Решение по дело №180/2012 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 306
Дата: 29 юни 2012 г. (в сила от 10 август 2012 г.)
Съдия: Невена Тодорова Кабадаиева
Дело: 20125310100180
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2012 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

                                                             гр. Асеновград, 29.06.2012г.                            

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV  гр. с-в на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета  година  в публичното заседание в следния състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

секретар Д.М. като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 180  по описа за 2012г. и като обсъди:

 

             Предявени субективно съединени   искове     с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.

   И.Г.Д. *** моли да бъде постановено решение, с което да бъде  разпределено ползването между нея и Златка А.К. и Й.Г.К., и двамата с посочен адрес ***,  на приземния етаж на жилищната сграда, като за реално ползване от И.Д. бъде определена западна стая, източна стая, двете в северната част на сградата и стая – кухня от приземния етаж със самостоятелен вход, с обща площ на тези стаи от 43,78кв.м. , а за Й.К. и Златка К. – източна стая, югоизточна стая, баня- тоалетна и коридор от приземния етаж с обща площ от 43,76кв.м. Твърди, че страните са съсобственици на ПИ 00702.530.28 по КК на гр. Асеновград, на посочения адрес, ищеца е собственик на първия етаж в построената в имота двуетажна жилищна сграда с призем, а двамата ответници – съпрузи са собственици на втория етаж на сградата. Приземът се притежава от страните в равни части- по ½ ид.ч и   съгласно договора за покупко-продажба ищцата ще владее и ползва югозападната стая от призема със самостоятелен вход ведно със съответните части от общите части на имота, а   праводателката й Василка Гудалова си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на две стаи, кухнята и банята тоалетната от приземния етаж и  след смъртта на същата  на 10.12.2011г.   за ищцата е налице интерес да иска разпределение на ползването.  Ответниците владеят и ползват всички стаи от приземието освен западната стая от същия със самостоятелен вход, която се владее от ищцата, и след  смъртта на Василка Гудалова  продължават да владеят и ползват три стаи , кухнята и банята тоалетната от призема, при положение че ищцата е собственик на ½ ид.ч от призема. Страните не могат да разпределят доброволно ползването. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

 Ответниците оспорват предявения иск . Оспорват твърдението, че страните не могат да постигнат съгласие за разпределяне ползването, като сочат че ищцата не ги е търсила за водене на  разговори за разпределяне ползването. Оспорват твърдението, че приземието се състои от четири стари, от които ответниците ползват три, като твърдят че приземието се състои от пет стаи, коридор санитарен възел и стълбище, и по силата на влязло в сила решение за разпределяне правото на ползване по гр.д.840/2008г на АРС ответниците ползват само югоизточната стая от приземието, а ищцата ползва западната стая от приземието. По отношение на тези две стаи не са налице предпоставки за разпределяне реалното ползване, тъй като има произнасяне на съда и не са налице предпоставки за изменяне ползването. Със същото решение  е разпределено ползването и на дворно място и на тавански етаж, като съобразно определеното ползване , предложеното от ищцата разпределяне ползването е неудобно. Правят искане да бъде разпределено ползването на призема, като на ответниците се определи да ползват трите стаи от източната страна на сградата, граничещи с дворното място, което те ползват с обща площ 40кв.м, а ищеца да ползва двете западни стаи граничещи с дворното място, което тя ползва, санитарния възел и коридора на приземния етаж. Ангажират събиране на доказателства, претендират разноски.

    След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното :  След извършена доброволна делба  от 03.10.1996г, в дял на Й.Г.К. и К.Г. Гудалов е поставен и те са станали изключителни собственици на приземния жилищен етаж от двуетажна с приземие жилищна сграда, построена в парцел  ІХ 3851, в кв.331 по плана на гр. Асеновград, целия от 472кв.м., като съделителите са договорили Й.К. да владее и ползува североизточната стая от приземния жилищен етаж, а К. Гудалов – югозападната стая(договор за доброволна делба,  нотар. завер.   нотариус при АРС). Гражданският брак между И.Г. и Васил Г. , сключен на  20.10.1968г,  е прекратен с   решение № 15 от 16.09.2004г, постановено по  бр.д. 350/2004г по описа на АРС(в сила от 07.10.2004г). К. Гудалов и Николина Гудалова са продали на 13.10.2004г на И.  Г. ½ ид.ч. от ПИ 00702.530.028 с площ по КК от 478кв.м., с административен адрес гр. Асеновград,  ул. „Елин Пелин“ №36, с реално ползване на югозападната половина на имота, ведно с целия първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда построена в имота, представляващ самостоятелен обект в сграда 00702.530.028.001.001, за което е бил съставен НА 29 том VІ дело  962/2004г на нотариус Кожухарова, вписан в СВ с акт № 175 том Х дело 2187/2007г(представен в заверен препис).

   В заключението на допуснатата по делото СТЕ,  неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено, вещото лице е дало три варианта за разпределение ползването на приземния етаж. Изслушано в съдебно заседание заявява, че за да се изработи вариант ІІІ-ти трябва да се бутне една стена е да се изгради друга.

   В хода на производството бяха събрани гласни доказателства.  Диана Г.(дъщеря на ищцата)   твърди, че откакто е закупен имота и докато баба Василка е била жива, тя е ползвала трите стаи в приземието, кухнята, коридора банята и тоалетната и двете стаи откъм съседа Виктор, а от другия край от към съседа Апостол  майката на свидетеля е ползвала последната стая, която стая има самостоятелен вход към  дворното место на ищцата, след смъртта на баба Василка ищцата е продължила да ползва стаята, а ответниците са ползвали освен едната стая  и са имали ключ за всички стаи, които е ползвала бабата. Свидетелят заявява, че   предполага, че ползват стаите, тъй като имат ключ за тях,  като уточнява че бабата е починала на 10.12.2011г. Показанията на свидетеля относно това, че ответниците ползват стаите от призема се базират на предположения, а не на лични впечатления, поради което съдът не ги кредитира. Твърди, че е виждала ответниците да влизат от входа в приземието. Св. Владислав Атанасов, съжител на дъщерята на ищцата  също твърди, че ищцата ползва една стая в приземието, твърди че нямат достъп до призема тъй като ответниците не ги допускат.  От ищцата знае, че  след смъртта на бабата е водила преговори с ответниците за делба, но те не са приели, и пак от ищцата знае, че стаите са заключени. Сл. Василка Д., съсед на имота, твърди, че и след смъртта на  бабата ходи  в имота, според свидетеля  стаите не са заключени. На предявената й скица към заключението на вещото лице  сочи, че на запад от къщата е дворното място, което се ползва от ищцата, а на изток – дворното място, ползвано от ответниците, като към стаи 2 и 3 има врати от входа, за стаята № 3 има врата към двора на Костадинови, а за стая № 2 има врата от двора на ищцата ,прозорците на стая № 3 са към дворното място на Костадинови, а тези  на стая № 2- към това на ищцата. Свидетелят заявява, че след като е починала бабата никой не е ползвал тези стаи , а входната врата също е била отключена. Показанията на свидетеля, като базирани на лични впечатления съдът кредитира. Св. Тодоров, съсед на имота   заявява, че не знае да е било заключвано в призема.

             Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Предявен е иск  по чл. 32, ал. 2 от ЗС – за разпределяне ползването на стаите в призема на жилищната сграда.   Не е спорно по делото, че   страните са съсобственици  при равни квоти – по ½ ид.ч за ищцата и в режим на СИО за ответниците, на приземния етаж в жилищната сграда. Не е спорно и обстоятелството, че    помещенията в призема са принадлежност към жилищата на първия и втория жилищен етаж.  Не се установява да   е налице съгласие относно ползването им. В тази насока са единствено показанията на св. Д. и Атанасов, които обаче са базирани на чуто и преразказано от ищцата, поради което съдът не ги кредитира. Ето защо следва да бъде разпределено ползването на   помещенията в приземния етаж  на жилищната сграда,   между техните собственици.   Съдът при определяне начина на ползуване на съсобствен имот съобразно с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС се ръководи от изискването ползуването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, на най-целесъобразното ползуване на имота от съсобствениците, и то по фактическото положение на този имот към момента на разрешаването на спора.  От заключението на   вещото лице по допуснатата съдебно-техническата експертиза, както и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че     предложения вариант ІІІ  от   заключението изисква  извършване на преустройство  - бутане на една стена и изграждане на друга, поради което и не е удобен. Не е подходящ и предложеният вариант І от заключението, тъй като съгласно него в дял на ищцата се поставят за ползване стая № 1 , стаи №№ 2 и 3 , а е установено по делото, че входът на стая № 3 е откъм местото на ответниците и прозорците на стая № 3 е също към дворното място на ответниците. Освен това при този вариант частите на съсобствениците се различават съществено по площ(СТЕ). Ето защо съдът намира за       най-целесъобразен  вариант ІІ  с оглед на това, че  при него не ще се извършат   преустройства,   всяка от страните ще ползва помещения, които са с вход от към дворното место, което ползват и частите на съсобствениците не се различават съществено .  Ето защо следва да бъде разпределено реалното ползване на помещенията в призема   на жилищната сграда, находяща се в имот  ПИ 00702.530.028 с площ по КК от 478кв.м., с административен адрес гр. Асеновград,  ул. „Елин Пелин“ №36 съгласно предложения вариант ІІ от заключението на    вещото лице М.Р., съгласно който: в дял на И.Г.Д. се предоставя за ползване   стая № 1(кухня) стая № 2, баня (6), и коридор (7), с вход от стая 2, оцветени на скицата в син цвят,  а в дял на Златка А.К. и Й.Г.К. се предоставят за ползване стаи №№3,4 и 5 с вход от стая 3, оцветени на скицата  в червен цвят , като скицата към заключението на вещото лице е неразделна част от решението.  

  Съобразно изхода на делото, направеното искане  и на основание чл.78 ал. ГПК  ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците  направените от последните разноски по производството(съобразно представените доказателства за направени такива) в размер на  350лв.

             Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

  РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО между И.Г.Д.  ЕГН ********** ***,     ЗЛАТКА А.К. ЕГН ********** и Й.Г.К.  ЕГН **********, и двамата с посочен адрес гр. Асеновград ул. „Елин Пелин” № 36 ет.2  върху  помещенията   в приземния етаж на жилищната сграда, находяща се в имот  ПИ 00702.530.028(нула нула седем нула две точка пет три нула точка нула две осем) с площ по КК от 478кв.м., с административен адрес гр. Асеновград,  ул. „Елин Пелин“ №36, както следва:

          - И.Г.Д.  ЕГН ********** *** да ползва  стая № 1(кухня) стая № 2, баня (6), и коридор (7), с вход от стая 2,   в син цвят на скицата на вещото лице М.Р.(л.42);

          - ЗЛАТКА А.К. ЕГН ********** и Й.Г.К.  ЕГН **********, и двамата с посочен адрес гр. Асеновград ул. „Елин Пелин” № 36 ет.2   да ползват стаи №№3,4 и 5 с вход от стая 3      в червен цвят на скицата на вещото лице М.Р.(л.42)

           Скицата по вариант ІІ-ри  към    заключението  на вещото лице М.Р.     изобразяваща разпределението на ползването, да се счита  неразделна част от настоящото решение.

          

           ОСЪЖДА  И.Г.Д.  ЕГН ********** ***   да заплати на ЗЛАТКА А.К. ЕГН ********** и Й.Г.К.  ЕГН **********, и двамата с посочен адрес гр. Асеновград ул. „Елин Пелин” № 36 ет.2 направените  по производството разноски в размер на 350/триста  и петдесет/лв.

 

             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: