№ 143
гр. В, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, I-ВИ СЪСТАВ ВЪЗЗИВНИ МНО И УБДХ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря НЦК
като разгледа докладваното от ВРГ Въззивно гражданско дело №
20241300500252 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И. Т. И. с ЕГН: **********,
против Решение № 50/07.06.2024 г. по гр.д № 51/2023 г по описа на РС- Б. С
нея се обжалва решението в цялост, като посочва, че същото е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Във въззивната жалба, се навеждат оплаквания, че
първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с
материалния закон, ГПК и НАРЕДБА № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Оспорва се
приетото заключение в производството по съставяне на окончателен
разделителен протокол по реда на чл. 350 от ГПК, като в 9 точки се оспорва
посочените данни от вещото лице и приетото заключение по делото. Посочва
се, че избраният метод за разпределение на образуваните дялове- теглене на
жребий между съделителите е крайно неудобен. Твърди се, че при образуване
на дяловете е нарушен принципа на равнопоставеност на съделителите и
имуществените им права, като същите са лишени от възможността да получат
от всички вещи, които са повече от една и са еднородни по вид и
1
предназначение.
По делото е постъпил писмен отговор от ответната страна И. К., чрез
упълномощен с пълномощно адвокат Н. А., с който се посочва, че въззивната
жалба е неоснователна и недоказана. Моли да се потвърди обжалваното
решение.
В подадения писмен отговор се навеждат твърдения, с които се оборват
оплакванията на въззивника. Посочва се, че въззивната жалбоподателка не е
възразила в проведеното съдебно заседание пред първата инстанция при
приемане на заключението на вещото лице, не е направила нови
доказателствени искания във връзка с оспореното заключение. Излага своите
доводи по отношение на всички направени девет оплаквания от въззивния
жалбоподател. Ответникът по въззивната жалба моли да се потвърди
първоинстанционното решение и да му бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание въззивникът – И. И. се явява лично. Поддържа
въззивната си жалба и моли същата да бъде уважена. Посочва отново
възраженията си за извършената съдебна експертиза и приетото заключение
по делото.
В съдебно заседание въззиваемата страна – не се явява. След
приключване на делото в 11;24 на 24.09.2024 г. е депозирана молба в
деловодството, изпратена по пощата от процесуалния представител на И. К.. С
нея се оспорва подадената въззивна жалба и се моли да се потвърди
решението. Претендират се разноски, като се представя списък.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
2
касационен съд.
Окръжен съд - В, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази
наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения
първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва
служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта
му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, като счита че
първоинстанционното решение е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към
нея. Същата е приета на базата на приетите в първоинстанционния процес
доказателства.
По делото безспорно е установено, че въззивника и въззиваемата страна
са били съпрузи и след приключване на техния брак, същите са съсобственици
с равни дялове по ½ за всеки.
По делото е изготвена и приета съдебно оценителна експертиза, която е
определила пазарната стойност на допуснатите до делба движими вещи и е
съставила проект за разделителен протокол за обособяване на двата равни по
3
стойност дяла на съделителите.
В проведеното съдебно заседание пред първата инстанция експертизата
не е оспорена и същата е приета в присъствието на въззивника в настоящото
производство – И. И..
Окръжен съд- В, счита че всички направени възражения във въззивната
жалба за изготвеното и прието заключение на вещото лице са недопустими, но
дори и да бяха същите са неоснователни.
Настоящият съдебен състав, следва да обясни на страните, че
заключението на вещото лице е самостоятелен вид доказателствено средство,
чиято цел е да подпомогне съда при изясняване на факти и обстоятелства, за
които са необходими специални знания от областта на науката, техниката,
медицината, практиката и пр., с каквито съдът не разполага. Събирането на
това доказателствено средство, както и доказателствената му стойност в
процеса са регламентирани от процесуалния закон със специални правила,
различни от тези за писмените доказателства и свидетелските показания.
Макар да трябва да бъде представено по делото в писмен вид, заключението
на вещото лице не е документ по смисъла на чл.178 и сл. ГПК и оспорването
му не е подчинено на изискванията за оспорване на истинността на документ.
Заключението на вещото лице не може да бъде оспорено досежно неговата
автентичност, а само относно истинността на съдържащите се в него
констатации за релевантни за спора факти, но за това е предвиден специален
процесуален ред - чл.200, ал.3 ГПК, а именно докато трае изслушването.
По отношение на другото направено възражение, че избраният от
Районен съд - Б метод за разпределение на образуваните дялове, чрез теглене
на жребий между съделителите, се явява крайно неудобен, Окръжен съд – В
счита същото за неоснователно.
В тази връзка и е постоянната съдебна практика, която посочва, че равни
дялове на съделителите, във всеки дял трябва да се включат еднакви по
количество и вид и приблизително равни по стойност вещи и/или имоти.
Когато оформянето на такива дялове е възможно, делбата следва да се
извърши чрез теглене на жребий, освен ако това е невъзможно.
Районен съд – Б е спазил изискването на закона, като при съставянето на
проект за разделителен протокол е дал призовал страните и е дал възможност
за становища на страните. С молба, съделителят К. е изразил съгласието за
4
одобряване на окончателния разделителен протокол, а въззивникът И. е
изразила несъгласие, с него – отново позовавайки се на твърдението, че е
грешно заключението на вещото лице.
Предвид установените дялове, съделители и имущество
законосъобразно са приложени чл. 347 и чл. 350 от ГПК, с оглед способа за
прекратяване на съсобствеността по чл. 352 от ГПК.Тегленето на жребий е
основния начин за реалното осъществяване на делбата и е напълно адекватен
на настоящия случай.
Налице са двама титуляри на собствеността с еднакви права,като по
делото са оформени и два идентични дяла като вид движимо имущество,на
еднаква стойност. Ето защо се налага извода че именно тегленето на жребий
по реда на чл. 352 от ГПК е възможно и удобно за най-безконфликтно
ликвидиране на съсобствеността. Респективно не са налице основанията по чл.
353 от ГПК за разпределяне от съда чрез жребий, които са неприложими при
наличие на предпоставките по чл. 352 от ГПК или за изнасяне на публична
продан на имуществото, поради неговата поделяемост.
При положение, че фактическите и правните изводи на въззивната
инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди, на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК.
По разноските:
Разпоредбата на чл.78, ал. 3 ГПК предвижда правото на ответника на
разноски, съразмерно отхвърлената част от иска, без да установява обаче
краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски
следва да бъде отправено до съда. Доколкото процесуалният закон не
установява краен срок по отношение на искането за присъждане на
разноски,според настоящия състав приложение следва да намери общото
правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални
искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция.
В същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за реално
извършените разноски. Предвид депозираната молба, след приключване на
съдебното заседание, Окръжен съд – В счита, че искането за присъждане на
разноски е несвоевременно направено, поради което разноски в настоящото
производство не следва да се присъждат.
5
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50/07.06.2024 г. по гр.д № 51/2023 г по
описа на РС- Б.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6