№ 979
гр. София, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000503700 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивни жалби от двете страни, участвали в производството по т.д.
130/20 г. по описа на СОС. С решение по делото № 7/15.09.21 г. съдът, като е приел, че
изключителна вина за катастрофа, станала на 12.06.18 г. има водачът на застрахован
при ответника ЗД Бул Инс АД водач, е осъдил на основание чл. 432 КЗ застрахователя
да заплати на ищеца Д.С. обезщетение за неимуществени вреди – болки и
обездвижване на дясната ръка поради получено при катастрофата счупване на
раменната кост, в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от 12.09.19 г. до
осъществяване на плащането. За разликата до заявените 30 000 лв. и съразмерните
лихви исковете са отхвърлени като недоказани.
С въззивната жалба на ищеца се оспорва правилността на решението в
отхвърлителната му част. Твърди се, че страданията на ищеца са подценени и се иска
присъждане на сумата от още 15 000 лв. – до пълния заявен размер от 30 000 лв.
Ответникът оспорва правилността на решението в осъдителната му част. Счита,
че не е доказан механизмът на ПТП и поради това не е установен елементът от
фактическия състав на деликтното поведение противоправност. Твърди, че за заявеното
с исковата молба ПТП не е съставен констативен протокол. Подаден е заявителски
материал и е започналото разследване. На база разпитани свидетели е извършена
медицинска експертиза и автотехническа такава. Въпреки противопоставянето на
ответника в производството пред СОС да се назначи за експерт същото вещо лице,
изготвило експертизата в автотехническата част в рамките на досъдебното
производство, възражението не е зачетено. Наказателното производство е прекратено
поради съгласие на пострадалия да се оттегли обвинението. С оглед на това не може да
се приеме за установен заявеният механизъм на ПТП и вината на водача на
застрахованото МПС.
1
Евентуално въззивникът-ответник възразява срещу размера на присъденото
обезщетение. При консервативно лечение на счупена кост, без усложнения, сумата от
15 000 лв. е завишена.
Непонятно за ответника е игнорирането на експертно заключение за това, че
пострадалият е пътувал като пасажер без поставен обезопасителен колан.
В производството пред САС не са сочени доказателства. Всяка от страните
поддържа жалбата си и оспорва тази – на противната страна.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби,
атакуващи валидно и допустимо съдебно решение.
Дължи се произнасяне с оглед доводите на въззивниците за неправилност на
решението според доказателствата, ангажирани в първоинстанционното и въззивното
производство.
Въз основа твърденията на страните и съобразно наличния по делото
доказателствен материал САС прави следните изводи:
На л. 107 гръб като свидетел е разпитан водач, участвал в катастрофата, в който
не е пътувал ищецът (Г.Л.). Свидетелят разказва, че е пътувал от с. Чеканчево към с.
Саранци. След ляв завой „отсреща човекът му взел предимството и го ударил“.
Кръстовището не било регулирано. Ударът се състоял между предната дясна част на
другия автомобил и лявата предна част на колата на свидетеля. Ударът станал в
лентата за движение на свидетеля.
По делото е приета автотехническа експертиза, извършена от инж. А.Д.,
основана единствено на показанията на св. Л..
Настоящият състав приема, че съдържанието на възприетото от СОС като
експертно заключение няма белезите на експертиза – отговори на въпроси, при които
са ползвани специални познания. В обстоятелствената част от заключението четем:“…
водача Л. твърди:“кръстовището беше нерегулирано“, при което експертизата приема,
че в зоната на кръстовището не е имало пътни знаци“. Следва: лек автомобил м. Ауди
А4 (управляван от същия свидетел) е преминал през кръстовището и в момента, в
който навлязъл в дясната лента за движение в посока с. Саранци, е бил ударен от
движещия се към с. Макоцево л.е. м. Ауди мод. А80. На с. 2 от заключението е
прикачена снимка от „Гугъл земя“, върху която са нанесени автомобилите. Видно от
скицата, словесно описания начин на засрещане на автомобилите е невъзможен.
Ако автомобилът Ауди А80 е бил приключил левия завой и е пътувал във вече правата
отсечка на пътя към с. Саранци, той не би могъл да има съприкосновение с другия
автомобил, пътуващ към с. Макоцево (ударът би бил извън зоната на кръстовището).
Няма в заключението на в.л. Д. (и не би могло да има при липсата на първоначален
оглед и констативен протокол) означено място на удара спрямо широчината и
дължината на пътя, няма ориентир за определяне на местопроизшествието, няма данни
за скорости и действително изследване на регулацията на пътя с пътни знаци (а не
според твърденията на участник в катастрофата). Несериозно е основаването на
експертно заключение на твърдения на свидетел „мисля, че аз бях с предимство“.
Неправилно първоинстанционният съд не е зачел направения отвод на вещото
лице. Същото, давайки веднъж необосновано заключение в рамките на досъдебното
производство, е обвързано от изводите си и следва да ги поддържа и пред гражданския
съд.
Неприключването на наказателното разследване със съдебен акт, не позволява
на съда да основе решението си на изводи на друг съд с обвързваща за гражданския
състав сила (чл. 300 ГПК).
С оглед функционалното естество на отговорността на застрахователя, в
2
доказателствена тежест на ищеца е да докаже елементите от деликтното поведение на
водача на застрахования автомобил. Елементът противоправност поради липса на
доказан механизъм на ПТП е недоказан.
Предвид горното не следва да се анализира решението в частта за размера на
дължимото обезщетение (при което отново необосновано е прието, че ищецът не е
съпричинил вредоносния резултат, въпреки категоричното заключение, че ако би
пътувал с предпазен пасажерски колан, ищецът не би понесъл процесната травма).
В полза на въззивника ответник на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
присъди сумата от 1800 лв. (1500 лв. хонорар и 300 лв. държавна такса).
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7/15.09.21 г., постановено по т.д. 130/20 г. по описа на СОС в
осъдителната му част и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани исковете с правно основание чл. 432 КЗ и 86 ЗЗД,
предявени от Д. Г. С. срещу ЗД Бул Инс АД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от катастрофа, станала на 12.06.18 г. – болки и страдания от
обездвижване на дясната ръка поради счупване на раменната кост, в размер на 15 000
лв., ведно със законната лихва от 12.09.19 г. до осъществяване на плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Г. С. да заплати на ЗД Бул Инс АД
разноски за въззивния процес в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3