О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ... ... …

 

   град Кърджали, 28.03.2022 год.

 

Административен съд – Кърджали, ……..………………………………..…..… в закрито съдебно заседание …………………..……..…

на двадесет и осми март ……………………………………….………………………………………………………………………………………………….………………………………….

през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, ……..............................................................………………………….……………...….……………….

в състав:

 

                                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                                  

разгледа докладваното от …………………………………………………………………………….……….. съдията Виктор Атанасов …………………….…..…..…

административно дело №102 …………………..…..... по описа за …............................................................. 2022 год. …………………….….....…

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с  чл.107, ал.3 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/.

Образувано е по искане от адв.В.К. от АК - ***, със съдебен адрес ***, *** - пълномощник на „ЕСД Конструкшън” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с ЕИК ***, с управител З. Ш. Д., инкорпорирано в подадена жалба срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1094 от 23.02.2022 год., издадена от началник отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация” – Пловдив.

С оспорената заповед, на основание чл.107, ал.1, във вр. с чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/, е приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” и ал.2, т.1 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер №*** и отнемане на свидетелство за регистрация №*** на товарен автомобил, марка „Волво ФМ 340”, собственост на „ЕСД Конструкшън” ЕООД, ЕИК ***.

Жалбоподателят моли в жалбата предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1094 от 23.02.2022 год., издадена от началник отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация” – Пловдив към ИА „Автомобилна администрация” - София.

Жалбата, съдържаща и особеното искане за спиране на изпълнението на оспорената заповед, е постъпила направо в АдмС – Кърджали, на 24.03.2022 год., по електронна поща на съда, ведно с приложен документ за внесена държавна такса и пълномощно, но към същата не е била представена самата оспорена заповед. Предвид това, с Разпореждане №185 от 24.03.2022 год. на съдията-докладчик, е задължен ответника по жалбата - началник отдел „Контрол” в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Пловдив към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” - София, в 3/три/-дневен срок от получаване на съобщението, да изпрати в АдмС - Кърджали заверено четливо копие от административната преписка по издаването на оспорената Заповед №РД-14-1094 от 23.02.2022 год. за прилагане на принудителна административна мярка - „Временно спиране от движение на МПС”, издадена от началник отдел „Контрол” в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Пловдив към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” - София. Със същото разпореждане е задължен началник отдел „Контрол” в Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Пловдив към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” - София, незабавно да представи, вкл. и чрез електронна поща, надлежни доказателства за начина и датата на съобщаване или връчване на оспорената Заповед №РД-14-1094 от 23.02.2022 год. за прилагане на принудителна административна мярка - „Временно спиране от движение на МПС”, както и да представи заверен четлив препис от самата оспорена заповед, както и му е указано, че може да изложи становище по искането за спиране на принудителното изпълнение на заповедта, направено в жалбата.

Разпореждането е изпратено и на електронна поща на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Пловдив на датата 24.03.2022 год., на 25.03.2022 год., със съпроводително писмо Рег.№РД-14-1094/5/ от 25.03.2022 год./петък/ на електронната поща на АдмС – Кърджали, с Вх.№704/25.0.2022 год., е постъпила административната преписка по издаване на оспорената заповед, вкл. е изпратена и самата оспорена заповед. На 28.03.2022 год., е постъпила и с препоръчана пощенска пратка, административната преписка по издаване на оспорената заповед.

В съпроводителното писмо, респ. към изпратената в съда преписка, не е изразено становище от ответника по жалбата, относно направеното в нея особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Съдът, след като се запозна с изложеното в жалбата и писмените доказателства по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП. По силата на ал.3 от същата разпоредба, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Тази разпоредба представлява изключение от общия принцип за суспензивния ефект на оспорването на административния акт, възпроизведен в чл.166, ал.1 от АПК. Според ал.2 на тази разпоредба при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно ал.4 на чл.166 от АПК, в случаите, когато допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Настоящият случай, предвид разпоредбата на  чл.107, ал.3 от ЗАвтП, попада именно в хипотезата на чл.166, ал.4 от АПК, като предметът на доказване обхваща установяването на факти, които могат да обосноват извод за евентуалното настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия, като резултат от допуснатото по закон предварително изпълнение.

С оглед посочения процесуален ред, съдът намира искането за допустимо – инкорпорирано е в жалба срещу оспорения административен акт, същата е подадена срещу подлежащ на оспорване пред съд индивидуален административен акт, от лице, което е негов адресат и което лице е неблагоприятно засегнато от разпоредената ПАМ -  временно спиране от движение на МПС. Съдът намира, че е спазен и 14-дневният преклузивен срок за оспорване, регламентиран в чл.149, ал.1 от АПК, с оглед липсата на доказателства за съобщаване или връчване на оспорената заповед на жалбоподателя, въпреки изрично даденото на ответника по жалбата указание за това, с посоченото по-горе Разпореждане №185 от 24.03.2022 год., постановено по настоящото дело.

Разгледано по същество, съдът в настоящия състав намира искането за неоснователно.

В случаите, когато законът допуска предварително изпълнение на административни актове от определен вид, както е в настоящия случай, той презумира наличието на една или повече от предпоставките по чл.60, ал.1 АПК. Разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2 - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Следователно, условие за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, с която е приложена процесната ПАМ, е наличието на такова засягане на друг интерес, който е равен на посочените в цитираната разпоредба, като в тежест на жалбоподателя е докаже, че от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта може да последва значителна или трудно поправима вреда – арг. чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК.

Съдът намира, че от доказателствата по делото не може да се обоснове извод за настъпването на такива значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на оспорената заповед. В настоящия случай, в жалбата до съда оспорващият твърди единствено, че е реална опасността с предварителното изпълнение на оспорената заповед дружеството да претърпи значителни имуществени вреди, които ще бъдат трудно поправими, като обсновава това с факта, че на 23.02.2022 год. бил изтекъл срокът на удостоверението за техническа изправност на товарен автомобил „Волво ФМ 340”, с peг.№*** и че това обстоятелство изцяло възпрепятствало предприемането на каквито и да било действия по чл.12б, ал.1 и 10 от ЗАвтП и/или по чл.6, ал.1 от ЗАвтП, а от това следвало, че дружеството не разполага с правото за отстраняване на „нарушението” (поради липсата на АУАН не било известно какво) преди изтичане на 12 месеца, евентуално ако съдът, в това число и касационната инстанция, не се произнесъл с решение по-рано. Във връзка с това твърдение следва да се посочи, че е налице съставен АУАН с бл.№316237 от 22.01.2022 год., срещу водача на посочения товарен автомобил - Е. Ю. А., за извършено нарушение на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, който акт му е и надлежно връчен, като всички факти и обстоятелства по нарушението, описани в съставения и връчен АУАН, са подробно и изчерпателно описани и в мотивите към заповедта, а от това за жалбоподателя би следвало да е станало пределно ясно, за какво допуснато нарушение е приложена и тази принудителна административна мярка. Така, аргументът, че дружеството не разполагало с правото да отстрани нарушението поради незнанието на факта, какво е това нарушение, е крайно несъстоятелен, а и неотносим към така направеното искане за спиране на изпълнението.

От друга страна, от посочените в жалбата обстоятелства, с които се обосновава искането за спиране на изпълнението, според настоящия състав, не могат да бъдат направени изводи за трудно поправими вреди по смисъла, вложен от законодателя, които могат да настъпят от допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Аргументът, че на 23.02.2022 год. изтичал срокът на удостоверението за техническа изправност на този товарен автомобил също не обосновава такива вреди, още повече, че в случая дори не се твърди, че от изпълнението на наложената със заповедта ПАМ дружеството-жалбоподател търпи някакви загуби или губи приходи, които да са пряко свързани с ползването и експлоатацията на същия този товарен автомобил, с който се е извършвал превоз на товари за собствена сметка. Тук следва и да се отбележи, че по дефиниция - §1, т.4, б.„а” от ДР на ЗАвтП, „превоз на товари за собствена сметка” е превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност.

Така или иначе, като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява, а твърдяните като обосновка на искането за спиране обстоятелства, не сочат на интерес, приравнен по значимост на защитения по закон държавен или обществен такъв. Фактът, че е допуснато предварително изпълнение по силата на закона, по същество означава, че от законодателя е преценено наличието на тези предпоставки, относно съответната категория обществени отношения, по отношение на които е допуснато административното нарушение.

За да постанови съдът спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, следва жалбоподателят да представи доказателства, които да докажат, че с налагането на ПАМ за него биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. Към жалбата не са изложени мотиви в тази насока, нито са представени такива доказателства.

Ето защо, предвид гореизложеното, съдът намира, че предпоставките по чл.166, ал.4, във вр. с ал.2  от АПК, в случая, не са налице и особеното искане на „ЕСД Конструкшън” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с ЕИК ***, с управител З. Ш. Д., за спиране изпълнението на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1094 от 23.02.2022 год., издадена от началник отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация” – Пловдив, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЕСД Конструкшън” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с ЕИК ***, с управител З. Ш. Д., за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1094 от 23.02.2022 год., издадена от началник отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация” – Пловдив, с която, на основание чл.107, ал.1, във вр. с чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/, е приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б.„в” и ал.2, т.1 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер №*** и отнемане на свидетелство за регистрация №*** на товарен автомобил, марка „Волво ФМ 340”, собственост на „ ЕСД Конструкшън” ЕООД ***, ЕИК ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.

Препис от настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК,  незабавно да се изпрати или връчи на страните по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                     С Ъ Д И Я: