ПРОТОКОЛ
№ 235
гр. Пловдив, 23.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Катя Ст. Пенчева
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Тодор Ст. Деянов
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600241 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:42 часа се явиха:
Обвиняемият А. Д. М. се явява лично и с адв. К..
Обвиняемият П. Г. Г. се явява лично и с адв. К. Е..
За Апелативна прокуратура - П. се явява прокурорът Т. Д..
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, касае се за техническа грешка в
частната жалба, тъй като и в съдебния протокол беше допусната такава.
Първото и бащиното име на моя подзащитен беше написано грешно и моля да
приемете, че се касае за А. М..
Обвиняемият А. М.: Съгласен съм с казаното от защитника ми, че се
касае за техническа грешка при изписването на името ми в частната жалба.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. Е.: Да се даде ход на делото.
Обв. М.: Да се даде ход на делото.
Обв. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик с прочитане на частната
1
жалба на адв. К. в качеството му на защитник на обвиняемия М. и от
обвиняемия Г., депозирана чрез защитника му – адв. Е., срещу определението
на П. окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на
мерките им за неотклонение от задържане под стража в по-лека. Твърди се
незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се определяне на по-лека по вид
мярка за неотклонение.
Адв. К.: Поддържам депозираната жалба. Няма да соча нови
доказателства, нямам искания.
Обв. М.: Поддържам жалбата и нямам искания.
Адв. Е.: Също поддържаме жалбата. Няма да сочим доказателства и
нямаме искания.
Обв. Г.: Поддържам жалбата.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя искания за отводи. Нямам и
доказателствени искания.
Адв. К.: Нямам искания за отводи.
Обв. М.: Не възразявам вие да разгледате делото.
Адв. Е.: Нямам искания за отводи.
Обв.Г.: Също нямам отводи.
Съдът, с оглед приложените по делото доказателства и изразеното
становище от страните в днешното съдебно заседание, намира, че делото е
изяснено и следва да се даде ход на същото по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам депозираната пред вас
частна жалба срещу определението на Окръжен съд П.. Моля същата да бъде
уважена и мярката на моя подзащитен да бъде променена от задържане под
стража в по-лека, като аз и пред Окръжен съд П. и пред Вас заявявам, че
желаем мярката да бъде променена в „Домашен арест“.
Наред с посочените съображения в жалбата, ще посоча следното:
Считам, че и към настоящия момент по отношение на първото
повдигнато обвинение, а имено участие в организирана престъпна група,
доказателства към този момент няма и считам, че не е налице обосновано
предположение за авторство на това деяние, което е обективирано в
постановление за привличане на обвиняем от 22.02.2024 г.
По отношение на второто обвинение, ако приемете, че е налично
2
обосновано подозрение и че са наличен доказателства, то ви моля да
приемете, че към настоящия момент по делото са събрани всички възможни
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и ако мярката на
моя подзащитен бъде променена в по-лека, а именно в домашен арест, това по
никакъв начин не би затруднило хода на наказателното производство, нито
пък съществува опасност А. М. да се укрие или да извърши престъпление, ако
по отношение на същия са изпълнява точно тази мярка за процесуална
принуда. Аз считам, че мярката домашен арест е идентична по своя
интензитет с мярката задържане под стража, тъй като обвиняемото лице на
практика е ограничено в свободното придвижване, продължава да е на
разположение на органа на ДП за продължаване на действията по делото.
Същевременно обаче след 3-месечния му престой в ареста ще му бъде
предоставена възможност да полага грижи за малолетно дете и майка му,
която живее в неговото домакинство и единствен подзащитният ми полага
грижи за нея.
Още при първоначалното разглеждане на мерките за неотклонение по
отношение на моя подзащитен е прието, че липсва опасност от укриване, тъй
като същият е с установено самоличност.
Също така считам, че към днешна дата първоначално възприетата
опасност от извършване на престъпление, така както е в производството по
реда на чл. 64 от НПК, аз ще ви моля да приемете, че след 3 месеца тази
опасност, според мен, е с намалял интензитет и че, ако първоначално е
възприета налична такава реална опасност, то ви моля да приемете, че към
настоящия момент такава опасност не съществува.
Това са съображенията ми, наред с изложените в частната жалба, заради
които ви моля да промените мярката за неотклонение на А. М. в домашен
арест.
Обв. А. Д. М. /за лична защита/: Съгласен съм с адвоката ми. Няма
какво да добавя.
Адв. Е.: Уважаеми апелативни съдии, от името на П. Г. заявявам, че
поддържам частната жалба. Налице са според нас съображения, които могат
да дадат основание за промяна на най-тежката мярка за неотклонение. Аз
също поддържам тезата, че мярката „задържане под стража“ е изиграла своята
процесуална роля и промяната й в домашен арест по никакъв начин не би
затруднило довършването на разследването, както и в същото време би
гарантирало интересите и правата на обвиняемия Г.. Отбелязвам, че по
същество, в един кратък етап след повдигане на обвинението са събрани по
делото необходимите доказателства и очевидно е след запознаване с
процесуалната ситуация, че по това дело не остава много за вършене, а каква
ще бъде позицията, дали нещо друго ще се разследва, това няма да бъде
затруднено при промяна на мярката за неотклонение. Грижи се за три деца,
има възрастна майка в жилището където живее, има постоянен адрес, така че
са налице предпоставките за едно ваше решение в тази насока. Като се
3
прибави, че не е осъждан, имал е постоянни определени ангажименти и
мисля, че степента на обществена опасност за този обвиняем не е завишена до
ниво, което да налага потвърждаването на тази най-тежка мярка за
неотклонение.
Обв. П. Г. Г. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от адвоката
ми. Майка ми е на 73 години и й е трудно да се справя с децата. Най-малкият
ми син не е ходил на детската градина вече три месеца, откакто аз съм в
ареста.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбите ги намирам за
процесуално допустими, а по същество за неоснователни.
Не е налице неразумен срок с оглед продължителността на задържане на
обвиняемите. Същевременно няма изменение в обстоятелствата, които да
дадат основание на решаващия състав да приеме, че следва да бъдат уважени
молбите и да бъдат изменени мерките за неотклонение спрямо двамата
обвиняеми. Тъй като и в жалбите, и в съдебно заседание се акцентира на това
обстоятелство на какъв етап е досъдебното производство и доколко има
смисъл продължаването на мерките за неотклонение задържане под стража
спрямо двамата обвиняеми, с оглед събраните доказателства на този етап и
тези, които предстои да се съберат до приключване на съдебното
производство, този въпрос има своето странично въздействие, но не това е
решаващо в настоящия случай. Смисълът и целта на мерките за неотклонение
са съвсем различни. Те са подробно описани и регламентирани в НПК и не
считам, че към настоящия момент е отпаднала опасността в случай, че бъде
променена мярката им за неотклонение за двамата обвиняеми в по-лека,
същите да извършат престъпление. Тази опасност, според мен, е напълно
реална и съществува и към настоящия момент. Що се касае до обоснованото
предположение, този въпрос не мисля, че е спорен, така че моето становище е
да се оставят без уважение жалбите и да продължат мерките за неотклонение
задържане под стража спрямо двамата обвиняеми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ.
Обв. А. Д. М.: Моля за по-лека мярка.
Обв. П. Г. Г.: Ако е възможно, по-лека мярка. Трябва да съм много
глупав, че да извърша друго престъпление и да си утежня положението.
Съдът се оттегли на съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 65, ал. 7-8 от НПК.
Образувано е по частни жалби на адв.К.– защитник на обвиняемия А. М.
и на обв. П. Г., депозирана чрез защитника адв. Е., срещу определение № №
775/17.05.2024 г., постановено по ЧНД №""г. на П. ОС, с което е било
4
оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на
всеки от двамата обвиняеми от задържане под стража в по- лека.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд обвиняемите и
техните защитници излаган доводи за неправилност на приетото от първия
съд наличие на опасност от укриване и от извършване на друго престъпление-
и за двамата. Искат отмяна на определението и вземане на по- лека по вид
мярка за неотклонение.
Следва да се констатира, че двукратно в проверявания съдебен акт
собственото и бащино име на обв. М. са различни от действителните такива.
Налице е техническа грешка, която не поставя под съмнение, че в
производството и пред първостепенния, и пред настоящия съд участва именно
обв. А. Д. М.. Лице с грешно посочените имена не е участвало в никакво
качество в провежданите до момента производства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите и съображенията на страните, прие, че:
Частните жалби са допустими. Всяка е депозирана срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, в предвидения за това срок.
Разгледани по същество са неоснователни.
След проверка на атакуваното определение на ОС- П., настоящият съд
намира, че същото е правилно и законосъобразно. Пред въззивния съд не се
навеждат нови оплаквания, неполучили мотивиран отговор от първата
инстанция.
Споделяеми са аргументите на окръжния съд, че са налице всички
кумулативно предвидени от закона предпоставки за допустимо действие на
най- тежката мярка за неотклонение-задържане под стража. Наличието и към
настоящия момент на обосновано подозрение всеки от двамата обвиняеми да
е извършил деяния, които се съотнасят към съставомерните признаци на
престъпленията по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 2, т. 1,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а за обв.Г. допълнително и за
престъпление по чл. 354а, ал. 1, алт. 1 от НК, е в съответствие с изводимото
от доказателствената съвкупност. Подозрението за съпричастност на
обвиняемите към описаните престъпления се извежда и от наличните
писмени и гласни доказателствени материали, които продължават да
подкрепят тезата на Окръжна прокуратура - П.. Тази теза не е разколебана от
първоначалното вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо М. и
Г., а е надградена.
Всяко едно от тези престъпления е тежко умишлено по смисъла на чл.
93 т. 7 от НК.
Времето, през което двамата обвиняеми са задържани, считано от
15.02.2024 г. със заповед по ЗМВР, е преценено като част от обстоятелствата
в обхвата на чл. 65, ал. 4 от НПК, ведно със здравословното състояние на
обвиняемите и членовете на семействата им, процесуална активност на
5
прокуратурата и др., които евентуално биха довели до промяна на
понастоящем актуалната мярка за неотклонение.
Окръжният съд е приел отсъстваща опасност от укриване и за двамата
обвиняеми М. и Г. и този извод се споделя и от настоящия съд.
Споделяем е и другият извод- от обстоятелствата, при които са
извършени процесните деяния, както и от обремененото съдебно минало на
обв. М. се извежда реална, а не хипотетична опасност от извършване на
друго престъпление, която и към настоящия момент е с висок интензитет.
Тази опасност може да бъде преодоляна именно с определената им най- тежка
мярка за неотклонение. Целите, които същата преследва са недостижими с
по- лека по вид мярка за неотклонение.
Опасността от извършване на престъпление и за обв. М., и за обв. Г. се
извлича от данните по делото относно механизма на извършване на
разследваните престъпления. Количествата наркотични вещества, строгата и
трайна предварителна организация реализирана в населени места от Южна
България, разположени от Черно море до Пирин, вкл. и в Тракийската
низина, обосноват висока степен на обществена опасност на деянията и
съизвършителите, каквито с голяма доза на вероятност може да се
предполага, че са и обвиняемите. Споделяем е и изводът, че това сочи на
реална опасност от вероятно продължаване развитието на този вид дейност
или аналогична. Адекватната й неутрализация е именно чрез мярка за
неотклонение – задържане под стража и не може да бъде постигната с по-
лека по вид мярка за процесуална принуда.
Данните за здравословното състояние на обвиняемия М. не са в
противоречие с този извод. В ЗИНЗС и Правилника приложението му има
достатъчно правила, които дават сигурност както за медицинско наблюдение
и обгрижване в ареста, така и за адекватна реакция в случай на влошаване на
хроничното му заболяване, вкл. лекуване в СБАЛ към Затвора гр. С. или във
външно здравно заведение. Необходимите грижи не са несъвместими с
условията, при които се изпълнява тази МНО.
И според настоящия съд данните по делото относно семейните
обвързаности на всеки от дамата обвиняеми и изводимите от това дължими
грижи не формират извод за незаконосъобразност на действащата мярка за
неотклонение. Трайните семейни връзки,възрастни родители, малолетни
деца, работа са били налични в живота на всеки един от обвиняемите и преди
разследваната по делото деятелност. Не са имали възпиращ дееца потенциал в
миналото, няма основание да се възприеме да имат такъв в бъдеще, ако
процесуалното им положение бъде облекчено.
Срокът на действие на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ не е неразумен и изложените за това мотиви от окръжния съд се
споделят напълно и от настоящия.
В обобщение- и към актуалния процесуален етап и за двамата
6
обвиняеми са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.
63 ал. 1 НПК за допустимо действие на мярката за неотклонение „Задържане
под стража“- обвинителната теза е за тежки умишлени престъпления, тя има
достатъчна доказателствена защитеност, опасността от извършване на
престъпление е реална. Адекватна за воденото спрямо обвиняемите А. М. и
П. Г. наказателно преследване е действащата мярката за неотклонение
„задържане под стража“. Целите по чл. 57 от НПК не могат да бъдат
постигнати с по- лека по вид мярка за неотклонение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 775/17.05.2024 г.
постановено по ЧНД № ""/2024 г. по описа на Окръжен съд П..
Определението на настоящия съд е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.02 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7