Решение по дело №534/2022 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 64
гр. Велико Търново, 11.08.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

Административен съдия:  Евтим Банев

                                   

при участието на секретаря М.Н. изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 534 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 405 от Кодекса на труда /КТ/.

 

  

Делото е образувано по жалба, подадена от *** П.С. от АК - Монтана, като пълномощник на „Биофрукт“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Магистрална“ № 9, срещу принудителни административни мерки „задължителни предписания“, обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2220731/ 08.07.2022 г., съставен от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. В. Търново, в частите по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 11, т. 12 и т. 13 от посочения протокол. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на административния акт в оспорените му части, поради постановяването му при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, обусловило противоречие на дадените задължителни предписания с материалноправни разпоредби на закона. Счита, че задължитените предписания са дадени при неизяснена фактическа обстановка и в същите липсват относими към конкретните мерки мотиви. По същество намира, не са налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ. В жалбата са изложени подробни доводи за липсата на нарушенията, за преустановяването на които са дадени задължителните предписания и неправилност на констатациите на контролните органи, поради неверни фактически установявания или поради неправилно тълкуване на закона относно дължимото от работодателя поведение. От съда се иска оспорените задължителни предписания на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. В. Търново да бъдат отменени. В съдебно заседание жалбата с направените в нея искания се поддържа от оспорващото дружество, чрез пълномощника му по делото, по съображенията изложени в нея и доразвити в хода на устните състезания, и в писмена защита. Претендира се присъждане на направените от жалбоподателя разноски за държавна така.

Ответникът Дирекция „Инспекция по труда” – Велико Търново, чрез пълномощника си по делото гл. инспектор П., служител с юридическо образование и правоспособност, в придружителното писмо, с което е изпратена преписката, в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди валидност, формална и працесуална законосъобразност на задължителните предписания, като издадени от компетентни контролни органи, в предвидената форма и след надлежно извършена проверка. Счита и че ПАМ са съответстващи на материалноправните разпоредби на закона, при безспорно установени в хода на проверката допуснати от жалбоподателя нарушения на трудовото законодателство и такива, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на лицата в инспектирания обект, за което излага доводи по всяко от обжалваните предписания. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, включително тези, съдържащи се в административната преписка, намира за установено следното:

В периода 23.06.2022 г. - 08.07.2022 г., във връзка със сигнал, подаден от И.А.М., от гл. инспектор Й.П. и гл. инспектор Д.А. - служители в Дирекция „Инспекция по труда” /ДИТ/ - Велико Търново, е извършена проверка на „Биофрукт“ ЕООД за спазването на Кодекса на труда /КТ/ и Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, от „Биофрукт“ ЕООД – гр. Велико Търново. Проверката е извършена на място в обект – склад на адрес гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 9, стопанисван от дружеството и по документи – в сградата, в която се помещава ДИТ – Велико Търново. При проверката на място е присъствал К.Б.К.- управител на „Биофрукт“ ЕООД, а при проверката по документи – И.Д.Д.– упълномощено лице. При двете проверки от дружеството са били представени документи, а при тази на място от работниците са били попълнени и декларации относно спазването на трудовото законодателство. За резултатите от проверките е съставен Протокол за извършена проверка от 08.07.2022 г., връчен на И.Д.Д.на дата на съставянето му. В протокола са констатирани нарушения, описани по пунктове /общо 13 броя/, с посочване и на нормите от съответните закони/подзаконови нормативни актове, които според контролния орган са нарушени. Въз основа на така констатираното ответникът по жалбата, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е издал съответните задължителни предписания, формулирани в 13 точки, инкорпорирани в съдържанието на протокола за извършена проверка. Задължителните предписания, както и целият протокол, са подписани от извършилите проверката контролни органи и от пълномощника на „Биофрукт“ ЕООД И.Д., на който са връчени на дата 08.07.2022 година. Дружеството е оспорило тези от тях, дадени т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 11, т. 12 и т. 13 от протокола за извършена специализирана проверка, с жалба подадена пред АСВТ чрез ДИТ – Велико Търново, на 22.07.2022 г., съобразно дадения й входящ номер от деловодството на ответника. Съобразно заявеното в жалбата, предмет на настоящото производство са следните дадени от инспекторите в ДИТ задължителни предписания към дружеството – работодател: да утвърди програма за ежедневен инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ; да обезпечи измервания на съпротивлението на заземителите; да направи измервания на параметрите температура, скорост на движение и относителна влажност на въздуха за студения период; да удостовери, че е предал личните предпазни средства на лицата заемащи съответната длъжност; длъжностното лице, провело началния инструктаж на постъпващи на работа лица да издава служебна бележка; трудовите досиета да се обезпечават с необходимите документи за сключване на трудов договор /документ за придобито образование/; работодателят да гарантира спазването на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от КТ, като удостоверява, че волеизявлението му да разреши или да отложи ползването на такъв е достигнало до адресата; да коригира данните в уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, относно датата на прекратяване на трудовия договор с И.А.М. с ЕГН **********, като подаде до ТД на НАП нови уведомления.; да допуска до работа работниците и служителите само след предоставяне на копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ до ТД на НАП – Велико Търново; да провежда начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, на работещите лица които посещават производствените звена на предприятието.

 

В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети документите, изпратени от директора на Д „ИТ” – гр. В. Търново, като съдържащи се в административната преписка, вкл. тези приложени към жалбата, както и Заповед № З-0035/ 29.01.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

В хода на съдебното дирене от жалбоподателя, извън документите съдържащи се в административната преписка, са представени товарителница от 25.06.2022 г. на „Еконт“ ООД, обратна разписка към същата товарителница, два броя служебни бонове и два броя системни бонове от ЕКАФП. От ответника е представена административната преписка и длъжностна характеристика на длъжността „Главен инспектор“ в ДИТ – Велико Търново, не са ангажирани други писмени доказателства, касаещи съществото на спора. По искане на оспорващото дружество са изслушани свидетелските показания на Д.Я.И., Т.А.П. /по баща И./ - бивш работник в „Биофрукт“ ЕООД, и Д. Й.К. съпруга на управителя на „Биофрукт“ ЕООД и касиер на дружеството. При преценката им в съответствие с чл. 172 от ГПК, настоящият състав намира, че независимо от възможната заинтересованост на свидетелите Д.П. и Д. К. от изхода на делото, показанията на всички разпитани свидетели следва да бъдат кредитирани с доверие, като кореспондиращи в пълнота с останалите налични по делото доказателства.

 

При така установеното, съдът направи следните изводи:

 

Жалбата е подадена от лице, чийто интерес е засегнат от оспорения административен акт, пред компетентния да я разгледа съд, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 405 от КТ преклузивен срок и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.

 

Съдът приема, че оспорваните задължителни предписания са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в пределите на материалната им компетентност, определена с чл. 404, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 399 от КТ и чл. 54, ал. 2 от ЗЗБУТ. Не е спорно, че принудителните мерки са наложени от служители, заемащи длъжност „Главен инспектор“ и „Старши инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, които по силата на цитираните норми имат такива правомощия, а видно от представените Заповед № З-0035/ 29.01.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ и длъжностна характеристика, издалите предписанията служители са действали и в рамките на териториалната си компетентност. Действително, в преписката не се съдържа актът на директора на Д „ИТ“, с който е дадено началото на извършената проверка, но предвид обстоятелството, че проверката е започнала във връзка със сигнал на бивш работник в „Биофрукт“ ЕООД /л. 81/, издаването на такъв акт не е задължително - чл. 19, т. 3 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“ /отм./, действал към момента на проверката.   

Оспорените задължителни предписания са издадени в писмена форма и съдържат приложимите съобразно спецификата на административния акт реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В същите е посочено на правното основание за издаването им и се съдържа описание на нарушенията трудовото законодателство и по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда, които според контролните органи са били допуснати от работодателя. Проверката на място в обекта е извършена в присъствието на управителя на дружеството и на работници, а тази въз основа на допълнително изискани документи – в присъствието на надлежно упълномощен представител /пълномощно на л. 93 от делото/. Екземпляр от протокола с който са приключили проверките, съдържащ и задължителните предписания, е надлежно връчен на „Биофрукт“ ЕООД – гр. В. Търново, чрез упълномощеното лице И.Д., на дата 08.07.2022 година.

В съдържанието на протокола, с който са дадени предписанията, са инкорпорирани две снимки, целящи доказване на едно от нарушенията – наличие на неподредени каси със зеленчуци, създаващи риск от спъване. Въпросният снимков материал поначало не може да съставлява годно доказателство за посоченото нарушение, доколкото не става ясно от кого и кога е изготвен, липсват оригиналите на снимките и не е извърщено приобщаването им към съдържанието на акта. Освен това няма доказателства и за идентичността на заснетото на място с инкорпорираното в съдържанието на протокола, който не е изготвен при проверката на място, нито такива за надлежното предявяване на снимките на представител на проверяващото дружество. Безспорно, чл. 39, ал. 1 от АПК допуска използването за установяване на факти в административното производство, на веществени доказателствени средства. Същите обаче седва да са събрани или изготвени изготвени при условията и по реда, предвиден в АПК или по реда, предвиден в специалните закони /чл. 39, ал. 2 от АПК/. В конкретния случай не се установява инкорпорираните в съдържанието на протокола два броя снимки да са изготвени и събрани по реда на АПК или на друг закон, поради което същите не могат да служат за установяване на релевантни за разглеждания спор факти.

 

При преценката на всяко от оспорените задължителни предписания за процесуална законосъобразност и съответствие с материалния закон, съдът намира следното:

 

По отношение на предписание № 2 от протокола „Работодателят да утвърди програма за ежедневен инструктаж съгласно правилото на чл. 2, ал. 2, т. 3 и чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/ 2009 г. на МТСП за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, срок за изпълнение 18.07.2022 година“. Предписанието е дадено във връзка с констатация, че при проверката не са установени данни работодателят да е утвърдил програма за провеждане на ежедневен инструктаж, което контролните органи са квалифицирали като нарушение на посочените по-горе текстове от Наредба РД-07-2/ 16.12.2009 г. на МТСП.

Не е спорно, че във връзка с отправена му призовка за проверка по документи /л. 57/, от дружеството-работодател са представени такива, вкл. два броя заповеди от 02.01.2020 г. за определяне видовете инструктажи във връзка с правилата за осигуряване на ЗБУТ, лицата които ще провеждат обучението и/или инструктажа, лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани, а също утвърдена от управителя на „Биофрукт“ ЕООД, програма за провеждане на начален инструктаж по правилата за осигуряване на ЗБУТ /л. 60/, както и извадки от книги за инструктаж. Представянето на заповедите от 02.01.2020 г. е отбелязано лаконично от контролните органи, такова отбелязване не е извършено по отношение програмата за провеждане на начален инструктаж и извадките от книги за инструктаж. Независимо от това ответникът не спори изрично факта, че същите са били представени преди издаването на задължителните предписания, въпросното обстоятелство се установява и от списъкът на документите, съдържащи се в административната преписка, съдържащ се в придружителното писмо с което тя е изпратена в съда.

При така коментираните доказателства, съдът намира за установено, че от дружеството-работодател са спазени изискванията на чл. 2, ал. 2 от Наредба РД-07-2/ 16.12.2009 г. на МТСП, като в заповедите от 02.01.2020 г. са определени писмено видовете обучения и инструктажи, лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани и лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа, в съответствие с изискванита на т. 1, т. 2 и т. 4 от посочената разпоредба. Съответно с изготвената програма за провеждане на начален инструктаж по правилата за осигуряване на ЗБУТ, е изпълнено и изискването на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба РД-07-2/ 16.12.2009 г. на МТСП. Последното прави неверни фактическите констатации на извършилите проверката органи, за нарушение на посочената норма, съгласно която работодателят е задължен писмено да определи програма за провеждане на обученията и/или инструктажите, които ще бъдат провеждани на работещите в предприятието му. Що се отнася до формулираното в предписанието задължение за утвърждаване на програма за ежедневен инструктаж, следва да се отбележи, че съгласно  чл. 15, ал. 1 от наредбата изисква провеждането на такъв само относно работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск. В текста са изброени примерно определени дейности, характерни с наличието на такъв риск – работа в подземни, минни и геологопроучвателни обекти, в кариери, в добива на нефт и газ, в производството и употребата на взривни материали, в определени видове вътрешни и международни превози и т.н. Дейността, която дружеството-жалбоподател упражнява в проверявания обект /склад за съхранение и продажба на стоки/, не попада сред изрично посочените в чл. 15, ал. 1 от Наредба РД-07-2/ 16.12.2009 г. на МТСП, нито естеството на трудовите функции на работещите в обекта /управителя на дружеството, касиери и шофьор/, предполага някакъв висок производствен риск. Това изключва задължителната приложимост на цитираната по-горе норма, вкл. и по отношение водача на лекотоварен автомобил, за който не е доказано, а и не се твърди да е извършвал международни превози или такива на опасни товари. Не могат да бъдат споделени развитите пред съда доводите на ответника, че в случая самият работодател е определил провеждането  на ежедневен инструктаж, без обаче да утвърди програма за провеждането му. Действително, в заповедите от 02.01.2020 г., управителят на дружеството е отбелязал, че определя и ежедневни инструктажи. При положение обаче, че такива не са нормативно въведени като задължителни, липсата на сочената програма, а дори и неизвършването на въпросните инструктажи, не представлява нарушение на трудовото законодателство или на това по осигуряване на ЗБУТ. В случаи от вида на разглеждания, преценката дали действително следва да бъде извършван ежедневен инструктаж на работещите в процесния обект и съответно следва ли да се утвърждава програма за такъв, е изцяло в правомощията на работодателя. При липса на соченото от ответната администрация нарушение, задължителните предписания по т. 2 от протокола, предвид характера им на принудителни административни мерки, се явяват материално незаконосъобразни.   

 

По отношение на предписание по т. 3 „Работодателят да обезпечи извършването на измервания на съпротивлението на заземителите съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 /ДВ бр. 88/ 99 г./ и чл. 261, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 16-116 от 08 февруари 2008 г. за техническата експлоатация на енергообзавеждането, срок за изпълнение 25.07.2022 година“. Предписанието е дадено във връзка с констатация, че при проверката работодателят не e ангажирал данни, от които да е видно, че са извършени измервания на съпротивлението на заземителите, съгласно посочените нормативни разпоредби.

Сочената от ответника норма на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7/ 23.09.1999 г. на МТСП и МЗ изисква при проектирането, строежа и експлоатацията на електрически уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, да се спазват изискванията за експлоатацията на енергопотребителите. Съгласно чл. 261, ал. 1 от Наредба № 16-116/ 08.02.2008 г. на министъра на икономиката и енергетиката за техническа експлоатация на енергообзавеждането, вр. с чл. 260 от същата наредба, „техническото състояние на заземителната уредба се проверява периодично в обхват и срокове, определени от енергетика, като периодичните проверки включват: …; 2. оглед за целостта на веригите между заземителя и заземените съоръжения и отстраняване на прекъсвания и лоши контакти; ...“ Съгласно чл. 261, ал. 3 от Наредба № 16-116/ 08.02.2008 г. на МИЕ, сроковете по т. 6 /измерване на съпротивлението на заземителите спрямо земя, бел. моя/, са съгласно проекта на съответната заземителна уредба, но не по-дълги от една година.

При така цитираната нормативна уредба, съдът на първо място намира, че преди даване на задължителното предписание, производство ответникът не е изяснил обстоятелството дали проверяваното лице може да бъде субект на задължението за осигуряване извършването на сочените измервания. Видно е, че както чл. 200, ал. 1 от Наредба № 7/ 23.09.1999 г. на МТСП и МЗ, така и Наредба № 16-116/ 08.02.2008 г. на МИЕ /чл. 1, чл. 4, ал. 1/ имат за свои възможни адресати както лицата, осъществяващи проектирането и строежа /производството/ на електрическите уредби, съоръжения, уреди и оборудване, така и лицата, които ги експлоатират, т.е. потребителите на електрическа енергия. Същевременно обаче, систематичното място на нормите, въвеждащи конкретното задължение за проверка техническото състояние на заземителната уредба е в Глава тринадесета от Наредба № 16-116/ 08.02.2008 г. на МИЕ – „Заземителни уредби и мерки за защита срещу поражения от електрически ток“, като съгласно чл. 258, ал. 1 от наредбата, изискванията по тази глава се отнасят за техническата експлоатация на заземителните уредби, предназначени за функциониране на електрическите уредби и електропроводи, за защита срещу поражения от електрически ток и за мълниезащита, както и за мерките за защита срещу поражения от електрически ток и видовете проверки и сроковете за тяхното извършване. Съгласно чл. чл. 258, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-116/ 08.02.2008 г. на МИЕ, заземителните уредби се проектират, изпълняват и въвеждат в експлоатация в съответствие със специализираната нормативна уредба, а защитата срещу поражения от електрически ток се избира и изпълнява в съответствие с Наредба № 3 за устройството електрическите уредби и електропроводните линии. Предвид последната препратка и доколкото в Наредба № 16-116/ 08.02.2008 г. липсва нарочни дефиниции за понятието „заземителна уредба“ и „заземяване“, приложими са тези, дадени в чл. 154, т. 7 и т. 8 от Наредба № 3/ 09.06.2004 г. на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Съответно на тях „заземителна уредба“ е съвкупност от заземители, заземителни проводници, главна заземителна клема (шина) и принадлежащите им елементи на даден обект (сграда), включително и проводниците за изравняване на потенциалите, когато има такива. Заземяване е създаване на електрическа връзка на част от електрическа уредба със заземител или заземителна уредба. При съвкупното тълкуване на посочените норми се налага извод, че осигуряването на заземителната система на конкретен обект /сграда/, чрез нейното проектиране, изграждане и поддържане в техническа изправност, е задължение на субекта, който обективно е в състояние да осъществи всяка една от изброените дейности, т.е. в обичайния случай на собственика на обекта /сградата/. Съответно негово е и задължението да осигури проверките на техническото състояние на заземителната система, вкл. периодичните такива по чл. 261, ал. 1 от Наредба № 16-116/ 08.02.2008 г. на МИЕ, както и да съхранява съответната документация за резултатите от тези провеки, както впрочем и останалата документация от техническото досие на системата /арг. от чл. 259, ал. 1 и чл. 78, ал. 1 от същата наредба/. Действително, не се установява нормативно изключване на възможността проверките и поддържането на заземителната система да бъдат възложени на фактическия потребител на електрическа енергия, но предвид избложеното по-горе, това би следвало да стане по силата на изрична договорка между него ии собственика на обекта.     

В случая няма данни контролният орган да е обследвал въпроса дали „Биофрукт“ ЕООД е собственик на конкретния търговски обект или го ползва на друго основание, като от жалбоподателя се твърди втората хипотеза. Не е установена и изрична договорка за възлагане дейностти по поддържането на заземителната система на конкретния обект и съответно извършването на свързаните с това проверки от собственика, ако той е трето лице, към дружеството-жалбоподател. В хода на съдебното дирене от ответника отново не се ангажираха доказателства в тази насока, независимо от дадените при насрочването на делото указания относно разпределянето на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. В крайна сметка спорното задължително предписание е издадено без да е установено, дали адресатът му е субект на задължението по чл. 261, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 16-116/ 08.02.2008 г. на МИЕ, съответно на това по чл. 200, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7/ 23.09.1999 г. на МТСП и МЗ. Само на това основание и доколкото контролният орган не е установил нарушаване на изискванията, касаещи безопасността на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения в обекта /задължение по чл. 200, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 1999 г./, въпросното задължително предписание е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с обсъдените материалноправни норми.  

Отделно следва да се отбележи, че в призовката с която „Биофрукт“ ЕООД е поканено да представи документи за проверка /л. 57/, няма искане за представяне на доказателства за извършени измервания на съпротивлението на заземители, такова искане не се съдържа и в никой от останалите документи по преписката. Направено е искане за представяне оценка на риска, в т.ч. измервания на факторите на работната среда, без обаче да има някакви данни, че заземителната уредба на сградата е идентифицирана като източник на опасност за здравето на работещите в обекта, при което въпросното искане не може да бъде възприето като включващо данни от измервания при проверка на същата. Така на практика, от проверяващите е констатирано непредставяне на данни, които не са били изрично изискани и които не касаят пряко факторите по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 5/ 11.05.1999 г. на МТСП и МЗ за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, за да бъде логически предположена необходимостта от представянето им. Същевременно липсват и някакви конкретни констатации на контролните органи за състоянието на заземителите в сградата, и че това състояние не осигурява безопасността на работещите в обекта лица. Последното налага извод за издаване на коментираното задължително предписание и в несъответствие с целта на ЗЗБУТ, доколкото то реално не кореспондира с констатирано нарушение на този закон или нормативни актове по прилагането му, и по никакъв начин не допринася за превенцията или отстраняването на реално съществуващи в конкретното предприятие рискове за здравето на работниците.

 

По отношение на предписанието по т. 4 „Работодателят да направи съответните измервания на параметрите температура, скорост на движение и относителна влажност на въздуха за студения период, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-3 за минималните изисквания за микроклимата на работните места и във връзка с чл. 14, ал. 3 от същата наредба, срок за изпълнение 19.12.2022 година“. Предписанието е дадено във връзка с констатация, че при проверката работодателят е представил сертификат за контрол на микроклимат 7608-И/ 28.09.2022 г. за проверявания обект, в който са измерени стойностите на параметрите температура, скорост на движение и относителна влажност на въздуха за топлия период на годината, но не и протокол за измервания на същите параметри за студения период, в нарушение на посочените по-горе текстове от Наредба № РД-07-3/ 18.07.2014 г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места, издадена от МТСП и МЗ. 

            Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № РД-07-3/ 18.07.2014 г. на МТСП и МЗ, работодателят е длъжен да оцени риска за здравето и безопасността на работещите от параметрите на микроклимата на работни места в сгради или от неблагоприятните климатични въздействия при работа на открито и когато е необходимо, да направи съответните измервания. Необходимостта от измервания се определя след консултации с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ и с комитета/групата по условия на труд. Съгласно алинея трета от същата норма, необходимите измервания на параметрите на микроклимата на работни места в сгради се извършват по реда на чл. 217 от Наредба № 7/ 1999 г. на МТСП и МЗ. С чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-3/ 18.07.2014 г. на МТСП и МЗ е въведено изискване измерванията на температурата, влажността и скоростта на движение на въздуха на работните места да се извършват най-малко в два последователни дни съответно през топлия и през студения период на годината. Според дефинициите на § 1, т. 7 и т. 8 от ДР към Наредба № РД-07-3/ 18.07.2014 г., „топъл период“ е периодът от годината, който се характеризира със средноденонощна температура на външния въздух 10 °С и повече, съответно „студен период“ е периодът от годината, който се характеризира със средноденонощна температура на външния въздух, по-ниска от 10 °С.

Както се посочи, от инспекторите при ДИТ – Велико Търново е направено искане за представяне оценка на риска, в т.ч. измервания на факторите на работната среда, като съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5/ 11.05.1999 г. на МТСП и МЗ, стойностите на елементите на микроклимата подлежат на измерване като необходими за оценяването на риска на работното място, а Наредба № 7/ 1999 г. на МТСП и МЗ определя параметрите на микроклимата, вкл. температурата на работните места, като фактор на работната среда. В административната преписка не се съдържа оценка на риска, но не е спорно, че такава е разработена от „Биофрукт“ ЕООД, според данните от идентификационни карти от настоящата и предходни проверки - на дата 26.02.2020 година. В тази връзка в хода на проверката по документи, от дружеството са представени сертификат за акредитация на орган за контрол, издаден от ИА „БСА“, сертификат за контрол за микроклимат и за изкуственото осветление, издаден на „Биофрукт“ ЕООД от орган за контрол, протокол за контрол на изкуственото осветление и протокол за контрол на микроклимат, като сертификатът за контрол и двата протокола са от дата 28.09.2021 година. Съгласно отразеното в протокола за контрол на микроклимат /л. 28 и л. 29/, в процесния обект на дружеството има две помещения /склад и офис/, има климатични съоръжения, няма източници на абнормен микроклимат и на явна топлина. Измерените температури в офиса са 19,4 ℃ и 21,7 ℃, а в склада - 19,6 ℃ и 20,4 ℃, при гранични стойности 18 - 25 ℃. Измерените в двете помещения относителна влажност на въздуха и скорост на движение на въздуха също са в рамките на установените норми, далеч от определените гранични стойности. В административната и в съдебната фаза на производствтото от жалбоподателя не са представени документи за измервания на елементите на микроклимата през студения период и не се отрича, че такива не са извършвани. Независимо от посочената в протокола от проверката дата на измерванията за топлия период, съдът приема, че се касае за техническа грешка на инспекторите от ДИТ, които са имали предвид протоколите от 28.09.2021 г., а не такива от 28.09.2022 година.

При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира за незаконосъобразни предписанията, дадени по т. 4 от протокола. Безспорно се установява, че не са направени изследвания на елементите на микроклимата в помещенията от процесния обект през студения период от годината и това обстоятелство на практика не се отрича от работодателя.  Видно обаче от цитираните по-горе разпоредби на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № РД-07-3/ 18.07.2014 г. на МТСП и МЗ, извършването на такива измервания не е задължително, а необходимостта от същите подлежи на преценка във всеки конкретен случай, след провеждането на консултации с представители на работниците и служителите /техни представители/. В случая, въпреки изготвената оценка на риска, очевидно работодателят е преценил, че не следва да извършва измервания на температурата в двете помещения, като липсват данни за проведени консултации с персонала в тази насока. Тази преценка следва да бъде възприета като адекватна, предвид данните от протоколите за извършените измервания и от съдържащата се в делото декларация по чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ, относно броя на помещенията и на работните места в конкретния обект /продавач-консултант и склададжия/, естеството на техните трудови функции /с лека физическа работа и средно тежка физическа работа/ и фактът, че помещенията са климатизирани. Изводът, че въз основа на оценката на риска работодателят е решил да не прави измервания на температурите в обекта, не се опровергава от коментираните по-горе сертификат за контрол за микроклимат и протокол за контрол на микроклимат от 28.09.2021 г., които са направени във връзка с предходни задължителни предписания по т. 5 от протокол от 17.09.2021 г., издаден от инспектори в ДИТ – Велико Търново при проверка на друг обект на дружеството /л. 71 от делото/. При предоставена от закона възможност за преценка на работодателя дали е необходимо извършване на измервания, въпросните предписания не са имали обвързващ характер независимо, че дружеството ги е изпълнило частично. Следва да се отбележи и че данните от коментираните измервания сочат пълно съответствие на параметрите на микроклимата с изискванията за оптимални стойности по чл. 5, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Наредба № РД-07-3/ 18.07.2014 г. на МТСП и МЗ /в този смисъл и показанията на свидетеля Т.И./. Същевременно няма обективно основание да се смята, че през студения сезон въпросните параметри търпят съществено изменение и не биха съответствали на оптималните или поне на допустимите гранични, нормативно определени стойности. В тази връзка, няма данни при процесната проверка или при предходните такива служителите на ДИТ да са извършвали измервания на въпросните параметри или на някои от тях, съответно да са установили отклонения от нормативно зададените изисквания. При това положение и съответствието на наличните измервания на параметрите на микроклимата с цитираните изисквания, необходимостта от други измервания, е изцяло в дискрецията на работодателя, при спазване на условията по чл. 14 от Наредба № РД-07-3/ 18.07.2014 г. на МТСП и МЗ. В този смисъл недоказано се явява твърдението на контролните органи за нарушение на чл. 15, ал. 1, вр. с чл. 14, ал. 3 от посочената наредба, което обезсмисля обжалваното предписание за извършване на измервания. Що се отнася до липсата на данни за проведени консултации с персонала относно извършването на измерванията, ако такива консултации действително не са проведени, служителите на ДИТ – Велико Търново е следвало да констатират въпросното обстоятелство и да издадат съответстващи предписания, което не е извършено с протокола от проверката. Обжалваният акт е незаконосъобразен в тази му част.    

 

Относно предписанието по т. 5 от протокола „Работодателят да удостовери, че е предал личните предпазни средства на лицата заемащи съответната длъжност в списъка за лични предпазни средства, съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от КТ и чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, срок за изпълнение 18.07.2022 година“. Предписанието е дадено във връзка с констатация, че при проверката работодателят е представил списък за лични предпазни средства за обекта на контрол, но няма данни, че вещите са предадени на лицата, които полагат труд на съответната длъжност в списъка за лични предпазни средства, с което са нарушени посочените по-горе разпоредби от Кодекса на труда и Наредба № 7/ 1999 г. на МТСП и МЗ.

            Съгласно чл. 284, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предоставя безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни. В подобен смисъл е и разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от Наредба № 7/ 1999 г. на МТСП и МЗ, съгласно която на работещите се осигуряват необходимите лични предпазни средства и специални работни облекла съгласно реда и изискванията, определени в нормативните актове.

В представената административна преписка /л. 95 и л. 96 от делото/ се съдържа списък на неолходимите лични предпазни средства и работно облекло за работещите в „Биофрукт“ ЕООД, утвърден от Служба по трудова медицина „Новелмед“ ООД, за който съдът  приема, че е бил представен хода на проверката от работодателя и обсъден в задължителните предписания. С жалбата пред съда от „Биофрукт“ ЕООД е бил представен списък на предоставеното облекло и лични предпазни средства на работещите за 2022 година /л. 31 от делото/. В списъка, освен имената и длъжностите на работниците, се съдържат описание на предоставеното работно облекло /панталон, яке, маска, ръкавици/ и подписи на всеки от работниците. Извън обстоятелството, че доказателства за предаването на облеклото и ЛПС не са били искани от контролните органи, списъкът, с посоченото му съдържание представлява именно такова доказателство. Този извод се налага от отбелязването в него на ЛПС, предоставени на всеки конкретен работник /с посочени три имена/, както и от подписването му от съответните работници. Последното няма друг логичен смисъл, освен удостоверяване факта на получаване на работното облекло и личните предпазни средства, от лицето, на което са предоставени. Тоест списъкът има характеристиките на разписки за получаване на съответните вещи, а в хода на съдебното дирене ответникът не сочи други доказателства, които счита за необходими, за да се удостовери  предаването на ЛПС, на лицата за които са предназначени. Предвид коментираното съдържание на списъка съдът намира, че такова предаване в случая е надлежно установено. Неоснователни са възраженията на ответника, че моментът на представяне на въпросния списък създава неяснота относно наличието му към датата на издаване на задължителните предписания. Както бе посочено, доказателства за предаването на ЛПС не са били искани в хода на административната проверка, което лишава от основание развитите от съображения относно доказаталствената стойност на този документ, предвид момента на представянето му. В случая работодателят е узнал за необходимостта от представяне на доказателства за предаването на ЛПС, едва от съдържанието на протокола за извършена проверка и е представил такива с първото процесуално действие, следващо това узнаване – позаването на жалбата пред АСВТ. От друга страна, в списъка фигурират имена и подпис поне на едно лице /И.А. М./, което към момента на издаването на задължителните предписания и връчването им на работодателя, вече не е било в трудово правоотношение с „Биофрукт“ ЕООД. Тази част от документа не е оспорена от ответника и представлява най-малкото индикация, че същият е бил наличен преди издаването на оспореното задължително предписание. Като краен извод съдът намира, че не е налице визираното в предписанието нарушение на изискването за предоставяне на безплатно работно облекло и лични предпазни средства на работниците, т.е. материалноправната предпоставка това предписание да бъде издадено. В тази си част оспорения административен акт противоречи на материалноправните разпоредби на закона /чл. 284, ал. 1 от КТ/ и следва да бъде отменен.

 

По отношение на предписанието по т. 6 от протокола „Длъжностното лице, провело началния инструктаж на лицата, които постъпват на работа при работодателя, да издава служебна бележка съгласно Приложение № 2, която да се съхранява в личното досие на работещия, в съответствие с разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от Наредба № РД-07-2 /ДВ бр. 102/2009г./, срок за изпълнение 18.07.2022 година“. Предписанието е дадено във връзка с констатация, че длъжностното лице, провело началния инструктаж на лицата, които постъпват на работа в „Биофрукт“ ЕООД /в т.ч. лицето Т.А.И./, не издава служебна бележка съгласно Приложение № 2, която да се съхранява в личното досие на работещия, в нарушение на посочената разпоредба от Наредба РД-07-2/ 16.12.2009 г. на МТСП. В протокола е отбелязано също, че при приключване на проверката е ангажирана служебна бележка № 75/22 г., липсват редица реквизити - адресиране до прекия ръководител на обект, цех, участък, звено или отдел на предприятието. Посочено е и че липсата на тези реквизити в документа би следвало до доведе до недопускане на работника до работното му място в обекта на работодателя.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба РД-07-2/ 16.12.2009 г. на МТСП, начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1-5 /работещите по програми за временна заетост, командировани, лица приети за обучение или за повишаване на квалификацията и т.н., бел. моя/, с оглед запознаването им със: основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието; вида и характера на извършваната работа; специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; изискванията към тяхното поведение. Нормата на чл. 12, ал. 3 от наредбата предвижда длъжностното лице, провело началния инструктаж на лицата, които постъпват на работа, да издава служебна бележка съгласно приложение № 2, която се съхранява в личното досие на работещия.

В административната преписка се съдържат две служебни бележки за проведен начален инструктаж - № 75/ 10.06.2022 г. за инструктаж на Т.А.И.– продавач-консултант /л. 102/ и № 73/ 08.06.2022 г. за инструктаж на И. А.М. – водач на МПС /л. 119/, за които съдът приема като безспорно представянето им в хода на проверката. Служебните бележки са подписани от лицето извършило инструктажа и от инструктираното лице, като в служебната бележка на И.М. първоначално неправилно като провел инструктажа е посочен самия работник. Същите служебни бележки са приложени и към жалбата пред съда, заедно с Акт за установяване на административно нарушение № 04-2200087/ 08.07.2022 г., издадена от участвал в проверката гл. инспектор в ДИТ – Велико Търново /л. 34- л. 36/. Съгласно отбелязаното в последния, при процесната проверка работодателят е представил трудовото досие на Т.А.И., в което наред с други документи се е съдържала служебна бележка за начален инструктаж по БЗР. Според показанията на свидетелите К. и И., в проверявания обект на дружеството към релевантния момент са работели управителят, един касиер /Д. К., определена като лице, което да провежда инструктажа съгласно Заповед № 1 от 02.02.2020 г./, един продавач-консултант, а в определен предходен момент и един водач на МПС /М./, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Съобразно последното и цитираното по-горе съдържание на задължителното предписание, съдът приема, че в хода на проверката са представени служебни бележки за проведен инструктаж по чл. 12, ал. 1 от Наредба РД-07-2/ 16.12.2009 г. на МТСП на работещите в проверения обект. Именно в този смисъл са и допълнително развитите от ответника съображения в предружителното писмо, с което жалбата и административната преписка са представени в съда /л. 3, гръб/.

При така установените факти съдът намира, на първо място, че конкретното задължително предписание е некоректно формулирано и по същество не касае издаването на служебни бележки за проведен начален инструктаж, а съдържанието на тези служебни бележки, определено от контролния орган като неотговарящо на изискванията на приложение № 2 към чл. 12, ал. 3 от Наредба РД-07-2/ 16.12.2009 г. на МТСП. Това е достатъчно основание за отмяната на въпросното задължително предписание, доколкото най-малкото формално за работещите в обекта са налице издадени изискуемите служебни бележки. При установяването на някакви нвесъответствия на тези документи с нормативно установени правила, налагащи даването на задължителни предписания, контролният орган е следвало да ги посочи конкретно /което в случая е сторено само по отношение на служебната бележка на И./, като формулира и съответните на това предписания за поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, административният акт съдържа разпоредителна част, в която се определя задължението, а също начинът и срокът за изпълнението. Изискванията са абсолютно задължителни, тъй като касаят определянето на вида и обема на правата или задълженията на адресата на административния акт. В случая от контролните органи е формулирано предписание, некореспондиращо с претендираното като констатирано нарушение, което препятства защитата на засегнатото лице и възможността му да изпълни коректно акта. На второ място доколкото формално не е допуснато соченото в това предписание нарушение на чл. 12, ал. 3 от Наредба РД-07-2/ 16.12.2009 г. на МТСП, не съществува материалноправното основание за налагането на ПАМ за неговото преустановяване, по начина, по който е формулирана. На последно място, предвид броя на работещите в конкретния обект, а и общия брой на работниците в предприятието на „Биофрукт“ ЕООД /6 до 8 души в периода 01.01.2022 г. – 30.06.2022 г., съгласно месечните графици/, съдът намира за неоснователни и съображенията на ответника за несъответствие на съдържанието на служебните бележки с изискванията на  приложение № 2 към чл. 12, ал. 3 от посочената наредба. На практика издадените от провелите инструктажа лица и съхраняващи се в трудовите досиета на работниците служебни бележки, притежават необходимото съгласно приложението съдържание, с едно изключение – като техен адресат не е посочен съответен ръководител на обект, цех, участък, звено или отдел в предприятието на работодателя, пред когото да послужат, удостоверявайки извършването на инструктажа. В случая от коментираните графици, както и от останалата налична в делото документация не се установява в „Биофрукт“ ЕООД да има други ръководни длъжности, освен управителя на дружеството /провел един от процесните първоначални инструктажи/. При това положение изричното посочване на същия като единствен възможен адресат на удостоверителното изявление в служебната бележка, съставлява обикновена формалност и липсата на този реквизит няма соченото от ответника значение. Същата не би могла да се приравни на неиздаването на служебна бележка, още по-малко да послужи като основание за недопускане на работника до работното му място, поради незавършен първоначален инструктаж, каквито съображения се сочат в придружителното писмо на ответника. Задължителното предписание е формално незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 12, ал. 3 от Наредба РД-07-2/ 16.12.2009 г. на МТСП, поради което следва да бъде отменено.

 

Относно предписанието по т. 7 от протокола „Трудовите досиета да се обезпечат с необходимите документи за сключване на трудов договор: документ за придобито образование, когато такова се изисква за длъжността или работата, за която лицето кандидатства съгласно чл. 1 от Наредба № 4 /ДВ бр. 44/93 г./, срок за изпълнение 18.07.2022 година“. Предписанието е дадено във връзка с констатация, че в трудовото досие на К.Й.О., съгласно трудов договор № 9/ 2022 г. и длъжностна характеристика, липсва необходим документ за сключване на трудов договор - документ за професионална подготовка, която се изисква за длъжността и работата, за която лицето кандидатства в нарушение на посочената норма от Наредба № 4/ 11.05.1993 г. на МТСГ за документите, които са необходими за сключване на трудов договор.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 4/ 11.05.1993 г. на МТСГ, за сключване на трудов договор са необходими: 1. документ за самоличност, който се връща веднага; 2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства; 3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж; 4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца; 5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало; 6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години. Съгласно алинея втора от същата норма, когато документът по ал. 1, т. 2 е за придобито висше образование в чужбина, административен орган, който е работодател, е длъжен да изиска удостоверяване на признаването му по служебен ред.

В административната преписка се съдържат Трудов договор № 9/ 28.02.2022 г., сключен между „Биофрукт“ ЕООД и К.Й.О., с който последният е назначен на длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“ с код по НКПД 83222006 и длъжностна характеристика за посочената длъжност /л. 99/. Съгласно длъжностната характеристика, изискванията за заемане на длъжността са завършено средно образование, правоспособност за управление на съответното МПС, една година стаж по специалността. С жалбата до съда /л. 37/, дружеството е представило и копие от свидетелство за управление на МПС № FC40899057 от дата 15.09.2017 г. издадено на К.Й.О. в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия. СУМПС е за категории АМ, А, В1, В, fikpq, валидно до 14.09.2027 година.

При така установеното съдът намира, че конкретното предписание е неясно до степен осуетяване както защитата на адресата срещу административния акт, така и възможността за изпълнението му, а и тази за съдебна проверка относно неговата законосъобразност. Видно от цитираната по-горе норма на чл. 1 от Наредба № 4/ 11.05.1993 г. на МТСГ /в случая далите предписанието органи не са счели за необходимо дори да посочат наименованието на нормативния акт/, същата въвежда изискване за представяне на множество и различни по вид документи при сключването на трудов договор. Съобразно словеното описание на констатираното нарушение и съдържанието на задължителното предписание, контролните органи явно са имали предвид непредставянето на документ, измежду посочените в чл. 1, ал. 1, т. 2 от наредбата, каквато коректна квалификация обаче не е дадена нито при посочване на нарушението, нито в задължителното предписание. Същевременно между двете е налице разминаване, като в описанието на нарушението се сочи, че в трудовото досие на Обретенов липсва документ за професионална подготовка /КТ използва понятието „професионална квалификация“/, която се изисква за длъжността и работата, а задължителното предписание е за попълване на трудовите досиета /вероятно на всички или поне на множество работници/, с документи за придобито образование „когато такова се изисква за длъжността или работата, за която лицето кандидатства“. В крайна сметка не става ясно дали контролните органи са имали предвид, че досието на К.Й.О. следва да се попълни с документ за завършено средно образование, с такъв за професионална квалификация или за профедсионален стаж /нито какъв е конкретният документ/, или пък трудовите досиета и на други /всички/ работници в предприятието трябва да се попълнят с документи за придобито образование. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, волята на далите предписанието органи е неясно формулирана, до степен да не може да бъде точно разбрана и изпълнена, а не влиза в задължение на адресата /нито на съда при проверката за законосъобразност/, да гадае за точния й смисъл. В случая нарушението на изискванията за форма на административния акт е особено съществено и представлява самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна, в тази му обжалвана част.

За пълнота следва да се посочи, че ако органите са имали предвид, че трудовото досие на Кънчо Обретенов следва да се попълни с документ, удостоверяващ правоспособността му като водач на лекотоварен автомобил, такъв е представен от работодателя, заедно с подадената жалба. Представеното СУМПС на лицето удостоверява обстоятелството, че на основание чл.15la от ЗДвП, същото има правоспособност да управлява МПС от категориите по чл. 150а, ал. 2, т. 5 и т. 6 от Закона за движение по пътищата, която правоспособност е придобита преди датата на сключване на трудовия му договор с работодателя, което прави предписанието лишено и от фактическо основание. На последно място, евентуалната липса на този документ в трудовото досие на работника, не съставлява нарушение на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/ 11.05.1993 г. на МТСГ, а на чл. 128б от КТ. Предписанието е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

По отношение на предписанието по т. 8 от протокола „Работодателят да гарантира спазването на разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда относно реда и начина за ползване на платения годишен отпуск, а именно да се удостоверява, че волеизявлението на работодателя да разреши /предостави/ или да отложи ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя е достигнало до адресата в съответствие с посочената разпоредба и във връзка е чл. 37г, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, срок за изпълнение 18.07.2022 година. Предписанието е дадено във връзка с констатация, че към момента на проверката липсват данни, че волеизявлението на работодателя да разреши ползването на неплатения отпуск на лицето Д.Н.К.на длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“, е достигнало до лицето, в нарушение на посочените разпоредби на КТ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. Към тази констатация е отбелязано, че по време на проверката е представена заповед за отпуск № 16/ 29.10.2021 година.

Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от НРВПО вменява в задължение на работодателя, в определени случаи да предостави или отложи ползването на отпуска в писмена форма, като своевременно да уведоми работника или служителя. Касае се за случаите, когато работодателят предоставя платения годишен отпуск на работника или служителя без негово съгласие или ползването на платения годишен отпуск се отлага за следващата календарна година от работодателя, поради важни производствени причини, или от работника, по негово искане и със съгласието на работодателя.

В административната преписка се съдържат молба от 29.10.2021 г. от Д.Н.К.– шофьор на лекотоварен автомобил, до „Биофрукт“ ЕООД, за разрешаване ползването на 10 дневен платен отпуск в периода от 01.11.2021 г. до 12.11.2021 г. и Заповед за отпуск № 16/ 29.10.2021 г. на управителя на дружеството, с която на основание чл. 155 от КТ се разрешава ползването на искания опуск, в рамките на платения годишен отпуск за 2021 г. /общо 20 дни/. В същата заповед е отбелязано, че Д.Н.К.има разполагаеми 90 дни неплатен отпуск „с зач. тр. ст“ /л. 98 от делото/. С жалбата от работодателя са представени още три заповеди за разрешаване ползването от Д.Н.К., на платени отпуски през 2020 г., за две от които е видно, че са издадени във връзка с подадени от работника молби, а при третата бланката е нечетлива и не може да се установи основанието за ползване на отпуска /л. 38 – л. 40/. В двете заповед за ползване на платен отпуск по искане на работника са отразени и данни за неползван платен годишен отпуск за текущата /2020 г./ и за минали години, вкл. такъв по чл. 156 от КТ, както и данни за неползван неплатен отпуск със зачитане на трудов стаж. Според продължителността на последния, вероятното основание за отразяването му в заповедите е разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от КТ.   

При така установената фактология и цитираната по-горе нормативна уредба, съдът намира даденото задължително предписание за незаконосъобразно. На първо място и това предписание е напълно неясно, като същевременно не кореспондира с доказателствата по делото и установяващите се от тях факти. В административната преписка няма данни работникът Д.Н.К.да е ползвал или да е искал ползването на неплатен отпуск по КТ по време на работата си в предприятието на „Биофрукт“ ЕООД, всички налични писмени доказателства са за искане/разрешаване ползването на платен годишен отпуск. В протокола от извършената проверка, частта му касаеща претендираното нарушение, липсва каквато и да било конкретика относно „волеизявлението“ с което е разрешен въпросният неплатен отпуск, момента на това „волеизявление“, периодът в който е ползван отпускът и неговата продължителност. Същевременно в констатацията, а и в самото задължително предписание се сочи неспазване на законови норми, уреждащи ползването на платен годишен отпуск, като от предписанието не стават ясни вида и обема на определените с ПАМ задължения на работодателя, които той следва да изпълни. Нарушена е разпоредбата на чл. 59, ал.2, т. 5 от АПК, а съдът не намира за необходимо да извлича чрез тълкуване възможната воля на административния орган и то при липса на конкретни фактически установявания.

Все пак за пълнота на изложението следва да се отбележи, че посочените в предписанието норми от КТ и НРВПО, изискват разрешаването, предоставянето или отлагането на ползването на платения отпуск, да се извърши в писмена форма, а чл. 22 от НРВПО въвежда писмената форма като задължителна и при искането на работника за разрешаване ползването на отпуск. Нито чл. 173, ал. 1 от КТ, нито чл. 160 и сл. от КТ, регламентиращи ползването на неплатен отпуск, нито друга правна норма определят начин по който волеизявлението на работодателя трябва да бъде съобщено на работника и че за това съобщаване трябва да бъдат изготвяни нарочни писмени доказателства. Такива изисквания не се съдържат и конкретно в чл. 37г, ал. 2 от НРВПО извън факта, че в случая не се установява приложимост на нито една от изчерпателно изброените в последната норма на специфични хипотези за предоставяне/отлагане ползването на платен годишен отпуск. В тази връзка основателни са оплакванията на жалбоподателя, че посочените като нарушени норми са неотносими към твърдяните от контролните органи факти, които пък са неясно посочени и изцяло недоказани. По тези съображения даденото предписание по т. 8 от протокола за извършена проверка, следва да бъде отменено.

   

По отношение предписанието по т. 11 от протокола „На основание чл. 8, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда и с оглед прекратяване на трудовия договор с лицето И.А.М. с ЕГН **********, работодателят да коригира данните относно дата на прекратяване на трудовия договор чрез изпращане на ново уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ като подаде първо уведомление с код за заличаване и ново уведомление с редовни данни/дата на прекратяване, срок за изпълнение 18.07.2022 година“. Предписанието е дадено във връзка с констатация, че работодателят е уведомил съответната ТД на НАП за прекратяване на трудовия договор на лицето И.А.М., като е изпратил уведомление – Приложение 1 от Наредба № 5/ 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, като е декларирал дата на прекратяване на трудовото правоотношение 17.06.2022 година. Работодателят е издал заповед 19 / 17.06.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с И.М. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 17.06.2022 г., като в трудовото досие на работника няма предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение или друг документ, че правоотношението се прекратява по негова инициатива. Налице е обратна разписка от „Еконт“, товарителница 5300396988506, от която е видно че евентуално заповедта е връчена на лицето на 28.06.2022 г., а в уведомлението до ТД на НАП работодателят е декларирал дата на прекратяване на трудовото правоотношение 17.06.2022 година. Работодателят не е спазил формата и момента на прекратяване на трудовия договор без предизвестие, в нарушение на чл. 5, т. 3, б. „ж“ от Наредба № 5/ 29.12.2002 г., във връзка с чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ.

Съгласно чл. 62, ал. 3, изр. първо от КТ, в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП. С чл. 62, ал. 5 от КТ към министъра на труда и социалната политика е делегирано правомощието, след съгласуване с изпълнителния директор на НАП и председателя на НСИ да определи с наредба данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане. В изпълнение на това правомощие е издадена Наредба № 5/ 29.12.2002 г. на МТСП за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 5, т. 3, б. „е“ и б. „ж“ от посочената наредба, уведомлението съдържа данни съответно за датата на прекратяване на трудовия договор и основанието за прекратяването му. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от същата наредба, на която контролните органи са се позовали при издаване на задължителното предписание гласи, че когато контролен орган на Изпълнителна агенция „ГИТ“ или орган по приходите на НАП при проверка констатират несъответствие между данните в завереното уведомление и условията по трудовия договор, работодателят е длъжен да коригира данните, като изпрати ново уведомление в седемдневен срок от установяване на несъответствието.

В административната преписка се съдържа писмен сигнал до ДИТ – Велико Търново от дата 21.06.2022 г., подаден от И.А.М. с ЕГН **********, относно нарушение на трудовото законодателство от работодателя „Биофрукт“ ЕООД. Накратко сигналът касае момента на оформянето на документацията по сключването на трудов договор между посоченото лице и дружеството и истинността на данните в тази документация. Към сигнала е бил приложен Трудов договор № 19/ 07.06.2022 г. /л. 82/, сключен между „Биофрукт“ ЕООД  и И.А.М., за заемане на длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“ с шифар по НКП 83222006. Договорът е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ – безсрочен, със срок а изпитване 6 месеца /до 08.06.2022 г./, уговорен в полза на работодателя. Съгласно отбелязванията срещу подпис, екземплярът от договора и уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ са връчени на работника на дата 07.06.2022 г. и същият е постъпил на работа на 08.06.2022 година. В преписката се съдържа и недатирано писмено „сведение“ от И.М. /л. 100/, относно прекратяването на ттрудови взаимоотношения с работодателя „Биофрукт“ ЕООД. В „сведението“ е посочено, че по повод прекратяването на трудовото правоотношение, М. не е подавал молба за прекратяване по взаимно съгласиеи/или предизвестие. Заповедта е получил по Еконт.

В хода на проверката от „Биофрукт“ ЕООД са представени Заповед № 19/ 17.06.2022 г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с И.А.М. за длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“, считано от 17.06.2022 година. Съгласно посоченото правно основание, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В Заповед № 19/ 17.06.2022 г. като причини за прекратяването са отбелязани писмено заявление № 32/ 17.06.2022 г. от работника до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и писмено уведомление изх. № 49/ 17.06.2022 г. от работодателя до работника, с които е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор. Въпросните писмено заявление и писмено уведомление не се съдържат в преписката и не се твърди да са били представяни при проверката, не са представени и в хода на съдебното производство. В заповедта е отбелязано и че същата е връчена на работника на 17.06.2022 г., без това да е удостоверено с негов подпис. Заедно със заповедта работодателят е представил и товарителница с баркод 5300396988506 от 25.06.2022 г. на куриерска фирма „Еконт“ ООД, с подател „Биофрукт“ ЕООД и получател И.А.М., с обратна разписка към същата товарителница, удостоверяваща връчването на пратката на дата 28.06.2022 година. При проверката от работодателя са представени също Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП от 22.06.2022 г., за прекратяването на трудовия договор с И.М., справка за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 04388223021283/ 22.06.2022 г на ТД на НАП – Велико Търново, удостоверяваща подаването на въпросното уведомление, уведомление, Уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ до НАП от 08.07.2022 г. за прекратяването на същия трудов договор и удостоверение за осигурителен стаж на И.М. с изх. № 11/ 17.06.2022 г. на „Биофрукт“ ЕООД /л. 113 – л. 114 от делото/. В уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ от 22.06.2022 г. като дата на прекратяване на трудовия договор е посочена 17.06.2022 г., а като основание за прекратяване – 02, т.е. шифърът, съответстващ на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, съгласно Приложение 1 от Наредба № 5/ 29.12.2002 г. на МТСП. В административната преписка са налични и документите от трудовото досие на работника, вкл. посочения по-горе трудов договор и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за неговото сключване.     

С жалбата пред съда от „Биофрукт“ ЕООД е представена Заповед № 19/ 24.06.2022 г., в която е посочено, че на основание чл. 71, ал. 1 от КТ работодателят прекратява трудовото правоотношение с И.А.М. за за длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“, считано от 24.06.2022 година. Съгласно посоченото правно основание, до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати трудовия договор без предизвестие. В заповедта като причини за прекратяването е отразено едностранното прекратяване от работодателя с писмено уведомление изх. № 51/ 24.06.2022 г., няма данни за връчването й срещу подпис на работника. Заедно с тази заповед към жалбата са приложени преписи от уведомление изх. № 51/ 24.06.2022 г. до И.М. за едностранното прекратяване на трудовия договор, Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП от 12.07.2022 г. за прекратяването, справка за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 04388223024297/ 12.07.2022 г на ТД на НАП – Велико Търново, товарителницата на „Еконт“ ООД от 25.06.2022 г. и обратната разписка към нея, касов бон от 10.07.2022 г. и системен бон от 18.02.2022 г. на „Български пощи“ ЕАД,, последният за заплащане връчването на препоръчана пратка с подател управителя на „Биофрукт“ ЕООД и получател И.М.. В уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ от 12.07.2022 г. като дата на прекратяване на трудовия договор отново е посочена 17.06.2022 г., а като основание за прекратяване - чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

Във връзка с това предписание са изслушани и показанията на свидетеля Д. К. - съпруга на управителя на „Биофрукт“ ЕООД и работеща в дружеството на длъжност „касиер“ в проверения от служителите на ДИТ обект. К. твърди, че дружеството е имало работник И.М., назначен на постоянен трудов договор като водач на служебен лекотоварен автомобил с рег. № ***. Със същия е бил сключен трудов договор със срок за изпитване от 6 месеца. Свидетелката сочи, че М. е работил в дружеството много кратко и е бил освободен в изпитателния срок, защото не е можел да се справи със задълженията си. Имал е документ за необходимата квалификация, не бил способен да кара лекотоварен автомобил. Един ден на обяд отишъл в обекта и помолил да бъде освободен веднага от работа. На въпрос по какъв начин желае да бъде освободен, М. отговорил, че ще напише молба за напускане, но иска да бъде освободен незабавно. Заявил, че ще отиде вкъщи да напише молбата, тъй като не е писал досега такава и бил помолен от свидетелката да донесе и няколко документа, липсващи в трудовото му досие. Отказал помощ за написване на молбата, каквато му била предложена от Д. Крилова и от Т.И.. От свидетелката била изготвена заповед за освобождаването на М., но той не се появил повече. При проведен след обяд на същия ден разговор с управителя на „Биофрукт“ ЕООД, К. разбрала, че М. е причинил ПТП със служебния автомобил. Тъй като работникът така и не подал молба за напускане, били принудени да го освободят на друго основание за която цел е била издадена още една заповед. Свидетелката твърди, че и двете заповеди са били връчени на И.М., чрез изпращане по пощата или чрез куриерска служба „Еконт експрес“, за което има съответни документи. Според Д. К., „Биофрукт“ ЕООД се обслужва от счетоводна кантора с адвокат, който се занимава с ТРЗ и който е консултирал издаването на заповедите за прекратяването на трудовото правоотношение с И.М..

След преценка на изброените доказателства и установяващите се чрез тях факти, съдът намира предписанието по т. 11 от протокола за извършена проверка, е законосъобразно. Същото цели коригиране на подадените от работодателя данни пред НАП, чрез подаване на уведомление по реда на чл. 8 от Наредба № 5/ 29.12.2002 г. на МТСП, с посочване на действителните такива относно правното основание за прекратяването на трудовия договор между „Биофрукт“ ЕООД и И.А.М.. Даването на такова предписание е в правомощията на контролните органи, разписани в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 5/ 29.12.2002 г. на МТСП, а макар и недотам прецизно формулирано, предписанието е достатъчно разбираемо за адресата му.

Съгласно чл. 335, ал. 2 от КТ, трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. В случая наличните в делото доказателства сочат, че макар прекратяването на трудовото правоотношение по Трудов договор № 19/ 07.06.2022 г. първоначално да е било инициирано от работника, чрез негови устни волеизявления на дата 17.06.2022 г., същият не е отправил писмено предложение по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, а е напуснал работното си място. В този смисъл са както изявленията на М. в подадения сигнал до ДИТ – Велико Търново, така и показанията на свидетеля К.. Поради описаното поведение на работника, работодателят не е могъл да вземе отношение и даде писмено съгласие за прекратяването /макар вероятно междувременно да е подготвил такова/. Не се установява и някакво последващо писмено волеизавление изходящо от М. или от двете страни по трудовия договор за прекратяването на същия по взаимно съгласие. При прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е необходимо волята на двете страни да бъде изразена ясно и безусловно, в писмена форма, която е такава за действителност. Поради това липсата на съответното писмено волеизявление от която и да е от страните, се приравнява на пълна липса на такова изявление, което от своя страна означава и липса на взаимно съгласие, като основание за прекратяването на правоотношението /арг. от чл. 325, ал. 1, т. 1, изр. последно от КТ/. Разглежданият случай е именно такъв, дори да бъде прието, че Заповед № 19/ 17.06.2022 г. инкорпорира изавление за знание и съгласие, доколкото липсва писмено предложение за прекратяване, изходящо от работника. Самата заповед, в нейната цялост, не е породила правно действие към момента на издаването й, доколкото не става въпрос за прекратяване на договор с предизвестие и в случая приложение намира разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ – прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с връчването на заповедта. По делото няма данни и не се твърди Заповед № 19/ 17.06.2022 г. да е била връчена на И.М. на датата на издаването й или преди 28.06.2022 г., поради което неоснователни са доводите на оспорващото дружество първо, че трудовото правоотношение между него и работника е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и второ, че това е станало на дата 17.06.2022 година. Без правно значение е и обстоятелството, че след 17.06.2022 г. работникът не се е явил повече на работното си място, доколкото няма данни това да е дало основание за налагане на дисциплинарно няаказание, вкл. дисциплинарно уволнение. В обобщение на горното, към дата 22.06.2022 г., когато от „Биофрукт“ ЕООД е подадено първото по време уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, поначало не е било налице основание за подаване на такова уведомление, доколкото трудовото правоотношение с И.М. не е било прекратено, а самите данни в уведомлението относно основанието за прекратяването му и датата на която е извършено, са неверни.

Впрочем, явно работодателят е достигнал и самостоятелно до подобни изводи /след проверката на място от служителите на ДИТ/, тъй като на 24.06.2022 г. е издал втора заповед, вече за прекратяване на трудовото правоотношение с И.М., на основание и по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ. Съгласно неговите твърдения, именно тази заповед е връчена на И.М. чрез чрез куриерска служба „Еконт експрес“ на дата 28.06.2022 г., от която дата, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с посочения работник. Независимо от последното, както вече се отбеляза, в подадено на 12.07.2022 г., второ уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за прератяването на трудовия договор с И.М., като дата на прекратяване отново е посочена 17.06.2022 г., а като основание за прекратяване - чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

Наличието в уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, на неверни данни по чл. 5, т. 3, б. „е“ и б. „ж“ от Наредба № 5/ 29.12.2002 г. на МТСП, изисква коригирането на тези данни, по посочения от контролните органи на ДИТ – Велико Търново начин. Налице е предвиденото в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ фактическо основание за издаване на предписанието по  т. 11 от протокола за проверка и съдът намира същото за съответстващо на материалния закон. Жалбата в тази и част е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.    

 

Относно предписанието по т. 12 от протокола „Работодателят да допуска до работа работниците и служителите след като им предостави заверено копие от изискуемото по чл. 62, ал. 3 от КТ, уведомление до ТД на НАП за сключените е тях трудови договори, съгласно изискванията на чл. 63, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ, срок за изпълнение 11.07.2023 година“. Предписанието е дадено във връзка с констатация, че „Биофрукт“ ЕООД в качеството му на работодател е допуснало до работа лицето Т.А.И.- „касиер“, без предварително да й предостави заверено копие от изискуемо по чл. 62, ал. 3 от КТ, уведомление до ТД на НАП за сключения с нея трудов договор, в нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ. До извода за допускането на соченото нарушение контролните органи са стигнали на база сключения с И. трудов договор от 10.06.2022 г., данните от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, подадена пред ТД на НАП – Велико Търново и тези от график за работа за м. юни 2022 година.

Т.А.И., заедно с други лица от персонала на оспорващото дружество, вкл. управителя му, са били заварени на място при проверката в процесния обект. От контролните органи на И. е била предоставена бланка на декларация, която тя попълнила саморъчно, посочвайки че работи в „Биофрукт“ ЕООД от 10.06.2022 г., с работно време от 08:00 до 17:00 часа /л. 101 от делото/. При проверката по документи дружеството е представило трудовото досие на този служител, Трудов договор № 21/ 10.06.2022 г., длъжностна характеристика, Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от 10.06.2022 г., справка за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ вх. № 04388223019849/ 10.06.2022 г., заявление за постъпване на работа, служебна бележка за начален инструктаж по БЗР, график и присъствена форма за месец юни 2022 г., както и други документи /л. 101 – л. 111/. В молбата на И. за първоначално постъпване е заявено  желание да започне работа от дата 10.06.2022 г., на длъжност „касиер“, от същата дата е и служебната бележка за проведен начален инструктаж. В трудовия договор е вписано, че служителят постъпва на работа на 10.06.2022 г., такива данни са отазени и в представените от работодателя присъствена форма за явяване/неявяване на работа и график за работа за м. юни 2022 г. /л. 110 и л. 111/. В присъствената форма и в графика е отразен 8-часов работен ден на конкретния работник, при работно време от 08:00 часа до 17:00 часа. Съдържащото се в трудовото досие на И. уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, също е от дата 10.06.2022 г., като справката за приети и отхвърлени уведомления, касаеща подаването на това уведомление пред ТД на НАП – Велико Търново, е с изходящ номер от 14:57:03 ч. на 10.06.2022 година. При тези данни от проверяващите е било преценено, че Т.И. е допусната до работа без работодателя да й е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, в нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ, във връзка с което е издадено и процесното предписание.

С жалбата пред съда, извън част от вече изброените документи, от „Биофрукт“ ЕООД са представени заповед от 10.06.2022 за изменяне на предварителния график за явяване на работа, присъствена форма за явяване/неявяване на работа и график за работа за м. юни 2022 г. /л. 41, л. 42 и л. 50/, а също декларация от Т.А.И./л. 49/ и двустранно подписан протокол от 10.06.2022 г. за предаване на работника на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ /л. 52 от делото/. Съгласно отразеното в графика за работа и присъствената форма, И. е започнала работа на 13.06.2022 г., при работно време от 08:00 часа до 17:00 часа. В писмената си декларация същата заявява че на 10.06.2022 г. се е явила при работодателя около 15:30 часа за подписване на трудовия договор и всички необхоими документи и не е била на работа. Започнала е да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение от дата 13.06.2022 година.

            По искане на оспорващото дружество са изслушани и свидетелските показания на Т.И., според които тя е работила в „Биофрукт“ ЕООД в периода от от 13.06.2022 г. до 31.08.2022 г., като касиер. Заявява, че трудовият й договор с дружеството е бил от дата 10.06.2022 г., като го е подписала заедно с други документи, вкл. график за месеца, след обяд на същия ден /петък/. На  дата 10.06.2023 г. получила и документи, свързани с трудовото й правоотношение. Започнала е работа на 13 юни – понеделник. Спомня си провеждането на проверката от служители на ДИТ – Велико Търново, които изискали документи и предоставили на работещите в обекта декларации за попълване – бланкови образци с данни за попълване. След попълването на декларацията И. запитала служител от ДИТ дали го е извършила коректно, било й е отговорено, че няма проблеми. При предявяване на съответната декларация /л. 101 от делото/, потвърждава авторството й, както и че съдържанието е попълнено изцяло от нея. Свидетелката твърди, че на дата 10.06.2023 г. не е извършвала работа като касиер в обекта. Проведен й е бил инструктаж за безопасност на труда, имала е обособено работно място в обекта, тъй като е работила само през лятото, оценява условията на работа през този сезон като добри, не може да даде становище как е през зимата. Като други хора, работили с нея в обекта сочи управителя на дружеството, неговата съпруга и един водач на МПС.

При преценка на изброените доказателства, вкл. тези ангажирани в хода на съдебното дирене, настоящият състав намира, че предписанието по т. 12 от протокола за извършена проверка, е незаконосъобразно. Както се отбеляза, това предписание е издадено във връзка с неизпълнено от работодателя задължение по чл. 63, ал. 2 от КТ, да не допуска на работа работник, преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП, че трудовият договор е регистриран. В случая е безспорно установено, вкл. с писмени доказателства и свидетелски показания на бившия работник Т.И., че трудовият договор между нея и „Биофрукт“ ЕООД е сключен на 10.06.2022 г., като на същата дата са изготвени и останалите документи, свързани с постъпването й на работа, вкл. й е бил проведен начален инструктаж. Установено е и че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 62, ал. 3 от КТ като е регистрирал трудовия договор в ТД на НАП  В. Търново на същата дата в 14:57:03 часа. Спорен по делото е моментът, от който работникът е бил допуснат до работа да престира работната си сила, като според ответника това е датата на сключване на договора, а от жалбоподателя се поддържа, че фактическото престиране на труд от страна на И. е започнало на следващия работен ден – 13.06.2022 г., понеделник. При преценката на този въпрос следва да се вземат предвид както представените при проверката по документи присъствена форма за явяване/неявяване на работа и график за работа за м. юни 2022 г., така и актуализираните присъствена форма за явяване/неявяване на работа и график за работа за м. юни 2022 година. И двата графика за работа са утвърдени от управителя на дружеството и подписани от работниците, посочени в тях, вкл. от И., като същевременно и двете присъствени форми не са подписани от работниц. Моментът на представянето на актуализираните график и писмена форма, поставя под съмнение достоверността на данните от тях, предвид различията с първоначалните такива относно дните през които Т.И. е била на работа. От друга страна, и към момента на представяне на първоначалните документи, работодателят вече е бил наясно с извършваната му проверка и възможните резултати от нея, т.е. бил е във фактическа възможност предварително да коригира данните в тях. Фактът, че не го е направил сочи за коректно негово поведение и че не следва да бъдат игнорирани а приори допълнително представените документи, единствено с оглед момента на тяхното представяне. Същевременно, безспорно доказано е изпълнението от работодателя на всички произтичащи от КТ и ЗЗБУТ, задължения при възникване на трудовото правоотношение с И. – сключване на трудов договор и предоставяне на екземпляр от същия на работника, регистриране на този договор в ТД на НАП, чрез изпращане на съответното уведомление, допускане на работника до работа след инструктаж, изготвяне на всички документи, обичайно съпътстващи постъпването на работа и т.н., единствено не е безспорно доказано изпълнението на задължението му  по чл. 63, ал. 2 от КТ. Тоест доказдателствата по делото установяват добросъвестно поведение на работодателя, насочено към изпълнение на задълженията му при възникване на трудовото правоотношение, което лишава от логика неизпълнението именно на задължението за което е дадено предписанието. В тази връзка следва да се изявленията на самата работничка в писмената й декларация и в свидетелските й показания, при съобразяване на факта, че съгласно заявеното от нея, трудовото й правоотношение жалбоподателя е прекратено на 31.08.2022 г., като същевременно показанията й не влизат в противоречие с останалите доказателства по делото, вкл. със съдържанието на безспорни документи. Единственото противоречие е с коментираните по-горе първоначални график и писмена форма за присъствие, но същите в качеството им на частни документ нямат материална доказателствена сила. Макар да не се е развило нарочно производство по оспорване на тези доказателства, оспорващото дружество е ангажирало доказателства за оборване на тяхната истинност, вкл. допустими в такъв случай гласни доказателства. При това положение и с оглед показанията на свидетеля относно хронологията на събитията /подписването на договор, представянето на копие от него и от уведомление, и провеждане на първоначален инсруктаж в следобедните часове на 10.06.2022 г., явяване на работа на следващия работен ден/. В тази връзка следва да се отбележи, че по същия начин е процедирано и при постъпването на работа и на други работници в „Биофрукт“ ЕООД, видно от съдържанието на наличните в преписката трудови договори /л. 82, л.99 от делото/. Събразно горното и обратно на възприетото от контролните органи настоящият състав не намира за установено соченото нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, като основание за издаване на конкретното задължително предписание. При липсата на фактическо основание за издаването му предписанието по т. 12 от протокола за извършена проверка, следва да бъде отменено.

  

Относно предписанието по т. 13 от протокола „Работодателят да изпълни задължението си да провежда начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на работещите лица, които посещават производствените звена на предприятието съгласно чл. 281, ал. 4 от КТ във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ, във връзка с чл. 3 от Наредба № РД-07-2/ 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 6 от цитираната наредба, срок за изпълнение 11.07.2022 година“. Предписанието е дадено във връзка с констатация, че при извършената на място на 23.06.2022 г., в обекта на контрола „Биофрукт“ ЕООД в качеството му на работодател е позволил извършването на трудова дейност от лицето Д.Я.И., който не притежава необходимите знания и умения и не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия. И. е бил заварен да подрежда празни касетки в обекта на контрол, а след това да обслужва клиенти като им предава подготвени пакети с плодове и зеленчуци. В саморъчно попълнена декларация е обяснил, че е посетил обекта двйсетина минути преди проверката, няма трудов договор и е подреждал съборени от него празни касети. Впоследствие в свободен разговор е споделил, че е приятел на член на семейството на управителя. Направен е извод, че дружеството е имало задължение да осигури провеждане на инструктаж по безопасност и здраве при работа на лицата, които посещават производствените звена на предприятието му и като не го е изпълнило, е нарушило цитираните по-горе нормативни разпоредби.

Съгласно чл. 281, ал. 4 от КТ, не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието. Нормата на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ гласи, че при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани. Съгласно чл. 3 от Наредба № РД-07-2/ 16.12.2009 г. на МТСП, работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2/ 16.12.2009 г. на МТСП, вменява в задължение на работодателя, да осигури провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието.

Между страните не се спори, че в при започване проверката в обекта на контрол, в който „Биофрукт“ ЕООД осъществява дейност, на място е бил заварен Д.Я.И., който подреждал разпилени по пода празни касетки. На гърба на предоставена му от слежителите на ДИТ бланка за лице работещо по трудово/гражданско правоотношение, И. е попълнил декларация, с посоченото в протокола от проверката съдържание, в която освен това са отбелязани дата и час на съставяне, трите имена и дата на раждане, телефонен номер, както и че лицето в момента не работи /л. 121/. Към жалбата пред съда от „Биофрукт“ ЕООД е представена втора декларация от същото лице /л. 51/, в която то е посочило, че никога не е работило в склад за плодове и зеленчуци на дружеството, посещава склада като клиент на дребно.

По искане на жалбоподателя са изслушани свидетелските показания на Д.И., който заявява, че е познат на сина на управителя на „Биофрукт“ ЕООД и покрай това познанство, както и поради качеството на стоките, е станал редовен клиент на дружеството. Поне веднъж седмично закупува стоки от обекта на проверката – склада на адрес ул. „Магистрална“ № 9 в гр. Велико Търново. На 23.06.2022 г. също бил в обекта да закупува стока, където неволно съборил празни касетки, давайки път на човек с количка. Започнал да подрежда съборените от него касетки, като в този момент при него дошъл проверяващ инспектор от ДИТ и го накарал да си запише данните в декларацията на л. 121 от делото, предявена на свидетеля за потвърждаване на авторството. Свидетелят твърди, че след проверката получил обаждане на личния си телефон от мъж, който се представил като работещ в ДИТ – Велико Търново и поискал потвърждение, че свидетелят работи в „Биофрукт“ ЕООД. Тъй като това не било вярно, П. отговорил, че не работи в това дружество. Към момента на даване на показанията работи по трудов договор в „Ес Ди Ай груп“ АД като отчетник въвеждане на застрахователни полици. Тази работа започнал скоро след случая с проверката в обекта на „Биофрукт“ ЕООД, не може да си спомни дали вече е работел към момента на телефонния разговор с инспектора от ДИТ. Свидетелят заявява, че не му е провеждан инструктаж и не е подписвал такъв, като счита, че инструктаж не следва да му се провежда в качеството му на клиент. При посещенията му в конкретния обект на е виждал да се провежда инструктаж на други клиенти, на самия него не е провеждан инструктаж при посещения в други търговски обекти.

При така установеното, съдът намира, че липсва основание за издаването на предписанието по т. 13 от протокола за извършена проверка. Независимо, че е бил заварен да подрежда разпилени по пода празни касетки в склада на жалбоподателя, безспорно се установи, че Д.Я.И. към него момент, а и въобще не е престирал труд за „Биофрукт“ ЕООД по силата на трудово или на облигационно правоотношение. Обратно, както пред контролните органи, така и пред съда под страх от наказателна отговорност, същият изрично поддържа, че е решил да подреди съборения от самия него по невнимание празен амбалаж. Това си поведение обяснява с факта, че смята това за редно, то е и логично предвид приятелските отношения между него и сина на управителя на оспорващото дружество /обстоятелство, което също е било съобщено на проверяващите, съгласно отразеното в протокола/. В тази връзка следва да се отбележи и че самият ответник не твърди наличието на трудово или облигационна правоотношение между „Биофрукт“ ЕООД и Д.И., към релевантния момент. Тоест по отношение на това лице оспорващото дружество не притежава качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към КТ или на § 1, т. 2 от ДР към ЗЗБУТ, съответно И. не е „работник“  по смисъла на § 2а от ДР към ЗЗБУТ, вкл. обучаващ се или стажант. Съответно на това, по отношение на въпросното лице са изцяло неприложими изискванията за допускане до обекта само след провеждане на предварителен инструктаж и/или обучение, въведени с чл. 281, ал. 4 от КТ и чл. 3 от Наредба № РД-07-2/ 16.12.2009 г. на МТСП, доколкото те са относими само при допускане до работа на работници или служители от персонала на работодателя.

Неприложима към случая е и нормата на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ, доколкото не се установява наличието в обекта на проверка, на сериозна или специфична опасност за здравето и живота /породени от спецификата на извършваната дейност или от някакви неприсъщи обстоятелства към конкретния момент/, които да налагат недопускане на лица без подходящо обучение, инструктаж и екипировка. Показателно за последното е, че на територията на обекта са били допуснати и самите проверяващи, без провеждане на предварителен инструктаж.

На последно място случаят не попада и под хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2/ 16.12.2009 г. на МТСП, изискваща провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието. Както се посочи, процесния обект на дружеството се състои от две помещения - склад от който се извършват продажби и офис, като нито в едно от тях не се твърди да е осъществявана дейност, характеризираща обекта като „производствено звено“. Конкретно Д.Я.И. е бил заварен в склада, имащ и характеристиките на търговски обект, с характерния за такива обекти свободен достъп на клиенти. Самият И. към момента на проверката е имал именно и единствено качеството „клиент“, намиращ се във въпросния обект и по отношение на него няма нормативно установено изискване за провеждане на инструктаж преди осигуряването на достъпа му до този търговски обект. Всъщност, провеждането на инструктаж по безопасност и здраве, на клиентите на търговски обект за хранителни стоки, при нормално осъществяване на неговата дейност, освен че не е нормативно установено, би било лишено и от всякаква житейска логика.

По тези съображения съдът намира, че не е извършено соченото в предписанието по т. 13 нарушение, представляващо основание за налагането на ПАМ. Административният акт е незаконосъобразен и в тази му част, което налага неговата отмяна.

           

            В обобщение на всичко изложено до тук, задължителните предписания, дадени от контролните органи на ДИТ – Велико Търново, следва да бъдат отменени в оспорените им части по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 12 и т. 13 от Протокол за извършена проверка № ПР2220731/ 08.07.2022 година. Жалбата срещу задължителното предписание по т. 11 от същия протокол е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на делото, съобразно направеното в последното съдебно заседание искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да  следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, в размер на общо на 50,00 лева. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10,00 лв. съобразно разпоредбана та чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ и отхвърлената част от жалбата

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, съдът

 

Р Е Ш И:

Отменя по жалба на „Биофрукт“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Магистрална“ № 9, принудителни административни мерки „задължителни предписания“, дадени от главни инспектори при при Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Велико Търново, с т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 12 и т. 13 от Протокол за извършена проверка № ПР2220731/ 08.07.2022 година.

 

Отхвърля жалбата на „Биофрукт“ ЕООД с ЕИК *********, срещу принудителна административна мярка „задължително предписание“, дадено от главни инспектори при при Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Велико Търново, с т. 11 от Протокол за извършена проверка № ПР2220731/ 08.07.2022 година

 

Осъжда Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Велико Търново с адрес гр. В. Търново, бул. „Христо Ботев” № 2а, да заплати на „Биофрукт“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Магистрална“ № 9, разноски по делото, в размер на 50,00 /петдесет/ лева.

 

Осъжда „Биофрукт“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Магистрална“ № 9, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Велико Търново, разноски по делото в размер на 10,00 /десет/ лева.

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

                                      

 

Административен съдия: