Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното от съдия Манолова
в.н.ч.х.д. № 588/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 21.06.2019 г. по н.ч.х.д. № 15834/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 112-ти състав, подсъдимият Н.Н.Ч. е признат за невиновен в това на
23.05.2017 г., в гр. София, в двора на 81-во средно училище „Виктор Юго“ да е обидил
Е.И.Н., като я нарекъл „недоразумение“, като обидата в нанесена публично –
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение.
С присъдата подсъдимият Н.Н.Ч. е
признат за невиновен и за това на 23.05.2017 г., в гр. София, в двора на 81-во
средно училище „Виктор Юго“ да е наклеветил Е.И.Н., като заявил, че
„директорския й пост е сватбен подарък от съпруга й“, като клеветата е
извършена публично – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл.
147, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан
по повдигнатото обвинение.
С присъдата частният тъжител Е.И.Н. на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от
206,08 (двеста и шест лева и осем стотинки) лева, представляваща направените
разноски за съдебно-техническа експертиза.
Срещу така постановената присъда е
депозирана жалба от частния тъжител Е.И.Н., с която се иска постановената от
първоинстанционния съд присъда да бъде отменена, като е посочено че са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебния акт,
изразяващи се в липса на мотиви. Моли въззивният съд да постанови съдебен акт,
с който подс. Ч. да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения.
В закрито съдебно заседание на 02.07.2020
г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели
и на вещи лица.
В открито съдебно заседание пред СГС частният
тъжител и подсъдимият не се явяват лично, но се представляват от повереника и
защитника си.
Повереникът на частния тъжител – адв. П.Т.,
поддържа изцяло жалбата. Отбелязва, че първоинстанционният съд изцяло е
игнорирал показанията на свидетелите П. и Т., които са били свидетели на нанесената
обида и твърдяното невярно твърдение, лично пред тях и в присъствието на други
граждани. Моли СГС да уважи жалбата.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Н.Х., счита присъдата на първоинстанционния съд за
правилна и законосъобразна. Посочил е, че на 4 стр. от присъдата СРС е намерил,
че следва да даде В. на показанията на свидетелите Д. Т. и В. П.. Пледира, че
не са осъществени престъпните състави, за които е повдигнато обвинение на
подзащитния му, и моли да се потвърди изцяло присъдата на СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните,
взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, намери за установено следното.
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Без да
променя съществено изводите на районния съд, СГС приема за установено от
фактическа страна следното.
Подсъдимият Н.Н.Ч. е роден на *** г.,
българин, български гражданин, женен, с висше образование.
През 2016 г. след проведен конкурс Е.И.Н.
била избрана да заеме длъжността „директор“ на 81-во средно
училище „Виктор Юго“ в гр. София. В същия конкурс участвала и дотогавашният
заместник-директор Р.П., която не успяла да спечели мястото, в резултат на
което настъпило напрежение в учителския колектив.
През 2017 г. Е.Н. в качеството си на
директор на училището прекратила трудовото правоотношение на
заместник-директора Р.П.. Последната била приемана много добре от учениците на
училището и от техните родители, с оглед на което учениците решили да
организират протести в нейна защита, в които се включили и родителите на някои
ученици, сред които бил и подс. Н.Ч. – председател на училищното настоятелство.
На 23.05.2017 г., в двора на 81-во
средно училище „Виктор Юго“ в гр. София, се събрали родители, включително и
подс. Н.Ч., отново на протест срещу директора Е.Н., като на мястото имало и
журналисти от няколко медии, които отразили събитията. Е.Н. също отишла да чуе
исканията на протестиращите срещу нейните действия и решенията й като директор.
На събитието присъствали и свидетелите Д. Т., В. П., Д.Й..
Подс. Н.Ч. бил интервюиран от
намиращите се на мястото журналисти и докато разговаряли попитал: „Как така с
една точка разлика се получава това спечелване на конкурс?! Като сватбен
подарък ли го получи г-жа Н. това място тук, директорско, в 81-во – едно от
най-големите в София?“. В процеса на разговори напрежението ескалирало и се
стигнало до размяна на остри реплики, като подс. Н.Ч. заявил, че Налбантанова
била едно „недоразумение като директор“ и я посочил с ръка.
След протеста Н. се почувствала зле и
посетила лекарския кабинет на училището, където св. К.Д.– медицинска сестра в
учебното заведение, й измерила кръвното и й дала валериан за успокоение, тъй
като имала хипертонична криза.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява от събраните от първоинстанционния съд доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласните доказателствени средства
чрез показанията на свидетелите В. К. П., Д.И.Т., К.П.Д., Ю.И.П., Д.Б.Й.и И.Г.К.,
писмените доказателства: писмо от синдикат образование, болнични и
амбулаторни листа, извлечение от книгата на медицинското лице в училището,
писмо от НОИ, веществени доказателства: преносима флаш памет, на която
се съдържат видеофайлове, способи на доказване: съдебно-техническа
експертиза.
Въззивният съд намира, че при
извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати
процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически
грешки при обсъждането им. Според настоящия състав събраните по делото
доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелствата от
главния предмет на доказване. Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с
направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за
необходимо да го преповтаря.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния
съд, който законосъобразно е приел, че подсъдимият не е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, доколкото изричането от страна на подсъдимия спрямо Е.Н., че е „недоразумение
като директор“ не може да бъде квалифицирано като обида по смисъла на чл. 146,
ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние при обидата се изразяване в казване или
извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго, а при
преценката за обидната форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от
субективното възприятие на засегнатия, но и от обективен критерий: от общоприетите
морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на
обществото. Наред със субективната преценка на пострадалия се изисква обективно
казаното да е унизително, т.е. да е генерално неприемливо за обществото, да е
неприлично, непристойно, грубо, цинично. По своето съдържание обидата
представлява изразяване на една отрицателна оценка на дееца, на едно
отрицателно мнение за достойнството на засегнатия. За да бъде съставомерна като
обида, негативната оценка или отнасяне към личността на пострадалия трябва да
бъде в груба и крайна форма, която и поради това е обществено неприемлива,
какъвто не е настоящият случай, доколкото подс. Ч. е упражнил правото си на
критика по отношение личността на Е.Н. по повод изпълнението на работните й задължения
като директор. Безспорно тъжителката е публична личност, която заема обществено
отговорно служебно положение. Както е посочил и първоинстанционният съд, съобразно
стандартите, наложени с решенията на Европейския съд по правата на човека,
публичните личности следва да се ползват от по-занижена защита на репутацията
си. Този принцип намира отражение в правото да се изразява по-свободно мнение
спрямо такива лица, в сравнение с установените за останалите членове на обществото
допустими предели. Ограниченията на свободата на словото трябва да се тълкуват
стеснително и да бъдат необходими в едно демократично общество. Важното е да не
се нарушава балансът между публичния и частния интерес, а този баланс би бил
нарушен, ако използваните изразни средства надхвърлят необходимото за
изразяване на негативното мнение за дейността на тези органи и лица, т.е.
когато противоречат на добрия тон, излизат извън рамките на установените в
обществото критерии за нормално човешко общуване и грубо засягат честта и
унизяват достойнството на лицата, до които са адресирани. Предвид посочените от
първата инстанция принципни постановки, които изцяло се възприемат и от
въззивния състав, изречената от подсъдимия фраза „недоразумение като директор“
се явява несъставомерна.
Правилно първият съд е стигнал до
правен извод, че подс. Ч. не е осъществил от обективна страна и престъплението
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК. Както е
посочил СРС, подсъдимият е задал въпрос със следното съдържание: „Как с една
точка разлика се получава това спечелване на конкурс?! Като сватбен подарък ли
го получи госпожа Н. това място тук, директорското, в 81-о – едно от
най-големите в София?“, което обективно изключва възможността за осъществяване
на престъпния състав на посоченото престъпление, доколкото изпълнителното
деяние се изразява в разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
другиго, т.е. до довеждане до знанието на трети лица на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свърза с личността на
пострадалия. Развитите съображения на първия съд относно приложението на
материалния закон по отношение на липсата на съставомерност на деянието са
правилни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция, поради което не следва
да се преповтарят.
Несъставомерността на двете деяния от
обективна страна обуславя и невъзможността за осъществяването на признаците на
състава на престъпленията от субективна страна, поради което обсъждането
наличието на умисъл у подсъдимото лице се явява безпредметно.
С оглед изхода на делото, районният
съд правилно е осъдил частния тъжител да заплати разноските по делото.
При осъществената в цялост служебна
проверка на обжалваната присъда, въззивният съд, противно на доводите във
въззивната жалба, не констатира неправилност на същата, които да налагат
нейната отмяна или изменение.
Така мотивиран и на основание чл. 338,
вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VI-ти въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.06.2019 г. по н.ч.х.д. № 15834/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 112-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.