Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ 94
гр.ВРАЦА,02.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното
заседание на 28.09.2017 год. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове: ПЕНКА П.
мл.с.
СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Ирена Митова,като разгледа докладваното от съдията Досов въззивно гр.дело №379/2017 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Л.В.
*** против решение №274/18.05.2017
год. по гр.дело №292/2017 год. по описа
на Районен съд-Враца,с което съдът е отхвърлил предявените от А.В. против И.В.П.
*** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.3-то
от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 22939.00 лева, представляващи нейни лични
средства,получени от ответника на отпаднало основание. Присъдени са и и разноски
в полза на ответника.Въззивницата
поддържа,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,противоречи
на материалния закон и събраните по делото доказателства.Постановено е при превратен
и едностранчив анализ на събраните доказателства,като не са обсъдени и
съобразени установените по делото факти и обстоятелства.Въз основа на изложените
доводи моли обжалваното решение да бъде отменено,а исковете й уважени изцяло.
В
срока по чл.263,ал. 1 ГПК ответникът И.В.П. е депозирал писмен отговор,в който
мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа,че
решението е правилно и законосъобразно,постановено е в съответствие със закона
и събраните доказателства,като не са налице основания за неговата отмяна.Моли
за потвърждаване на обжалваното решение.
Пред
въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са
събирани.
След анализ
на събраните пред РС-Враца доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с
доводите,съображенията и възраженията на страните,съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Гражданско
дело №292/2017 год. по описа на РС-Враца е образувано по исковата молба на А.Л.В.,с
която ищцата е предявила против И.В.П. искове с правно основание
чл.55,ал.1,пр.3-то от ЗЗД за заплащане на суми в общ размер 22939.00 лева,представляващи
нейни лични средства,предадени на ответника в периода 2013 год. - края на 2016
год.
В исковата
молба и в допълнителна такава се твърди,че страните са имали връзка от 2010 год.,в началото на
2012 год. са заживели на семейна начала,като от съвместното си съжителство имат
и родено дете-Н.И.П..Първоначално са живели в жилището на майката на ищцата в
гр.Враца,през 2013 год. са се преместили в къща на родителите на ответника в
гр. ***,а в началото на 2016 год. са
решили да се преместят в собствена на ответника П. ***.Тази къща е била в
окаяно състояние и е трябвало да й направят основен ремонт, който започнал през
пролетта на 2016 год.и все още не е приключил.По време на съвместното си
съжителство са закупили и няколко автомобила,като към дата на депозиране на
исковата молба на името на ответника има
два автомобила-"Мерцедес ЦЛС 320" с рег.№ВР **** ВР на стойност 24000
лева и "Мицубиши Паджеро" с рег.№ВР **** ВТ на стойност 8000 лева.
Когато се
преместили в къщата на родителите на ответника през
Когато
решили да започнат с ремонта и да се нанесат в къщата на ответника, страните
имали намерение той да прехвърли собствеността на детето (Н.И.П.),тъй като И.П.
имал и друго дете от предишен брак.
В тази
къща в края на месец юни 2014 год.
правили ремонт само на покрива,тъй като имало теч в една от стаите.Тогава се
подменили някои греди и част от керемидите. Ремонтът бил на стойност 1000 лв. и
бил извършен с лични средства на ищцата-получени на 09.06.2014 год. 600 лева от
евростипендия и получени на 19.06.2014 год. 480.00 лева от платена европейска
практика,с които били закупени материали и платено на майстор.
През месец
юни 2015 год. направили кръщене на сина си и на празненството събрали 3500 лева,от които 1000 лева били дарени от
родителите на ищцата.С тези пари започнали ремонт на къщата на ответника,като в
периода март-май 2016 год. подменили изцяло ВиК и ел. инсталациите,за което
заплатили обща 1000 лв.(600 лв. и 400
лв.). Наложило се да бутнат стена и да изградят две нови,тъй като искали да
обособят отделна кухня и вътрешна баня и тоалетна,за което заплатили 500
лева.След това поръчали дограма за три
от прозорците и четири интериорни врати на стойност 1540 лв.,платима на три
вноски,като при поръчката през месец април заплатили 500 лева,а при монтажа
през месец май заплатили още 500 лева-общо 1000 лева.Наложило се да монтират
окачени тавани в кухнята и всекидневната,като заплатили 500 лв. за труд и
материали. Със същите средства закупили различни домакински
уреди-прахосмукачка, ютия,маса за гладене,тостери,домакинска посуда и др.,на
обща стойност 300 лв.(общо 3300 лева).
На
07.03.2016 год. майката на ищцата й закупила бойлер ”Теси” за 175 лв., абсорбатор
”Таурус” за 155 лв. и микровълнова печка ”Горение” за 109 лв.(общо 439 лева), които били
предназначени за къщата на ответника и са монтирани там.
На
01.08.2016 год. майката на ищцата й дала 14000 лева и страните доплатили последната
вноска за дограмата от 540 лева.На 17.08.2016 год. баща й й дал още 1000
лева,като с тези пари страните продължили ремонта на къщата.Поръчали кухненски
шкафове по размера на кухнята на стойност 1580 лева,платима на три вноски,които
били изплатени в периода 04.08.2016 год. - 29.09.2016 год.,когато шкафовете
били доставени. През месец септември 2016 год. заплатили 1300 лева за
материали,шпакловане и боядисване на стените в две от стаите,коридора и антрето
на къщата.През месец октомври 2016 год. закупили мивка и смесител за кухнята за
140 лева.(90 +50). Закупили и душ,мивка и смесител за банята на обща стойност
250 лв.(120+80+50 ).(общо 3810 лева)
Към месец
септември страните имали два автомобила-"Мерцедес МЛ" и "Субару".Продали
автомобила "Мерцедес МЛ" за 16000 лева и с тези пари,както и с 8000
лева от предоставените от майката на ищцата закупили за 24000 лева посочения в
исковата молба "Мерцедес ЦЛС 320" с рег.№ВР **** ВР.През месец
октомври 2016 год. продали и автомобила
"Субару" и закупили за 8000 лева автомобила "Мицубиши
Паджеро" с рег.№ВР **** ВТ,като доплатили 4000 лева с част от парите, предоставени
от родителите на ищцата през месец август 2016 год.Междувременно майката на
ищцата изтеглила заем от 1500 лева,които отново й предоставила и които също
били използвани за доплащане на автомобила "Мицубиши".
Ищцата е
посочила,че почти всички средства за закупуването на вещите и извършването на
ремонтите били или нейни,или предоставени от родителите й. Ответникът нямал
постоянни доходи.Неговите родители били с минимални доходи и нямали възможност
да им помагат финансово.В момента страните били разделени и имали съдебен спор
за родителските права относно детето.Всички вещи се намирали при ответника,вкл.
документите за тяхното закупуване и за извършените ремонти,като ответникът отказвал
споразумение.
При тези си
твърдения е поискала ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 22939
лв.,представляваща лични средства,дадени на отпаднало основание,ведно със
законната лихва.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор,с който е оспорил изцяло исковете.Заявил
е,че с ищцата са съжителствали на съпружески начала до 07.02.2016 год.От
съжителството имат родено едно малолетно дете.От 2013 год. до фактическата им
раздяла живеели в къща в гр.**** ул.****, собственост на родителите му.Ищцата
не работела,грижела се за детето,от време на време извършвала надомно шивашки
услуги срещу заплащане.Основната грижа за издръжката на семейството (всички
средства за храна,облекло,задоволяване на битови и социални нужди) бил поел
той,подпомаган от своите родители,тъй като баща му получавал много висока пенсия.
През 2015
год. с ищцата решили да се отделят от родителите му,тъй като притежавал
собствена къща в гр.****,ул.****.Баща му имал спестени 10 000
лв.,изплатени при пенсионирането,които му бил дал преди да почине и с които
ответникът решил да финансира ремонта,който с ищцата решили да започнат в
началото на 2016 год.Парите,които ищцата печелела от шивашки услуги, както и
получаваната от нея стипендия,тя събирала и закупила от сайтове за вещи-втора
употреба описаните в исковата молба кухненско обзавеждане и санитария.На
07.02.2016 г. страните се разделили,като ищцата отишла да живее с детето при
родителите си в гр.Враца.В началото на месец март му казала,че иска отново да
опитат да заживеят заедно. Закупила описаните в исковата молба ел. уреди и ги
донесла в дома на родителите му.Всички твърдени ремонти в неговата къща били
извършени след фактическата им раздяла,с пари на ответника и на родителите
му.През месец юни 2016 год. той закупил тухли ”Итонг” и други материали и с
негов приятел преградили стая на две по-малки,които боядисали с латекс и
поставили окачени тавани от гипсокартон.В останалите стаи ремонт не бил
извършван.Материалите на обща стойност 234.71 лв. закупил със собствени
средства.През месец март 2016 год. направил и ремонт на ВиК и ел. инсталациите
на обща стойност 142.94 лв.,отново със собствени средства и труд и с помощта на
познат - майстор.Ремонт на покрива не бил извършван,единствено били подменени
няколко керемиди,които били взети от дома на родителите му.С ищцата били решили
да подменят и дограмата на къщата и част от интериорните врати.След раздялата с
нея той бил платил капаро от 500 лв. на фирма. Цялата сума изплатил през месец
февруари 2017 год. и тогава му била издадена фактура.Автомобилите също били
закупени след фактическата раздяла,с негови и на родителите му пари.
След
окончателната раздяла през месец март 2016 год. ответникът на няколко пъти се опитал да накара
ищцата да си вземе ел.уредите и останалите закупени от нея вещи,но тя
отказвала,първоначално с мотива,че имало шанс да се съберат. Впоследствие, след
рязко влошаване на отношенията им била заявила,че не й трябвали,щяла да заведе
дела за паричната им равностойност.
Посочил е,че
ремонтите в жилището му били извършени преди майката на ищцата да продаде
земя.За вещите и ремонтите през 2013 год. пък самата ищца признавала,че
средствата били на родителите му.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства.Допусната и изслушана е специализирана
съдебно-техническа и оценителна експертиза.Заключението не е оспорено от
страните и е прието от съда.
Вещото лице
е посочило,че в къщата на родителите на ответника в гр.****, ул. **** през 2013
год. са извършени ремонти на обща стойност 466 лева-за подмяна на тапети в хол
и стая и за полагане на мокет в тези помещения (137 +144+ 185).Всички описани в
исковата молба движими вещи-обзавеждане,са налични в дома,с изключение на
таблета,в добро състояние са и са с обща пазарна стойност 835 лева. (1301 -
466).
В къщата на
ответника през 2016 год. са извършени описаните в исковата молба ремонти,които
са с пазарна стойност към датата на експертизата,сходна с посочените в исковата
молба цени,с изключение на ремонта на покрива.Вещото лице е посочило,че е
извършена само частична подмяна на 1 кв.м. керемиди на стойност 65 лева.Посочило
е също,че стойността на изпълнената шпакловка по стени и таван е 425 лева.Налични
са всички описани в исковата молба ел.уреди,както и санитария за кухня и баня,с
изключение душ-батерия за баня,като всички уреди са нови,неизползвани и
немонтирани.Налично са и кухненските мебели-нови,изготвени по индивидуален
проект и немонтирани.
Налични са и
двата автомобила,които са в движение,с добър външен вид и в добро техническо
състояние.Автомобилът "Мерцедес ЦЛС 320" с рег.№ВР **** ВР е
произведен през 2007 год. и е с пазарна стойност 22800 лева,а автомобилът "Мицубиши Паджеро Спорт" с рег.№ВР ****
ВТ е произведен през 1999 год. и е с пазарна стойност 7500 лева.
Ищцата е
представила извлечение от сметка на своя баща Л.Е.В.,видно от което на
11.10.2013 г. е постъпила сумата от 5 210.90 лв. от НОИ,като на 08.11.2013 г.
са били изтеглени 2 000 лв. и на 29.11.2013 г. – още 3 000 лв..На 17.08.2016 г.
е постъпила сумата от 3500 лв.,като на 17.08.2016 г. са били изтеглени 1 000
лв. и на 19.08.2016 г. – още 2 000 лв.Представила е и извлечение от своя
сметка,видно от което на 09.06.2014 г. са постъпили 600 лв. и на 19.06.2014 г.
- 480 лв.Представила е и преводно нареждане от 12.07.2016 г.,с което на нейната
майка е била преведена сумата от 15 000 лв. на основание ”сделка земеделска
земя”,както и извлечение от сметка,видно от което от сметката са били изтеглени
14000 лв. на 01.08.2016 г.Представила е и сключен от майката договор за
потребителски паричен кредит от 26.09.2016 г. за сумата от 1545 лв.
Ответникът е
представил фиш за заплата на своя баща В.И.П., видно от който през 2011 год. на
същия е било начислено обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение в
размер на 10453.02 лв. бруто.Представил е
разпореждане на ТП на НОИ,видно от което през 2012 год. на бащата е била
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 515.36 лв. Представил
е и разпореждане на ТП на НОИ,видно от което от 01.11.2016 год. майка му В.Л.П.
получава пенсия-лична за инвалидност,социална за инвалидност и добавка по чл.84 КСО,в общ размер от 357.28 лева.От
това разпореждане е видно,че В.И.П. е починал на 25.10.2016 год.Представил е
два договора за покупко-продажба на МПС,според които автомобилът "Мицубиши
Паджеро Спорт" с рег. №ВР **** ВТ е закупен на него на 28.12.2016 год. за
сумата от 200 лева,а автомобилът "Мерцедес ЦЛС 320" с рег.№ВР **** ВР
е закупен на 22.11.2016 год. отново за сумата 200 лева.Представил е и
фактура,издадена на 20.02.2017 год.,според която на тази дата той е заплатил
сумата от 1540 лева за изработка,доставка и монтаж на описаните в исковата
молба прозорци и интериорни врати.
По искане на
ищцата са разпитани трима свидетели-К.А.К.-нейна майка,А.К.А. и Ц.Т.С..
Свидетелката
К.К. е потвърдила всички изложени в исковата молба обстоятелства относно ремонтите
в жилищата на ответника и родителите на ответника,закупуването на вещи и
обзавеждане,предаването от нейна и на съпруга й парични средства на ищцата и
начина на изразходването й.Сочи обаче,че фактическата раздяла между страните по
делото е настъпила едва след новата 2017 год.Преди това-през месец март 2016
год. между тях и родителите на ответника са възникнали недоразумения и тогава
дъщеря й е дошла да живее при нея (в гр.Враца) ,но ответникът е идвал всяка
сутрин да я кара на работа,а детето на градина.Ходили заедно и на море,като
дъщеря й ходела и преспивала в гр.**** в къщата на И.. Отношенията помежду им
се влошили след внезапната смърт на бащата на ответника,но въпреки това
празнували новата 2017 год. заедно с компания.Разделили се окончателно след
Нова година.
Сходни
обстоятелства е изложила и свидетелката А.А.-състудентка на ищцата.А. и И. са
имали желание да се преместят в неговата къща.Ремонтирали са я усилено от
пролетта на 2016 год. до месец декември
2016 год.,като са се разделили след новогодишните празници,които са празнували
заедно.Лятото на 2016 год. са ходили на
море заедно и с детето на И. от предишен
брак.Знае,че родителите на А. са помагали с пари.
Свидетелката
Ц.С. живее на съпружески начала с брата на ищцата. Обяснила е,че през 2013 год.
бащата на А. при завръщането си от Испания е дал на нея и на брат й по 5000
лева,които са използвани за ремонт в дома на родителите на И., където страните
са живеели.Знае,че майката на А. й е дала 14000 лева,защото преди това е
помогнала на брат й да си закупи апартамент.Баща й също е дал още 1000 лева, като
парите от майката и бащата са използвани за ремонта на къщата на И. и за
закупуване на автомобилите Мерцедес и Мицубиши.И тя е категорична,че страните
са се разделили след Нова година (2017 год.),която са празнували заедно.
По искане на
ответника са разпитани двама свидетели-В.Л.П.-нетова
майка,и И.Г.И..
Свидетелката
П. е признала,че А. и И. са правили ремонт в тяхната (на свидетелката) къща и са си купували мебели и телевизор,за което тя и съпругът й са
помогнали с 500 лева.А. и И. са събирали пари
за ремонт на другата къща,която е на И..А. си е заминала през месец
февруари 2016 год.,като след това са решили
да правят ремонта.Издигнали са две преградни стени,направили са окачен
таван,сменили са дограмата,която И. е изплащал на вноски.А. е идвала в гр. ****,но
не е давала пари за ремонта.Купила е кухненски роботи,които стоят в
кашоните.Раздялата през февруари 2016 год. не е била окончателна,страните по
делото са ходили заедно на море през лятото и са се разделили окончателно през
месец декември.И. работи при приятел,правят коли,но не знае колко получава.През
2011 год. при пенсионирането си съпругът й е получил 9800 лева,които още тогава
са дали на И..
Свидетелят И.И.-приятел
на ответника,е обяснил,че И. работи в автосервиз,на заработка е и има
доходи,които не са малки.Познава и А. и знае,че са живеели при родителите на И.,но
А. и майка му се скарали и малко след това те са се разделили.После са пробвали
да правят ремонт в къщата,като парите са били на И., получени от баща му след
пенсионирането на последния.И. има кола и джип,които е закупил през месец
ноември и декември 2016 год.Колата е Мерцедес и е била подарена на И.,тъй като
е била счупена,имала е проблем с двигателя.Кухненското обзавеждане е на А. и И.
я е канил да си го вземе.Дограмата е на разсрочено плащане и повечето вноски са платени от И. в присъствие
на свидетеля.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните фактически и правни изводи:
Ищцата
е основала своите претенции на твърдения за неоснователно обогатяване на
ответника П.,тъй като тя е предоставила лични средства с цел придобитото с тях
да се ползва за семейни нужди,а след като страните са се разделили е отпаднало
основанието за предаване на сумите и същите следва да й бъдат върнати.
При
тези твърдения първоинстанционният съд правилно е квалифицирал исковете като
такива по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД.
С Решение по уеднаквяване на съдебната практика № 59
от 22.04.2010 г. по гр.д. № 387/2009 год.,г к., IV г. о. на ВКС, се приема, че искове с правно основание
чл. 55 и чл. 59 ЗЗД между съпрузи или бивши съпрузи са допустими за икономическо
изравняване на придобитото през време на брака имущество.С цитираното решение
се приема,че е допустимо единият от бившите съпрузи да предяви срещу другия
съпруг иск за стойностно изравняване на икономически създаденото по време на
брака неравенство, стига твърденията в исковата молба за неоснователно
обогатяване да не са свързани с иск за получаване на по-голям дял от общото
имущество или за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг.
В конкретния правен спор страните са
живеели на семейни начала около 5 години, а такъв тип съвместно съжителство
съгласно практиката на ВКС се ползва със същите характеристики и особености
както при наличието на сключен граждански брак между съпрузи. В този смисъл
както сключването на брак,така и съжителството на семейни начала пораждат
семейно правоотношение между съпрузите, респ. съжителите. Неговото съдържание
се характеризира с множество и сложни взаимни субективни права и правни
задължения - имуществени и неимуществени.Едно от основните задължения, произтичащи от
брака и семейното съжителството, е задължението за грижа и подкрепа между
съпрузите. Взаимната грижа, моралната подкрепа и материалното подпомагане на
нуждаещите се членове на семейството са основно начало в уредбата на семейните
отношения. По
силата на закона правата и задълженията на брачните партньори са съсредоточени
към осигуряване на семейното благополучие, поради което Върховният съд посочва
в свои решения, че съпрузите нямат един спрямо друг иск за средствата,
изразходвани по време на брака за непосредствени нужди на семейството, при това
независимо от основанието за тяхното получаване - заем, наследство и пр. Семейното
правоотношение обаче не би могло да бъде основание за разместване на блага
между съпрузите или живеещите на семейни начала партньори, когато единият е
допринесъл за увеличаване на имуществото на другия по начин, който надхвърля
пределите на дължима семейна взаимопомощ. Законовото задължение за взаимопомощ
и подкрепа не би могло да оправдае обогатяване, изразяващо се в реализиране на
лични капиталовложения, извършване на скъпоструващи подобрения в имот,
индивидуална собственост на другия съпруг/съжител, покриване на лични негови
задължения и прочее.
Ищцата претендира
връщането на 4 суми:.
1)Сумата от 5000 лева,предадена й от нейния
баща през месец ноември 2013 год, от които 1990 лева са изразходвани за ремонт
на две от стаите в къщата на родителите на
ответника в гр.****,ул.****,изразяващ се в поставяне на тапети и мокет на обща
стойност 550 лева,за закупуване на обзавеждане
за тези стаи - спалня с ракла за 420 лв.,скрин за 96 лв.,нощно шкафче за
46 лв.,голямо огледало за 40 лв.,кухненска маса за 110 лв.,4 бр. столове за 108
лв. и плазмен телевизор за 350 лв.,на таблет на стойност 220 лв. и градинска люлка
на стойност 100 лв.,а 3000 лева са изразходвани за закупуване на лек автомобил "Сузуки
Витара".
Тази претенция е
неоснователна и недоказана.
Настоящият състав
приема,че бащата на ищцата действително й е предоставил сумата от 5000 лева
през месец ноември 2013 год.,тъй като са представени писмени доказателства,че той е разполагал с тази
сума,както и гласни-показанията на свидетелките К.К. и Ц.С.,че сумата е
предадена на ищцата.Съдът няма основание да не дава вяра на показанията на тези
свидетелки,тъй като те са последователни и логични.
От тази сума съдът
приема,че 1990 лева са изразходвани за ремонт в дома на родителите на ответника
и за закупуване на движимите вещи,тъй като тези обстоятелства се установяват от
заключението на вещото лице-ремонтът е извършен,а вещите са налични (с
изключение на таблета),от показанията на посочените по-горе свидетелки и от показанията
на свидетелката В.П.-майка на ответника.Съдът приема също,че тези средства са
били на ищцата,доколкото твърдението на ответника,че тази сума е вложена от
родителите му се опровергава от показанията на собствената му майка.Но ответникът
не дължи връщане на тази сума,тъй като тя е изразходвана за непосредствени
нужди на семейството и не подлежи на връщане,като част от нея е и за подобрения
в имот на родителите на ответника,а не в негов собствен.
При формиране на този
си извод съдът отчита неоспорените обстоятелства,че сумата е изразходвана
непосредствено след като страните са се преместили в гр. **** и скоро след
раждането на детето им.Те са живеели като семейство и сумата е изразходвана за
задоволяване именно на нужди на семейството,поради което не подлежи на връщане.
Не се дължи връщане и
на сумата от 3000 лева,тъй като ищцата по никакъв начин не е доказала
придобиването на лекия автомобил "Сузуки
Витара".Самият автомобил не е
индивидуализиран-година на производство,техническо състояние,държавен контролен
номер и т.н.,не е доказано закупен ли е и на чие име,ако правото на собственост
е било прехвърлено с договор,не е доказана и цената на евентуалното
придобиване.
2)Ищцата претендира връщане на сумата от 1000 лева,като твърди,че през месец юни 2014 год. тя лично я е
заплатила със свои средства за ремонт на покрива на къщата на ответника в гр.****,ул.***-подмяна
на греди и керемиди Претенцията е неоснователна,тъй като твърдението й се
опровергава от заключението на вещото лице,според което такъв ремонт не е
извършван.Подменени са само около 1 кв.м. керемиди,като стойността на труд и
материали е само 65 лева.
3.Ищцата
претендира връщане на сумата 439 лева,като твърди и доказва,че тя е изразходвана от нейната
майка за закупуване на бойлер ”Теси” за
175 лв.,абсорбатор ”Таурус” за 155 лв. и микровълнова печка ”Горение” за 109 лв.,които
били предназначени за къщата на ответника и са монтирани там.
Вещите са
налични в къщата в гр.****,ул.***,нови и неизползвани,както е констатирано от вещото
лице,но претенцията отново е неоснователна, тъй като разходът не е извършен от
ищцата,а от майка й.Освен това, майката е предала на страните по делото вещи,а
не пари.В този смисъл претенция за тези вещи би могла да има майката на
ищцата,ако счита,че има основание за това,но не и ищцата.
4)Ищцата
претендира връщане и на сумата от общо 16500 лева-14000 лева, предоставени й от майка й на 01.08.2016
год.,1000 лева,предоставени й от баща й
на 17.08.2016 год. ,и 1500 лева,предоставени й отново от майка й през месец
октомври 2016 год.
Тази
претенция съдът намира за основателна и доказана почти изцяло.
На първо
място,по категоричен начин е опровергано твърдението на ответника,че страните са
във фактическа раздяла от месец февруари 2016 год..От показанията на всички
свидетели-и на ищцата,и на ответника,се налага извод,че през месец февруари или
март 2016 год. година ищцата е напуснала дома на родителите на ответника в гр. ****,ул.****" и се е преместила да живее при майка си в
гр.Враца, но причина за това напускане са били недоразумения между ищцата и
родителите на ответника,а не такива между страните по делото.
А. и И. са
продължили да поддържат отношенията помежду си,като той е пътувал всяка сутрин
до град Враца,за да я кара на работа,а детето на градина,а през лятото са
ходили заедно на море.Заедно са посрещнали и Новата 2017 год.,като раздялата
помежду им и настъпила след това (според майката на ответника те са се
разделили през месец декември 2016 год.,но тя не знае той с кого е празнувал
нова година).
Още през
2015 год. те са били решили да ремонтират собствената на И. къща и да се
пренесат да живеят в тази къща,но са отлагали ремонта поради липса на
средства-събраните на кръщенето на детето
през лятото на 2015 год. са били недостатъчни.След скарването между
ищцата и родителите на ответника през месец февруари-март 2016 год. тя се е
преместила да живее при майка си в гр.Враца,защото оставането й в дома на ул.****"
е било невъзможно,а къщата в гр.****,ул.*** е била негодна за обитаване.Именно тогава страните по
делото заедно са решили да започнат ремонта в къщата на ответника със събраните
на кръщенето 3500 лева с намерението
след приключване на ремонта да заживеят в тази къща заедно с детето си, т.е.
като семейство.В подкрепа на такъв извод са отново показанията на свидетелите, включително
на доведените от ответника и в частност на неговата майка-"те решиха да
правят ремонта след като А. си замина",което би било крайно нелогично,ако
страните са били във влошени отношения.
Затова съдът
приема за доказани твърденията на ищцата,че през цялата 2016 год. страните са
поддържа добри и постоянни отношения,като усилията им са били съсредоточени към
приключване на ремонта на къщата на ответника,т.е. те са продължили да
поддържат отношения,близки до семейните,но не са живеели в едно жилище по
обективни причини.В тази връзка съдът отчита и коректната позиция на
ищцата,която не претендира връщане на сумата от 3500 лева и посочва за
какво,кога и как е била вложена тази сума.Тази й позиция не влиза в
противоречие и с позицията на ответника,че в периода март - юни 2016 год. той е
закупувал материали и е извършвал ремонти дейности в къщата на ул.***.
При всичко
гореизложено и предвид представените писмени доказателства,че родителите на
ищцата са разполагали с посочените по-горе суми,както и гласните такива,че
сумите са предоставени на ищцата съдът приема,че ищцата е разполагала със
сумата от 16500 лева,която е изразходвана по посочения в исковата молба начин.
Конкретно по
претенциите по пунктове:
а)Ищцата
претендира сумата от 1580 лева,изразходвана за кухненски мебели,
изготвени по индивидуален проект и и изплатени в периода 04.08.2016 год. -
29.09.2016 год., когато били доставени.Тази претенция е основателна,тъй като
вещото лице е посочило,че кухненските мебели са налични,нови,немонтирани и действително
са изготвени по индивидуален проект (съобразен с кухнята в къщата на
ответника). Констатацията опровергава твърдението на ответника,че ищцата е
закупила кухненски мебели втора употреба преди месец февруари 2016 год. и дава
основание на съда да приеме,че сумата е заплатена от ищцата,тъй като ответникът
не твърди да е влагал свои средства.
б)Ищцата
претендира сумата от 540 лева,платена през месец септември 2016 год.
като последна вноска за поръчаната и монтирана по-рано през 2016 год.
дограма-прозорци и интериорни врати.И тази претенция е основателна и
доказана,тъй като вещото лице е констатирало,че дограмата е монтирана,като от
представените за онагледяване на заключението снимки е видно,че след монтажа
прозорците и вратите са "обърнати",а стените на помещенията измазани
и шпакловани,т.е. монтажът и доставката на дограмата са извършени преди
шпакловката.Тази констатация опровергава твърдението на ответника,че той е
заплатил сумата от 1000 лева през месец февруари 2017 год.,когато му е издадена
и фактура.В тази връзка следва да се отбележи,че представената фактура е частен
свидетелстващ документ,който не се ползва с материална доказателствена сила
относно датата на изпълнение на договора за изработка и датата на плащане.Ако
фактурата бъде ценена изцяло,би следвало съдът да приеме,че прозорците и
вратите са доставени и монтирани на 20.02.2017 год.,като на тази дата
ответникът е заплатил и сумата от 1540 лева,каквито фактически твърдения той не
излага.Затова съдът приема,че сумата от 540 лева е изплатена със средства на
ищцата през месец септември 2016 год.,а не на посочената във фактурата дата.
в)Ищцата
претендира сумата от 1300 лева,заплатена
през месец септември 2016 год.за материали,шпакловане и боядисване на стените в
две от стаите,коридора и антрето на къщата.Тази претенция съдът намира за
частично основателна,а именно до стойността на тези ремонтни дейности,посочена
от вещото лице - 425 лева.Ответникът не твърди да е извършвал такива дейности,а
подобренията са налични,поради което съдът приема,че сумата от 425 лева е
заплатена със средства на ищцата.
г)ищцата
претендира сумата от общо 390 лева,заплатена през месец октомври 2016 год.- 140
лева за мивка и смесител за кухнята и 250 лева за душ,мивка и смесител за
банята на обща стойност 250 лв.Ответникът не отрича,че тези вещи са закупени
със средства на ищцата,но твърди,че те за купени от нея като втора употреба още
преди раздялата им през месец февруари 2016 год.Вещото лице посочва,че вещите
са налични, нови и немонтирани,затова съдът намира и тази претенция за
основателна при изложените по т."а" по-горе мотиви.
д)ищцата
претендира сумата от 8000 лева,изразходвана за доплащане цената лек автомобил
"Мерцедес ЦЛС 320" с рег.№ВР **** ВР,закупен през месец
септември за 2016 год. за 24000 лева.Тази претенция също е основателна.
Ответникът
твърди,че автомобилът е закупен за 200 лева с негови и на родителите му пари в
края на месец ноември 2016 год. след раздялата му с ищцата, като представя
договор с нотариална заверка на подписите от 22.11.2016 год.Вещото
лице,извършило и оглед на автомобила,сочи,че пазарната му стойност към месец
април 2017 г. е 22800 лева,а свидетелката А.А. сочи,че именно с този автомобил И.
е карал А. на лекции през месец септември 2016 год.
Тези
доказателства,прецени в тяхната взаимовръзка,опровергават твърденията на
ответника и подкрепят тези на ищцата,при което съдът приема,че сумата от 8000
лева е платена със средства на ищцата за закупуване на този лек автомобил на
името на ответника, т.е. като негова собственост.
При
преценката си за основателност на тази претенция съдът изхожда от опроверганото
твърдение на ответника,че е във фактическа раздяла с ищцата от месец февруари 2016 год.,от опроверганото от показанията на
майка му твърдение,че баща му му е предоставил сумата от 10000 лева преди да
почине,т.е. през 2016 год. -"2011 год. мъжът ми се пенсионира,изплатиха му
9800 лева.Тогава ги дадохме на И." и от липсата на доказателства от негова
страна за каквито и да е доходи.Съдът приема,че той има такива,но в неустановен
размер от осъществявана без трудов договор дейност.Отчита и позицията на
ищцата,която заявява,че 16000 лева са получили от продажбата на друг автомобил,към
които няма претенции,т.е. тези средства са от доходи на И.П. през годините.Не
на последно място следва да се отбележи,че в частта си относно цената,датата на
предаване на вещта,изявленията на страните,че са заплатили,съответно получили
продажната цена, договорът за покупко-продажба на МПС има характера на частен
свидетелстващ документ,а не на официален,и в тези части няма обвързваща съда
материална доказателствена
сила.Съответно,този договор не подлежи
на оспорване по реда на чл. 193 от ГПК.Същевременно,ищцата е оспорила
отразената в договора цена, като е заявила,че реалната покупна цена е 24000
лева.
При всичко
гореизложено съдът приема,че автомобилът
"Мерцедес ЦЛС 320" с рег.№ВР **** ВР е закупен през месец септември
2016 год. за сумата от 24000 лева,от които 16000 лева са били собствени
средства на ответника И.П. от продажба на друг автомобил- джип "Мерцедес
МЛ",а 8000 лева са били собствени средства на ищцата А.В..
е) ищцата
претендира и сумата от 5500 лева,изразходвана
за доплащане цената на автомобил "Мицубиши Паджеро Спорт" с рег.№ВР ****
ВТ.Съдът намира и тази претенция за основателна и доказана при изложените по
т."д" по-горе мотиви,без тези
относно показанията на свидетелката А. и с корекция относно пазарната му
стойност-7500 лева.
При тези мотиви съдът приема,че автомобилът "Мицубиши
Паджеро Спорт" с рег.№ВР **** ВТ е закупен през месец октомври 2016 год. за сумата от 8000 лева,от които 2500
лева са били собствени средства на ответника И.П. от продажба на друг автомобил
марка "Субару",а 5500 лева са били собствени средства на ищцата А.В..
В заключение,общо по пункт
"а","б","в","г","д" и
"е" ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 16435 лева.
Тази сума представлява лични средства на ищцата,
изразходвани за подобрения и ремонт в собствена на ответника къща и за
придобиване от него в лична собственост на автомобили на значителна стойност.Даването
им не може да бъде определено като проява на обикновена грижа и
взаимопомощ,полагана в изпълнение на задължението на живеещите на семейни
начала да осигуряват благополучието на семейството,тъй като част от средствата
са инвестирани в жилище,в което страните не са живели през посочените 5 години
съвместен живот,а другата част в автомобили,които са лична собственост на
ответника и с които той може да се разпореди без съгласието на ищцата. Поради
това съдът намира,че тези разходи следва да бъдат възстановени на ищцата А.В..И.П.
се обогатил с тази спестени разходи на вече отпаднало основание за сметка на
вложените лични средства в размер на 16435 лева от страна на ищцата,тъй като тази престация не
представлява съзнателно изпълнение на морално задължение.
Поради обстоятелството,че правните изводи,до които
въззивната инстанция достига,не съответстват на правните съждения на
първоинстанционния съд,решението на Районен съд-Враца,с което са отхвърлени
исковете с правно основание чл.55,ал.1,пр.3-то ЗЗД за посочените разходи следва
да бъде отменено като неправилно, а въззивната жалба уважена за тази част от
претенциите на ищцата.В останалата отхвърлителна част решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение
следва да бъде ревизирано и в частта за разноски,като същите следва да бъдат
присъдени съобразно
уважената,респективно отхвърлената част от исковете.
Ищцата е направила разноски за експертиза от 200
лева,от които съобразно уважената част от исковете ответникът следва да й
възстанови 143.35 лева.
Пред РС-Враца
ищцата е представлявана от адв.Л.П. *** по реда на чл.38,ал.2 във връзка с чл.38,ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата,при което на адв. П. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за тази инстанция от 1087.40 лева.
Ответникът И.П. е направил разноски в
първоинстанционното производство в размер на 1200 лева-платен адвокатски
хонорар,като съобразно отхвърлената част на исковете ищцата следва да му
заплати сума в размер на 339.90 лева.
На
основание чл. 83, ал. 2 ГПК районният съд е освободил ищцата А.В. от заплащане на държавни такси.Държавната
такса за първоинстанционното производство при иск с цена 22939 лева е в размер
на 917.56 лева. Част от тази сума следва да бъде възложена в тежест на ответника
съобразно уважената част на исковете и съгласно чл.78,ал. 6 ГПК,като ответникът бъде осъден да заплати държавна
такса за първоинстанционното производство в размер на 657.40 лева - 4% от 16435
лева.За въззвивното обжалване държавната такса е в размер на 458.78 лева,от
която въззиваемият следва да заплати 328,70 лева,съответна на размера на
уважените искове от 16435 лева.
Пред ОС-Враца въззивницата-ищца
е представлявана от адв.Л.П. *** отново по реда на чл.38,ал.2 във връзка с чл.38,ал.1,т.2
от Закона за адвокатурата,при което на адв.П. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение и за въззивната инстанция от 1087.40 лева.
От своя страна,въззиваемият-ответник не претендира
разноски за въззивната инстанция,поради което такива не му се дължат.
Водим от горното,Окръжен съд-Враца
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№274/18.05.2017 год. по гр.дело
№292/2017 год. по описа на Районен съд-Враца В ЧАСТТА,с която съдът е отхвърлил
предявените от А.В. против И.В.П. *** искове до сумата от 16435 лева и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
И.В.П. ***, с ЕГН********** да заплати на основание чл.55,ал.1,пр.3-то ЗЗД
на А.Л.В. ***,с ЕГН********** сумата от 16435(шестнадесет хиляди четиристотин
тридесет и пет) лева,с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка,включваща
1580 лева за кухненски мебели в жилището на ответника в гр.****,ул. ****, 540 лева. за дограма в същото жилище, 425 лева
за шпакловане и боядисване в същото жилище, 390 лева за санитария за баня и
кухня в същото жилище, 8000 лева за доплащане цената на лек автомобил
"Мерцедес ЦЛС 320" с рег.№ВР **** ВР и 5500 лева за доплащане цената на автомобил "Мицубиши Паджеро Спорт" с рег.№ВР ****
ВТ.
ОТМЕНЯ решение №274/18.05.2017 год. по гр.дело №292/2017 год. по описа на Районен
съд-Враца В ЧАСТТА,с която ищцата А.Л.В. *** е осъдена да заплати на ответника И.В.П. *** разноски за адвокатско
възнаграждение над сумата от 339 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №274/18.05.2017 год. по гр.дело
№292/2017 год. по описа на Районен съд-Враца в останалите обжалвани части -в
частта,с която исковете на ищцата са отхвърлени за сумата над 16435 лева до
пълния заявен размер от 22939 лева,и в частта,с която тя е осъдена да заплати
на ответника разноски за адвокатска защита от 339 лева.
ОСЪЖДА И.В.П. ***,
с ЕГН********** да заплати на А.Л.В. ***,с
ЕГН********** сумата от 143.45 лева (сто четиридесет и три лева и тридесет и
пет стотинки),представляваща част от направените от нея
разноски за експертиза в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38,ал.2 от Закон за
адвокатурата И.В.П. ***, с ЕГН**********
да заплати на адв.Л.Н.П. *** адвокатско възнаграждание от общо 2170.80
лева-1087.40 лева за първоинстанционното производство и 1087.40 лева за
въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.6 във връзка с чл.273 от ГПК И.В.П. ***, с ЕГН********** да
заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса от общо 986.10 лева (деветстотин осемдесет и
шест лева и 10 стотинки) - 657.40 лева държавна такса за първоинстанционното
производство и 328.70 лева за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в частта,в
която първоинстанционото решение е отменено,а исковете на ищцата уважени за сумата
от 16435 лева.
В частта,с която първоинстанционното решение е
потвърдено,решението на Окръжен съд-Враца е окончателно и не подлежи на
обжалване в хипотезата на чл.280,ал.3,т.1,пр.1 от ГПК-всеки от отхвърлени обективно
съединени искове е с цена до 5000 лева включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........... ЧЛЕНОВЕ:1.......... 2..........