РЕШЕНИЕ№
241
гр. Монтана, 26 май 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 14.05.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА в присъствието на
ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА
КАН дело № 194 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от Д.П.Н.,*** против Решение № 260066 от 18.03.2021
г.по АН дело № 166/2021 г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно
Постановление № 19 - 0996 - 002520 издадено на 26.07.2019 г. от Началник сектор
„Пътна полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, затова, че му е наложено административно
наказание глоба поради управление на мотоциклет, за чието управление не
притежава необходимата категория „А”.
В жалбата се твърди, че
обжалваното решение е постановено при допускане на съществени процесуални
нарушения, както и че не е мотивирано. В мотивите на решението съдът приема, че
към дата 18.05.2019 год. като водач на мотоциклет, не е притежавал категории
А1, А2 или А необходими за управление на МПС – мотоциклет, но съставеният акт е
за нарушение от дата 18.06.2019 год. Следователно преценката относно това дали
притежава или не съответната категория следва да бъде извършена към датата на
съставяне на акта - 18.06.2019 год., към която дата притежава валидно свидетелство
за управление на МПС. В случай, че се приеме, че се касае за техническа грешка
при изписване на датата на която е установено нарушението, то след първата
констатация, че не притежава категориите за управление на мотоциклет съдът приема,
че има призната категория „А2", от което изобщо не става ясно каква точно
категория за управление на мотоциклет приема, че притежава касаторът и ако
притежава, то от коя дата. Съдът не е обсъдил възражението, че въпросният
мотоциклет марка „Я*** Х*** 660" с ДК № М*** се управлява с категория А2, съгласно
разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и чл. 4, т. 2, б. "в” от
Регламент (ЕС) № 168 / 2013, където превозните средства от типа „L3e" се
разделят на три категории в зависимост от мощността на мотоциклета, по която се
различават, както и, че в конкретния случаи мотоциклетът попада под категорията
L3e - А2 превозно средство (мотоциклет със средна мощност), което се управлява
с категория А2, съгласно чл. 4, т. З, б. "б", пр. първо от Директива
2006 /126/ ЕО, касаеща свидетелствата за управление на превозни средства. По
тези възражения не са изложени никакви мотиви, поради което счита обжалваното
решение за немотивирано и моли същото да се отмени, а делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд гр. Монтана. Извън процесуалните
нарушения, касаторът счита, че решението противоречи и на материалния закон. В
тази връзка счита, че със свидетелски показания не може да се определя кое
превозно средство с каква категория свидетелство се управлява, а това се
определя от ЗДвП. Към дата 18 06 2019
год. притежава валидно свидетелство за управление на МПС, както следва:
за категория А1 от 17.06.2015
год.; за категория А2 от
12.09.2018 год., което се установява недвусмислено и категорично, както
от свидетелството му за управление на МПС, така и от приложената, изискана от
съда, справка от КАТ гр. Монтана, в която в табличен вид е отбелязана датата на
придобиване на всяка една категория за управление на МПС. От приложеният талон
за регистрация на МПС е видно, че мотоциклетът е с мощност 35 кв. и тежи 190
кг. Разделяйки 35 на 190 се получава коефициент предвиден в разпоредбата на чл.
150а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, равен на 0.184, който коефициент е по малък от
предвидения такъв от 0,2 за управление на мотоциклет с категория „ А2”. Това,
нито е обсъдено от съда, нито е коментирано в мотивите към решението. Неправилно
съда е определил категорията за управление на мотоциклета като „А"
единствено и само на свидетелските показания на актосъставителя, който твърди
че мотоциклетът е бил с „голяма кубатура". В конкретният случай и съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, кубатурата на двигателя не е от значение при
определянето на това коя категория е необходима за управление на съответното
МПС. От значение са мощността и масата на мотоциклета и съотношението между тях,
което не следва да е по голямо от 0,2, за да може даденото МПС да се управлява
с категория „А2”. Моли да се отмени обжалваното решение и делото да се върне за
ново разглеждане на първата инстанция или алтернативно да се отмени изцяло като
се постанови ново, с което да се отмени атакуваното Наказателно постановление.
В с.з. жалбата и изложените в нея съображения се поддържа от процесуалния
представител на касатора - адв. Е.Х..
Ответникът – Сектор ПП
към ОД на МВР Монтана, чрез юрк К*** Д*** оспорва касационната жалба. Счита, че
районният съд е събрал всички относими доказателства и е стигнал до правилен
извод, че има извършено нарушение от административнонаказаното лице. Намира
решението за мотивирано, постановено при правилно приложение на материалния
закон и без да са допуснати съществени процесуални нарушения.
Прокурор Галя
Александрова при ОП Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на районния съд е правилно, обосновано и мотивирано. Счита, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП. Издаденото НП
отговоря на всички изисквания на закона. Установена е фактическата обстановка,
която правилно е описана в диспозитива на издаденото Наказателно постановление
и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност. Предлага
решението да бъде потвърдено.
Административен съд
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да потвърди
обжалваното НП въззивният съд, приема, че на посочената в НП дата и час, по
повод на настъпило местопроизшествие е извършена служебна проверка, при която е
установено, че водачът на мотоциклета не притежава изискуемата категория за
неговото управление. Съдът кредитира показанията на свидетеля – полицейски
служител, относно кубиците на управлявания мотоциклет и липсата на
правоспособност за неговото управление като достоверни. Приема, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на изискванията на ЗАНН, както и че безспорно
се установява, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет, чиято категория е
„А", каквато не е имал към момента на възникналото произшествие - 18.05.2019
г.. Позовава се на легалното определение на & 6, т. 13 от ДР на ЗДвП, който
текст постановява, че „мотоциклет" (по смисъла на закона) е двуколесно
пътно превозно средство с кош или без кош, имащо двигател на работа с обем над
50 см. и чиято конструктивна максимална мощност надвишава 45 км/ч. Същевременно
нормите на чл.150а, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от ЗДвП установяват, че за управление на
мотоциклет, водачът му следва да притежава СУМПС, валидно за съответната
категория „А1", „А2" или „А". Ангажирането и признанието за
придобита категория „А2" по никакъв начин не обуславя правоспособност за
управление на мотоциклет, изискващ категория „А". От обективна страна
изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие, т.е.
към момента на управляване на мотоциклета наказаното лице не е притежавало
СУМПС за съответната категория, към която спада същото. От субективна страна
нарушението е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят, като правоспособен
водач, е следвало да знае необходимите категории за управление, като и
респективно липсата на такива, обуславящи извършването на административно
нарушение. Съблюдавайки вида и размера на наказанието предвидено в чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, административнонаказващият орган правилно е определил размера
на наказанието към средния, тъй като следва да бъде отчетено обстоятелството,
че жалбоподателят, освен, че не е притежавал СУМПС за съответната категория, е
извършил и друго нарушение - не е носил контролния талон от СУМПС, както и че е
лице с предходни нарушения по ЗДвП. Размерът на наказанието е справедливо
определен и в най - пълна степен би покрил целите на наказанията по чл. 12 от ЗАНН. При извършена служебна проверка не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяната на Наказателното постановление на
процесуално основание, поради което същото, в неговата обжалвана част, а именно
относно вмененото административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, следва
да бъде потвърдено. В останалата част, относно извършеното административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, същото не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Предмет на касационнен
контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния
закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда.
Настоящият съдебен
състав, счита, че въззивния съд е допуснал съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила и не е обсъдил изложените пред него възражения,
като от мотивите на решението не става ясно, какви са приетите от съда
безспорни и спорни факти и обстоятелства, респ. въз основа на кои фактически
обстоятелства и правни норми приема, че управляваният мотоциклет следва да се
управлява от категория „А”. И след като е приел тази категория, не е обосновал
коя от двете хипотези е приложима в случая, предвид различните МПС визирани в
чл. 150а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. В тази връзка съдът не е съобразил разпоредбите
на ЗДвП и приложимият Регламент № 168/2013 г. и вместо да събира относими
писмени доказателства, в случай, че според него наличните не са достатъчни, е
разпитвал свидетели за обстоятелства, за които свидетелските показания са
недопустими, именно поради това, че за доказването им се съставя писмени доказателства.
Извън гореизложеното,
настоящият касационен състав констатира, че първоинстанционният съд не е
изследвал компетентността на АНО, който в случая е Началник Група в Сектор ПП
към ОД на МВР Монтана, без да са представени доказателства коя е групата към
която се отнася органът подписал НП.
С оглед на изложеното
делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за събиране на доказателства,
касаещи компетентността на АНО, издал оспореното НП, респ. релевантни такива,
касаещи правилното определяне категорията на управляваното МПС - мотоциклет и едва
след попълването му с всички относими към повдигнатия за разрешаване спор
доказателства, съдът да обсъди същите и въз основа на тях да изведе обосновани правни
изводи съответни на материалния закон.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260066 от 18.03.2021 г.по АН дело
№ 166/2021 г. на Районен съд – Монтана като неправилно.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при
спазване на указанията дадени в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.