РЕШЕНИЕ
№260160/26.7.2021г. 26.07.2021 г. гр.Ямбол
в името на народа
Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав,
на десети юни, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в
следния състав:
Председател: Георги Василев
Съдебни заседатели:1.……………............
2.…………………...
Секретар М. М.
Прокурор …, като разгледа
докладваното от съдия Г.Василев АНД № 201/2021 г. по описа на ЯРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на К.Б.П. *** против наказателно постановление /НП/№ *** г.
на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Я*с което за нарушаване на
чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично в с.з., но чрез упълномощен адвокат и пледира
НП като незаконосъобразно от процесуалноправна страна да бъде отменено, като се
навеждат доводи, че жалбоподателят се е явил за даване на проба, но такава не е
взета поради неявяване на полицейски служители. Претендират се разноски по
делото.
Вьззиваемата страна,
редовно призована, чрез представителя си пледира НП като законосъобразно да
бъде потвърдено, т.к. жалбоподателят не се е явил навреме за даване на
биологична проба в Спешния център. Претендират се разноски по делото и се прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на жалбоподателя.
Сьдьт, след като извърши
цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 02.11.2020 г. на
жалбоподателя е съставен АУАН от св. Т.Д. - полицейски служител при Сектор „ПП“
при ОД на МВР-Я*, за това, че на 02.11.2020 г., в 15.55 ч., в гр. Я*, на ул. ***
до № 11, в посока към кръстовище с ул. ***, управлявал л.а. „***, собственост
на Н*от гр. Я*, като при извършена проверка е отказал да му бъде извършена
проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство „***” с инв.№ *** и тестова касета с номера *** ч. При проведения
разговор с полицаите в хода на проверката – свидетелите Т.Д., А.И. и Е.Я.,
жалбоподателят бил видимо притеснен, изнервен и говорил несвързано. Бил издаден
талон за медицинско изследване № *** в 17.15 ч. за явяване в ЦСМПС-Я* до 30
мин., който жалбоподателят подписал и получил, но отказал да подпише и получи
съставения АУАН за извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, че е
отказал да му бъде извършено проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техните аналози и че не изпълнил предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба за
наркотични вещества или техни аналози. Препис от АУАН е получен на 12.02.2021
г.
Жалбоподателят след
получаване на талона е посетил ЦСМП-Ямбол, като едва в 19.40 ч. са приети
документите за вземане на биологични проби и много по-късно в ЦСМП са дошли
други полицаи, но т.к. жалбоподателят е имал здравословни проблеми не изчакал
идването на полицаите и се прибрал в дома си без да даде проби. Очевидци на
чакането на жалбоподателя пред ЦСМП-Я*били приятелите на жалбоподателя – Д* и С*.
Паспортната част от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични
проби бил попълнен от св. д-р Н. С*– В., която била на смяна.
На 10.11.2020 г. Началникът
на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Я*изготвил НП, с което наложил на жалбоподателя
горепосочените административни наказания.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите-полицаи, които добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения,
като не са налице данни същите да са заинтересовани пряко или косвено от изхода
на делото, поради това, че са имали лоши отношения с жалбоподателя, негови
близки или да са заинтересовани поради други причини. Показанията им са
логични, последователни и непротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените
доказателства по делото - АУАН, НП, талон за медицинско изследване – приети и прочетени от съда на основание
чл.283 от НПК. Съдът кредитира и показанията на приятелите на жалбоподателя, от
които се установява, че след получаване на талона той се е явил в ЦСМП-Я*, но е
повикан по-късно за оформяне на съответната документация – Лист за преглед на
пациент и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, като
си е тръгнал заради влошено здравословно състояние преди идването на
полицейските служители. Макар и заинтересовани от изхода на делото, съдът
приема за достоверни показания на тези свидетели, защото на тях кореспондират
медицинските документи от ЦСМП-Я* и рецепта на жалбоподателя, приети, приложени
по делото и прочетени по чл.283 от НПК и предявени на страните и на св. Н.П* - В..
От тези показания, медицински документи и показанията на медицинските служители
– д-р Н. С*– В. и мед. сестра Ж.Ц., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни,
се установи, че има различна практика в ЦСМП-Я** – понякога се взимат талона и
личната карта на лицето и се попълват горепосочените медицински документи преди
да са дошли полицаите, но понякога се чака идването на полицейските служители и
едва тогава се приемат документите от лицето, което следва да бъде тествано и
се попълват медицинските документи. В случая не може да се приеме категорично и
безспорно, че жалбоподателят не е бил в ЦСМП-Я* в указаното време в талона за
медицинско изследване, след като е посочено от медицинските служители, че
полицаите понякога закъснявали и лицето, което е трябвало да даде проби си и
тръгвало.
От така установената
фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:
АУАН и НП са незаконосъобразно издадени, съгласно императивните разпоредби на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Налице
е противоречие при фактическото и юридическото формулиране на административното
нарушение. Първоначално в обстоятелствената част на АУАН и в НП е посочено, че
има нарушение - отказ от водача да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство, а впоследствие, че не е
изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване, при
условие, че е получил талон за такова изследване или няма как да е извършил
едновременно и двете нарушения. По чл.174, ал.3 от ЗДвП може да бъде извършено
само едно от двете административни нарушения - отказ от водача да бъде изпробван
за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство или да
не е изпълнил предписанието за медицинското изследване. При издаването на АУАН
на 02.11.2020 г. актосъставителят не е можел да знае дали ще бъде или няма да
бъде изпълнението предписанието за даване на биологични проби, след като
изготвя акта преди да е изтекло времето за даването на проби от жалбоподателя.
В НП е посочено, че жалбоподателят е извършил и двете нарушения, докато в ЗДвП
изрично е визирано, че може да бъде извършено само едно от двете нарушения, а с
приемането на разпоредбата на чл.3а/ДВ, бр.81/2018 г./ от Нар. № 1/19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози вече може да бъде извършено само
второто нарушение – чл.174, ал.3 от ЗДвП: „… или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози…“, защото според посочената разпоредба на чл.3а от Нар.№1/19.07.2017 г.:“
Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест;
2. лицето не приема показанията на
техническото средство или теста;
3. физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.“. Винаги, според визираната императивна
разпоредба, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
или тест, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози
става с химико-токсикологично лабораторно изследване. Ако лицето откаже да даде
проби/кръв и урина/ за такова изследване би следвало да бъде санкционирано за
това, че не е изпълнило предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Според действащата нормативна уредба,
жалбоподателят не може да извърши и двете административни нарушения. В случая, на жалбоподателя не е разяснено кое от двете
нарушения е извършил. Явно няма как жалбоподателят да е извършил едновременно и
двете нарушения, съобразно фактологичната специфика на казуса. Допуснатото
нарушение на процесуалните правила не може да бъде отстранено от съда по реда
на ЗАНН и по своя характер то води до съществено ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя към момента на съставяне на АУАН, а след това и при
налагане на административното наказание да разбере за какво точно нарушение е
санкциониран. Физираните по-горе факти и обстоятелства, касаят съществените
елементи от състава на административното нарушение от фактическа страна и не
могат да бъдат предполагани от нарушителя, като с императивните разпоредби на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН се гарантира законосъобразното провеждане на
административнонаказателното производство и правото на защита на нарушителя до
неговото приключване, поради което НП като незаконосъобразно издадено следва да
бъде отменено.
Съдът
счита, че съобразно особеностите на процесния казус би следвало делото да се
разгледа и по същество. Важният въпрос, който касае казуса е дали, ако се
приеме хипотетично, че жалбоподателят е закъснял и е отишъл в 19.40 ч., а не до
17.45 ч./17.15 ч. + 30 мин. = 17.45 ч./ е следвало да се вземат биологични
проби, дори й ако полицейските служители закъснеят/отидат след час или два/ или
изобщо не дойдат в ЦСМП-Я*. Според чл.12, ал.3 от Нар.№1/19.07.2017 г.“… В случаите, когато
лицето не се придружава от служители на МВР и липсва документ за самоличност,
медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване….“. Това е императивна разпоредба, при която кумулативно
трябва да е налице идване на жалбоподателя, придружаван от полицейски
служители, които може да не са тези, пред които е отказал изпробване с
техническо средство и представяне на документ за самоличност на лицето, или ако
жалбоподателят не се придружава от полицаи, но има документ за самоличност, или
се придружава от полицаи, които могат да установят самоличността на лицето по
реда на ЗМВР и ЗБЛД, но не носи документ за самоличност могат да се вземат
проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Това се установява от фактическия и правен анализ на посочената
правна норма. При явяване на лицето в ЦСМП-Я*, но неявяване на полицаите или
по-късното им явяване, при условие, че жалбоподателят е носил личната си карта
или друг документ за самоличност е следвало да се вземат процесните биологични
проби. В ЗДвП и в цитираната по-горе наредба, която урежда взимането на такива
проби, няма правна норма, която да забранява взимането на проби, ако лицето,
което е отказало да бъде изпробвано с техническо средство не се е явило в срок,
но е имало документ за самоличност или не са се явили полицейски служители или
са дошли по-късно. В посочената наредба има норми, които санкционират
неявяването в срок на лицето за даване на биологични проби, като се приемат
показанията на техническото средство, но тези норми не могат да бъдат прилагани
по аналогия и за процесния случай или да се тълкуват разширително поради
санкционния си характер, защото императивни норми или норми, с които се налагат
наказания или имат такъв наказателен характер не могат да се тълкуват
разширително според правната доктрина и чл.46, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗНА:“… (1) (Изм. - ДВ, бр.
46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им
смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на
други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото
на Република България.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните
начала на правото на Република България.
(3) Наказателна, административна или
дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната
алинея. …“. Обобщавайки, следва да се приеме, че медицинските
служители не могат да откажат вземането на кръвна проба на лице, което
представи съответния талон за медицинско изследване и има документ за
самоличност, дори и полицейските служители да не дойдат в ЦСМП-Я* или да дойдат
много по-късно/както е в процесния случай/, както и когато лицето няма документ
за самоличност, представя талона за изследване и това става в присъствието на
полицаи/извършили проверката или техни колеги най-често от следващата смяна на
Сектор „ПП“ при ОД на МВР/ и няма спор, че лицето, което представя талона е
лицето, което е било проверено преди това по ЗДвП. Жалбоподателят не може да
бъде санкциониран за ненавременното си явяване в ЦСМП-Я*ако е отказал да даде
проба с техническо средство, след като визираната наредба и ЗДвП не предвиждат
санкция за ненавременно явяване. В този случай, дори след два часа, е следвало
да се вземат биологични проби на жалбоподателя за химико-токсикологично
лабораторно изследване, в
противен случай невземането на проби не може да се приравни на отказ да се
дадат такива проби, защото такава уредба в закона и наредбата няма, което е
значителен нормативен пропуск, който може да доведе до злоупотреба. Не е
предвидено и как да се удостовери, че лицето се е явило в срок, но поради
ангажираност на дежурния екип от ЦСМП полицаите са сигнализирани след два часа
и биологичните проби трябва да бъдат взети много по-късно. В процесния случай,
невземането на биологичните проби/кръв и урина/ не могат да се вменят на жалбоподателя като отказ да даде такива проби
или ако не бяха налице условията за отмяна на НП от процесуалноправна страна,
би следвало да се приеме, че жалбоподателят няма вина, че не е дал процесните
проби и НП отново щеше да бъде отменено поради нарушение на процедурата по
взимане на биологичните проби.
В съответствие с визираните императивни норми на ЗАНН, след като се установи, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП, което ограничава правото на защита на нарушителя, съдът споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и отхвърля тези на представителя на наказващия орган за потвърждаване на НП като законосъобразно, поради което НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски за адвокат от ОД на МВР-Я*, съгласно разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗДвП и чл.143, ал.1 от АПК, като съобразно извършената работа по делото не може да се приеме, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, поради което ОД на МВР-Я*трябва да заплати сумата от 400 лв. разноски по делото на жалбоподателя.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.143, ал.1 от АПК, сьдьт
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НП № *** г. на Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Я*, с което на К.Б.П. ***, ЕГН: **********,
за нарушаване на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000/две хиляди/лв., „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24/двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Я*
да заплати на К.Б.П. ***, ЕГН: ********** направените по делото разноски в
размер на 400/четиристотин/лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – Я* в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Районен сьдия: