№ 418
гр. София, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508556 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435, ал.2 от ГПК.
Подадена е жалба от СН. С. Ш., чрез процесуален представител адвокат И.Д.,
длъжник по изпълнително дело №20128440402108 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844
при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу разпореждане от 23.03.2021г., с което се
отказва прекратяване на изпълнителното дело поради липса на законовите
предпоставки на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В подадената жалба са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди се, че по
изпълнителното дело се съдържат данни за непредприемане от взискателя - „Т.С.” ЕАД
на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, предвид на което са
налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното
дело. Поддържа се, че последното изпълнително действие извършено по молба на
взискателя - „Т.С.” ЕАД е от 17.05.2013г., когато е разпоредено да бъде вписана
възбрана върху недвижим имот, собственост на първоначалния длъжник – Б.Ш.,
починал в хода на изпълнителното дело. Твърди се, че след посочената дата
взискателят не е поискал в срок по-дълъг от две години предприемане на
изпълнителни действия, поради което са налице основанията за настъпила "перемпция"
1
на изпълнителното дело. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени обжалваното разпореждане от 23.03.2021г., с което се отказва
прекратяване на изпълнителното дело, както и да се дадат указания на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Претендира присъждане на направени разноски в настоящото производство, в т.ч. и
адвокатско възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело – „Т.С.” ЕАД не депозира писмено
възражение и не взема становище относно подадената жалба.
По делото са приложени писмени обяснения от ЧСИ С.Я., с рег.№844, дадени на
основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които са изложени подробни съображения, че по
конкретното изпълнително дело липсват законни предпоставки за неговото
прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Изпълнително дело №20128440402108 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844 при
КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 09.07.2012г. по молба на „Т.С.” ЕАД,
въз основа на приложен изпълнителен лист от 10.05.2012г. по гр.дело №3235/2012г. по
описа на СРС, срещу длъжника – Б.Ц.Ш., който е починал в хода на производството и
първоначално са конституирани с разпореждане от 17.09.2015г. неговите наследници
по закон, както следва: Ц.Б. Ш. и А. Б. Ш. – дъщери, и СН. С. Ш. – съпруга, но в
последствие след депозирани на 13.10.2015г. молби от Ц.Б. Ш. и А. Б. Ш., с които са
прилагат вписани откази от наследството на техния наследодател, с постановление от
14.10.2015г. е прекратено изпълнителното дело по отношение на новоконституираните
длъжници - Ц.Б. Ш. и А. Б. Ш.. След образуването на делото на 09.07.2012г. е
постановено разпореждане от 17.05.2013г. на ЧСИ, с което е наложена възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника, след което с разпореждане от 05.08.2014г. е
насрочен извършване на опис и оценка на недвижимия имот и движими вещи,
собственост на длъжника, но на основание постъпили молба на 08.09.2014г. и на молба
от 12.01.2015г. с разпореждания на ЧСИ от 09.09.2014г. и от 14.01.2015г. насроченият
опис и оценка на недвижим имот и насрочения опис на движими вещи са отменени.
Видно от данните по делото за периода от 09.02.2015г. до 08.06.2015г. , както и за
периода от 13.07.2015г. до 13.09.2017г. ежемесечно са постъпвали суми в размер на 20
лв. по изпълнителното дело. Видно е още от данните по изпълнителното дело, че след
конституиране на наследниците по закон на починалия длъжник е било изпратено
запорно съобщение на 05.10.2015г., с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Ц.Б. Ш., като в последствие след прекратяване на изпълнителното
дело по отношение на Ц.Б. Ш. с разпореждане от 03.11.2015г. на ЧСИ събраните суми
2
са възстановени и е вдигнат наложения запор върху трудовото й възнаграждение. С
молба от 26.01.2017г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия и с
разпореждане от 23.01.2019г. на ЧСИ са наложени запори върху трудовото
възнаграждение и върху банкови сметки на длъжника. С молба от 14.11.2019г.
взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия и с разпореждане от
21.12.2020г. на ЧСИ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника. Постъпила е
молба вх.№10850/23.03.2021г. от длъжника, чрез адв.И.Д. с искане за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С атакуваното пред
настоящата инстанция разпореждане от 23.03.2021г. е оставено без уважение искането,
обективирано в молба вх. №10850/23.03.2021г. от длъжника, за прекратяване на
изпълнителното дело поради липса на законовите предпоставки на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК (след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г.) са
регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от
длъжника, а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468,
ал.4 и чл.485; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията
на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7 разноските по
изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно и
лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на
обжалване от длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на
изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално
допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по
чл.436, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното разпореждане от
23.03.2021г., с което се отказва да се прекрати изпълнителното дело поради липса на
законовите основания на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е правилно и съответства на
събраните по делото доказателства.
Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от
последното действие, то се презумира отпадане на интереса му от търсеното
3
изпълнение и в този случай на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на
изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона, от момента на изтичане
на срока, който тече считано от последното действие на взискателя. В конкретния
случай при преценка висящността на изпълнителното призводство, инициирано с
молба на взискателя - „Т.С.” ЕАД от 09.07.2012г. пред ЧСИ С.Я., с рег.№844 при
КЧСИ, с район на действие СГС, съдът намира че не е налице период по-дълъг от две
години, в който взискателят да е бездействал. В молбата на взискателя за образуване
на изпълнителното дело са възложени на ЧСИ правомощия по чл.18 от ЗЧСИ. Тази
разпоредба възлага на ЧСИ допълнителни действия свързани с проучване на
имуществото на длъжника, с правото му да изисква документи, справки за актуални
адреси свързани с връчване на призовки, съобщения и други които действия са
подготвителни с оглед успешното провеждане на изпълнителните действия по опис,
оценка и осребряване имуществото на длъжниците. Следователно ЧСИ следва да
изпълни задълженията си по чл.426 и сл. ГПК, вр.чл.18 ЗЧСИ като пристъпи към
изпълнение. Проследявайки хронологията, когато са извършени изпълнителните
действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са
предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/, съдът намира, че липсват основания за
прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна на взискателя. В
настоящия случай, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че след
образуване на изпълнителното дело на 09.07.2012г. за периода след налагане на
възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот - 17.05.2013г., са били
извършвани по процесното изпълнително дело по искане на взискателя или
предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител множество същински
изпълнителни действия през периоди по-кратни от две години /подробно по-горе е
проследена хронологията на извършените изпълнителни действия/, като отделно
следва да се отчете и факта, че за периода от 09.02.2015г. до 08.06.2015г., както и за
периода от 13.07.2015г. до 13.09.2017г. ежемесечно са извършвани от длъжника
частични плащания на суми по изпълнителното дело, които имат характер на валидни
изпълнителни действия, водещи до прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По горните аргументи се налага извода, че по процесното изпълнително дело не
е изтекъл законоустановения двугодишен срок по т.8 на чл.433 от ГПК, в който да не
са извършвани изпълнителни действия. Постановеният отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело поради липса на законовите основания на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от СН. С. Ш., с ЕГН **********,
чрез процесуален представител адвокат И.Д., длъжник по изпълнително дело
№20128440402108 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844 при КЧСИ, с район на действие
СГС, срещу разпореждане от 23.03.2021г., с което се отказва прекратяване на
изпълнителното дело поради липса на законовите предпоставки на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5