Р Е Ш
Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……….., гр.София, 26.08.2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІV “в” състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести август , две хиляди
двадесет и втора година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина Ботева
Като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева ч.гр.дело № 10200
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436, вр. с чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба подадена от „Чез Е.Б.“ АД / с ново фирмено наименование „Е.П.“ АД/ срещу
постановлението от 18.08.2020г. на ЧСИ В.М.с рег.№ 860 на КЧСИ по изп.дело № 20208604000715, с което е оставено без уважение
искането на частния жалбоподател- длъжник за намаляване размера на приетото за
събиране адвокатско възнаграждение на взискателите от общо 600,00лв. /по 200,00лв.- поотделно за
всеки един от тримата поотделно/ - до размера на сумата от 200,00лв. /общо за
тримата/ , както и искането за
намаляване размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Частният
жалбоподател поддържа
доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради липса на
мотиви- на първо място. На второ място, счита, че атакуваното постановление е
незаконосъобразно, тъй като на взискателя се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение само за 1 адвокат , като дължимо е само
адвокатското възнаграждение по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г. Твърди, че макар формално тримата взискатели да са упълномощили трима отделни адвокати по
изпълнителното дело, то доколкото взискателите нямат противоречиви
интереси , в нарушение на принципа за добросъвестност, установен с чл.3 от ГПК,
взискателите претендират три отделни адвокатски
възнаграждения за трима адвокати, работещи в една адвокатска кантора и
подали от името на взискателите
една обща молба за образуване на изпълнителното производство. Частният
жалбоподател твърди, че с така
договорените и претендирани три отделни адвокатски
възнаграждения се цели неговото /на длъжника/ увреждане. Възразява, че липсват и доказателства за реалното заплащане
на адвокатските възнаграждения, тъй като представените фактури не доказват плащане. Моли съда да съобрази факта, че
сумата по изпълнителния лист е събрана чрез наложен запор в срока за доброволно
изпълнение, като плащането от негова страна /на жалбоподателя-длъжник/ е можело да стане и без образуване на
изпълнително производство-доброволно, в случай, че от взискателите
е била посочена банкова сметка. ***, жалбоподателят- длъжник поддържа, че не
съществуват каквото и да било усложнения на изпълнителното дело от фактическа и
правна страна, тъй като банковите му сметки са публично известни- обявени са на
електронната му страница в интернет. Ето защо и за подадената от взискателите
единствена молба по изпълнителното дело- тази – тази за образуване на изпълнителното производство,
частният жалбоподател твърди, че е дължимо само адвокатско възнаграждение в
размер на 200,00лв. - по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г., а всяко едно
адвокатско възнаграждение над този размер се явява прекомерно. Поддържа неправилно определен размер от страна
на ЧСИ и на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като счита ,че при изчисляване на
същия в
дълга не следва да се включва адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя. С изложените доводи
жалбоподателят мотивира искането за отмяна на обжалваното постановление и
вместо него- постановяване на друго, с което от съда да бъде намалено
адвокатското възнаграждение на взискателите до размер
на сумата от 200,01лв. . общо на тримата адвокати-пълномощници
на взискателите , /съразмерно по 66,67лв.- за всеки
един поотделно/, евентуално- на вторият
и третият пълномощник на взискателите да не бъдат
присъждани разноски за адвокатски възнаграждения, както и да бъде намален
размерът на определената пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧИ от
208,74лв.- на 156,00лв. с ДДС.
Насрещните
страни по жалбата- взискатели в изпълнителното
производство, А.А.Т., Л.Я.М.и Д.А.Т., оспорват жалбата като неоснователна и
заявяват искане тя да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Възразяват, че адвокатските възнаграждения за
тримата им пълномощника са в рамките на минималния размер по т.1 на чл.10 от
Наредба № 1/2004г.- от 200,00лв.- за всеки поотделно.. Намират за ирелевантен факта относно местоработата на пълномощниците им- една кантора. Твърдят, че когато адвокатите от една кантора
са представлявали страните в исковия процес, логично е те да продължат това
представителство и в изпълнителното производство по възлагане на страните. Поддържат, че не е налице солидарна
отговорност на длъжника за разноските, които са им присъдени в исковия процес,
като считат, че те им се дължат поотделно- съобразно размера на наследствения
им дал от наследството на починалия в хода на исковия процес техен
наследодател. В тази връзка твърдят, че всеки един от тях е разполагал с
процесуалната възможност да образува отделно и самостоятелно изпълнително
производство- за събиране на вземането за разноски, но в съответствие с
принципа за добросъвестност от тях е образуван един общ изпълнителен
процес. В рамките, обаче, на образувания
общ изпълнителен процес поддържат, че всеки един от тях разполага с правото да
упълномощи отделен процесуален представител, на който се дължи отделно
възнаграждение. Намират за неоснователен довода на жалбоподателя за липса на
доказателства за плащане на адвокатските възнаграждения, като твърдят, че
фактът на плащането се установява от представените договори за правна защита и
съдействие, в които изрично е отразено получаването на адвокатското
възнаграждение в брой. Възразяват, че не
е налице плащане от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение, тъй
като сумата по изпълнителния лист е събрана в резултат на наложен запор. Взискателите
намират за неоснователна жалбата на
длъжника срещу определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧИ. Заявяват
искане за присъждане на разноските, направени в настоящото съдебно
производство. При условията на евентуалност, в случай, че съдът намери жалбата
за основателна- заявяват възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ В.М.с рег.№ 860
, с които е заявено становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата. ЧСИ излага мотиви за наличие на
доказателства за дължимост, реално заплащане на
адвокатските възнаграждения от тримата взискатели,
както и относно факта, че те са в минималния размер, предвиден от Наредба №
1/2004г.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди
доказателствата по делото, приема за установено следното:
От материалите
по изпълнителното дело се установява, че същото е образувано на 12.08.2020г. по
молба на А.А.Т., Л.Я.М.-Х.и Д.А.Т.в, /в качеството им на наследници по закон на А.Т.Х./,
действащи чрез пълномощниците - адв.П.Х.,
адв.Р.М.и адв.С.Г.- за събиране на общата сума от 1 324,36лв.
по изп.лист от 21.07.2020г. на СРС, 49 състав по
гр.дело № 38172/2017г. С изпълнителния
лист „Чез Е.Б.“ АД /с ново фирмено наименование „Е.П.“ АД/ е
осъдено да заплати на Л.Я.М.-Х., Д.А.Т.в и А.Т.Х. /тримата в качеството им на
наследници по закон на починалия в хода на процеса ответник А.Т.Х./- общо
сумата от 424,36лв.- разноски по делото, както и сумата от по 300,00лв.– на
всеки един от тримата поотделно- разноски за въззивното
производство. С молбата възскателите са овластили ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ да определи начина
на изпълнение, като в случай, че длъжникът не изпълни в срока за доброволно
изпълнение – да наложи запори.
Към молбата за образуване на изпълнителното
производство са представени три пълномощни от 12.08.2020г., с които взискателят Л.Я.М.-Х.е упълномощила като неин процесуален
представител по изп.дело- адв.П.Х.,
взискателят Д.А.Т.в е упълномощил адв.Р.М.,
а взискателят А.А.Т.- адв.С.Г.. Представени са и
три отделни договора за правна защита и съдействие, подписани между
тримата взискатели и
техните пълномощници, с които е договорено
адвокатско възнаграждение от 200,00лв . /по всеки един от трите договора/, като
изрично е отразено, че сумата е заплатена в брой.
С постановление , инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 38143/
12.08.20202г. е приета за събиране
общата сума по изпълнителния лист от 1 324,36лв., сумата от 110,30лв.-
разноски по изпълнителното дело, такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на
208,74лв. и суми за адвокатско възнаграждението от по 200,00лв.- за всеки дин
от взискателите поотделно.
Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ е получена от
длъжника на 13.08.2020г.
С молба от 18.08.2020г. длъжникът е заявил искане до
ЧСИ за намаляване размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение ,
както и на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. С молбата длъжникът поддържа, че на
взискателите е дължимо 1 адвокатско възнаграждение,
обосновано с доводите, идентични на тези, изложени в жалбата и посочени по-горе. По отношение размера на определената такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ, възражението е, че при определянето му следва да бъде
зачетена единствено сумата , за която е удостоверено правото на принудително
изпълнение и в която не се включва
адвокатското възнаграждение на взискателя.
С
обжалваното постановление от 18.08.2020г. двете искания на длъжника, заявени с
молбата от същата дата - за намаляване на адвокатското възнаграждение и за
намаляване размера на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, са оставени
без уважение.
Видно
от представеното по делото извлечение от специалната сметка на ЧСИ, цялата
сума- предмет на принудително събиране, посочена в ПДИ е постъпила по тази
сметка на датата 09.09.2020г.
При
така установените обстоятелства, от
правна страна съдът приема следното:
Частната жалба срещу постановлението, с което е
оставено без уважение искането по чл.78,ал.5 от ГПК , е допустима, като подадена от легитимирана страна, в законоустановения
срок, поради това следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните мотиви:
По делото тримата взискатели са подали
една обща молба за образуване на изпълнителното дело, като молбата е подписана
от тримата адвокати- пълномощници. Предмет на принудително
събиране на неолихвяеми вземания за разноски,
присъдени на всикателите по воден исков процес срещу
длъжника. Съдът, като взе предвид, че единственото процесуално действие
извършено от пълномощниците на взискателите
се изчерпва с подаване на една обща молба за образуване на изпълнителното дело
и че цялото вземане- предмет на принудително събиране, е събрано в резултат на
наложен запор от ЧСИ в изпълнение на възлагането от взискателите,
извършено по реда на чл.18 от ЗЧСИ с
молбата по чл.426 от ГПК, приема, че на взискателите се
дължи само едно адвокатско възнаграждение по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.-
в размер на 200,00лв. Съдът приема, че се дължи само едно адвокатско
възнаграждение по т.1 на чл.10 от Наредба № 1/2004г., тъй като цялото вземане- предмет на принудително
изпълнение, е събрано еднократно в резултат на реализирания изпълнителен
способ, посочен в молбата по чл.426 от ГПК. Съдът приема, че се дължи само едно
адвокатско възнаграждение, след като взе предвид, че в конкретния случай е
подадена само една обща молба от тримата взискатели,
за защита на техни общи и безпротиворечиви интереси в
изпълнителното производство - по събиране на присъдени съдебни разноски, предмет
на един изпълнителен титул /изп.лист/ и с тази молба
се изчерпват процесуалните действия на взискателите
по изпълнителното дело, реализирани по пълномощие чрез процесуалното
представителство на адвокат. На следващо място, съдът намира, че следва да бъде
зачетен правно-релевантният факт, че липсват доказателства от всеки един от процесуалните представители на взискателите да са извършвани други, отделни и
самостоятелни процесуални действия по
събиране на вземанията по общия изпълнителен лист. Ето защо, съдът приема,
договарянето на останалите две адвокатски възнаграждения в конкретния
случай, представлява очевидна
злоупотреба с процесуални права в нарушение на императивната норма на чл.3 от ГПК, поради което са недължими. Няма правна пречка всеки един от взискателите да упълномощи отделен процесуален представител
в изпълнителния процес, както основателно поддържат взискателите
в отговора на жалбата, както и няма правна пречка всеки един от взискателите, чрез пълномощник, да образува отделен
изпълнителен процес за събиране на своето вземане – предмет на изпълнителния
титул, но в този случай всеки един от
тях чрез пълномощниците си ще извършва реално , поотделно
и самостоятелно процесуални действия по изпълнителните дела. В тази хипотеза,
адвокатските възнаграждения ще бъдат договорени и дължими за реално извършена
работа по изпълнителните дела. След като, обаче, законът
обвързва дължимостта на разноските с реално
извършена работа по делото /исково или изпълнително/, в хипотезата, при която
не се установява от отделните упълномощени процесуални представители на две и
повече страни, да са извършили отделни и самостоятелни процесуални действия по
защитата на страната – упълномощител, / такива не са
налице в хипотезата на подадена една
обща бланкова молба от страните в защита на общия им и безпротиворечив
интерес/ , съдът приема, че извън едното дължимо адвокатското възнаграждение, не
са налице предпоставки за заплащане и на другите договорени и заплатени такива.
Последните са недължими , тъй като,
както вече бе посочено, от останалите пълномощниците
реално не са извършени процесуални действия по защита. В този случай съдът приема,
че договорените адвокатски възнаграждения за останалите пълномощници
целят единствено увреда на интересите на
длъжника, чрез натоварването му с
разноски, като се има
предвид фактът, че длъжникът е търговско дружество, за което е ноторно известно, че вземанията срещу него са лесно
събираеми, най-малкото предвид факта, че има публично известни банкови сметки,
публикувани на общодостъпния сайт на дружеството. Този целен със законни средства противоправен резултат е недопустим, поради което и на
основание чл.3 от ГПК исканията за разноски на взискателите,
освен дължимите за един адвокат, съдът приема, че са противоречащи на
посочената императивна норма, поради което и са неоснователни.
С оглед изложените мотиви, съдът приема, че
обжалваното постановление в частта, с която е оставено без уважение искането на
длъжника по чл.78,ал.5 от ГПК следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и
вместо него- постановено друго, с което възражението на длъжника по чл.78,ал.5
от ГПК да бъде уважено, като претендираното от
тримата взискатели и прието за събиране адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата от 200,00лв.
Що се отнася до обжалваното постановление в частта, с
която е оставено без уважение искането за намаляване размера на таксата по т.26
от ТТР към ЗЧСИ, съдът приема, че то следва да бъде отменено, като последица от
постановеното намаляване на размера на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение, което рефлектира върху размера на дълга - поради намаляване
общия размер на паричното задължение, който служи като основа за определяне на
таксата. Съгласно т. 26, б. ,,в”
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, която, ако е от
1000 лв. до 10 000 лв. - е 100,00лв. + 8 % за горницата над 1000 лв. Според
забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението
на жалбоподателя – длъжник, че в размера на паричното вземане по смисъла на
т.26 от ТТР към ЗЧСИ не се включват разноските на взискателя,
представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение за изпълнителния
процес. Тези разноски представляват част
от вземането на взискателя, предмет на принудително
събиране, което включва както сумите, предмет на изпълнителния лист, така и
разноските за адвокат, направени за изпълнителния процес, които не са предмет
на изп.лист, доколкото извършването им следва
приключването на исковия процес, но те
имат същия правен статут както разноските, направени в съдебното
производство, включени в изпълнителния лист. Безспорно адвокатското
възнаграждение не представлява такса по
смисъла на ТТР към ЗЧСИ, поради което неоснователно се явява твърдението на
жалбоподателя, че включването му в базата за определяне на пропорционалната
такса има за последица начисляването на такса върху такса. В конкретния случай общият размер на
паричното вземане , включващо сумите по изп.лист от общо 1 324,36лв. , адвокатското възнаграждение от 200,00лв.- за
изпълнителния процес, както и разноските по изпълнението от 110,30лв., възлиза на сумата от 1 634,66лв. Ето защо в настоящия случай дължимата такса
по т.26 при така определената сума в размер на 1 634,66лв. - е в размер на 150,77 лв. Ето защо,
обжалваното постановление следва да бъде отменено и в частта, с която е
отказано намаляване на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от първоначално
определената сума от 208,77лв.- до размера на дължимата сума от 150,77лв. и
вместо него- следва да бъде постановено намаляване на размера на таксата до
установеният дължим такъв.
Воден
от горните мотиви, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Чез Е.Б.“ АД / с ново фирмено наименование „Е.П.“ АД/ , постановлението
от 18.08.2020г. на ЧСИ В.М.с рег.№ 860 на КЧСИ по изп.дело
№ 20208604000715, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя-
длъжник в изпълнителния процес за намаляване размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение на взискателите от общо 600,00лв. /по 200,00лв.- поотделно за
всеки един от тримата поотделно/ - до размера на сумата от 200,00лв. /общо за
тримата/ , както и искането за
намаляване размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, прието за
събиране и заплатено от взискателите А.А.Т., Л.Я.М.-Х.и Д.А.Т.в
по изпълнително дело № 20208604000715 по
описа на ЧСИ В.М.с рег.№ 860 на КЧСИ- от
общо 600,00лв. /по
200,00лв.- поотделно за всеки един от тримата поотделно/ - до размера на сумата от 200,00лв. -общо за тримата взискатели,
както и НАМАЛЯВА размера на таксата по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ – от сумата 208,74лв.- до размера на сумата от 150,77лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.