РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 35
гр. София, 03.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216890 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
В Софийски районен съд е внесено постановление на СРП с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по
реда на чл.78а от НК срещу обвиняемия В. Е. М., за извършено престъпление по чл. 227б,
ал.2, вр.ал.1 от НК.
При извършената служебна проверка досежно законосъобразното провеждане на
досъдебното производство намирам, че на предходната процесуална фаза са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на
обвиняемия, поради което и не са налице предпоставките на чл.376, ал.1 от НПК за
насрочване на делото в съдебно заседание.
Безспорно установено в практиката и доктрината е, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът задължително следва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието, в което е обвинено всяко едно лице и участието му в него –
времето и мястото на извършване на престъплението, начина /механизма/ на неговото
осъществяване, пострадалото лице /ако такова е налице/, причинения вредоносен резултат и
кумулативната даденост на интелектуалните и волеви характеристики на субективните
параметри на престъплението. Този минимален задължителен стандарт произтича не само от
императивната разпоредба на чл. 246 НПК, но и от задължителната тълкувателна практика
на върховната съдебна инстанция, обективирана в ТР № 2-2002-ОСНК на ВКС, съгласно
която чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред
решаващия съдебен орган, поради което и главното му предназначение е да формулира така
обвинението, че да детерминира предмета на доказване от гледна точка на извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него, поставяйки основните рамки на
доказателствения процес и осъществяване на правото на защита. Липсата на съответствие
между действително отразената воля на ръководно- решаващия орган в крайния му
процесуален акт и съставомерните белези на съответното престъпление, в частност досежно
неговия извършител, намерили изражение в постановлението за привличане, представлява
винаги съществено процесуално нарушение и то не може да бъде санирано от съда.
Идентичен е подходът и при преценката на съдържанието на постановлението на
прокуратурата, с което се инициира производство по реда на глава ХХVІІІ от НПК,
съобразно нормата на чл.377, ал.1 от НПК /след изм. С ДВ бр.7/2019г./.
1
Пренесени на плоскостта на конкретния казус, съобразно посочените изисквания, се
разкрива неяснота относно времевия момент, в който е било довършено посегателството с
правна квалификация по чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК, както и относно неговия предмет.
Несъответствията се установяват още в диспозитива на постановлението за привличане на
обвиняем и са пренесени в постановлението, с което е сезиран съдът.
При формулиране на обвинението за престъплението против кредиторите прокурорът
е приел, че се касае за престъпна дейност, реализирана при форма на изпълнително деяние -
бездействие, дадено „в 30-дневен срок от спиране на плащанията – от 21.06.2022 г. до
20.07.2022 г., включително“. В противоречие с така въведеното обаче изрично е ангажирал
като дата на довършване на престъплението „20.07.2022 г.“ – последен ден от споменатия
по- горе тридесетдневен период, в който В.в е можел да изпълни задълженията си без
негативни последици.
Извеждайки фактическата обстановка в постановлението си, като съществен елемент
от нея държавният обвинител е посочил, че установените, непогасени, изискуеми и
ликвидни парични задължения към републиканския бюджет произтичат само от ревизионен
акт от „06.06.2022 г.“ и възлизат на стойност от 50205,34 лева. Въпреки това в диспозитива
на постановлението за привличане на обвиняем, както и в уводната част на прокурорския
акт, с който е сезиран съдът, наред с така цитирания документ са изброени и други (справки
– декларации по ЗДДС, декларации образец №6 и годишни данъчни декларации), сред които
фигурират и такива, следващи ангажираното време на деянието, а именно: „СД по ЗДДС за
м.11.2022 г.“, „Декларация обр.№6 за периода от м.10.2021 г. до м. 06.2023 г.“, „ГДД по чл.92
от ЗКПО №2210И1261354/25.05.2023 г.“, чийто общ размер е 66005,61 лева.
Предложена с тази формулировка обвинителната теза е некоректна относно
реализираното поведение на привлеченото към отговорност лице, обвързано с конкретна
дата, основание, от което произтича отговорността, неговият предмет и количествени
параметри, което да изпълва всички изискуеми обективни и субективни признаци на състава
на чл.227б, ал.2, вр.ал.1 от НК. Не става ясно, кога държавното обвинение приема, че е било
проявено инкриминираното бездействие - дали след изведения в диспозитива на
обвинението период от 2022 г. „21.06.2022 г. - 20.07.2022г.“, дали към 20.07.2022 г., която
дата първоначално е ангажирана, или към, респ. след датите на изброените по- горе отделни
декларации, въз основа на които се твърди, че са установени част от задълженията и които се
отнасят до моменти, следващи началото, респ. края на ангажирания период. Очертаният
пропуск създава неяснота във фактите, като препятства възможността да се узнае
действителната воля на вносителя на акта относно съществени елементи на твърдяното
противоправно посегателство, респ. засяга съществено правото на обвиняемия да се
защитава срещу ясно формулирани рамки на повдигнато спрямо него обвинение.
Следвайки изложението на фактите, се констатират и допълнителни пороци,
затрудняващи узнаването на действителната воля на държавния обвинител и параметрите на
отговорността, които се предявяват на В. М.. Макар да е посочено, че ревизионният акт, от
който произтичат публичноправните задължения, не е обжалван, от описанието отсъстват
въобще твърдения, дали и кога той е връчен, към кой момент е влязъл в сила, на коя дата и
по какъв начин е настъпила изискуемостта на установените с него публичноправни
задължения, респ. коя е началната дата на забавата на дееца, като се изхожда от
обстоятелството, че изискуемостта на задължението не е идентично на изпадането в забава
за изпълнение на същото. По отношение на упоменатите в диспозитива декларации тези
подробности също напълно отсъстват, като не става ясно и дали те въобще имат отношение
към предмета на престъплението.
Констатираните пороци в постановлението, с което е отправено предложение до съда
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл.78а от НК, не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на процеса, което
2
предпоставя прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора
за тяхното надлежно отстраняване. Доколкото противоречията са намерили отражение и в
постановлението за привличане на обвиняем, след преценка на фактите и приложимия
наказателен закон, по необходимост ще следва прокурорът да повдигне ново прецизно
обвинение и да го предяви на обвиняемия по надлежния процесуален ред.
Така мотивиран и на основание чл. 377, ал. 1, вр.чл.249, ал.1 НПК, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД №16890/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав.
ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснатите
съществени процесуални нарушения.
ПРЕПИСИ от разпореждането да се връчат на Софийска районна прокуратура и на
обвиняемия В. Е. М..
Разпореждането подлежи на обжалване от обвиняемия и на протест от СРП в
седемдневен срок от връчването му, пред Софийски градски съд, по реда на Глава
Двадесет и втора от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3