РЕШЕНИЕ
№469/21.01.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета
Атанасова.................................................................и в
присъствието на
прокурор……………………...........................................................................като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д №608 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.27, ал.1 вр. чл.60 и сл. от ЗУСЕСИФ вр. чл.145 и сл. от АПК.
Делото
е образувано по
жалба от Община Димитровград, представлявана от Кмета на общината – И.Т. Д.,
против Решение №РД-02-36-729 от 02.06.2021г. за отказ за верификация на
постъпило искане за плащане №3 /междинно/ по договор за предоставяне на БФП №BG16RFOP001-5.002-0016-C01, издадено
от Зам. Министър и Ръководител на УО /РУО/ на ОП „Региони в растеж“ /ОПРР/
2014-2020г.
Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че същото не е съобразено с решението, постановено по адм.д.№12918/2020г. по описа на ВАС като не са взети предвид дадените в същото задължителни указания и тълкувания. Твърди, че за определяне на неверифицираните разходи не са налице нито правни, нито фактически основания за налагането им. В оспореното решение не било посочено защо се приема, че направените разходи са недопустими. Неправилно РУО се позовавал на изискванията за допустимост по чл.20, ал.1-ал.3 от административния договор, където било упоменато единствено, че УО възстановява на бенефициента допустимите разходи. В договора липсвало изрично посочване кои разходи следва да се приемат за допустими, за да се определи тяхната рамка и съответно да се установи кои са недопустимите такива. Неправилно се твърдяло от органа, че недопустимостта на разходите и вида им се извличала от Насоките за кандидатстване. Не ставало ясно коя разпоредба от договора била нарушена от Община Хасково и по какъв начин. УО не коментирал разпоредби от договора, а следвало да направи това, доколкото Насоките за кандидатстване препращали и към самия договор. Така не ставало ясно коя разпоредба от същия предвиждала наличието на два броя количествено-стойностна сметка /КСС/ - една с допустимите разходи и втора – с недопустимите, както и къде в договора били посочени и разграничени двата вида разходи. Жалбоподателят твърди също, че решението съдържа противоречиви твърдения и констатации.
По подробно изложените в жалбата съображения, жалбоподателят моли да бъде отменено оспореното решение. Претендира разноски.
Ответникът
- Ръководител на УО на ОПРР 2014-2020г., чрез процесуален представител, оспорва
жалбата като изразява становище за неоснователността й. Представя писмени
бележки, в които излага подробни съображения, но относно решение, различно от
оспореното.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между Община Димитровград и Ръководител
на Управляващия орган на ОПРР е сключен Административен договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ /АДПБФП/ №РД-02-37-8/15.01.2019 г. по ОП Региони
в растеж 2014-2020г. по процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-5. 002 –
"Подкрепа за деинституализация на социалните услуги за възрастни и хора с
увреждания". Няма спор между страните, че е подадено искане за междинно
плащане № 3 по посочения договор, придружено със съответна документация.
След извършване на проверка по
представените документи и след изпратено писмо за корекции на бенефициера, УО е
издал Решение №РД-02-36-1096 от 29.07.2020г. , с което е приел, че по АДПБФП
№BG16RFOP001-5. 002-0016-C01 – S-04 от 15.08.2019г. с изпълнител ЕООД
Адванс-2002 с предмет Строително-монтажни работи по изграждане на І етап на
Център за настаняване от семеен тип на възрастни хора с деменция, е представен
Протокол І1 от 06.12.2019 г. за приемане на извършени СМР, в които са включени
както допустими, така и недопустими разходи и не е възможно да бъдат определени
допустимите разходи, които подлежат на верификация. Разходите в размер на 160
513, 86 лева с ДДС са приети за несъответни на условията за допустимост,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. Изложени са
мотиви, че в исканите за възстановяване средства са включени дейности, които не
са допустими за финансиране с БФП по проекта, тъй като съгласно Насоките за
кандидатстване по процедура на директно предоставяне на БФП по Приоритетна ос 5
"регионална социална инфраструктура", раздел 13, Допустими дейности,
се посочвало, че в случай на недопустими разходи, които не са свързани със
съответната услуга, но са необходими за цялостно обновяване на сградата,
недопустимите дейности следва да се представят в отделна количествено-стойностна
сметка /КСС/, заедно с основната КСС, и като недопустими разходи следва да
бъдат включени освен разходите за СМР и съпътстващите ги разходи за авторски и
строителен надзор. Посочено е още, че за изграждането на Центъра е одобрен
инвестиционен проект, разработен през 2015 г., и предвиждащ реновиране на
3-етажна сграда, бивша болница, с цел ситуиране на две социални услуги, но с
писма № 08-2613/19.11.2018 г. на МТСП е подкрепено ситуирането само на една от
двете услуги – Център за грижа за лица с различни форми на деменция на първия
етаж от сградата. В същото писмо било посочено, че останалата неоползотворена
част от сградата не следвало да се използва за нови резидентни услуги. При
преглед на представените документи било установено, че при отчитане на
извършените СМР са актувани и разплатени дейности, които включвали цялостно
обновяване на сградата/цялостна подмяна на дограма, цялостно изпълнение на
топлоизолация по фасади, ремонт на покрива на сградата, конструктивни
укрепителни дейности за цялата сграда и др. /, които с оглед на факта, че
социалната услуга по проекта се ситуира само на първия етаж, не могат да се
определят като допустими разходи в пълнота.
При така установените факти за
недопустимост на разходите, Зам. Министър на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на УО на ОПРР е отказал верификация и плащане
на разходи в размер на 160 513, 86 лева с ДДС – пълният размер на разходите,
отчетени в искането за междинно плащане, разпределени както следва – по
бюджетно перо 4. 1 Разходи за СМР – ремонт и реконструкция на сграда – 133 761,
55 лева, като сумата не се верифицира по фактура № **********/06.12.2019 г., и
по бюджетно перо 21. 1 Разходи за невъзстановим ДДС – 26 752, 31 лева, като
сумата не се верифицира по същата посочена фактура.
Междувременно, на 15.06.2020г. от бенефициента
е било подадено искане за окончателно плащане /№4/, в което съгласно дадена за
това възможност, е била включена и отказаната за верификация сума от 160 513,
86 лева /с ДДС/ . Във връзка с искането
е издадено Решение №РД-02-36-220 от 09.02.2021г. , с което е отказано
верифицирането и плащането на разходи, вкл. на разход в размер на
94 697,88 лв /т.1 от решението/, поради липса на предвидените в чл.57,
ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ условия във връзка с чл.82 и чл.80, ал.1, т.1 от Общите
условия към сключения на 15.01.2019г. АДПБФП като е посочено,
че за тази сума бенефициентът е представил отделна КСС за извършени недопустими
разходи. Няма данни по делото и не се твърди от никоя от страните
решението от 09.02.2021г. да е обжалвано.
По жалба на Община Димитровград срещу
Решение №РД-02-36-1096 от 29.07.2020г. в Административен съд- Хасково, е
образувано адм.д.№769/2020г. С постановеното по него Решение
№658/19.10.2020г. жалбата е отхвърлена. Същото е отменено с Решение
№2325/19.02.2021г. по адм.д. №12918/2020г. на ВАС и вместо него е постановено
друго, с което Решение №РД-02-36-1096 от 29.07.2020г. на УО на ОПРР е отменено,
а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по
подаденото на 24.03.2020г. искане за плащане от Община Димитровград.
За да постанови този резултат,
касационната инстанция е приела, че в Решение №РД-02-36-1096 от 29.07.2020г. не
е посочено годно правно основание, което да послужи за издаването му. След изброяване
на дейностите, включени в проекта и по-конкретно на тези по дейност 2 „СМР“ и
след коментар на разписаното в раздел 13 „Допустими дейности“ от Насоки за
кандидатстване по процедура на директно предоставяне на БФП по Приоритетна ос 5
Регионална социална инфраструктура /Насоки за кандидатстване/ , е посочила, че
не става ясно защо административният приема, че тези дейности са недопустими.
Във връзка с постановеното по адм.д.
№12918/2020г. на ВАС Решение №2325/19.02.2021г. и съобразно извършеното
окончателно плащане №4, е издадено процесното решение №РД-02-36-729 от
02.06.2021г.,
с което е
отказано верифицирането и плащането на разходи в размер на 94 697,88 лв,
поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 и чл.26 от ЗУСЕСИФ условия на
основание чл.82 и чл.80, ал.1, т.1 от Общите условия към сключения на
15.01.2019г. АДПБФП между МРРБ и Община Димитровград. Относно остатъка от първоначално
отказаната за верификация по междинното искане №3 сума в размер на
65 815,98 лв, е посочено, че средствата са възстановени, поради
определянето им от УО като допустими в искането за окончателно плащане.
Решение №РД-02-36-729 от 02.06.2021г., е получено от Община Димитровград на 03.06.2021г., видно от приложената разпечатка от ИСУН. Жалбата срещу оспореното решение е подадена на 11.06.2021г. чрез административния орган, видно от поставения входящ номер.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на акта, с право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган с оглед
разпоредбите на чл.9,
ал.5 и чл.60-68 от
ЗУСЕСИФ, чл.5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник на МРРБ и заповед
№РД-02-14-470/26.05.2021г. на Министър на регионалното развитие и
благоустройството /л.106 от делото/.
Обективирано
е в предвидената в чл.
59 от АПК форма като съдържа фактически и правни основания, обуславящи
разпоредения краен резултат.
Не се установява при издаване на решението
да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът счита, че решението е съответно на
материалния закон.
Правната уредба на верификацията на
разходи се съдържа в чл.60 - чл.68
от ЗУСЕСИФ, като съгласно тези разпоредби УО извършва авансови, междинни и
окончателни плащания въз основа на искане на бенефициента след представяне на
писмени доказателства, определени с документите по чл.26, ал.1. Междинните и
окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване
допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов
напредък на проекта. Чрез този вид плащания се възстановяват само допустими
разходи, верифицирани от управляващия орган. Управляващият орган извършва
верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени
към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо.
Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл.57 и чл.58 от ЗУСЕСИФ и в Раздел ХІІІ от Общите условия за изпълнение /ОУИ/ към сключения АДПБФП – чл.74. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл.57, ал.1 от ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми. Съгласно чл.57, ал.1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, за да се зачетат разходите за допустими, те трябва и да попадат във включени в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект категории разходи. Документите по чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ са утвърдени от ръководителят на УО на програмата за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, като същите трябва да са съобразени и с изискванията на чл.59, ал.2 от закона, т.е. да определят допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4; при проекти, които генерират приходи – методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район.
За да откаже верификация на разход от
94 697,88 лв, УО е приел, че разглежданият разход включва изпълнение на
СМР / 2/3 от дейности фасада – 2 ри и трети етаж, описани по вид, количество,
единична и обща стойност/, които не са свързани със социалната услуга ,
ситуирана на първи етаж и не я подпомагат. Позовал се е на първо място на
дадени по запитване от Община Казанлък разяснения по реда на чл.26, ал.8 от
ЗУСЕСИФ и в тази връзка е посочил, че още в Насоките за кандидатстване е
оповестил, че интервенции извън етажа, на който се ситуира услуга, които не
могат да бъдат свързани с нейното предоставяне и не я подпомагат, ще бъдат
третирани като недопустими разходи и следва да бъдат финансирани със средства
на общината като собствен принос на бенефициента за недопустими разходи,
необходими за изпълнението на проекта. С оглед декларираното в проектното предложение,
че проектната готовност на инвестиционния проект касае интервенциите, които ще
се извършват на ет.1 от сграда с идентификатор 21052.1016.348.1, поради
което в бюджета не са включени недопустими разходи, УО е посочил, че е следвало
още на етапа на кандидатстване бенефициентът да заяви и обоснове в проектното
си предложение разходи за части от сградата, които макар да не се ползват за
предоставяне на социалната услуга / фасада, дограма, настилки, подмяна на
отоплителна, ВиК и ел. инсталации и по покрива на сградата/, биха били
допустими за финансиране с БФП, в случай, че са свързани или подпомагат
предоставянето й, и са необходими за привеждането й с функционалните изисквания
и насоки за изграждане на инфраструктурата, или гарантират запазване на резултатите
от интервенцията, което в случая не е направено. Посочил е, че бенефициентът не
е извел процесните разходи и като недопустими такива, необходими за
изпълнението на проекта /съгласно изискванията на насоките/, поради което тези
разходи се третират изначално като неотносими към реализирането на проекта. В
тази връзка УО е извел заключение, че разглежданите СМР не са договорени и не
влизат в обхвата на АДПБФП.
Наред с горното, УО е посочил, че
заявените за верификация разходи не са допустими и поради това, че нямат пряко
отношение към резултата от проекта, описан в проектното предложение, не са в
обхвата на обновения и реновиран център за настаняване и не са необходими за
достъпа до него, като услугата може да се осъществява и без тяхното извършване.
Посочил е , че изпълнените работи по фасади и дограми на втори и трети етаж от
сградата представляват строително-ремонтни дейности, които нямат принос към
запазването на конструкцията на сградата, съответно не гарантират запазване на
резултатите от проекта и не допринасят за ефективността и ефикасността на
услугата.
Така приетото от административния орган се споделя от съда.
В случая не е спорно , че социалната услуга, за предоставянето на която е договорена БФП, е ситуирана на първия етаж от сграда с идентификатор 21052.1016.348.1. Не е спорно също и се установява от представените Насоки за кандидатстване, че извършването на СМР е допустима дейност по процедурата. Последното, според настоящия състав не обосновава автоматично извод, че допустими по смисъла на чл.57 и чл.58 от ЗУСЕСИФ и на чл.74 от Раздел ХІІІ от Общите условия за изпълнение към сключения АДПБФП са и всички направени за тези дейности разходи.
Действително в проектното предложение /т.7/ , в обхвата на Дейност 2 „СМР“, наред с предвидените за извършване на кота +3,20 /т.е. на първия етаж на сградата, където е ситуирана услугата/, са включени и СМР за външни работи /по фасадата на сградата и по покрива на същата/, над първия етаж, като последното не противоречи на Насоките за кандидатстване по процедурата. За разходите, извършени за СМР извън етажа, на който е ситуирана социлната услуга, още на етап кандидатстване / при дадени разяснения по реда на чл.26, ал.8 от ЗУСЕСИФ / УО е посочил, че биха били допустими за финансиране с БФП в случай, че са свързани или подпомагат предоставянето на социалната услуга и са необходими за привеждането й в съответствие с функционалните изисквания и насоки за изграждане на инфраструктурата, или гарантират запазване на резултатите от интервенцията. Посочил е също, че ако тези СМР не могат да бъдат свързани с предоставянето на социалната услуга и не я подпомагат, то разходите за извършването им са недопустими за финансиране с БФП по процедурата и следва да бъдат финансирани със средства на общината като собствен принос на бенефициента за недопустими разходи, необходими за изпълнение на проекта. Указал е ,че недопустимите разходи следва да бъдат включени в бюджетен раздел VI „Недопустими разходи, необходими за изпълнението на проекта“, като е разяснил и начина на попълване на колоните и редовете от раздел 5“Бюджет“ и съответно в раздел 6 „Финансова информация – източници на финансиране /в лева/“ на проектното предложение.
Съгласно чл.26, ал.8, изр. 3-то от ЗУСЕСИФ, разясненията са задължителни за всички кандидати. Изрично е посочено в Насоките за кандидатстване по процедурата /стр.46/, че тези разяснения са официално становище на УО и трябва да бъдат взимани под внимание от кандидата при изготвяне на документацията за кандидатстване. В насоките е визирано също, че
В случая за СМР за външни работи по фасадата на сградата, над първия етаж на същата, в бюджетната част на предложението /т.5/ , както и във финансовата чу част /т.6/, бенефициентът не е посочил недопустими разходи, необходими за изпълнението на проекта /раздел VI от същото/. Същевременно в.т.11 от проектното предложение, бенефициентът е декларирал , че проектната готовност на инвестиционния проект касае интервенциите, които ще се извършват на ет.1 от сграда с идентификатор 21052.1016.348.1. Съобразно така отразеното в проектното предложение и липсата на включени недопустими разходи в бюджета, УО правилно е приел, че бенефициентът не заявил и обосновал в същото разходи за части от сградата, които макар да не се ползват за предоставяне на социалната услуга, са свързани с нея или подпомагат предоставянето й, и са необходими за привеждането й с функционалните изисквания и насоки за изграждане на инфраструктурата, или гарантират запазване на резултатите от интервенцията, в който случай биха били допустими за финансиране с БФП. Следва да се отбележи, че УО изрично е обърнал внимание на бенефициента в писмо изх.№99-00—1375/21.11.2018г / л. 235/ , че разходите за такива СМР, които не са свързани със социалната услуга и не я подпомагат, са недопустими за финансиране с БФП и следва да се финансират със средства на общината. В тази връзка дори и за визираните разходи да се приеме, че са свързани с необходими СМР, с оглед представеното на по-късен етап конструктивно становище от м.08.2020г. /л.180-л.183 от адм.№769/2020г./ , то тези разходи не са заявени и обосновани своевременно - още на етапа на кандидатстването съгласно Насоките за кандидатстване по конкретната процедура, поради което правилен е изводът на УО, че тези разходи не попадат в обхвата на сключения договор.
Предвид горното, се налага извод, че отказаните за верификация разходи не могат да бъдат признати за допустими по смисъла на чл.57, ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ , респ. по чл.74 от ОУИ към сключения АДПБФП. За тези разходи не е изпълнено условието по чл.80, ал.1, т.1 от същите ОУИ да съответстват на планираното с проекта , поради което на основание чл. 82 от ОУИ правилно не са одобрени от УО.
Съдът счита, че административният орган е обосновал надлежно отказа да верифицира разхода от 94 697,88 лв за 2/3 от извършени СМР по фасада / 2 - ри и трети етаж/, посочвайки както правни, така и фактически основания за това. Така УО се е съобразил изцяло с указанията, дадени в постановеното по адм.д. №12918/2020г. на ВАС Решение №2325/19.02.2021г. , а освен това е отчел и извършеното окончателно плащане №4.
Противно на твърденията на жалбоподателя, за да постанови отказа си РУО не се е позовал на изискванията за допустимост по чл.20, ал.1-ал.3 от административния договор, нито на непредставена отделна КСС за СМР за недопустими разходи. Не се установяват и противоречиви констатации на УО в оспореното решение. Не е налице несъответствие с изводи на УО в Решение РД-02-36-719/21.05.2020г., доколкото последното касае установяване на нередности във връзка с процедурата по възлагане на обществена поръчка с предмет Строително-монтажни работи по изграждане на 1-ви етап на Център за настаняване на възрастни хора с деменция, а възражението в тази посока от жалбоподателя е неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че административният орган правилно и в съответствие с чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е отказал верификацията на недопустимите разходи в размер на 94 697,88 лв. Оспореното решение е издадено при спазване на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Независимо от този изход на
производството, съдът намира, че на ответника не следва да бъдат присъждани разноски,
а именно поисканото адвокатско възнаграждение от 4045,13 лева. По делото
ответника е представляван от упълномощен адвокат, от който обаче не са
осъществени адекватни процесуални действия. Видно от протокола от проведеното
открито с.з. упълномощеният адвокат е направил изявление, че оспорва жалбата, както
и е възразил по прилагането на адм.д.№769/2020г. с доводи, че предметът му е различен
от този по настоящото производство, касаещ налагане на финансова корекция. Също
така изложените по съществото на спора бланкетни съображения, вкл.
съображенията в депозираните допълнително писмени бележки, се отнасят до
решение, различно от оспореното в настоящото производство.
Предвид горното, само формалното явяване в
открито съдебно заседание на процесуален представител на ответника, не
обосновава извод за осъществено по делото процесуално представителство, респ.
претендираният адвокатски хонорар не може да се приеме за справедлив и
обоснован по смисъла на чл.36 от Закона за адвокатурата, поради което не следва
да се възлага в тежест на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. четвърто от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Димитровград,
представлявана от Кмета на общината– И.Т. Д., против Решение №РД-02-36-729 от
02.06.2021г. за отказ за верификация на постъпило искане за плащане №3
/междинно/ по договор за предоставяне на БФП №BG16RFOP001-5.002-0016-C01,
издадено от Зам. Министър и Ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“
2014-2020г.
ОТХВЪРЛЯ искането на
Ръководител на УО на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020г. за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: