Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 91 13.07.2022
год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на пети юли две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН М.
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Марин Тодоров разгледа
докладваното от съдията Марин М. КАН дело № 76 по описа за 2022 год. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” София, срещу решение № 66 от 19.04.2022
год., постановено по АНД № 86/2022 год. по описа на Районен съд Разград. С
него е отменен електронен фиш №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, с който на Г. М. Г. от гр. Р. е
била наложена глоба от 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 102, ал.
2 от същия закон. Жалбоподателят счита решението на районния съд за неправилно,
като излага подробни доводи, които обосновават касационното основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че в случая
безспорно наказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна
нарушението , за което е наказано, както и че не са налице предпоставките за
прилагане на чл. 28, б. „а” от ЗАНН. Иска се решението да бъде отменено, като
бъде потвърден електронният фиш и се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - Г. М. Г., чрез процесуалния си представител
– адв. Е. А. от АК Търговище, оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът
да потвърди въззивното решение, както и да му присъди направените деловодни
разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения 14 - дневен срок
и насочена срещу акт, подлежащ на
касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови
своето решение, Разградският районен съд е приел от фактическа страна, че срещу
Г. Г. е издаден електронен фиш № **********, от Агенция „Пътна инфраструктура”
– София, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 102, ал. 2
от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3
във вр. с чл. 187, ал. 1 от същия закон
му е наложена глоба от 300 лв. Към електронния фиш са приложени снимки/клипове8 от техническо средство, с
което е установено нарушението. От фактическа страна в електронния фиш било посочено, че на 16.06.2020 год. в 06:25
часа е установено нарушение № A8300AFEF7C50801E053041F160A8EBD с ППС „Ситроен Берлинго”, рег. № ********, с обща техническа допустима маса 1880,
брой оси 2, категория ППС : ЕВРО4, в Община Разград по път I-2, км 76+664, с посока намаляващ километър, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното
превозно средство. Нарушението било установено с устройство № 10232,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от закона за
пътищата
Установено е, че
лекият автомобил е собственост на Г. М. Г. от Р. По делото
е представен фискалния бон, издаден от бензиностанция „Лукойл“ в гр. Разград,
от който било видно, че всъщност плащане на пътната такса за автомобила е
извършено на 07.01.2020 год., но при изписване номера на автомобила е изписан
допълнителен символ. Според районния съд не може да се установи дали тази грешка е по вина на платеца или на
служителя приел плащането. В резултат на тази грешка плащането на пътната такса
за този автомобил не било отразено в съответната система и не била издадена винетка.
При така
приетото за установено от фактическа страна районният съд е приел от правна
страна, че доколкото е налице фактическо плащане за процесния автомобил, то не е
осъществен съставът на нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В случая не била
налице хипотезата, при която задълженото лице да не е извършило плащане на дължима сума за такса в полза на
съответния бюджет. В случая липсвала недобросъвестност и не е налице дори непредпазливо виновно
поведение, тъй като нямало как да се обоснове
извод, че задълженото лице е могло да знае, че плащането не е отчетено.
На това основание районния съд е приел, че наказаното лице не е извършило
вмененото му нарушение.
Що се касае до
неиздаването на винетка, районния съд е приел, че това не
влияе на правния му извод, тъй като фактически е налице плащане. Дори да се приемело, че е налице
недобросъвестно поведение, то е налице маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При тези правни изводи съдът е отменил
електронния фиш като незаконосъобразен.
Административен съд Разград счита, решението на
районния съд за валидно, допустимо и
правилно.
Съгласно чл. 179, ал. 3 ЗДвП водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Според чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване
на нарушения по чл.
179, ал. 3
– 3б в отсъствие на
нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
По делото е безспорно доказано, че ответникът по
касационната жалба - Г. Г., е
заплатил
таксата за ползване на платената
пътна мрежа - винетната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, чрез пункт за продажба
в бензиностанция на „Лукойл - България” ЕООД в гр. Разград, но поради
добавянето на един символ относно серията в регистрационния номер на превозното
средство, заплащането не е било отразено в Електронната система за събиране на
пътни такси.
Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл. 5,
ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Съгласно чл. 5,
ал. 2 от наредбата при заплащане на
винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер
на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на
винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи
само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил
деклариран от съответното лице. А съгласно ал. 3 отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на
собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се
счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.
В тежест на административнонаказващия орган е да
установи и докаже, че данните, относно регистрационния номер на превозното
средство, са били неправилно декларирани от наказаното лице. В случая
продажбата е извършена в пункт за продажба в бензиностанция „Лукойл – България”
ЕООД в гр. Разград, а не чрез терминал за самотаксуване, чрез
електронната страница на Агенция "Пътна инфраструктура" или чрез
мобилно приложение. Липсват доказателства дали
несъответствието на данните за регистрационния номер на процесното ППС
се дължи на неправилно деклариране от наказаното лице /в случая собственика/
или поради неправилно въвеждане от служителя, приел плащането на винетната
такса. В тежест е на АНО да докаже, че
наказаното лице неправилно е декларирало данните на регистрационния номер на
ППС. Още повече, че не съществува превозно средство с регистрационен номер за
регистрация в Република България, чиято серия се състои от комбинация от три
букви или от две букви и цифра – серията се обозначава с една или комбинация от
две букви, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 4
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /ДВ бр.
31/2000 г./.
Неоснователно е позоваването на касационния
жалбоподател на нормата на чл. 10а, ал. 3а от Закона за пътищата, тъй като тази
норма е в сила от 19.03.2021 год., а плащането на таксата е извършено на
07.01.2020 год., а вмененото във вина
нарушение на наказаното лице е извършено 16.06.2020 год.
Следва да се има предвид, че вмененото във вина на Г. нарушение е, че
управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП-
фактическия състав, посочен в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, а не някакво друго
неизпълнение на задължение, вменено на водачите на ППС във връзка с ползването
на платената пътна мрежа, регламентирано в ЗДвП или ЗП.
Несъмнено е допусната фактическа грешка при вписване
на регистрационния номер, когато е извършено плащането на 07.01.2020 год.,
която е довела до неотчитане на плащането на винетната такса в Електронната
система за събиране на пътни такси. Това обстоятелство не е било известно на Г., който добросъвестно е заплатил винетната такса и е
имал съзнанието, че собствения му автомобил правомерно се движи в обхвата на
платената пътна мрежа. От гледна точка на наказателното право Г. е изпълнил
законовите предписания. След като не е доказано, че грешката, поради която
плащането не е отчетено в Електронната система за събиране на пътни такси, не е
допусната от него, той не може да носи отговорност за грешка, допусната от
друго лице, която нито е бил длъжен,
нито е могъл да предвиди, че е допусната
и плащането не е отчетено.
Съгласно чл. 14 НК във вр. с чл. 11 ЗАНН незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението,
изключват виновно поведение. При грешка деецът не съзнава, че
върши общественоопасно деяние, поради което не може да се формира вина. Предвид
изложените фактически и правни основания, правилно въззивният съд е приел,
че АНО не е доказал по несъмнен и
безспорен начин, че наказаното лице е извършило противоправно и виновно деяние,
поради което ЕФ следва да се отмени.
Ето защо настоящият състав счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Не са налице
посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и
то следва да бъде оставено в сила като правилно.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 228 АПК във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски
за тази инстанция в размер на 300 лв.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66 от 19.04.2022 год.,
постановено по АНД № 86/2022 год. по описа на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” – София, със
седалище и адрес гр. София, бул. „Македония” № 3 да заплати на Г. М. Г. с ЕГН ********** от
гр. Р., ул. „*******” № ** разноски пред касационната инстанция в размер на 300
лв. /триста лева/
Решението e окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/