РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София,
08.07.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 14968/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 154577/17.11.2017 г., предявена от Р.Г.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата Р.Г.И. твърди, че на 14.12.2015 г., в
гр. Варна, С.А.Х., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по
пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), в резултат на
което починал З.А.З., който бил пътник в автомобила.
С
присъда № 39/07.06.2017г. по НОХД № 423/2017 г. по описа на Окръжен съд - Варна, С.А.Х. бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1,
чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Ищцата
твърди, че е майка на З.А.З.. Ищцата разчитала на сина си, той заемал особено
място в живота й, представата й за бъдещето била свързана с него. Със смъртта
на сина й, светът на ищцата се променил, а радостта, с която било съпроводено
общуването й с него, вече не съществували. Ищцата изпитала и продължавала да
изпитва тежка мъка, която не можела да бъде заменена с ничие друго присъствие.
Болката й не можела да бъде излекувана докато е жива.
Ищцата
твърди, че към датата на увреждането, по силата на застрахователна полица № BG /02/115002296620, валидна до 08.09.2016
г., ответникът е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с рег. № ********, включително и на водача С.А.Х..
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 150 000
лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2015 г.
до окончателното плащане.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът
„Б.И.“ АД е
депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на
ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е
застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил
„Фолксваген Поло“, с рег. № ********, който виновно е причинил процесното ПТП, че в
резултат на това ПТП е починал З.А.З., както и че ищцата е негова майка.
Ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредата, като твърди, че З.А.З. се е
качил в автомобил, управляван от пиян и неправоспособен водач на МПС, без да
постави обезопасителен колан.
В допълнителната искова молба, ищцата поддържа иска и оспорва възраженията на
ответника.
На 11.06.2020 г., ищцата е представила писмена защита, в която излага
подробни съображения, че искът е основателен, а възраженията на ответника са
недоказани.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал. 1 КЗ, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора
и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба,
за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към 14.12.2015 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG /02/115002296620, „Б.И.“ АД е застраховало
гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил “Фолксваген Поло“, с рег.
№ ********, включително и на водача С.А.Х.. Застрахователното
правоотношение е било уговорено като срочно и валидно за периода от 09.09.2015 г. до 08.09.2016 г. Тези факти са
отделени като безспорни и ненуждаещи се в отношенията между страните по делото
(с определението от 09.01.2019 г., л. 96 и сл.), а и се установяват от
представените писмени доказателства (застрахователна полица, сметка за вноска,
добавък, приожени на л. 7 и сл.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 14.12.2015 г., в гр. Варна, С.А.Х., с
ЕГН: **********, като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ********,
е
нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което на 14.12.2015 г. е починал З.А.З., с ЕГН: **********.
Тези факти се установяват от присъда №
39/07.06.2017 г. по НОХД № 423/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с която
подсъдимият С.А.Х. е признат за виновен в това, че: на 14.12.2015 г., в гр. Варна, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № ********,
нарушил правилата
за движение – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в km/h: пътно превозно средство от категория В – в населено
място 50 км/ч“, като се движел със скорост около 84,13 км/ч и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“ и по непредпазливост причинил смъртта на З.А.З., като деецът е управлявал
моторното превозно средство без да има необходимата правоспособност, поради
което и на основание чл. 343, ал. 3,
б. „б“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. З
от НК, вр. чл. 36 от НК, вр. чл. 54 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с 1/3 и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено изпълнението на така
наложеното наказание с изпитателен срок от пет години.
Видно от извършеното отбелязване, присъдата
на ОС – Варна е влязла в сила на 23.06.2017 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и
субективни предели на постановената от ОС – Варна присъда № 39/07.06.2017 г. по НОХД № 423/2017 г.,
настоящият състав следва да зачете
силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че С.А.Х. е извършил
деянието, че деянието е извършено виновно, както и че С.А.Х. е причинил по непредпазливост смъртта на З.А.З.. В случаите, когато с деянието са причинени
вреди и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда
формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд
(решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС
и решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д.
№ 368/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС). Ето защо по делото е установено, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на застрахованите при ответника
водачи, на 14.12.2015
г. са причинени травматични увреждания на З.А.З., които са
довели до неговата смърт (за което на 15.12.2015 е съставен акт за смърт, л. 53).
Видно
от представеното по делото удостоверение за наследници (л. 48), ищцата Р.Г.И. е
майка на починалия З.А.З..
По
делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на свидетелката
М.С.С.. Свидетелката заявява, че двете с ищцата са първи братовчедки (дъщери на
две сестри), че са много близки и поддържат връзка през годините. На 15.12.2015
г., около 04.00 ч. – 05.00 ч. сутринта, ищцата се обадила на свидетелката, за
да й каже, че З.е починал. По това време, ищцата не била в България, тръгнала
да се прибира и свидетелката я посрещнала на 16.12.2015 г. сутринта, на
автогарата. Двете се прегърнали, не си говорели, мълчали. Ищцата била срината,
не можела да обясни за катастрофата, не знаела как е станало, казвала само
„няма го“. Свидетелката сочи, че ищцата е била много близка със сина си, той
няколко месеца бил при нея в Гърция. Към датата на разпита (27.03.2019 г.),
ищцата било много зле, все се чудела защо не го сънува. Всяка година си идвала
в деня на погребението за помен. Все още била в шок, не се чувствала добре и
физически. Здравословното й състояние се влошило, зъбите й паднали.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ „Б.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото се
явява ищцата (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984
г. задължителна съдебна практика, Р.Г.И. е в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на своя син З.А.З.. От събраните писмени и гласни доказателствени средства се установява,
че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на своя син. С оглед на това съдът намира, че предявеният
иск е доказан по основание.
Що
се отнася до размера на обезщетенията
за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищцата от
смъртта на нейния син, и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредените да претендират парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от
претърпените от ищцата страдания, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума
на ВС. Съдът съобрази посочените критерии, включително и най-близката степен на
родство между ищцата и починалия, младата възраст на починалия към деня на ПТП
– 31 г., и от житейска гледна точка съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, приема, че претърпените
от ищцата неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 120 000 лева.
Неимуществените
вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищцата.
За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящия състав приема, че сумата от 120
000 лева отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените неимуществени вреди.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика
(решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№ 98/24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че З.А.З. е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като е пътувал в автомобил, управляван от пиян и
неправоспособен водач на МПС, без да постави обезопасителен колан.
Процесното
ПТП е реализирано на 14.12.2015 г., около 18.40 ч. (видно от уведомителното
писмо до ОП-Варна, л. 1 от досъдебното производство), около 18.45 ч. е посетено
от дежурен ПТП при ОД на МВР – Варна (видно от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, л. 10 от настоящото дело) и в 19.05 ч., в МБАЛ „Света Анна -
Варна“ АД, от водача С.А.Х. са взети кръв и урина (видно от Протокол за
медицинска експертиза, л. 37).
В
изпратената за изследване проба кръв, взета от С.А.Х. са констатирани 0.00
промила етилов алкохол – видно от резултат от химическо изследване, приложен на
л. 36 от делото. Поради това, възражението на ответника, в тази връзка, е
неоснователно.
Безпорно,
обаче, при реализиране на процесното ПТП, С.А.Х. е управлявал моторното превозно
средство без да има необходимата правоспособност, което е съставомерен признак на престъплението, за
което е осъден с влязлата в сила присъда, а и е се установява от справката от
Сектор „Пътна полиция“ – Варна, приложена в досъдебното производство.
Съдът
приема, че пътуването в моторно превозно средство с неправоспособен водач,
когато това пътуване е проява на съзнателен и свободно формиран избор на
увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност
за узнаването му при проявена нормална дължима грижа, е рисково поведение,
изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото
неоправдано игнориране. Това поведение съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от
реализираното пътно - транспортно произшествие.
В
случая, обаче, не се установява, че на З.А.З. е бил известен фактът, че С.А.Х.
е бил неправоспособен водач. По делото са приложени материалите от ДП №
594/2015 г. по описа на СПП-Варна, съдържащи и протоколи за разпит, в които
които свидетелите са посочили факти в тази връзка (че З.З.е накарал С.Х. да
отидат да заложат машина, въпреки че е знаел, че е неправоспособен, че рязко му
е дръпнал волана на дясно, и т.н. – л. 47, л. 54, л. 55 и др. от ДП). Протоколът за разпит на свидетел в наказателното
производство удостоверява единствено, че
е съставен на посочената в него дата от посоченото длъжностно лице, извършило
разпит на свидетеля, които факти
обаче са неотносими към предмета на спора. Относно фактите, които лицата
възпроизвеждат в тези документи, същите се явяват недопустимо доказателствено
средство, тъй като съгласно ГПК гласни
доказателства се събират пряко и непосредствено пред съда. Такива
доказателства по делото не са събрани, поради което и съдът приема, че това
възражение на ответника за съпричиняване е недоказано.
При
настъпване на процесното ПТП, З.А.З. е пътувала на предната дясна седалка на лек
автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ********.
Видно от заключението по комплексната
медико-автотехническа експертиза, процесното ПТП е реализирано при следния
механизъм:
На
14.12.2015 г., около 18,45 часа, в гр. Варна, по еднопосочното платно на бул.
„Владислав Варненчик“, в посока към центъра, в лявата пътна лента, се е движил
л.а. „Фолксваген Поло" с peг.
№ ********,
управляван от С.А.Х., със скорост 85 км/ч. Времето било нощно - в тъмнага част
на денонощието, при осветление с улични лампи. Булевард „Вл. Варненчик“ има две
самостоятелни платна (по едно за всяка посока), разделени със затревена ивица,
като всяко платно било по 2 пътни ленти по около 3,7 м всяка. Пъхната настилка
била асфалтова, суха и нова. По
неустановени причини, най-вероятно поради рязко завъртане на волана
надясно, автомобилът се насочил надясно и придобил силна ротация, довела да загуба на
контрол от водача. Движейки се по дъга, автомобилът, завъртян малко над 90°, се
ударил с предното си ляво колело в бордюр, отчупил парче от бетона и оставил
къса следа. След това, въртейки се, автомобилът се ударил последователно и със
задните се колела и когато задното дясно колело се ударило в бордюра, автомобилът изцяло бил във
въздуха. По време на ударите на задните му колела, автомобилът започнал да се
преобръща през лявата си страна и завъртян малко над 90 градуса по посока на
часовниковите стрелки, около надлъжната си ос, гледан отпред, се ударил с
предната част на покрива си в ствола на дърво. След това се свлякъл и паднал на
лявата си страна. В КЕ също е констатирано, че причината за настъпване на
произшествието е в действията на водача на л.а. „Фолксваген Поло“, който е
предприел рязко завиване с волана надясно и удар в дървото.
Анализирайки
обективните находки и увреждания, констатирани при огледа и аутопсията на З.Златанов,
експертизата е приела, че причината за смъртта му е черепно-мозъчна травма с контузия на
мозъчния ствол, довела до оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните
полукълба в големия тилен отвор на черепа с притискане на центровете на дишане
и сърдечна дейност. Описаните травматични увреждания се дължат на действието на
твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и биха могли да се получат
при ПТП от части и детайли в купето на катастрофиралия автомобил.
По
време на ПТП, З.З.е бил без поставен предпазен колан (на снимките от огледа на
местопроизшествие същият е полегнал настрани на предна дясна седалка). Независимо
от това, обаче, вещите лица по комплексната експертиза са приели, че с оглед
механизма на ПТП, ако З.е бил фиксиран на предната дясна седалка с поставен
предпазен колан, от удара в дървото през тавана също би настъпил летален изход.
При така установените факти, не може да се
направи извод, че с поведението си пострадалият пътник е съпричинил вредоносния
резултат. Възражението за
съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ съмнение начин, при условията на
пълно и главно доказване, каквото по делото не е проведено. При преценка на настъпилите в резултат на ПТП вреди
следва да се отчита не само извършено ли е от пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали извършеното нарушение е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, а такава в случая няма установена пълно
и главно. Поради това, възражението за
съпричиняване е неоснователно, респ. определеното по-горе обезщетение не следва
да бъде намалявано.
Следователно,
искът е основателен и доказан за сумата от 120 000
лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се
отхвърли.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД -
от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др.
Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди са дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 14.12.2015 г. – когато е починала З.А.З. и когато е бил
изпълнен фактическия състав на деликта, даващ основание на ищеца да предяви
иска си.
Относно разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал.
2, от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Ц.И.И., сумата от 4348.80 лева, с вкл. ДДС (5436 лв. х
0.8)
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
106 лева от общо направените
разноски в размер на 530 лева (530 лева х 0.20), в т.ч.: депозит за КЕ и
свидетел (в о.с.з. на 18.11.2019 г. е разпоредено на ответника да се върне
сумата от 80 лева (л. 155), като доказателства за други разноски по делото не
са представени).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 4800 лева, в т.ч.: държавна такса (120 000 лв. х 4%), от
внасянето на която ищцата е била освободена.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Р.Г.И.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 267, ал. 1, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 120 000
лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от
смъртта на З.А.З., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие,
реализирано на 14.12.2015 г., в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от
14.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 267, ал. 1, вр.
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за
разликата над 120 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адвокат Ц.И.И., БУЛСТАТ **********, с адрес: ***,
офис 3-1, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 4348.80 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Г.И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 106
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 4800
лева – разноски по делото, представляващи държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: