№ 1263
гр. Пловдив , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330204009 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. ИВ. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***
против Електронен фиш серия К № 4498072 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди ЕФ да е издаден
в нарушение на правилата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и на чл. 42, т. 4 и т. 5
и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Оспорва приетата за установена
фактическа обстановка. Твърди още към връчения му екземпляр от ЕФ да не е
била приложена снима на деянието, изготвена от използваното
автоматизирано техническо средство. Взема становище наложеното
наказание да е неправилно определено. Моли електронният фиш да бъде
отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б.,
приложено на лист 4-5 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си. Взема становище правилно да е определен размерът на
административното наказание глоба, както и ясно да е посочено мястото на
1
извършване на нарушението. Поддържа деянието да е установено с одобрен
тип средство за измерване и при отчитане на максимално допустима грешка
от 3 км/ч в полза на водача. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от К. ИВ. К., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган (АНО) не разполага с
разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на
жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно
подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да
тече спрямо жалбоподателя. Отделно от това в приложената на лист 12 от
делото справка от системата за управление на административнонаказателната
дейност за дата на връчване е отбелязана 31.05.2021 г. Жалбата е подадена
чрез административнонаказващия орган на 01.06.2021 г., поради което дори и
ЕФ да е бил връчен на вписаната в системата АНД дата, то срокът по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП отново се явява спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен
фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 11.02.2021 г. в 13:46 часа в гр. Пловдив, на бул. „Васил Левски“ до №
111 в посока бул. „Дунав“ жалбоподателят К. ИВ. К. управлявал собствения
си лек автомобил „Линколн МКС“ с рег. № *** със скорост на движение от
72 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с
посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с номер
581. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 75
км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч
била установена стойност на скоростта на движение от 72 км/ч, при което
било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя К. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4498072,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
(лист 11 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип
2
TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 4835.
От Протокол № 8-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 581 е
преминало последваща проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-4480/12.02.2021 г. се установява, че на дата 11.02.2021
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 581 е заснела статични
изображения с номера от 26381 до 26444, с начален час на работа 08:00 ч. и
краен час на работа 17:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Васил
Левски“ № 111, където е действало общото ограничение на скоростта за
движение в населено място от 50 км/ч.
От снимка № 26414 от радар TFR1-M № 581 се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, че стойността на
измерената скорост е 75 км/ч, а заснемането е извършено на 11.02.2021 г. в
13:46 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя К. ИВ. К..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Васил Левски“ до № 111 в посока бул. „Дунав“; датата – 11.02.2021 г.;
точният час на извършване на нарушението – 13:46 часа; регистрационният
номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство – жалбоподателят К. ИВ. К.; описание на нарушението – управление
на лек автомобил с превишена скорост от 72 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
В тази връзка не се споделя от настоящия съдебен състав възражението
за допуснати съществени процесуални нарушения поради неспазване на
изискванията на чл. 42 и на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочените разпоредби
регламентират реквизитите на съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление. В
конкретния случай предмет на съдебен контрол е електронен фиш, а не НП.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържа специални правила, които
уреждат изискванията към съдържанието на ЕФ и дерогират общите правила
на ЗАНН. По изложените в предходния абзац мотиви съдът приема, че всички
3
задължителни реквизити на съдържанието на обжалвания електронен фиш са
изпълнени, поради което процесуално нарушение не е допуснато.
Все пак предвид конкретните разпоредби от ЗАНН, на които се позовава
жалбоподателят, възражението следва да се разгледа като твърдение за липса
на надлежно описание на нарушението и за неправилна правна квалификация.
На първо място съдът приема, че не е допуснат недостатък при описанието на
нарушението. В обстоятелствената част на електронния фиш са посочени
датата и мястото на извършване на деянието, неговият автор, качеството му
на собственик на МПС, определящо го като годен субект на нарушението,
индивидуализирано е превозното средство чрез посочване на марка, модел,
регистрационен номер и собственик, описано е и конкретното поведение от
обективна страна, чрез което е осъществено изпълнителното деяние на
нарушението – управление на моторно превозно средство със скорост на
движение от 72 км/ч в населено място, където е действало ограничение на
скоростта от 50 км/ч. В ЕФ ясно са посочени стойностите на разрешената,
установената и превишената скорост. Именно това е необходимият набор от
фактически твърдения с оглед на правната квалификация на нарушението,
които обуславят съставомерността на деянието и участието на наказаното
лице в осъществяването му, а следователно определят и редовността на
описанието на нарушението. С Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по н.
д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е изяснено, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт трябва да се съдържат фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването
му, като към тях се отнасят времето и мястото на извършване на
престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. В случая
предметът на доказване в процеса се очертава чрез описанието на
нарушението в ЕФ. В тази връзка не следва да се поставят по-високи
изисквания към описанието на нарушението в производството по ЗАНН
спрямо обвинителния акт, с който се повдига обвинение в извършено
престъпление – деяние с многократно по-висока степен на обществена
опасност спрямо административното нарушение. Отново съгласно т. 4.2 от
ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС всякакви други обстоятелства, които не са
част от състава на престъплението (в случая на нарушението), могат да се
установяват и в хода на съдебното следствие.
Неоснователно е възражението и в частта за неправилна правна
квалификация. В случая деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Това е законовата разпоредба, в която е разписано конкретното
задължение за водачите на пътни превозни средства да спазват определено
поведение – забрана за движение със скорост над максимално разрешената,
чието неизпълнение ще представлява административно нарушение. Тъй като
стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава, не е била
сигнализирана с пътен знак и не е била различна от посочената в ал.1 на чл.21
от ЗДвП, то правната квалификация на нарушението е правилно определена.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
4
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към
него снимка № 26414 от радар TFR1-M № 581. От протокола за използване на
АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на
11.02.2021 г. в 08:00 часа и е приключила в 17:00 часа на същата дата. За този
времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 26381, а
последното - с № 26444. Процесната снимка е с № 26414 и следователно е
заснета от техническо средство TFR1-M с фабр. № 581 на дата 11.02.2021 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 11.02.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя да е нарушено правото
му на защита поради невръчването заедно с електронния фиш и на екземпляр
от снимка на деянието, изготвена от техническото средство. Разпоредбата на
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира задължението до лицата по чл. 188, ал. 1
и ал. 2 от ЗДвП да бъде изпращан самият електронен фиш с препоръчано
писмо с обратна разписка, но не и задължение на нарушителя да се връчват и
събраните доказателства. Макар забрана за предявяването на доказателствата
да липсва, то доколкото не съществува и изрично процесуално задължение за
такова действие, то доводите на жалбоподателя за неправомерно
ограничаване на правото му на защита не се споделят от съда.
Същевременно в изпълнение на задължението си по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП длъжностното лице е изпратило на съда жалбата срещу електронния
5
фиш заедно с цялата административната преписка и събраните доказателства,
като съпроводителното писмо има и нормативно разписаното съдържание.
Следователно правото на жалбоподателя да се запознае с всички относими
материали и доказателства за преценката за законосъобразността на
обжалвания от него ЕФ е било гарантирано по начина, установен от самия
законодател, с което правото му на защита е охранено в пълен обем. По тези
съображения съдът намери разгледаното възражение за неоснователно. В този
изричен смисъл е и съдебната пратка – така Решение № 564 от 16.03.2016 г.
по к.а.н.д. № 106/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение №
2143 от 28.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1963/2019 г. на Административен съд –
Пловдив.
За пълнота на изложението съдът обръща внимание, че макар от
удостоверение № 10.02.4835 да се установява, че срокът на валидност на
одобрения тип на средството за измерване е до 24.02.2020 г., това не се
отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС. Съгласно
изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на
мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M № 581, тъй като тя е била в
употреба към 11.02.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното
обстоятелство е категорично доказано по делото от протокол № 8-33-20 за
извършена последваща проверка на средството за измерване на дата
28.09.2020 г. Заключението е, че то съответства на одобрения тип.
Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите
е една година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН, публично достъпна на интернет страницата на
ДАМТН, на адрес: https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/2019/03/z-616-11-9-
18.pdf. По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с
одобрен тип средство за измерване. В този смисъл е и съдебната практика:
Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д.
№ 3362/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение
от 19.02.2009 г. по к.а.н.д. № 742/2009 г. на Административен съд – Добрич;
Решение № 5472 от 02.12.2011 г. по к.а.нд. № 7257/2011 г. на
Административен съд – София; Решение № 787 от 28.10.2010 г. по к.а.н.д. №
594/2010 г. на Административен съд София – област; Решение № 336 от
05.06.2009 г. по к.а.н.д. № 284/2009 г. на Административен съд – Плевен.
По приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят К. е осъществил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 11.02.2021 г. в 13:46 часа в гр. Пловдив, на бул. „Васил Левски“ до
№ 111 в посока бул. „Дунав“ жалбоподателят е управлявал собствения си лек
6
автомобил с марка и модел „Линколн МКС“ и с рег. № ***, като се е движил
със скорост от 72 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното
описание на мястото на извършване на нарушението позволява то да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е
осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на
установените правила, както и че това е станало в границите на населено
място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената
скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено
в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението в обективната действителност на всички
признаци от състава на нарушението – съзнавал е, че управлява моторно
превозно средство, с каква скорост се движи, както и какво е действащото
ограничение при движение в населено място и на посочения пътен участък,
следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното
превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост на
движение, но въпреки това е осъществил деянието си.
Наказанието е наложено на жалбоподателя К. в качеството му на
собственик на лекия автомобил, с който е извършено нарушението и който не
е посочил друго лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от
закона право. В съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено
правото на собственика, против когото първоначално се съставя ЕФ, да
предостави писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението,
както и срокът за това действие. По този начин правото на защита на
жалбоподателя е охранено в пълнота. Законът за движението по пътищата
регламентира законова презумпция относно субекта на отговорността с
разпоредбата на чл. 188 – собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Жалбоподателят е могъл да обори презумпцията по изрично
регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице е
извършило нарушението. По делото нито се твърди, нито се установява
жалбоподателят К. да е подал писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с
данни за друго лице, което да е извършило нарушението. Следователно
законосъобразно е ангажирана отговорността му като собственик на
превозното средство.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 22 км/ч, поради което
7
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 72 км/ч. В електронния
фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 75 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 72 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 22 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено и
индивидуализирано, като не се налице основания за неговото изменение.
Възражението наказанието да е неправилно определено е лишено от
конкретика, но при служебната проверка съдът намира същото за
неоснователно. Наказанието е индивидуализирано в единствения възможен
размер, тъй като съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на
наказанието глоба под предвидения най-нисък размер. В тази връзка съдът не
разполага с правомощие да измени наказанието и доколкото е приложена
относимата санкционна норма, то наказанието е правилно определено.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 4-5 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
8
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния
размер на възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото,
която не е завишена, то справедливият размер на възнаграждението за защита
от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят К. ИВ. К..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4498072 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на К. ИВ. К., ЕГН: **********,
с адрес: гр. *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА К. ИВ. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9