№ 1680
гр. Русе, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20234520101541 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Русе” АД, представляван от изп. директор
Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че
ответницата е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот
в гр. **********, с абонатен №15000120900, като по 8 бр. фактури за периода
от 23.02.2021г. до 30.04.2022г. му дължи общо сумата 240.44 лв. Ответникът
дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45
дни след периода на доставката до 05.01.2023г. в размер на 19.32 лв. За
събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №103/2023г. на
Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае
за установено по отношение на Д. Е. Т., че му дължи сумите 240.44 лв за
доставена и разпределена топлинна енергия по 8 бр. фактури за периода от
23.02.2021г. до 30.04.2022г., заедно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.01.2023г. до
окончателното изплащане, 19.32 лв лихва за забава. Претендира направените
разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото
дело.
1
Ответницата Д. Е. Т. чрез назначения й по реда на чл.47 ГПК особен
представител взема становище за неоснователност на иска. Възразява срещу
дължимостта на претендираните суми. Счита, че начислената топлоенергия
по представените фактури за исковия период не й е реално доставена.
По делото са представени писмени доказателства, прието е заключение
на техническа експертиза и е приложено ч. гр. дело №103/2023г. на РРС.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от ч. гр. дело №103/2023г., че в производство по чл.410 и сл.
ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№50/06.01.2023г. срещу Д. Е. Т. за сумите 240.44 лв главница за доставена
топлинна енергия по 8 бр. фактури за периода от 23.02.2021г. до 30.04.2022г.
в имот на длъжника в гр. **********, аб. №15000120900, заедно със
законната лихва от 06.01.2023г. до окончателното изплащане, 19.32 лв лихва
за забава от падежа на всяка фактура до 05.01.2023г. и за 77.20 лв разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения в закона едномесечен срок.
От представените по делото фактури за доставена топлинна енергия за
периодите 23.02.2021г.-26.03.2021г., 27.03.2021г.-26.04.2021г., 22.10.2021г.-
22.11.2021г., 23.11.2021г.-21.12.2021г., 22.12.2021г.-21.01.2022г., 22.01.2022г.-
28.02.2022г., 01.03.2022г.-31.03.2022г., 01.04.2022г.-30.04.2022г., както и от
приложеното на л.10 извлечение от сметка по партида №15-00-01-2-0900 за
дължими суми от Д. Е. Т., се вижда, че ответницата дължи на ищеца за
доставена топлинна енергия за обект в гр. *********, за исковите периоди
общо сумата 240.44 лв с ДДС.
От заключението на техническата експертиза, потвърдено устно от
вещото лице инж. М. Т. Д. в съдебно заседание на 30.10.2023г., се установява,
че имотът с административен адрес гр. **********, е присъединен към
топлопреносната мрежа на “Топлофикация Русе” АД, чрез индивидуална
абонатна станция, както и че в сградата, в която същият се намира, е въведено
дялово разпределение на топлоенергията, като през исковия период услугата
“дялово разпределение на топлинната енергия” е извършвано от
2
”Топлоснабдяване“ АД гр. Шумен. В имота не се водят под отчет
отоплителни тела (радиатори), както и водомери за битова гореща вода.
Периодът, посочен в исковата молба (23.02.2021г.-30.04.2022г.), включва два
отоплителни месеца от отоплителен сезон 2020/2021г., шест неотоплителни
месеца на 2021г. и шест отоплителни месеца от отоплителен сезон
2021/2022г. Претендираната в исковата молба сума е формирана само на база
дял ”сградна инсталация“, за която се начислява топлинна енергия по реда на
т.6.1.1 от Методика за дялово разпределение. При спазване правилата за
дялово разпределение, съгласно Закона за енергетиката, Наредба №Е-РД-04-
1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на енергетиката,
обн. ДВ, бр.25 от 20.03.2020г. и Методика за дялово разпределение, за имота
следва да се разпредели общо 2.8179 MWh топлинна енергия на стойност
277.29 лв с ДДС. Лихвата за забава от първия ден, следващ последния ден за
безлихвено плащане, отразен във всяка фактура до 05.01.2023г., изчислена от
експертизата с онлайн калкулатор на НАП, възлиза на 28.41 лв.
Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от
страните.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се
уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 240.44 лв
стойност на доставена и разпределена топлинна енергия за периода
23.02.2021г.-30.04.2022г., заедно със законната лихва от 06.01.2023г. до
окончателното изплащане и 19.32 лв лихва за забава за периода до
06.01.2023г., тъй като е недопустимо да присъди повече от поисканото.
Ответницата дължи на “Топлофикация Русе” АД и сумата 77.20 лв разноски
по ч. гр. дело №103/2023г. на РРС.
Възраженията на особения представител на ответницата, че не дължи
сумите за доставена и разпределена топлинна енергия за периода
23.02.2021г.-30.04.2022г., тъй като начислената топлоенергия по
представените фактури е нереална и неотносима към имота й, е опровергано
от заключението на техническата експертиза и поради това неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца
659.60 лв разноски по настоящото дело, от които 75 лв за държавна такса,
282.30 лв за вещо лице, 202.30 лв за особен представител и 100 лв за
3
юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на
разноските.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
“Топлофикация Русе” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.
“ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев, ЕИК
*********, към Д. Е. Т. от гр. *************, ЕГН **********, за сумите
240.44 лв стойност на доставена топлинна енергия периода от 23.02.2021г. до
30.04.2022г., заедно със законната лихва, считано от 06.01.2023г. до
окончателното изплащане и 19.32 лв лихва за забава за периода до
05.01.2023г.
ОСЪЖДА Д. Е. Т. да заплати на “Топлофикация Русе” АД сумите 77.20
лв разноски по ч. гр. дело №103/2023г. на Русенски районен съд, както и
659.60 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4