ОПРЕДЕЛЕНИЕ

        №

 

гр. Троян, 04.06.2019 год.

 

 

        Троянски районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря……………………….., като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 1008 по описа на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:

         На основание чл. 140 ал. 1 от ГПК съдът след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения иск намира за установено следното:

В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на „Профи кредит България” ЕООД – гр. София, представители Светослав Николов и Ирина Г. срещу М.В.Г. *** общо за сумата 2 565,15 лева, представляваща неиздължени сума по договор за потребителски кредит, сключен между страните на 11.10.2017 г. 

         На ответника са връчени съдебните книжа по реда на чл. 131 от ГПК. Представен е писмен отговор в законовия месечен срок, с който се оспорва предявения иск, като се навеждат твърдения, че процесния договор съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, които следва да бъдат разгледани от съда служебно. Ангажирани са доказателства.

На основание чл. 140 ал. 3 от ГПК съдът изнася проекто-доклад по делото:

В исковата молба се излага, че на 11.10.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит № **********, между „Профи кредит България" ЕООД, в качеството на кредитор и М.В.Г., в качеството на кредитополучател. Твърди се, че Г. е получила кредит в размер на 1 000 лева, която сума съгласно договорните условия се е задължил да върне в срок от 24 месеца при месечна вноска в размер на 61,82 лева, при годишен процент на разходите – 49,89 %. Сумирано с договорения годишен и дневен процент общо задължението по кредита възлязло на 1 483,68 лева. Твърди се, че Г. е избрала и закупила пакет от допълнителни услуги, като по този начин общото задължение е в размер на 2 684,16 лева, с размера на месечните вноски – 111,84 лева, дължими на 15 число на месеца.

Ищцовото дружество твърди, че е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, но Г. е погасила само част от дължимите вноски и останало непогасено задължение в размер на 2 565,15 лева.

Твърди се, че на 27.02.2018 г. договора бил прекратен автоматично, съгласно т. 12.3 от общите условия. На 01.03.2018 г. на длъжника е изпратено уведомително писмо.

„Профи кредит България" ЕООД е депозирало заявление пред ТРС по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. дело № 528/2018 г. Съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение.

            Правна квалификация на предявените искове: чл. 422 от ГПК.

Доказателствена тежест: Предмет на иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК е установяване на вземането на кредитора, за което е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предметът на доказване по настоящия иск са правоотношения, възникнали от неизпълнение на задължения по договор за банков кредит. Твърди се, че ответника е неизправна страна по посочения договор, като не е погасявал уговорените месечни вноски погасяване на получения кредит. По направеното възражение, че в договора се съдържат неравноправни клаузи, тежестта да установи този факт е върху ответника. Като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга процесния договор за банков кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143 - чл. 146 от ЗЗП, както и че ответницата, като кредитополучател има качеството на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално по чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, като според ал. 2 от същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на  чл. 144 от ЗЗП.

Договорните клаузи са част от съдържанието на сключените между страните по спора договори за кредит. Съгласно чл. 146 ал. 4 от ЗЗП в тежест на ищцовото дружество е да установи, че процесните договорни клаузи, които го ползват, са индивидуално уговорени с кредитополучателя.

Предвид изложеното съдът счита, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните, като на същите следва да се връчи препис и от настоящето определение, поради което

 

                            О П Р Е Д Е Л И: 

 

         НАСРОЧВА гр. дело № 1008/2018 г. по описа на ТРС за открито съдебно заседание на 26.06.2019 г. от 10.00 часа, за която дата да бъдат призовани страните, както и на същите да се връчи препис от настоящето определение и доклада.

         Допуска като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени документи.

         Да се изиска ч. гр. дело № 528/2018 г. на ТРС.

         Открива производство на основание чл. 193 от ГПК по оспорване истинността на т. 6 и т. 8 от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, като указва на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 193 ал. 2 от ГПК да представи становище дали ще се ползва от този документ.

         Определението не подлежи на обжалване.

                                

         Районен съдия: