстоятелства са призовани да свидетелстват, което се определя от съда за
напълно нормална практика предвид необходимостта свидетелят под формата на
свободен разказ да изложи всичко, което му е известно по делото. Друг е
въпросът доколко показанията им са изцяло последователни и достатъчно
конкретни.
3. Всички свидетели, с изключение на Л.Х., имат добри и нормални отношение
с И.И. и при никой от тях не се установи мотив, за да депозира уличаващи
подсъдимия показания.
4. Причините за породилите се разминавания в показанията съдът отдава
предимно на изминалия дълъг период от време между разпитите, което е нормално
обяснения за невъзможността на част от свидетелите да възпроизведат с точност
спомените си. Депозираните на досъдебното производство показания са дадени във
времето най-близо до инкриминираните събития, което минимализира възможността
за изкривяване интерпретацията на фактите, поради липса на акуратни спомени. На
следващо място, повечето свидетели са лица с нисък образователен и социален
статус, не работят или работят срещу скромни възнаграждения. Всички те живеят
заедно с подсъдимия в една сравнително ограничена и затворена социална общност
– в един град и квартал, комуникират помежду си, включително по въпросите по
делото. Някои от тях, като примерно свидетелите А.Х. и А.А., обективират
благодарността си към подсъдимия, тъй като го възприемат за човек, който им е
помогнал в труден за тях момент. Тези обстоятелства също обясняват промяната в
показанията на част от тях и показват нагласа да се омаловажи съобщеното преди,
като се отрича плащането на лихва или изобщо, че са получавани прави в заем.
Съдът
приема за установено, че подсъдимият И. е предоставил два заема на свидетеля Л.Х..
В такава насока са показанията на посочения свидетел. Х. е изцяло
последователен и категоричен в изложението си, че през месец април 2015 г. имал нужда от
пари и тъй като нямало откъде да си ги набави, а знаел, че подсъдимият дава
средства на заем, му поискал и получил 1 000 лева. И. му определил месечна
лихва от 300 лева. Свидетелят не успял да погаси задължението си изцяло още на
първия месец, поради което платил само лихвата, а през следващите месеци,
според възможностите си, плащал суми, които, съгласно заявеното му от
подсъдимия, покривали само задълженията за лихва, като това продължило до месец
януари 2019 г. През месец ноември 2018 г. Л.Х. имал отново нужда от пари и взел
от подсъдимия втори заем, който бил в размер на 250 лева, при определена от И.
месечна лихва от 10%, или 25 лева. Вторият заем бил погасен чрез плащане на
следващия месец, когато свидетелят дал на подсъдимия сума в размер на 275 лева.
При разпита в съдебно заседание се констатира известно противоречие с
показанията от досъдебното производство само относно месеца на получаване на
втория заем – месец октомври или месец ноември 2018 г. Поради това, по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК съдът приобщи чрез прочитане само в тази част
показанията на свидетеля Х.. След прочитането същият потвърждава заявеното на
досъдебното производство. Съдът кредитира посочените показания на свидетеля Л.Х.
като достоверни, логични и последователни. Същите кореспондират с показанията
на свидетелката Е.И., на която, след като заживяла съпружески с посочения
свидетел, станало известно, че той периодично изплаща с лихвите взет преди
доста време от подсъдимия заем. Същата свидетелка вече живеела с Х., когато бил
взет втория заем, и установява, че същият е в размер на 250 лева, получен е
през месец октомври 2018 г. във връзка с необходимост от спешно лечение на
кучето им и е върнат на следващия месец с лихва от 25 лева. Показанията на
свидетеля Л.Х. изцяло кореспондират на показанията и на останалите свидетели,
от които се установява идентичен механизъм на възникване, развитие и
приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на
главницата и определената от И. лихва.
Съдът не
намира основание, за да изключи от доказателствената съвкупност като
недостоверни показанията на свидетеля Х., в каквато насока е виждането на
защитата. Факт е, че отношенията му с подсъдимия са влошени, но те стават
такива след 13.02.2019 г. До тази дата Л.Х. и И.И. поддържат нормална
комуникация помежду си; двамата са от едно и също поколение и разликата във
възрастта им е само няколко години; от детството си живеят в един квартал,
откъдето се познават. Независимо, че при протичане на съдебното производство
подсъдимият последователно акцентира на поведението на обсъждания свидетел,
дори и той не споделя за влошени отпреди отношения с него. И. не споменава да е
имал проблеми не само с Л.Х., но и с негови роднини и близки. Отношенията им се
влошават след 13.02.2019 г. и причината за това е отказът на Х. да продължи да
плаща. Недостоверни се явяват обясненията на подсъдимия, че соченият свидетел е
зависим от наркотици и е осъждан за деяния, свързани с наркотични вещества,
както и изведеното на тази база твърдение, че на въпросната дата в
предприятието, в което работели, Х. бил „надрусан“ и неадекватен, което е и
основната причина на конфликта им. По делото не се събраха не само
доказателства, но липсват и каквито и да данни за зависимост на обсъждания свидетел
от наркотици. От приетата по делото справка за съдимост е видно, че Л.Х. се
явява неосъждан, след като веднъж, пред месец април 2017 г., е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъпление
по чл. 345, ал. 2 от НК, имащо за предмет управление на нерегистрирано МПС. Не
се установи същият свидетел да е бил в
неадекватно състояние на обсъжданата дата – 13.02.2019 г., а обстоятелството,
че непосредствено след това – на 16.02.2019 г., от работа са освободени и Х., и
И., е индиция, че конфликтът на работното им място не се е развил само чрез
едностранни действия на свидетеля, както твърди подсъдимия. На следващо място,
свидетелят Х. започва да депозира сигналите си до компетентните органи веднага,
след като отказва на И.И. да му плаща повече - на 15.02.2019 г. подава жалба в
прокуратурата, а на 22.02..2019 г. – в ОД на МВР. Следователно, след ескалиране
в рамките на 1-2 дни на напрежението между двамата, подкрепяни изцяло от
многобройни членове на техните фамилии, Л.Х. сезира органите. Като отчита, че
неговите жалба и сигнал нямат стойност в настоящия процес откъм своето
съдържание, съдът следва да посочи, че в най-общ план в тях свидетелят излага
фактически твърдения за действия против телесната му неприкосновеност (които са
предмет на други наказателни производства), като наред с това предлага
достатъчно детайлно изложение за собствените си финансови взаимоотношения с
подсъдимия и за идентични случаи с други лица. В тази връзка произволно се
явява навежданото в обясненията на подсъдимия съждение, с което се опитва да
убеди съда, че съобщаваното от Л.Х. не отговаря на действителността, а е плод
на неговото субективно и целенасочено желание да му навреди, чрез излагане на
твърдения, неотговарящи на обективността. По същия начин съдът разглежда и
твърденията на подсъдимия за това, че са събирани и наговаряни хора за
свидетели срещу заплащане и т.н. Подобни данни не са налице. Не е ясно и кой е
подготвил жалбата до прокуратурата, но дори това да е соченият адвокат, съдът
не намира за проблемно, че практикуващ юрист е подготвил въпросния документ.
По-нататък, разпитът на Л.Х. на досъдебното производство е извършен на
19.03.2019 г. пред съдия, което безспорно е гарантирало доброволността на
гласните му изявления, а те в съдържателната си част не се различават от
съобщаваното от свидетеля в течение на цялото наказателно производство.
Свидетелят
Л.Х. заявява, че от началото на месец май 2015 г. до месец януари 2019 г.
включително, всеки месец е плащал на подсъдимия по 300 лева за погасяване на
първия заем. Съдът приема, че свидетелят действително е извършвал периодични
плащания, което е продължило до месец януари 2019 г. Не се потвърди, обаче, че
погашения са правени всеки месец в един и същи размер, както и че общият им
размер формира сумата по обвинението. Периодът май 2015 – януари 2019 г.
обхваща общо 45 месеца и ако се зачетат показанията на свидетеля това означава,
че той е върнал на подсъдимия сума в размер на 13 500 лева по първия заем,
който е с главница от 1 000 лева. От приетата по делото справка от МВР,
сектор „БДС“ се установява, че за периода 03.06.2015 г. – 09.09.2015 г. Л.Х. е
бил в чужбина. Твърденията на свидетеля, според които и през тези месеци
плащал, като изпращал пари на майка си и тя ги давала на подсъдимия, съдът
разглежда за неубедителни, още повече, че разпитваното лице (може би и заради
изминалия дълъг период от време) проявява колебливост за начина, по която
средствата физически са стигали до майка му – дали лично той й ги е изпращал
или друго лице ги е теглело от сметката си и ги е давало на майка му. На
следващо място, свидетелят е категоричен, че през целия този период от време е
работел и е реализирал доходи, които са му позволявали всеки месец да отделя по
300 лева за погасяване на заема си. Съдът не отрича, че това е възможно да го
отговаря на действителността. Но от приетата по делото справка от НАП се
установява, че Л.Х. е работил по трудово правоотношение само в „Паралел“ ЕАД –
Севлиево – през април –май 2018 г. и след това от 03.10.2018 г. до 16.02.2019
г. Твърденията на свидетеля, че през останалото време постоянно е полагал труд,
но без сключен трудов договор, не намират подкрепа в доказателствата по делото.
От показанията на свидетеля Страхил Кръстев се установява, че свидетелят Х. е
бил ангажиран да му помага при извършване на строителни и ремонтни дейности, но
това е било от време на време, когато Кръстев бил в България и работел на
обект, за който му била необходима помощ и от други лица. В заключение, съдът
приема, че в тази част показанията на свидетеля Л.Х. са разколебани. По делото
не се събра необходимия обем от доказателствен материал, който да обезпечи
установения в наказателния процес стандарта на доказване и да позволи
извеждането на извода, че действително в продължение на целия период и всеки
месец подсъдимият И. е получавал по 300 лева за погасяване на главницата и
лихвата по първия заем на обсъждания свидетел.
Съдът приема за установено, че в
периода от месец април 2015 г. до месец август 2015 г. подсъдимият И. е дал в
заем на Е.А. сумата от 100 лева при определена и неуточнена като размер месечна
лихва, като са му върнати 150 лева. В съдебно заседание свидетелят А. заявява,
че само един път е взел 50 лева и ги върнал след 1-2 седмици без лихва. Твърди,
че няма спомен за заем в по-голям размер. Съдът, след като взе под внимание
казаното от свидетеля, че няма спомен за определени факти и поради
констатирани съществени противоречия с показанията му от досъдебното
производство, на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2
от НПК приобщи показанията му от досъдебната фаза. След прочитането им
свидетелят А. потвърждава, че е взел, но само един път, 100 лева на заем.
Заявява, че е върнал на подсъдимия 150 лева, защото бил закъснял и искал с
горницата от 50 лева да го почерпи. По отношение на обсъждания заем съдът
кредитира с доверието си показанията на свидетеля А. от досъдебното производство.
Същите кореспондират с показанията на неговия баща - свидетелят Ю.А., който
установява, че първоначално не знаел, но впоследствие научил, че синът му има
задължения към подсъдимия И. и му дал пари, за да погаси дълга си. Твърдението
на свидетеля А., че горницата от 50 лева не съставлява лихва, а „почерпка“
заради закъснялото изпълнение, съдът намира за житейски нелогично и опровергано
от останалите доказателства по делото. Във връзка с издължаването на заема от
сина му, свидетелят Ю.А. заявява: „Сега, да кажа, че не знам, че тези пари имат
лихва, ще излъжа. … Знам, че парите имат лихва, това всеки го знае. И аз да
взема от някой 20-30-100 лева, ще ми каже, че дължа 20 лева на стой или 30 лева
на сто.“. Кредитираните от съда показания на свидетеля Е.А. изцяло
кореспондират на показанията и на останалите свидетели, от които се установява
идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с
подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената от И. лихва.
При разпита в съдебно заседание Е.А.
категорично отрича да е получавал повече от един заем от подсъдимия И.. Съдът
намира, че събраните по делото доказателства не позволяват по изисквания от
процесуалния закон несъмнен начин да се приеме, че свидетелят е взел още два
заема, всеки от по 100 лева така, както се твърди от обвинението. По отношение
на тези обстоятелства прочетените показания на свидетеля от досъдебното
производство са повърхностни и неконкретизирани. В тях се говори за още два
поискани заема от по 100 лева. Спорно е обаче, ако наистина парите не само са
поискани, но и дадени, дали това е станало в посочения период от време.
Съществено противоречие се констатира между показанията на свидетелите Е.А. (от
досъдебното производство) и Ю.А.. Първият е заявил, че подсъдимият И. дошъл в
дома им, за да иска връщането на заемите с лихвите и тогава баща му, който по
същото време бил теглил кредит, му дал 550 лева. Това се отрича от свидетеля А.,
който твърди, че никога не е разговарял с подсъдимия по такива въпроси, научил
за дълговете на сина си от самия него и му дал „към 300 лева“, за да се
издължи. В заключение, съдът приема, че не се събра необходимия обем доказателствен
материал, който да позволи извеждането на извод за получени в периода
април-август 2015 г. от свидетеля Е.А. още два заема от по 100 лева, съответно
да върната на подсъдимия сума, която да е по-голяма от 150 лева.
Съдът приема за установено, че на
неустановена дата през лятото на 2015 г. подсъдимият И. е дал в заем на
свидетелката А.Х. сумата от 300 лева при определена и неуточнена като размер
месечна лихва, като са му върнати 380 лева. В съдебно заседание свидетелката
заявява, че действително е взела от И. 300 лева, като след 2-3 месеца му
върнала 360 лева. Настоява, че лихва не е уговаряна и не е включена във
възстановената сума, защото освен заема от 300 лева, впоследствие била взела
още един заем в размер на 50-60 лева. Твърди, че няма спомен за времето на
реализиране на сделката. Съдът, след като взе под внимание казаното от
свидетелката, че няма спомен за определени факти и поради констатирани
съществени противоречия с показанията й от досъдебното производство, на
основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК приобщи
показанията й от досъдебната фаза. След прочитането им свидетелката Х.
потвърждава, че е взела по посоченото време заем от 300 лева и е върнала 380
лева, но продължава да настоява, че не е плащала лихви, тъй като е имало и
втори заем, размерът на който бил част от възстановената на подсъдимия сума.
Обстоятелството, че свидетелката е взела заем в размер на 300 лева на практика
не е спорно, доколкото това се установява както от показанията й, така и от
признанието, което самият подсъдим прави при депозиране на обясненията си в
последното съдебно заседание. По отношение връщането на парите с лихва от 80
лева съдът кредитира показанията на свидетелката от досъдебното производство. В
тях същата категорично е заявила, че на първия месец след вземане на заема не е
успяла да върне нищо, а на втория месец „на куп“ дала на подсъдимия 380 лева и:
„След това не съм вземала повече пари от него“. Противоречието в показанията на
свидетелката съдът отдава освен на изминалия дълъг период от време от
предходния й разпит, така и на познанството й с подсъдимия – същите са били
съседи и са живели в един квартал. Косвено потвърждение за развитието на
обсъжданите финансови взаимоотношение се извлича от показанията на свидетелката
Е.И., която преразказва споделеното й от свидетелката Х., че е взела заем от
подсъдимия и: „Даже И. я е бил на центъра, защото не му е дала лихвата.“.
Свидетелката И. достатъчно подробно индивидуализира лицето, за което говори,
като посочва че е приятелка на майка й и работи в завод „Росица“, както и че
преди е живяла в „квартала“, а сега над „квартала“, където имало вилички.
Последно съобщеното от Е.И. кореспондира на показанията на свидетелката Х.,
която уточнява, че вече не живее в кв. „Балабанца“, а във вила в местността
„Врабчов геран“, намираща се над посочения квартал на гр. Севлиево.
Кредитираните от съда свидетелски показания изцяло кореспондират на показанията
и на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на
възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез
връщане на главницата и определената от И. лихва.
Съдът приема за установено, че
свидетелят С.С. е получил общо три заема от подсъдимия И. – през месец януари
2017 г. в размер на 800 лева, през месец август 2017 г. в размер на 300 лева и
през месец април 2018 г. в размер на 150 лева, или общо 1 250 лева. За
разлика от механизма на погасяване на задълженията по останалите обсъждани
сделки, при които заемополучателите лично и в брой са връщали парите на
подсъдимия И., изплащането на определените от подсъдимия задължения на С.
ставало като деецът
сам оперирал с периодичните постъпления по банковата му сметка. Това било
възможно, след като свидетелят на няколко пъти упълномощавал И.И. да го
представлява пред „Общинска банка“ АД, както и като му предоставил банковата си
дебитна карта и ПИН-кода за нея, което позволило на подсъдимия да тегли кешово
средства или да извършва плащания на ПОС-терминални устройства. При разпита в
съдебно заседание съдът констатира съществени противоречия, основно по
отношение твърденията на свидетеля за времето на получаване на всеки от трите
заема, като същият заявява и че няма ясни спомени за определени обстоятелства.
Поради това и на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1,
т. 1 и 2 предл. 2 от НПК бяха приобщени показанията му от досъдебната фаза на
процеса. След прочитането им, свидетелят С. изцяло потвърждава истинността на
разказаното от него при предходните му разпити. Съдът възприема за напълно
достоверно съобщеното от свидетеля в досъдебното производство относно времето
на получаване на всеки един от заемите и техния размер. Показанията му се
потвърждават и от писмените доказателства. Съдът приема за установено, че
първият от трите заема е даден от подсъдимия И. на свидетеля С. на неустановена
дата през месец януари 2017 г. Определеното от подсъдимото лице възнаграждение
върху главницата от 800 лева е в размер на месечния доход от социална пенсия
(сумата от около 250 лева), постъпващ по банковата сметка на длъжника.
Уточненото време на получаване на този заем, а именно през януари 2017 г.,
кореспондира на данните по пълномощното, приложено на л. 100 от т. ІІ от ДП.
Видно е, че същото е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя С.С. от
20.01.2017 г. Следователно, след тази дата подсъдимият е имал възможност да
тегли на каса от постъпващите по сметката на свидетеля парични средства.
Проследяването на справката за движенията по банковата сметка (л. 108-120 от т.
ІІ от ДП), обсъдено и в заключението на кредитираната експертиза, показва, че
на 07.02.2017 г. И. е изтеглил в брой сумата от 200 лева. От Искане за издаване
на дебитна карта (л. 126-127 от т. ІІ от ДП) се установява, че на 08.02.2017 г.
свидетелят е получил дебитна банкова карта. Тези данни напълно кореспондират с
показанията на С.С., според които освен пълномощните, той е предоставил на
подсъдимия и банковата си карта. Най-вероятно издаването на банковата карта и
създаването на възможност за безпрепятственото й ползване за по-дълъг срок в
сравнение със срока по първото пълномощно, е довело до последващо
упълномощаване на И., което е извършено чрез нотариална заверка на подписа на
свидетеля С. на 15.02.2017 г. (л. 101 от т. ІІ от ДП). След като разполагал и с
дебитната карта на длъжника си, подсъдимият И. извършил поредица от тегления на
банкомат или плащания чрез ПОС-терминални устройства, което се установява от
извлечението за движението по банковата сметка, обсъдено и в заключението на
експертизата. Вторият заем, който е в размер на 300 лева, е даден на
неустановена дата през месец август 2017 г. Освен от показанията на свидетеля С.,
от които се установява размера и времето на получаването му, обстоятелствата
във връзка с този заем следват и от времето на извършване на следващото
нотариално упълномощаване – 30.08.2017 г. (л. 102 от т. ІІ от ДП). При разпита
си на досъдебното производство, проведен на 18.03.2019 г., свидетелят С. е
предал документ, наречен „Договор за заем на парични средства“ с дата на
съставяне 30.08.2107 г. (л. 31 от т. ІІ от ДП). В него подсъдимият И. е посочен
за страна – заемодател, като е индивидуализиран с пълно и точно изписване на
ЕГН, номер на лична карта и дата на нейното издаване и постоянен адрес.
Несъмнено е, че обсъжданият документ, който е незавършен, тъй като не носи
подписа на подсъдимия, няма формална доказателствена стойност. Прави
впечатление обаче, че в него фигурират лични данни на И.И., които няма как да
бъдат известни на свидетеля С., освен ако не са предоставени от самия подсъдим.
Съпоставката на датата на съставяне на обсъждания документ – 30.08.2017 г., с
пълномощното от същата дата и показанията на свидетеля, обосновават заключение
за установеност на даването и на втория заем.
Третият заем, който е в размер на 150 лева, е даден от подсъдимия на
свидетеля на неустановена дата през месец април 2018 г. Този извод следва при
анализа на показанията на С. и изготвеното от него поредно пълномощно с дата на
нотариалната заверка на подписа от 04.04.2018 г. (л. 103 от т. ІІ от ДП).
Данните от извлечението от банковата сметка сочат, че през целия период, през
който е разполагал с пълномощни и възможност да оперира с банковата му карта,
подсъдимият И. е изтеглил в брой на касата на банката или чрез банковата карта
общо сума в размер на 4 060,97 лева от сметката на свидетеля. Последното
теглене е реализирано на 07.09.2018 г. След това свидетелят С. е оттеглил
пълномощните си. При общ размер на главницата от 1 250 лева следва, че
подсъдимият И. е получил доход в размер на 2 810,97 лева. Доказателствата
по делото категорично опровергават обясненията на подсъдимото лице, според
които бил теглил от банковата сметка само сума в размер на дадените от него
пари в заем на свидетеля С..
Съдът приема за установено, че на
неустановени дати през лятото на 2017 г. подсъдимият И. е дал в заем на З.М.
общо сумата от 1 500 лева. Първоначално свидетелят получил 500 лева и
кратко време след това още 1 000 лева. Върху тази сума подсъдимият му
определил месечна лихва в размер на 200 лева. При разпита в съдебно заседание
свидетелят М. е категоричен, че е взел на два пъти пари назаем от подсъдимия и
му ги върнал с лихва. Заявява обаче, че главницата по първия заем била 1 000 лева, а по втория
500-600 лева. Съдът, след като взе под внимание казаното от свидетеля, че няма
спомен за определени факти и поради констатирани съществени противоречия с
показанията му от досъдебното производство, на основание чл. 281, ал. 4, във
вр. с ал. 1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК приобщи показанията му от досъдебната
фаза. След прочитането им свидетелят А. потвърждава, че е получил на два пъти
от подсъдимия сумата от 1 500 лева – първо 1 000 лева, а след това
още 500 лева, които пари връщал с лихвата в продължение на месеци, включително
с помощта на дадени му от сина му пари. Свидетелят категорично отрича през
месец септември 2018 г. да е взел нов заем в размер на 1 200 лева.
Заявява, че не е в състояние да определи общия размер на сумата, която е върнал
на подсъдимото лице. Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетеля М.
за това, че на два пъти през лятото на 2017 г. е взел в заем от подсъдимия общо
сумата от 1 500 лева при определена от И. месечна лихва. По отношение на
поредността на получаване на парите съдът възприема показанията на свидетеля от
досъдебното производство, тъй като същите са дадени по време, което е по-близо
до случилото се. Съобщеното от свидетеля М. изцяло кореспондира на показанията
на останалите свидетели, от които се установява идентичен механизъм на
възникване и приключване на паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез
връщане на главницата и определената от И. лихва. Съдът възприема за достоверни
показанията на З.М. за това, че периодично и според възможностите си е
погасявал задълженията си. От справката от НАП се установява, че през времето
след получаване на заемите свидетелят е работел, макар и на ниско квалифицирана
длъжност, и е получавал доходи. Показанията му, че е плащал на подсъдимия се
потвърждават и от показанията на неговия син – Б.А.Г.. Свидетелят Г. съобщава,
че дал на баща си сумата от 2 000 лева, за да погаси заем, но не се е
интересувал откъде е взет заема.
Както се посочи и по-горе, при
разпита в съдебно заседание свидетелят З.М. категорично отрича да е получавал
от подсъдимия И. през месец септември 2018 г. заем в размер на 1 200 лева.
Съдът намира, че тези негови твърдения не е възможно да бъдат опровергани от
други доказателствени източници. По отношение на този заем прочетените
показания на свидетеля от досъдебното производство са по-скоро декларативни и
не обвързват получаването на тези пари с някакво конкретно събитие или нужда на
заемополучателя, което да позволи проверка за тяхната достоверност. На следващо
място, от показанията на свидетеля М. не е възможно да се установи какви
парични средства са връщани на подсъдимия И., тъй като не става ясно кога е
започнал да плаща и докога е плащал; самият той заявява, че всеки месец връщал
по малко, но не помни по колко; плащал бил само лихвите, но в същото време
счита, че изцяло е погасил задълженията си. В заключение, съдът намира, че не
е наличен необходимия като обем доказателствен материал, който да позволи
извеждането на извод за получен през 2018 г. заем от 1 200 лева, както и
за размера на върнатите суми.
Съдът приема за установено, че на
неустановена дата през месец февруари 2018 г. подсъдимият И. е дал в заем на А.А.
сумата от 600 лева при месечна лихва от 120 лева. Свидетелката на няколко пъти
връщала пари според възможностите си, като до края на месец февруари 2019 г.
била дала на подсъдимия общо 620 лева. В съдебно заседание А. не отрича, че е
взела заем и е върнала на подсъдимия 620 лева. Заявява обаче, че лихва не й е
определяна, а горницата от 20 лева били за почерпка. Съдът, след като взе под
констатираните съществени противоречия с показанията й от досъдебното
производство и липсата на спомени, на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал.
1, т. 1 и 2 предл. 2 от НПК приобщи показанията й от досъдебната фаза. След
прочитането им свидетелката А. настоява, че лихва не е определяна и не е
връщала пари с лихва. По въпроса за определеното и получено възнаграждение от
подсъдимия за дадените от него пари в заем съдът кредитира с доверието си
показанията на свидетелката А. от подготвителната фаза на процеса. Същите са
ясни, точни и конкретни. Видно е, че при разпита си, проведен на 25.03.2019 г.,
обсъжданата свидетелка категорично е заявила, че парите са й дадени с месечна
лихва от 120 лева и това не е било никаква изненада за нея, тъй като от други
хора, които за разлика от нея живеели в кв. „Балабанца“, била запозната с
финансовите условия. Свидетелката много точно е конкретизирала извършените от
нея плащания както по размери, така и като време, като категорично е посочила,
че последната сума, която дала на подсъдимия през месец февруари 2019 г. (т.е.
един месец преди разпита) е била в размер на 100 лева. Съобщила е, че дължи още
пари, но не била търсена да ги дава. Последно съобщеното е в корелация с
данните за започналото през месец март 2019 г. против подсъдимия наказателна
производство, след което той спрял да търси и притеснява хората, на които е
давал пари. Кредитираните от съда показания на свидетелката А.А. изцяло
кореспондират на показанията и на останалите свидетели, от които се установява
идентичен механизъм на възникване и приключване на паричните взаимоотношение с
подсъдимия, чрез връщане на главницата и определената от И. лихва.
Свидетелите С.С.В.
и А.К.С. живеят трайно в чужбина. Въпреки положените усилия за тяхното
призоваване, същите не бяха разпитани в съдебно заседание. Съдът приобщи чрез
прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 предл. 1 от НПК показанията на
посочените свидетели, които са депозирани пред съдия в досъдебната фаза на
процеса – протокол за разпит на свидетеля С.В. от 19.03.2019 г. (л. 33-34 от т.
ІІ от ДП) и протокол за разпит на свидетеля А.С. от 19.03.2019 г. (л. 39-40 от
т. ІІ от ДП). Съдът кредитира показанията на тези двама свидетели
само относно описвания от тях механизъм на възникване и приключване на
паричните взаимоотношение с подсъдимия, чрез връщане на главницата и
определената от И. лихва. По отношение на тези обстоятелства съобщеното от С.В.
и А.С. кореспондира на останалите
доказателства по делото. Становището на настоящия съдебен състав е, че в
останалите си части приобщените показания, депозирани от В. и С. по реда на чл.
223 от НПК, и ползващи обвинителната теза, не отговарят на критерия по чл. 6, §
3, б. „d“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като
подсъдимият и неговата защита не са участвали при проведените разпити пред
съдия. Видно е, че подсъдимият И.И. е привлечен в качеството на обвиняем на
28.08.2019 г. Поради това същият и защитата му са били лишени от процесуалната
възможност при присъстват на разпитите пред съдия, за да задават въпроси на
свидетелите и в крайна сметка да се конфронтират с тях по съществените въпроси,
включени в предмета на делото. Вярно е, че обвинението е за престъпление на
системно извършване, което е и продължено по своя характер. Независимо от това
обаче, извършването на отделните сделки, включени в продължената престъпна
дейност, е част от индивидуализиращите престъплението обстоятелства и от
значение за процеса на доказване, а и на защита. В случая в обвинителния акт са
включени обвинения за сделки, заемополучатели по които са свидетелите В. и С..
Показанията им са единственият доказателствен източник за индивидуализация като
време и останали обстоятелства на извършването на тези сделки. Подсъдимият, не
по своя воля, е бил лишен от възможността непосредствено да се противопостави
на изнасяната срещу него уличаваща информация. Поради това и с оглед
справедливостта на процеса настоящият съд приема, че показанията на свидетелите
В. и С. не следва да се ползват в частите, в които описват условията и
конкретните параметри на личните им сделки с И.И..
При така установеното от фактическа страна съдът достига до правния извод,
че подсъдимият И.З.И., след като през периода от месец април на 2015 г. до края на месец
февруари 2019 г., в гр. Севлиево, като физическо лице, без съответно разрешение
(лиценз) от Българска народна банка по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните
институции, извършвал по занятие банкови сделки - предоставяне на кредити по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква
такова разрешение, а именно предоставил заеми за своя сметка и на собствен риск
на различни лица при уговаряна и варираща като размер за периода на връщане
лихва до издължаване на цялата сума, както следва:
-
през месец април 2015 г. дал в заем сумата от 1000 лева при 300 лева
месечна лихва и през месец ноември 2018 г. дал в заем сумата от 250 лв. при 25
лева месечна лихва, или общо 1250 лева, на Л.Р.Х., като е върната неустановена
по размер сума (главница и лихва) по първия заем и сумата от 275 лева (главница
и лихва) по втория заем, вследствие на което е получил неправомерен доход в
размер на 25 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва по втория заем;
-
през периода месец април 2015 г. до месец август 2015 г. дал в заем сумата от
100 лева на Е.Ю.А., като е върната сумата от 150 лева (главница и лихва),
вследствие на което е получил неправомерен доход в размер на 50 лева,
представляващ уговорена и заплатена лихва;
-
на неустановена дата през лятото на 2015 г. дал в заем сумата от 300 лева
на А.А.Х., като е върната сумата от 380 лева (главница и лихва), вследствие на
което е получил неправомерен доход в размер на 80 лева, представляващ уговорена
и заплатена лихва;
-
през месец януари 2017 г. дал в заем сумата от 800 лева, през месец август
2017 г. дал в заем сумата от 300 лева и през месец април 2018 г. дал в заем
сумата от 150 лева, или общо 1250 лева, на С.Р.С., като е върната сумата от
4060,97 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил неправомерен
доход в размер на 2810,97 лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;
-
през лятото на 2017 г. (на неустановена конкретна дата) дал в заем сумата
от 1500 лв. (на два пъти) при 200 лева обща месечна лихва, на З.М.М.;
-
през месец февруари 2018 г. дал в заем сумата от 600 лв. на А.А.А., като е
върната сумата от 620 лева (главница и лихва), вследствие на което е получил
неправомерен доход в размер на 20 лева, представляващ уговорена и заплатена
лихва;
като от дейността
си е получил неправомерни доходи в размер общо на 2985,97 лева, представляващи
уговорена и заплатена лихва, е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК, за което го призна за
виновен.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 252, ал. 1
от НК се изразява в сключване на банкови сделки по занятие,
за които се изисква разрешение по закон, а именно лиценз за банкова дейност по
чл. 13, ал. 1 от ЗКИ, без деецът да притежава такова.
Системното
заемане на парични средства срещу насрещна материална облага (уговорени или
получени лихва) представлява банково кредитиране, което е поставено под
разрешителен или регистрационен режим. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ
дефинира, че „Банка“ (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва
публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя
кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Законодателят,
в нормата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, е предвидил възможност кредитиране да
се извършва и от финансова институция. Физическо лице поначало не би могло да
получи „разрешение“ по силата на специалния закон за извършване на банкова
дейност. Следователно такова разрешение не е притежавал и подсъдимият И..
Дейността на подсъдимия е на системно извършване, тъй като
се установяват повече от три (в случая 10) банкови сделки по кредитиране на 6
физически лица. Тази дейност е осъществявана в периода от месец април 2015 г.,
когато е даден първият заем на свидетеля Л.Х., и е продължила до края на месец
февруари 2019 г., когато деецът е получил погашение от свидетелката А.А.. С оглед съставомерността е без значение произхода
на раздадените от И. в заем парични суми - дали те са негови лични или са получени
от неговите родители, или ги е взел на заем от трети лица, и т.н. Извършваната дейност е била източник на доходи за
подсъдимия И., като е без значение дали този източник е основен или
допълнителен. Предоставянето на пари в заем на посочените шест физически лица е
придружено с уговаряне на лихва по всяка сделка. Материалната облага е определяна
от подсъдимия в съответен размер върху дадената в заем сума. В резултат от
престъпната си дейност подсъдимият И. е реализирал неправомерен доход от общо
2 985,97 лв., чийто размер се формира от получените от него възнаграждения
под формата на лихви от свидетеля Л.Х. – 25 лева, от свидетеля Е.А. – 50 лева,
от свидетелката А.Х. – 80 лева, от свидетеля С.С. – 2810,97 лева и от
свидетелката А.А. – 20 лева.
Съдът
намира за неоснователно възражението на защитата, че цитираните в обвинителния
акт две разпоредби от ЗКИ са неотносими към подсъдимия И., който е физическо
лице. В практиката на ВКС има известно противоречие по въпроса дали нормата на
чл. 252 от НК е бланкетна или не е. Едни състави приемат, че нормата не е
бланкетна, тъй като за съставомерността на деянието не е
необходимо деецът да наруши конкретни разпоредби от ЗКИ, като специалният закон
има отношение дотолкова, че дава дефиниция за банка, за основните сделки, които
тя извършва и за реда, по който работи, поради което служи като база при
преценката за правната природа на извършваните от дееца сделки по занятие.
Други състави намират, че нормата е бланкетна и следва да се запълни с правила
от специалния закон. Настоящият състав възприема първото становище. В случая,
обаче, е видно, че обвинението се позовава на текстове от специалния закон,
поради което, дори и да се приеме, че нормата на чл. 252 от НК е бланкетна, то
тя е запълнена със съответни правила от друг нормативен акт.
Защитникът
навежда довод за съществено противоречие в твърденията на прокурора, тъй като в
обвинителния акт се използвали понятията „кредит“ и „заем“, второто от които
било неотносимо към извършването на банкова дейност, за каквото е обвинението.
Съдът намира възражението за неоснователно. Преди всичко пределите на
обвинението и неговото съдържание са ясно очертани. Не са налице нарушения на
правото на защита и такива съображения не са изтъквани в проведеното разпоредително
заседание. Обстоятелството, че при формулиране на фактическото обвинение се
използват термините „кредит“ и „заем“ по никакъв начин не препятства
възможността на привлеченото към наказателно отговорност лице да разбере, че се
касае до заемане на парични средства срещу насрещна материална облага така,
както това е ясно описано при индивидуализация на отделните сделки, включени в
престъпната дейност. Понятията „кредит“ и „заем“ са употребени като тъждествени, още повече че се касае за договори, по
които страните имат идентични права и задължения. При договора за кредит
паричната сума се предоставя на заемателя, който се задължава да я ползва
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като заплаща уговорената
с банката лихва. При договора за заем по ЗЗД се дължи лихва само при изрична
уговорка в писмена форма. В случая се касае за предоставени парични суми от
подсъдимия срещу уговорена като възнаграждение лихва. По съдържанието си предоставените
заеми се явяват банково кредитиране и затова следва да се квалифицират като
такива.
Изцяло неоснователно
е възражението на защитата, че, за да е налице сключване на банкови сделки,
подсъдимият И. е следвало да извършва не само кредитиране, а и влогонабиране,
каквото в случая нито се твърди от обвинението да е осъществявано, нито се
установява да е извършвано. Съдебната практика е последователна, че за да се
дефинира дейността като банково кредитиране, не е задължително деецът да е
осъществявал и дейност по влогонабиране, както и от набраните средства да е
предоставял кредити, т.е. не е необходимо да е осъществявал в пълен обем
дейността, характерна за банкови и кредитни институции.
От субективна страна подсъдимият И. е извършил
престъплението при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици, като е съзнавал общественоопасният характер на извършеното от него,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Прекият умисъл се извежда от конкретните действия на подсъдимия.
Същият е съзнавал, че няма разрешение за извършването на банкова дейност като
физическо лице, както и че разрешение за извършване на банкови сделки не е
искано и не е получавано от БНБ. Независимо от липсата на такова разрешение (лиценз)
И. е извършвал такава банкова дейност по занятие, като е уговарял и получавал
доходи под формата на лихви. Същият е съзнавал, че тези доходи са неправомерни
и е целял да се облагодетелства чрез тях.
Съдът намира, че
обвинението против подсъдимия И.И. не е доказано в останалата част.
По изложени по-горе
съображения, основно заради недостатъчния обем от безспорни доказателства,
съдът приема, че не се установи общият размер на изплатените от свидетеля Л.Х.
пари по първия получен от него заем. Поради това остава недоказано обвинението
за върната от това лице на подсъдимия И. сума над 275 лева до размер на
13 525 лева (за главница и лихва), както и относно размера на получения от
дееца неправомерния доход, който да е по-голям от 25 лева и да достига до
размер на 12 275 лева.
Съдът изложи по-горе вижданията си за това, че през посочения период от
време подсъдимият е дал един заем от 100 лева на свидетеля Е.А., при което му е
върната сумата от 150 лева. Недоказано е, обаче, даването на още два заема от по
100 лева, както и същото лице да е върнало на И.И. сума над размер на 150 лева
за главница и лихва до размер на 750 лева (главница и лихва), както и за
получен неправомерен доход от лихва над 50 лева до размер на 450 лева.
На следващо място,
отново по изложени по-горе съображения, съдът приема за недоказано през месец
септември 2018 г. подсъдимият И. да е дал в заем на З.М. сумата от 1200 лв.
Обемът от доказателства по отношение на сделките на този свидетел с подсъдимия
не позволява да се определи началния и крайния момент на извършваните плащания
за погасяване на задълженията, както и броя и размера на сумите, които
длъжникът периодично е давал на своя кредитор. Поради това не се установи по
изисквания от процесуалния закон несъмнен начин и свидетелят М. да е върнал общата
сума от 8230 лева за главница и лихва, включително и по предходно дадени заеми,
в резултат на което подсъдимият да е реализирал неправомерен доход от лихва в
размер на 5530 лева.
Съдът намери, че депозираните по реда на чл. 223 от НПК и приобщени чрез
прочитането им показания на свидетелите С.В. и А.С. относно банковите сделки,
които всеки един от двамата е сключвал с подсъдимия И., не са достатъчни за
реализиране на наказателната отговорност. Тези показания, ползващи
обвинителната теза, не отговарят на критерия по чл. 6, § 3, б. „d“ от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като
подсъдимият и неговата защита не са участвали при проведените разпити пред съдия.
Не са налице други доказателствени източници, които да кореспондират на тези
свидетелски показания и да позволяват индивидуализиране на времето и останалите
обстоятелства на извършване на подобни сделки. Невъзможността да бъде
установено, че свидетелят С.В. е извършвал плащания към своя кредитор до
09.03.2019 г. така, както се твърди от обвинението, рефлектира върху крайния
момент на цялата престъпна дейност, който съдът прие, че е до края на месец
февруари 2019 г., а не до посочената дата на месец март 2019 г.
На следващо
място, подсъдимият е обвинен за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК при наличието на квалифициращия признак „получени значителни
неправомерни доходи“. С оглед изложените по-горе мотиви съдът счита за доказано
по несъмнен начин, че полученият от И.И. неправомерен доход е в общ размер от
2 985,97 лева. Не се установи същият да е реализирал приходи, които да надхвърлят
посочената сума и да достигат до размер на 26 095,97 лева. Така полученият
неправомерен доход не покрива възприетия критерий за значителни имуществени
вреди, изискващ паричната им равностойност да не е по-малка от 14 минимални
работни заплати за страната към момента на деянието.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимия И.З.И. за НЕВИНЕН в това да е извършил престъплението в периода
от края на месец февруари 2019 г. до 09.03.2019 г., както и:
-
да му е върната от Л.Р.Х. сума над 275 лева до размер на 13 525 лева
(главница и лихва), вследствие на което да е получил неправомерен доход над
размер на 25 лева до размер на 12 275 лева, представляващ уговорена и
заплатена лихва;
-
през периода месец април 2015 г. до месец август 2015 г. да е дал повече от
един заем от 100 лева (или общо да е дал до три заема, всеки от по 100 лева),
на Е.Ю.А., както и да му е върната сума над размер на 150 лева (главница и
лихва) до размер на 750 лева (главница и лихва), вследствие на което да е
получил неправомерен доход над размер на 50 лева до размер на 450 лева за
уговорена и платена лихва;
-
през месец октомври 2016 г. (на неустановена конкретна дата) да е дал в
заем сумата от 4000 лева (на няколко, неустановен брой пъти) на С.С.В., като е
върната сумата от 7960 лева (главница и лихва), вследствие на което да е
получил неправомерен доход в размер на 3960 лева, представляващ уговорена и
заплатена лихва;
-
през месец септември 2018 г. да е дал в заем на З.М.М. сумата от 1200 лв.,
както и същото лице да му е върнало сумата от 8230 лева (главница и лихва,
включително и по предходно дадени заеми), вследствие на което да е получил
неправомерен доход в размер на 5530 лева, представляващ уговорена и заплатена
лихва;
-
през месец декември 2017 г. – месец февруари 2018 г. да е дал в заем сумата
от 550 лева (на два пъти) на А.К.С., като му е върната сумата от 1520 лева (главница
и лихва), вследствие на което да е получил неправомерен доход в размер на 970
лева, представляващ уговорена и заплатена лихва;
както и от дейността си да е получил неправомерни доходи над размер на
сумата от 2985,97 лева до размер на общо 26 095,97 лева, както и
получените неправомерни доходи да са значителни, поради което го ОПРАВДА в тези
части по повдигнатото му обвинение, както и по обвинението за по-тежко
престъпление по чл. 252, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието съдът съобрази разпоредбата на чл. 54 от НК, като отчете степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия,
подбудите му както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК законодателят е предвидил две
кумулативни наказания – лишаване от свобода от три до пет години и конфискация
до ½ от имуществото на дееца.
Извършеното от
подсъдимия И. престъпление засяга обществените отношения, които регламентират
нормалното функциониране на паричната и кредитна система. За да се охраняват
интересите на масовите кредитополучатели, законодателят е поставил дейността по
банково кредитиране под разрешителен или регистрационен режим, съответно
неспазването на тези правила е криминализирано. В конкретния случай, отчитайки
броя на сделките и заемополучателите по тях, както и обстоятелството, че деецът
е придобил неправомерни доходи, макар и не в значителен размер, съдът прецени,
че деянието се отличава със завишена степен на обществена опасност. Не е висока
обаче степента на лична обществена опасност на извършителя. Подсъдимият И. е с
чисто съдебно минало към време на извършване на престъплението, вграден е в
обществото, трудово е ангажиран и се грижи за трите си деца. Тези обстоятелства
съдът цени като смекчаващи. Като отегчаващи обстоятелства съдебният състав взе
под внимание сравнително продължителния период на упражнява на незаконната
дейност и броят на случаите на раздадени заеми, който надвишава приетия
критерий за системно извършване на банкови сделки. По изложените съображения,
давайки превес на добрата му обществена характеристика и проявените смекчаващи
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия И.И. наказание в размер на специалния
минимум от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Становището на
съдебния състав е, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага кумулативното
проявление на две условия – наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото, предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В разглеждания
случай не е налице кумулативност на двете условия. Смекчаващите обстоятелства
не се отличават с многобройност или изключителност, а така предвиденото
наказание със специален минимум от три години лишаване от свобода не се явява
несъразмерно тежко за И.И.. Сама по себе си ниската степен на лична обществена
опасност на дееца не съставлява изключително обстоятелство, както пледира
прокурорът. В случая са налице и отегчаващи данни, които не следва да се
пренебрегват.
Съдът намира, че при така определеното наказание лишаване от свобода са налице
предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият И. не е
осъждан към време на извършване на престъплението и не представлява личност със
завишена степен на обществена опасност. Както се посочи и по-горе, същият е
интегриран в общността, работи и се грижи за семейството си. При тези данни
съдът прецени, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да
изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода. Поради това отложи
изпълнението му, като определи на подсъдимия И.И. изпитателен срок от ПЕТ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на
продължителността на изпитателния срок съдът съобрази необходимостта от
по-дълъг период от време, през който деецът ще следва стриктно да се съобразява
с установените в обществото правила на поведение под угрозата да изтърпи
наложеното му наказание лишаване от свобода.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на
личната и на генералната превенция, заложени в нормата на чл. 36 от НК.
Съдът не наложи на подсъдимия И.И. кумулативно предвиденото наказание
конфискация, поради липса на имущество. В тази връзка са приети като
доказателства по делото справка от МВР, от която се установява, че подсъдимото
лице не притежава МПС-та, както и справка от Агенция по вписванията за това, че
не притежава недвижими имоти.
На основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК съдът осъди подсъдимия И.И. да
заплати в полза на държавата 2 985,97 лева, представляващи
равностойността на придобитото чрез престъплението. Тази сума е реализирана от
типичната за банките дейност, която физически лица осъществяват в нарушение на закона,
поради което подлежи на отнемане в полза на държавата, а тъй като в случая
липсва – съдът присъди равностойността й.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес е приет гражданския иск на Л.Х. против подсъдимия И.И., с
който претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от
деянието, което е предмет на обвинението. В проведеното на 10.09.2021 г.
съдебно заседание, по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, съдът допусна изменение на
гражданския иск, чрез увеличение на размера на претендираното обезщетение за
имуществени вреди от 8675 лева на 12 275 лева, ведно със законната лихва
от момента на причиняване на вредата.
Съдът намира за неоснователно
възражението на защитата на изначална недопустимост на гражданския иск. Лицето Л.Р.Х.
има качеството на пострадал, поради което и съобразно установената съдебна
практика, има право да се конституира в процеса както като частен обвинител,
така и като граждански ищец.
Деянието, предмет
на обвинението, от което пряко и непосредствено са причинени вреди, обуславя
основанието за реализиране на гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД. С постановената
присъда подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, което
принципно обуславя основателността на гражданския иск. В частта, която се
отнася до гражданския ищец е прието, че по втория получен заем Х. е върнал на
подсъдимия сумата от 275 лева, или с 25 лева повече от размера на главницата.
Посочената сума от 25 лева се явява имуществена вреда за ищеца, която пряко
произтича от престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен. По тези
съображения съдът осъди подсъдимия И.И. да заплати на гражданския ищец Л.Х. обезщетение
за причинени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК, в
размер на 25 лева, ведно със законната лихва от датата на причиняване на
вредата – месец ноември 2018 г., до окончателното им изплащане, на основание
чл. 45 от ЗЗД.
В останалата
част, за горницата над 25 лева до пълния претендиран размер от 12 275
лева, съдът отхвърли гражданския иск, като неоснователен и недоказан. По делото
не се установи по изисквания начин Л.Х. да е върнал на подсъдимия суми за лихви
в посочения размер, които да обуславят ангажиране както на наказателната, така
и на гражданската отговорност на подсъдимия.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.И. да заплати на частния обвинител и
граждански ищец Л.Х. направените по делото разноски за възнаграждение на
адвокат в размер на 1200 лева.
Съдът осъди подсъдимия
И.И. да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Габрово
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева, както и
държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.И. да заплати в полза на държавата
по сметка на Окръжен съд – Габрово направените в съдебната фаза на процеса
разноски в размер на 38 лева и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и да
заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в досъдебната фаза на
процеса разноски в размер на 294,60 лева и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът постанови веществените
доказателства – тетрадка с твърди корици, формат А4, с широки редове и
тетрадка, без корици, формат А5, с широки редове – да се върнат на З.И.С. ***.
Тези вещи не подлежат на отнемане, иззети са от жилището на бащата на подсъдимия
и следва да му се върнат.
В този смисъл
съдът произнесе присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: