Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 73 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
59, ал. 9 СК от З.С.Р. срещу И.К.К. за изменение на мерките относно упражняване
на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката
на децата К.И.К. и Р.И.К., определени с Решение № 37/08.03.2018 г. по гр. д. №
795/2017 г. на РС Свиленград.
Ищцата З.С.Р. твърди, че с решение по
гр. д. № 795/2017 г. по описа на РС Свиленград упражняването на родителските
права върху родените от съвместното съжителство на страните деца К.И.К. и Р.И.К.
било предоставено на бащата. След влизане на решението в сила децата се
оплаквали от начина си на живот и отношението на лицата, които ги отглеждали.
Посочено е, че бащата отсъствал от България, като от лятото на 2017 г.
постоянно пребивавал в Холандия. В същото време бабата и дядото по бащина линия
от ранна пролет до късна есен работели в Гърция, където били взели и малкото
дете Р.. По-голямото дете К. оставили да живее при вуйчото на ответника. Детето
К. се оплаквало, че не полагали никакви грижи за него. Децата споделили с
ищцата, че когато на два пъти баща им се прибрал от Холандия, той изобщо не им
обръщал внимание. Твърди, че определеният режим на лични отношения било
невъзможно да се спазва, тъй като родителите на ответника не ѝ
позволявали да взема децата при себе си. Поддържа, че в момента живеела в дома
на мъжа, с когото съжителствала на семейни начала. Съжителят ѝ приемал
децата и желаел те да живеят заедно с тях и общото им дете. Поради това моли да
бъдат променени постановените мерки, като ѝ бъде възложено упражняването
на родителските права върху децата К. и Р., да бъде определен режим на лични
отношения с ответника и да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 130 лв.
за всяко дете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, в който излага съображения за
неоснователност на исковите претенции. Твърди, че причината ищцата да започне
да се интересува от децата била депозирана от негова страна жалба срещу нея за
неизпълнение на задължението ѝ да заплаща издръжка. Посочено е, че живеел
с родителите си в едно домакинство, като от раздялата им ищцата не проявяла
интерес към децата. Тя имала ново семейство, с което живеели в гр. Любимец, но
често пътували до Холандия. След като срещу ищцата било образувано досъдебно
производство за неплащане на издръжка, тя започнала да проявява интерес към
децата. Преди това никога не ги била търсела. Оспорва съдържащите се в исковата
молба твърдения, че не полага грижи за децата. В отглеждането им му помагали
неговите родители. Поддържа, че не е създавал пречки на майката при
осъществяване на режима ѝ на лични контакти. Посочено, че децата не
познавали новото семейство на майка си, които живеели в къща, състояща се от не
повече от три помещения. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният
иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представените удостоверения
за раждане се установява, че са родители на децата К.И.К., роден на *** г., и Р.И.К.,
роден на *** г.
С Решение № 37 от 08.03.2018 г. по гр. д. № 795/2017
г. по описа на РС Свиленград, влязло в сила на 27.03.2018 г., упражняването на
родителските права върху децата К. и Р. е предоставено на бащата И.К.К., при
когото е определено и местоживеенето им, като съответно е определен режим на
лични контакти с майката, която е осъдена да заплаща на всяко от двете деца месечна
издръжка в размер на 127,50 лв.
В изготвения от Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
Свиленград социален доклад е посочено, че към момента основни грижи за децата
се полагат от бабата и дядото по бащина линия – Рита Сергеева С. и К.И.К..
Обитавали двуетажна къща, находяща се в гр. Свиленград, ул. „Спартак” № 9,
собственост на бабата и дядото. Първият етаж се състоял от три стаи, кухня и
санитарно помещение, а вторият етаж бил необитаем. Посочено е, че жилищните
условия са много добри. Социалното проучване е установило, че от месец декември
2018 г. бащата е в Холандия. Бабата и дядото по бащина линия споделили, че
бащата ежедневно поддържал контакт с децата по интернет, като им изпращал и
финансови средства. Посочено, че се задоволяват потребностите на децата и се
полагат необходимите грижи. От своя страна, майката живеела на семейни начала с
Ангел И. в къщата на неговите родители на адрес: гр. Любимец, ул. „Сакар” № 16.
При извършеното посещение било установено, че къщата се състои от три стаи с
баня и тоалетна. Към момента майката също била в чужбина.
Приложени са служебни бележки, от които се изяснява,
че децата К. и Р. посещават редовно Детска градина „Детелина” – гр. Свиленград.
От показанията на свидетелката Мария Асенова – майка
на съжителя на ищцата, които в тази им част съдът кредитира като съответстващи
на останалите доказателства, се установява, че ищцата З.С.Р. живеела в дома
ѝ на адрес: ***. Къщата се състояла от три стаи, салон и баня. Разказва,
че в момента ищцата, синът ѝ и общото им дете били в Холандия. Там ищцата
се занимавала главно с отглеждането на детето си. Свидетелката разказва, че
последно ищцата се видяла с децата К. и Р. на рождения ден на едно от тях на
06.01.2019 г., когато купила торта. Срещата се състояла в дома на сестрата на
ищцата, която живеела в близост до дома на ответника. Свидетелката си спомня и
за случай преди около две години, когато ищцата посетила детската градина и
дала на по-голямото дете 20 лв. Също така знаела, че на ищцата ѝ била
наложена забрана да напуска страната, тъй като не била заплащала дължимата
издръжка за децата. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Асенова в
частта, в която е посочила, че в къщата ѝ живеели само четири човека, тъй
като противоречат на изложеното от нейната дъщеря – свидетелката Ангелина
Иванова. Последната е заявила, че в къщата, освен изброените от свидетелката
Асенова лица, живеел и още един неин брат заедно с жена си. Свидетелката Иванова,
която живеела предимно в Румъния, към момента също се намирала в къщата в гр.
Любимец заедно с двете си деца. Разказва, че ищцата общувала с децата К. и Р.,
когато били в дома на сестра ѝ Мария, чрез приложението „Фейсбук”. Съдът
намира, че не отговарят на обективната истина твърденията на двете свидетелки,
че бабата и дядото по бащина линия не разрешавали на ищцата да вижда децата,
тъй като не се основават на лични възприятия.
От съвкупната оценка на показанията на свидетелите К.К.
и Рита С. – баща и майка на ответника, преценени съгласно разпоредбата на чл.
172 ГПК, като логични и безпротиворечиви, се изяснява, че от раждането си
децата К. и Р. живеели в техния дом. От две години синът им работел в Холандия,
където пребивавал около 5-6 месеца, след което отново се връщал в гр.
Свиленград. Разказват, че контактувал с децата всяка вечер чрез приложението
„Фейсбук”, както и че редовно изпращал пари. Свидетелите се занимавали със
земеделска работа, като основно ходили в Гърция, в намиращите се на около 30-40
км от гр. Свиленград населени места Дикея и Орестиада. Сутринта оставяли децата
на детската градина, след това отивали на работа, като се прибирали следобед,
за да могат да ги вземат от детската градина. Разказват, че след раздялата със
сина им ищцата не била потърсила децата. Единствено дошла да ги види на
рождения ден на детето К. на 06.01.2019 г. Тогава донесла торта, като се
срещнала с децата в дома на сестра си Мария, която живеела наблизо. Посочили
са, че ищцата предложила на свидетеля К.К. да плати 1000 лв. за издръжката на
децата, за да ѝ отменят забраната да напуска страната. Свидетелят не взел
парите, като след това платила 1500 лв.
При
така установените фактически обстоятелства по делото съдът приема от правна
страна следното:
За
да бъде уважен искът с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, следва да бъде
установено възникването на нови обстоятелства, които са от съществено значение
и водят до извода, че интересите на децата ще бъдат по-добре защитени, в случай
че родителските права се предоставят на другия родител – в настоящия случай на
майката. Съгласно дадените в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на
ВС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под изменение
на обстоятелствата се разбират както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и
възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при
новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на
по-рано взетите мерки, при която преценка следва да се изхожда изключително от
интересите на детето. Основополагащ за преценката на съда е интересът на детето,
средата, в която живее, съпоставена с тази, в която би живяло, спокойствието и
стабилността в развитието му.
В
разглеждания случай, от доказателствата по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се налага изводът за липса на трайно, съществено изменение
на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, при които е постановено
предходното съдебно решение за предоставяне упражняването на родителските
права. Въпреки че след влизането в сила на решението за предоставяне
упражняването на родителските права бащата е заминал да работи в чужбина, съдът
намира, че последният е по-пригодният от двамата родители. Обстоятелството, че родителят
е трайно ангажиран със сезонна работа в чужбина, поради което отсъства от
страната през част от годината, не означава неизпълнение на родителския дълг, а
грижите за възпитанието и отглеждането на децата се преценяват по критерия
оказвана помощ от трети лица, особено ако при съжителството си родителите са
били подпомагани от възходящ родител, а децата се развиват правилно и се
чувстват сигурно в тази среда. Тук следва да се съобрази, че след раздялата на
родителите за двете деца е била осигурена стабилна в емоционален план среда.
Бащата с помощта на бабата и дядото по бащина линия е полагал непосредствени
грижи за отглеждането и възпитанието на децата. Действително последният
пребивава за продължителни периоди в чужбина, но подпомага финансово децата,
като проявява загриженост към тях. Обратно, за времето след постановяване на
решението по предоставяне на родителските права майката е посетила децата само
два пъти, като дори не е положила усилия да изпълнява определения ѝ режим
на лични контакти и да заплаща дължимата издръжка. Както беше изяснено по-горе,
съдът не възприема изложеното от водените от ищцата свидетели, че бабата и
дядото не позволявали на майката да вижда децата. Напротив, всички разпитани по
делото свидетели потвърдиха, че когато майката е отишла да посети децата на
рождения ден на детето К., не са създавани пречки от страна на бабата и дядото.
От съществено значение в случая е и че майката също пребивава за продължителни
периоди в чужбина. Съдът не би могъл да възприеме като сериозно изразеното от
ищцата обещание, че повече няма да замине за чужбина, ако ѝ бъде
предоставено упражняването на родителските права върху децата К. и Р.. На този
етап то не би могло и да бъде изпълнено, тъй като единствените доходи, които
получава ищцата, са детските надбавки за новороденото ѝ дете, а съжителят
ѝ също работи сезонна работа като ответника. Но за разлика от ответника
ищцата не би могла да разчита на помощта на трети лица. В тази насока не би
могло да се приеме, че роднините на съжителя на майката биха проявили същата
всеотдайност и грижа като бабата и дядото по бащина линия, при които децата са
живели от самото си раждане. Също така следва да се изтъкне, че ищцата не е положила
необходимите усилия да създаде подходящи битови условия, в които да отглежда
децата. Въпреки че материалните условия не са от първостепенно значение при
определяне на кого трябва да се предоставят за упражняване родителските права, тук
е необходимо да се отбележи, че в обитаваното от майката жилище децата не биха
разполагали със самостоятелна стая. В тази връзка съдът счита, че не е в
интерес на децата да обитават къща, състояща се от три стаи, в която живеят
минимум четири семейства. Също така децата не познават семейството на
фактическия съжител на майката, което живее в друг град, където децата нямат
социална среда. Предвид всичко изложено, съдът намира, че евентуалното
предоставяне на родителските права на майката ще има отрицателен ефект за
развитието на децата. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
следва изводът, че не е налице влошаване на условията, при които децата се
отглеждат при бащата. В същото време с категоричност не би се подобрило
положението им, ако родителските права бъдат предоставени на майката.
Последната не, само че не проявява грижи и заинтересованост към децата, а и не
е осигурила подходящи жилищно-битови условия, при които да ги отглежда. Ето
защо, съдът намира, че интересът на децата К. и Р. ще е защитен, ако
родителските права по отношение на тях продължат да се упражняват от бащата.
Предвид
всичко изложено, съдът счита, че бащата с помощта на бабата и дядото по бащина
линия е този, който осигурява на децата добри условия за развитие и пълноценно
израстване. За да бъде преуреден въпросът за упражняването на родителските
права, трябва да е налице трайно, последователно осъществявано, съществено
изменение на обстоятелствата, каквото в случая не се установява. Не са налице и
основания за изменение на определения режим на лични контакти на майката с
децата. Същият ѝ позволява да упражнява пълноценен контакт с двете деца,
като единствената причина да не бъде спазван е липсата на инициатива от нейна
страна. Поради това предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода
на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв. Доколкото
се касае за двустранно и спорно производство, въпросът за присъждане на
разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в
исковото производство, като това важи за всички инстанции (в този смисъл Определение № 306/04.09.2017 г. по ч.
гр. д. № 2722/2017 г. на ВКС, III г.
о., Определение № 252/25.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3895/2015 г. на ВКС, II г. о. и Определение № 18/07.01.2014 г. по
ч. гр. д. № 3859/2013 г. на ВКС, III г. о.).
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.С.Р.,
ЕГН: **********, адрес: ***, срещу И.К.К., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно
основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките относно упражняването на
родителските права по отношение на децата К.И.К., ЕГН: **********, и Р.И.К.,
ЕГН: **********, определени с Решение № 37 от 08.03.2018 г. по гр. д. №
795/2017 г. по описа на РС Свиленград, като упражняването на родителските права
бъде предоставено на майката, да бъде определен режим на лични контакти между бащата
и децата, да бъде определено местоживеене на децата при майката и бащата да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на 130 лв.
ОСЪЖДА З.С.Р., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на И.К.К., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 500
лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: