М О Т
И В И
към присъда по НЧХД № 572/2018 год. по описа на
Самоковски районен съд
С тъжбата си частната
тъжителка Н.Г.В. *** е повдигнала обвинение срещу подсъдимия
В.Д. К., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, работещ, женен, неосъждан,с ЕГН:**********, за извършено
престъпление по чл.130,ал.1 от НК- затова, че на 27.05.2018 год. около 19.10
часа ,в ливада в землището на с.П.,община С. е причинил на тъжителката
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК ,изразяващо се
в множество хематоми на лявата мишница, хематом на гърба , хематом на гърба на
лява ръка ,палапаторна болка в лява ребрена дъга .
Приет е за съвместно
разглеждане в наказателния процес, предявеният от Н.Г.В. срещу подсъдимия В.Д.К.
граждански иск в размер на 2000 лева ,като обезщетение за претърпените от
престъплението по чл.130,ал.1 от НК неимуществени вреди и граждански иск
,предявен от Н.Г.В. срищу подсъдимия В.Д. К. граждански иск в размер на 150
лева ,като обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл.130,ал.1 НК.
Адв.Б.-повереник на частната
тъжителка и гражданския ищец заявява ,че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява ,че подсъдимият е извършил престъплението
,за което е обвинен и излага подробни съображения и доводи.Счита за изцяло
доказани по основание и размер предявените граждански искове и следва да бъдат
уважени.
Частната тъжителка и
граждански ищец Н.В. се придържа към пледоарията на повереника си адв.Б..
Защитникът на подсъдимия
–адв.Ж. изразява становище, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин изложеното в
обстоятелствената част на тъжбата.Счита ,че авторството на деянието и механизма
на причиняване на телесните увреждания не са доказани.Пледира за признаване на
подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение и отхвърляне на
предявените граждански искове за обезщетение на имуществени и неимуществени
вреди.
Подсъдимият В.Д. К. не се признава за виновен в
извършване на престъплението ,в което е обвинен.
Съдът ,като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Частната тъжителка Н.Г.В. *** и отглежда две крави.С
подсъдимия В.Д. К. са в конфликтни отношения.На 27.05.2018 год. тъжителката
отишла в дома на свидетелката А.И.Д. *** и й казала ,че й е нанесен побой ,без
да казва от кого, къде и по каква причина, както и какви телесни наранявания е
получила..Поискала да звънне от домашния телефон на свидетелката –телефонен
номер 0722 65866.Тя й разрешила и отишла в другата стая да вземе нещо да се
почерпят.Д. не разбрала ,че В. е звъняла на тел.112.
Същият ден на 27.05.2018 год. е постъпило обаждане към
телефон за спешни повиквания 112 ,относно инцидент в с.П. ,община С. от телефон
№ ********* в 20.15 часа от лице ,представило се за А. Д..Изслушания в хода на
съдебното следствие диск в присъствието на страните ,както и на свидетелката Д.
съдържа звукозапис на разговор между диспечер от Център 112 и жена, представяща
се като А.Д., която съобщава за инцидент в ливадите край с.П. ,близо до С., при
който жена е пребита от бой от момче.Съдържа се и разговор ,проведен след
насочване от диспечер от Център 112 към РУП-Самоков-разговор между дежурния и
лице,представящо се за А.Д. ,която съобщава за жена ,пребита в ливадите и
посочва името В..Съобщава за взети ключове и джиесема й.Моли за полицейско
съдействие.
В показанията си
свидетелката А.Д. категорично заявява, че на инкриминираната дата 27.05.2018
год. не е звъняла на тел.112 и не е съобщавала за инцидент с частната
тъжителка.Обаждала се по друг случай между частната тъжителка и Г. Х. Б. от
същото села преди две-три години.
След като В. се обадила
по телефона от дома на свидетелката Д. си тръгнала.Последната твърди ,че докато
тъжителката била в дома й ,същият ден, привечер подсъдимият В. К. минал с
колелото покрай къщата й.Бил много ядосан ,защото кравите на тъжителката били
влезли в нивата му.
В показанията си ,дадени в с.з. на 17.09.2019 година
свидетелката А.Д. заявява ,че пред дома на подсъдимия К. е дошла полиция.От В.
разбрала ,че подсъдимият К. й нанесъл побой .Това станало към 8 часа
вечерта.Била в градината и излязла да види какво се случва и тогава видяла
тъжителката ,която се прибирала с кравите.Била облечена със синя престилка
върху дрехите си,която била скъсана.Тъжителката била изплашена.Не видяла наранявания
по тялото й и кръв и добавя ,че В. така си ходи –раздърпана и със скъсани
дрехи.Освен полицаите ,там бил и подсъдимият ,както и други хора от махалата.Заявява
,че същия ден не е виждала ключове и джиесем на частната тъжителка.
От показанията на разпитаните свидетелите И.К.Б. и Р.С.Д.–полицейски
служители „Охрана по обществения ред“ в РУ-Самоков се установява ,че през месец
май 2018 година били изпратени в с.П. по сигнал за възникнал скандал между В. и
В. К. ,поради това ,че кравите на тъжителката били в нивата с картофите на
подсъдимия.На място били В. и К..Не си спомнят дали е мило други хора.На
двамата са съставени протоколи за предупреждение да не се саморазправят.Свидетелят
Б. заявява ,че сигналът е бил за възникнал скандал,а не за побой.Не са видели
наранявания по тялото на частната тъжителката
От показанията на свидетеля Г.В.М. се установява ,че
познава страните по делото.През 2018 година постъпила в РУ-Самоков жалба от
подсъдимия В. К. срещу Н.В..Извършил проверка.В жалбата се съдържали оплаквания
,че В. е допуснала крави или крава в насажденията с картофи на В. К..По-късно
към преписката била приобщена и докладна записка относно посетен сигнал от
автопатрул на РУП-Самоков.По повод подадената жалба частната тъжителка и
подсъдимият се викани в РУ-Самоков ,за да дадат сведения по случая.
В показанията си разпитаните свидетели В.И.Д., Д. П. К.,
Г. Х. Б. и А. В. О. твърдят ,че на инкриминираната дата 27.05.2018 год. са се
били събрали на пейката пред дома на свидетеля О. и са си говорели.През цялото
време при тях бил и подсъдимият В. К..Около 8-8.30 часа вечерта едно от децата
на подсъдимия дошло да го извика ,защото пред къщата им имало полиция.Свидетелите
не са виждали същата вечер частната тъжителка Н.В..
В показанията си свидетелят С. Я. М. заявява,че
познава частната тъжителка от дълги години.В края на месец май 2018 година тя
му звъннала и му се оплакала ,че е претърпяла неприятности с някакъв човек
,който я нападнал ,докато тя пасяла кравите си в пасища и се опитал да я
малтретира.При срещата им в края на
месец май той видял, че тъжителката имала синини по очите и по едното рамо.Била
много разстроена.Той я посъветвал да отиде на лекар и да си извади медицинско
свидетелство за телесните й увреждания и да подаде сигнал до органите на
полицията.Заявява ,че тъжителката В. му казала при срещата им ,че някакъв
местен неин познат ,без да му споменава името се нахвърлил срещу нея и я
заплашил ,че ще я хвърли в реката.
От показанията на свидетеля Д.Н.Д. се установява ,че
тъжителката Н.В. е дошла при него,за да си извади медицинско свидетелство за
нанесени й телесни увреждания. Заявила пред него ,че е бита от познато лице
.Издал медицинско свидетелство ,в което подробно е описал телесните увреждания.
В обясненията си подсъдимият В.Д. К. заявява,че не е
участвал в никакъв инцидент с частната тъжителка на инкриминираната дата
27.05.2018 год.Не имал пряк контакт с нея.Същият ден бил с негови комшии на
една съседна уличка ,където живеел свидетелят А. О. и разговаряли.Прекарал
около 5-6 часа при тях в разговори , докато си говорели ,при тях дошла дъщеря
му и казала ,че пред дома им има полиция и той тръгнал.Тогава видял частната
тъжителка. Преди това през деня заявява , че не я е виждал.Не си спомня дали е
дошъл с колело при полицаите пред дома му.Не си спомня освен него ,частната
тъжителка ,жена му и детето му други хора да е имало.Твърди ,че не е заплашвал Н.В..
От заключението на вещото лице Д.Н. по извършената
съдебно-медицинска експертиза се установява ,че на 01.06.2018 год.частната
тъжителка е била прегледана от хирург в гр.Самоков,като са установени следните
травми:множествени хематоми на лявата мишница с размери 1/1 см. и ½
см.;Хематом на гърба на лява ръка с размери 6/7 см.;Хематом на гърба с размери
5/8 см.;Палапаторна болка в лява ребрена дъга.Тези травми изпълняват критериите
на медикобиологичната характеристика болка и страдание.
Видно от заключението ,поради липсата на морфологично
описание /брой,форма ,точна локализация по анатомични ориентири /,най общо-може
да се каже ,описаните по-горе травми
са резултат от действието та твърди тъпи предмети ,но не и с какво са
причинени.В общия случай е възможно да се получат от удари с части на човешкото
тяло –юмруци,ритници и др., но и да са
резултат от други по вид предмети с подобна контактуваща повърхност.
Вещото лице
е отразило ,че по същата причина не може да се посочи и тяхната давност/липса
на описание на цвета и оцветката на кръвонасяданията / назад във времето.
По делото са представени медицинско свидетелство №
277/01.06.2018 год.,издадено от д-р Д.Н.Д.-*** на името на Н.Г.В.;Ксерокопие от
Амбулаторен лист № 277/01.06.2018 год.,издаден от д-р Д.Н.Д. на Н.Г.В..
По делото е приложена пр.пр.№ 866/2018 год.,
образувана по жалба на В.Д. К. срещу Н.Г.В.,в която се съдържа оплакване ,че
същата е допуснала кравата си в нива с картофи на К..Преписката е приключила с
отказ на РП-Самоков да образува наказателно производство за престъпление от общ
характер.
В преписката се съдържа докладна записка, изготвена от
полицейския служител И.Б. ,от която е видно ,че на 27.05.2018 год. около 20.30 часа ,заедно с колегата му Р.Д.
като патрул 700, са получили сигнал от ОДЧ за скандал в с.П. .На място
установили лицата Н.Г.В. и В. Д. К..На същите са съставени протоколи за
предупреждение от 27.05.2018 год.
По делото са представени и приобщени два броя диска
със звукозапис от Дирекция „Национална система 112“-Регионален център 112-София
.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от показанията на свидетелите А.И.Д., И.К.Б., Р.С.Д., Г.В.М., С.
Я.М., Д.Н.Д., В.И.Д., Д. П. К., Г. Х. Б. и А.В. О.,както и от обясненията на
подсъдимия В.Д. К.,заключението на вещото лице по извършената
съдебно-медицинска експертиза ,медицинско свидетелство № 277/01.06.2018
год.,издадено от д-р Д.Н.Д.-*** на името на Н.Г.В., пр.пр.№ 866/2018 год.,
образувана по жалба на В.Д. К.срещу Н.Г.В., броя диска със звукозапис от
Дирекция „Национална система 112“-Регионален център 112-София.
Съдът кредитира показанията на свидетелите А.И.Д.,
И.К.Б., Р.С.Д., Г.В.М., Д.Н.Д., В.И.Д., Д. П. К., Г. Х. Б. и А. В. О.,като
логични и вътрешно непротиворечиви, последователни и същевременно те са
устойчиви във времето относно значимите за решаване на делото факти.В тези
показания не са налице никакви съществени противоречия ,в тях обективно и
правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, относими към
предмета на доказване по делото.Тези показания са обективни,тъй като взаимно се
допълват и подкрепят.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.
Я. М. в частта, относно телесните увреждания на частната тъжителка.При срещата
им в края на месец май той твърди ,че е видял, че тъжителката имала синини по
очите и по едното рамо.Тези негови показания не кореспондират нито с
показанията на свидетелите Д.,, Б. и Д. ,които твърдят ,че не са видели
наранявания по тялото на В. ,така и от показанията на свидетеля Д.Д., извършил
преглед и издал медицинско свидетелство на тъжителката.Тези показания не
кореспондират и със заключението на вещото лице по извършената
съдебно-медицинска експертиза ,както и с фактите ,описани от частната тъжителка
в тъжбата.
Въз основа
на така изложената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
По делото не се доказа по
безспорен и категоричен начин, че подсъдимият В.Д. К. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.130,ал.1 от НК, повдигнато
му частната тъжба.
По делото не се доказаха
обективните признаци от състава на престъплението –времето ,мястото ,начина на извършване на деянието/
изпълнителното деяние/ и участието на подсъдимия в него.Макар да се установи, че при прегледа на частната
тъжителка Н.В. на 01.06.2018 г. са констатирани телесни увреждания, относно
увреждащото действие, не се събраха преки доказателства, а наличните косвени
доказателства не дават възможност да се направи категоричен и безспорен извод
за деянието и неговия автор.Не се доказа обвинението на тъжителката в тъжбата
за виновно и противоправно поведение на подсъдимия спрямо нея, насочено към
телесната неприкосновеност –в това ,че на 27.05.2018 година около 19.10 часа в
ливада в землището на с.П. е причинил на Н.В. от с.с. разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 НК,изразяващо се в множествени
хематоми на лявата мишница ,хематом на гърба на лява ръка, хематом на гърба
,палапаторна болка в лява ребрена дъга.
По силата на чл.102, т.1 от НПК в наказателното
производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него. Тежестта на доказване по дела, образувани по тъжба на
пострадалия лежи върху частния тъжител, съгласно чл.103, ал.1, пр. второ от НПК. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен /чл.103, ал.2 от НПК/.В
хода на производството не бе събрано нито едно пряко или косвено доказателство,
че подсъдимият К. е нанесъл на инкриминираната дата 27.05.2018 год., място и
време телесна повреда на частната тъжителка по описания от нея в тъжбата
начин.Нито едни от свидетелите не е възприел наранявания по тялото на
тъжителката. Единствено свидетелят С. М. твърди ,че тъжителката имала синини по
очите и по едното рамо, но самата тя не описва такива наранявания в тъжбата ,а
и не са установени и описани в медицинското свидетелство и СМЕ.
В този смисъл авторството относно причиняването на
тези телесни увреждания категорично не се свързва с личността на подсъдимия,
поради което за тях той не следва да носи и наказателна отговорност.
Всичко гореизложено и липсата
на доказателства за посочените обстоятелства, изключва възможността съда да
приеме твърденията на тъжителя за достоверни и да обоснове фактически изводи за
наличието на увреждащо деяние като част от фактическия състав на престъплението
по чл.130,ал.2 от НК.
Съдът не поставя под съмнение твърденията на
тъжителката за причинените й телесни увреждания по лявата мишница, в областта
на гърба ,на гърба на лявата ръка и палапаторна болка в лява ребрена дъга, но
намира, че не е безспорно и категорично установен техния произход – конкретен
начин и точно време на причиняването им.По никакъв начин не се установи автора
на деянието.
Не на последно място, по делото не
се доказа да е налице причинно-следствена връзка между нанесени на частната
тъжителка удари /и то именно от страна на подсъдимия/ и настъпилата лека
телесна повреда.
Съгласно
изискванията на чл.303,ал.1 иал.2 от НПК обвинението следва да е
доказано по несъмнен начин и не може да почива на предположения, поради което и
подсъдимият В.Д. К. бе признат за невинен и на основание чл.304 т НПК бе оправдан по така повдигнатото обвинение.
Относно предявените за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански искове против подсъдимия в размер на 2000 лева
за причинени неимуществени вреди и в размер на 150 лева за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл.130,ал.1 от НК, съдът съобрази императивната
разпоредба на чл.307 от НПК, и тъй като по делото не се установи подсъдимият В.
К. да е извършил престъпното деяние, от което да са произлезли неимуществени и
имуществени вреди и предвид това счита, че не следва да се ангажира за такива
вреди гражданската му отговорност, поради което отхвърли гражданските искове
изцяло като неоснователни.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: