Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №392
гр. ВРАЦА, 13.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 22.11.2019 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
ГАЛИНА ЕМ. като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.д.№ 544
по описа за 2019
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на С.И. ***, против Решение № 162/23.07.2019 г. по гр.д.№
158/2019 г. на Районен съд-Мездра, с което е
осъден да заплати на Н.И.И. *** сумата 5000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие
престъпление, предмет на НОХД № 380/2017 г. на МРС, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.10.2015 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 200 лв. - разноски за държавна такса.
В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат
се доводи, че не е доказан фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като не са
ангажирани никакви доказателства относно претърпени неимуществени вреди.
Жалбоподателят намира, че от показанията на свидетелката Л.Н. се установява
единствено, че баща й е участвал активно в наказателното производство, което е
обичайно за него предвид адвокатската му професия, но не се установява
негативно отражение в психическото му здраве и социалния му живот. Изтъква, че
показанията на свидетелката за получен от баща й микроинсулт не се подкрепят от
писмени доказателства и по-конкретно от медицински документи, както и че при
преценката на показанията й е следвало да
бъде отчетена близката роднинска връзка между ищеца и свидетелката.
Жалбоподателят намира също, че при постановяване на решението районният съд не
е ценил показанията на другия разпитан свидетел - Н.М.. Моли за отмяна на решението, отхвърляне на предявения
иск и присъждане на деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Н.И.И., който оспорва
основателността на въззивната жалба. Навежда доводи, че районният съд правилно
е интерпретирал показанията на свидетелката Л.И., които са изчерпателни,
логични, отговарят на действителността и отразяват непосредствени възприятия.
Изразява несъгласие с доводите на
въззивника, че от показанията се установява единствено активното участие на ищеца
в процеса, като изтъква, че предвид възрастта си вече не практикува
адвокатската професия и явяването му на съдебните заседания е било продиктувано
единствено от притеснението, което е изпитвал за изхода на делото. Навежда
доводи, че от доказателствата се установяват претърпените неимуществени вреди и
причинно-следствената връзка с деянието на ответника, в т.ч. влошаване на
здравословното му състояние, шок, стрес, притеснение, напрежение, физическо и
психическо натоварване, непосилни за възрастта му. Оспорва показанията на св.Н.М., като се
изтъква, че същата не е живяла в гр.Мездра и няма непосредствени впечатления от
състоянието на ищеца, нито е медицинско лице, за да преценява здравословния му
статус. Посочва се, че показанията й не са кредитирани и в наказателното
производство, както и че следва да се има предвид близката й роднинска връзка с
ответника. Развиват се съображения, че са налице всички предпоставки на чл.45 ЗЗД за уважаване на претенцията. Въззиваемият моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се
произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен
съд-Мездра е сезиран от Н.И.И. *** с иск за осъждането на С.И. *** да заплати
сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума.
В исковата
молба се твърди, че на 23.10.2015 г. пред нотариус Х. А. е извършена продажба
на общ на страните и трети за настоящия спор лица недвижим имот в с.Камено поле
с продажна цена 7 000 лева. При сключването на сделката купувачът В. И. П. е
заплатила цялата продажна цена на ответника С.М., макар че в кантората на
нотариуса са присъствали и другите продавачи. След приемането на парите С.М. е
поел задължение да се разплати с останалите наследници, но тъй като не е сторил
това на 26.10.2015 г. ищецът и съпругата му са внесли тъжба в Районна
прокуратура-Мездра. Образувано е НОХД № 380/2017 г. по описа на Районен
съд-Мездра и С.М. е бил осъден за престъпление по чл.209, ал.1 НК, като съдът е
уважил и предявения граждански иск за имуществени вреди в размер на 3 500 лева.
Ищецът
твърди, че след като той и съпругата му са разбрали, че след сделката С.М. ***
с полагащия им се дял от парите, са се почувствали шокирани и объркани.
Посочва, че в резултат на изживения стрес на 03.12.2015 г. е получил
микроинсулт. Изтъква, че наказателното производство е продължило 3 години, като
през този период съпругата му е починала, без да дочака възмездие. Ищецът
твърди, че с оглед напредналата им възраст, за него и съпругата му е било непосилно
и тежко дългото разследване, многократното ходене до полиция и прокуратура, до
адвоката и нотариуса, до съда, както и продължителните разпити и обяснения.
Посочва, че в началото на разследването месеци наред не е можел да заспи и е
трябвало да взема лекарства за сън и успокоение. Твърди, че не е добре със
слуха и това го е тревожело допълнително при явяването му пред съдебните
органи. Посочва, че постъпката на ответника не само го е наранила много
дълбоко, но преживеният стрес е повлиял пагубно на спокойствието и здравето му.
Счита, че ответникът е съсипал последните години от живота му и му е причинил
много болка и страдание.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.И.М., който
оспорва предявения иск. Навежда доводи, че не е ясно какви точно неимуществени
вреди са претърпени от ищеца. Твърди, че е искал да се изяснят отношенията
между продавачите по сделката още след приключването й, но е престанал да прави
опити, когато е разбрал, че роднините му са подали сигнал в прокуратурата срещу
него. Посочва, че при срещите си с ищеца преди и по време на наказателното дело
не е забелязал да изпитва притеснение и безпокойство или да е във влошено
здравословно състояние. Прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение претенцията за присъждане на
законна лихва.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства и е приложено нохд № 380/2017 г. по
описа на Районен съд-Мездра.
Първоинстанционният
съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка,
въз основа на която е направил мотивирани правни изводи за основателност на
исковата претенция и е присъдил пълния претендиран размер на обезщетението за
претърпени имуществени вреди от 5 000 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането - 23.10.2015 год. до окончателното
й изплащане.
Фактическите констатации и правните изводи на
първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради
което и на основание чл.272 ГПК въззивният съдебен състав препраща към
мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.
В отговор на
изложените в жалбите оплаквания настоящият съдебен състав приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД и има за предмет
репариране на претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане .
За да е налице този правен институт, ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните предпоставки: противоправно деяние на ответника, настъпила от това
вреда за него и причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния
резултат.
От събраните
по делото доказателства се установи, че с влязла в сила Присъда № 32/09.10.2018
г. по нохд № 380/2017 г. на Районен
съд-Мездра С.И.М. е признат за виновен в това, че на 23.10.2015 г. в гр.Мездра с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и поддържал заблуждение у Ц. М. И. и Н.И.И.,***, и с това им е
причинил имотна вреда в размер на 3 500 лева, и на основание чл.209, ал.1 вр.
чл.54 НК му е наложил наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2
години, чието изпълнение е отложена на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три
години. Със същия съдебен акт С.И.М. е осъден да заплати на Н.И.И., Л. Н. И. и
П. Н. И.-Ш. сумата 3 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Този съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, е
задължителен за гражданския съд относно факта на извършеното деяние от
ответника, противоправността на това
деяние и виновността на ответника.
Спорен между
страните е въпросът дали ищецът е претърпял неимуществени вреди, които да са в
причинна връзка с деянието на ответника.
Настоящият
съдебен състав намира, че от събраните пред районния съд доказателства се
установява наличието на описаните в исковата молба неимуществени вреди.
Между
страните не се спори, че на 23.10.2015 г. пред нотариус Х. А. е сключен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът С.И.М.,
съпругата му А. Г. М., И.М. И., Н. М. М., ищецът Н.И.И. и съпругата му Ц. М. И.
са продали на В. И. П. собствения се недвижим имот, находящ се в с.Камено поле,
общ.Роман, за сумата 7 000 лева.
Ответникът
не оспорва и твърдяното в исковата молба обстоятелство, че при изповядането на
сделката е получил лично цялата продажна цена, както и че не е заплатил на
ищеца и съпругата му полагащия им се дял от парите.
От показанията на разпитаната по делото
свидетелка Л. И., която е дъщеря на ищеца и живее с него, се установява, че
родителите й са били в шок от поведението на ответника след сключването на
договора за покупко-продажба, преживели са психическа болка и разочарование от
случилото се. Свидетелката установява, че още същия ден след сключването на
сделката със съобщение по телефона са поканили ответника да им върне парите, но
не са получили отговор от него, поради което е подадена жалба до прокуратурата.
Свидетелката сочи, че баща й много се е притеснявал, поради което е отишъл до
нотариуса, където му е станало лошо, и вечерта са започнали да му дават
лекарства за успокоение. Свидетелката установява, че баща й не е можел да спи,
започнал е да чете правна литература и е бил в много тежко психическо състояние.
От показанията на свидетелката се установява, че в началото на декември 2015 г.
баща й е започнал да гледа объркано,
неразбиращо и не е можел да говори, поради което са го закарали при личния
лекар, а след това и при невролог, който е поставил диагноза
"микроинсулт", но не се е наложило болнично лечение. Мнението на свидетелката е, че баща й е
получил микроинсулта от преумората и
напрежението, които е изпитвал след сключването на сделката. Свидетелката
установява, че майка й също е имала проблеми - получила е нервна криза по време
на очната ставка, започнала е да крещи, станало й е лошо и след това не е
помнела нищо. Според Л.И. баща й е понесъл тежко това, което се е случвало със
съпругата му. Свидетелката установява, че баща й е продължил да изпитва
напрежение и притеснения по време на цялото наказателно производство, което е
продължило 3 години. Посочва и конкретни случай, в които ищецът е изпитал
особено силен стрес - когато е намерил в пощенската кутия постановление на
прокурора за спиране на досъдебното производство в предпоследния ден преди
изтичането на срока за обжалване; както и когато е било прекратено досъдебното производство.
Свидетелката установява, че баща й трудно е понасял и разпитите, тъй като не
чува добре и изпитва затруднения при даването на показания. Обяснява, че баща й
присъствал на всички съдебни заседания, макар и да е имал упълномощен адвокат,
тъй като се е притеснявал за развитието
на делото. Посочва, че ищецът е адвокат, но не практикува професията си от
около 20 години. Свидетелката сочи, че родителите й са понесли тежко и трудно
поведението на ответника, демонстрирано в наказателното производство и липсата
на разкаяние за постъпката му спрямо тях, тъй като те винаги са му помагали.
По делото е
разпитан и свидетел на ответника - Н.М., която твърди, че още през 2013 г. е
разбрала, че ищецът е с разклатено здраве, и по време на сключване на сделката,
както и в последствие в хода на наказателното производство не е забелязала да
има промяна както във физическото, така и в психическото му състояние. Установява,
че ищецът е присъствал на очните ставки и на съдебните заседания и е изглеждал
в отлично здраве за възрастта си, като на последното заседание е издържал прав
около 5 часа.
Настоящият
съдебен състав дава вяра на показанията на свидетелката Л.И., въпреки близката
й родствена връзка с ищеца, тъй като тя живее съвместно с него и е
непосредствен очевидец на всички негови преживявания. Съобразно разпоредбата на
чл.172 ГПК съдът преценява, че показанията й се подкрепят и от останалите
събрани по делото доказателства. По делото е приложено медицинско направление,
адресирано до РС-Мездра, от което е видно, че през м.12.2015 г. ищецът е
получил преходно нарушение на мозъчното кръвообращение. Представени са и други
документи - медицински протокол на ЛКК при МБАЛ "Христо Ботев",
гр.Враца и аудиометрично изследване на слуха, от които се установява, че ищецът
е с двустранна невросензорна загуба на слуха. От приложеното НОХД № 380/2017 г.
по описа на МРС е видно, че наказателното производство е продължило около 3
години, през които от ищеца Н.И. са събирани сведения, извършвани са разпит и
очни ставки, проведени са пет съдебни заседания, на четири от които ищецът е
присъствал лично. Установява се също, че първоначално е било отказано
образуване на досъдебно производство, като отказът е отменен с постановление на
ВОП от 21.01.2016 г., а впоследствие образуваното досъдебно производство е било
прекратено, като постановлението на МРП е отменено от МРС с Определение от
29.11.2016 г. по НЧД № 434/2016 г. на МРС, което е потвърдено от ВОС.
Съдът
намира, че показанията на свидетелката И. не се оборват и от показанията на св.М.,
тъй като същата изразява единствено придобити впечатления от външния израз на физическото
и психическото състояние на ответника и то само в периодите на провеждане на
очните ставки и по време на съдебните заседания. Няма данни същата да е
разговаряла с него и да е придобила впечатления от неговите вътрешни
изживявания.
В обобщение
на изложеното, въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства
може да бъде направен извод и за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
представляващи преживян стрес и претърпени негативни емоционални изживявания
вследствие деянието на ответника. При това положение са налице всички предпоставки
за ангажиране отговорността на С.И.М. на основание чл.45 ЗЗД.
Спорен между
страните е и въпросът относно размера на дължимото обезщетение. Вложеният
в разпоредбата на чл.52 ЗЗД обществен
критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а изисква справедливото обезщетяване на претърпените неимуществени вреди при съобразяване с
конкретните правнорелевантни обстоятелства. Това означава, че съдът следва да определи паричен еквивалент на
болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки
отделен случай.
В конкретния
случай при обсъждане на всички допустими и относими към спора
доказателства може да бъде направен извод за реално
претърпени психически страдания от ищеца, а именно - шок и разочарование от постъпката на
ответника, на когото е имал доверие като на близък роднина, както и от липсата
на разкаяние у същия; стрес по време на воденото наказателно производство,
произтичащ от необходимостта физически да присъства при извършването на разпити
и очни ставки на възраст над 90 години и при наличието на съществени проблеми
със слуха; притеснения от влошаване на здравословното състояние на съпругата му
след претърпяна нервна криза по време на процесуално следствено действие.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищецът е изпитвал притеснения и
от съдбата на воденото наказателно производство, които са се обостряли в
периодите на отказ да се образува досъдебно производство и на прекратяване на
образуваното досъдебно производство, както и по време на самото съдебно производство.
Тези притеснения са подсилени от обстоятелството, че ищецът е бивш адвокат,
който на тази възраст е бил принуден да опитва да поднови знанията си, за да
може да търси и получи справедливост. Най-сетне следва да се отбележи, че
вследствие преживения стрес ищецът е изпитал и някои физически страдания -
прилошаване в кантората на нотариус А. и при получаване на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство. От доказателствата по делото се
установи, че ищецът е получил и микроинсулт през м.12.2015 г., но не е поискана
съдебно-медицинска експертиза, въз основа на която със сигурност да бъде
установено дали това състояние е следствие на преживения стрес.
В обобщение
на изложеното, съдът приема, че като пряка и непосредствена последица от противоправното
деяние на ответника ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, притеснение, напрежение, физическо и психическо натоварване за продължителен
период от време - 3 години, през които е траело наказателното производство. Това
налага извод, че обезщетение в размер на 5 000 лв. справедливо би могло да
репарира вредите, които ищецът е понесъл. Като е
достигнал до същия извод относно размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед
изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК право на разноски
има въззиваемия Н.И., но същият не е поискал присъждане, а по делото няма и данни за извършени такива.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
162/23.07.2019 г. по гр.д.№ 158/2019 г. на Районен съд-Мездра.
Решението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1,
пр.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........