Р Е Ш Е Н И Е №260432
02.04.2021 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6344/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Я.П.И., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Електронен фиш
серия К № 3611440 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.
1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Моли се за неговата отмяна, както и по делото
да бъде изследвано дали нарушението е установено в съответствие с изискванията
на закона за използване на мобилно техническо средство и от служители, които да
са преминали обучение за работа със средството за измерване. Поддържа да липсва
точен адрес на нарушението, с което да е допуснато съществено процесуално
нарушение. В съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения,
редовно призован, жалбоподателят не се явява и не представлява.
Въззиваемата страна с
писмено становище, приложено на лист 1-2 от делото, оспорва жалбата и поддържа
ЕФ. Твърди да не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
му, правилно да са определени правната квалификация на деянието и размерът на
административното наказание глоба. Взема становище нарушението да е установено
с одобрен тип средство за измерване и при отчитане на максимално допустима
грешка от 3 км/ч в полза на водача. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдено заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Я.П.И., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган (АНО) не разполага с разписка за
датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради
което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се
доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя.
Отделно от това в приложената на лист 15 от делото справка от системата за
управление на административнонаказателната дейност за дата на връчване е
отбелязана 20.08.2020 г. Жалбата е подадена на 01.09.2020 г. пред Районен съд –
Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган,
поради което дори и ЕФ да е бил връчен на вписаната дата - 20.08.2020 г., то
срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП отново се явява спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 17.05.2020 г. в 23:51 часа в гр. Пловдив
жалбоподателят Я.П.И. управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Рав 4 2.2 Д 4 Д“ с рег. № *** със скорост на движение от 83
км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената
скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр.
номер 546. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 86
км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 83 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя И.
бил издаден Електронен фиш серия К № 3611440, с който му било наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020 г.
От Протокол от проверка № 4-32-20 от 13.03.2020 г. се
изяснява, че процесното техническо средство TFR1-M с фабричен № 546 е преминало
последваща проверка на 13.03.2020 г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Установява се и че максимално допустимата грешка при измерване
на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
(протокол с рег. № 1030р-15737/18.05.2020 г.) се установява, че на дата 17.05.2020
г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 546 е заснела статични
изображения с номера от 12858 до 12870, с начален час на работа 23:30 ч. на
17.05.2020 г. и краен час на работа 01:30 ч. на 18.05.2020 г. и с място на
контрол гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ до № 3, където е действало
ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се изяснява,
че същото е собственост на жалбоподателя Я.П.И..
От протокол за извършено обучение от 08.09.2015 г.
(лист 17 от делото) се установява, че на свид. Т.С.Д.
е извършено обучение за работа с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип TFR1-M.
Дава се вяра на показанията на свид.
Т.С.Д., който потвърждава авторството на съставения протокол по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Свидетелят изяснява, че в случаите, когато
е допускана грешка при попълването на съдържанието на протокола, тя е била
отстранявана чрез съставянето на нов протокол.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш
отговаря на изискванията към своето съдържание. Използваното за установяване на
нарушението техническо средство тип TFR1-M е мобилно съгласно §
6, т.65, б.„б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената
проверка съдът приема, че не са допуснати нарушения на процедурата по
установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано
техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от
съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и
настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението
е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е
удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало
забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в
съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип
средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и изготвената
снимка с № 12863. От протокола за използване на АТСС с рег. № 1030р-15737/18.05.2020
г. се установява, че работата с техническото средство е започнала на 17.05.2020
г. в 23:30 часа и е приключила в 01:30 часа на 18.05.2020 г. За този времеви
интервал първото статично изображение е с пореден № 12858, а последното - с № 12870.
Процесният клип е с № 12863 и следователно е заснет
от техническо средство TFR1-M с фабр. № 546.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за
движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017
г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на
извършване на нарушението – 17.05.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва
да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се
оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на
МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на
процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Основното възражение на жалбоподателя е за непосочване
на място на извършване на нарушението. Действително при описанието на
нарушението в електронния фиш е посочено единствено, че деянието е извършено в
гр. Пловдив. Налице е отклонение от установилата се практика за посочване на
конкретен административен адрес, което обаче според настоящия състав не следва
да бъде отнесено към процесуалните нарушения от категорията на съществените. В
случая жалбоподателят е наказан за нарушаване на общото ограничение на
скоростта при движение в населено място, чиято стойност е нормативно установена
- 50 км/ч. Следователно съдебният контрол не е препятстван. В електронния фиш
има надлежно твърдение деянието да е извършено в границите на населено място -
в гр. Пловдив, и така посоченото място несъмнено кореспондира с приетата в ЕФ
разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч. Друга би била хипотезата, ако се
твърдеше, че с пътен знак е била въведена максимално допустима скорост на
движение с различна стойност от общото ограничение за населено място. Тогава
предметът на доказване би включвал и установяване дали е имало поставен такъв
пътен знак и какво е било действащото ограничение на скоростта към датата на
деянието. В процесния случай подобна пречка не съществува, тъй като е спазен
минимално дължимият стандарт, когато се санкционира виновното превишаване на
стойностите по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно посочено е, че е нарушението е
извършено в границите на населено място, където максимално допустимата скорост
е била 50 км/ч. В този смисъл е и съдебната практика на касационната инстанция,
в която е прието, че когато нарушението е извършено в границите на населено
място и при действието на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, то
неправилното посочване на географските координати или на конкретния
административен адрес не е недостатък от категорията на съществените. Съгласно Решение № 434 от 17.02.2020 г. по к.а.н.д. №
3752/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, щом
автомобилът се е движил във вътрешността на града, където важи забраната за
движение на МПС над 50 км/ч, то дали сочените в приложението към електронния
фиш координати посочват различни точки от града е без правно значение. Съответно
приложение намират и изводите по Решение
№ 610 от 10.03.2020 г. по к.а.н.д. № 23/2020 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив относно неправилното определяне на друго обстоятелство от
обективната страна на нарушението. В решението е прието, че дори в ЕФ да не е
изяснено дали деянието е осъществено при управление на лек или товарен
автомобил, то това не е нарушение от категорията на съществените, тъй като и в
двата случая са установени релевантните и минимално необходими обстоятелства за
разкриване на обективна истина – управление на МПС в населено място, където е
действало ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч.
Чрез така направеното описание на нарушението не се
препятства и възможността да се формира сила на пресъдено
нещо относно деянието, за което е издаден електронният фиш. Това е така, защото
силата на пресъдено нещо обхваща всички елементи на
деянието – не само мястото, но съчетанието му с времето, начина на извършване и
неговото авторство. Не съществува опасност жалбоподателят да бъде наказан в
друго производство за същото деяние, тъй като наказанието не е наложено просто
за управление на МПС в гр. Пловдив, а за управлението на процесния автомобил с
рег. № *** на конкретна дата - 17.05.2020 г., и в конкретен час - 23:51 ч. В
приложената по делото снимка, която е веществено доказателствено средство,
моментът на заснемането е прецизиран до конкретна секунда – 23:51:18 часа,
който следва да се отнесе към кадър „измерен“. Този извод се подкрепя и от
доказателствата по делото, като от протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. се установява и кое е било точното място на
осъществявания контрол – гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ до № 3 в посока от
юг към север. Следователно действително деянието е извършено в границите на
населено място, а именно град Пловдив и максимално допустимата скорост на
движение там е била 50 км/ч.
Не е ограничено и правото на защита на жалбоподателя.
Същият е наказан за управление на МПС в населено място, като в електронния фиш
е посочено конкретно кое е това населено място, както и какво е било
действащото ограничение на скоростта на движение. Следователно жалбоподателят е
уведомен за минимално необходимото съдържание от фактическа страна на
предявеното му обвинение. В качеството си на собственик той не е лишен и от
правото си по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП да декларира писмено, че
нарушението е извършено при управление на автомобила от друго лице. От
съществено значение, за да може собственикът да упражни това си право, е да
бъде уведомен преди всичко за датата и часа, когато е извършено нарушението,
тъй като той има задължение да знае към кой момент на кое лице е предоставил
управлението на собствения си автомобил. Не може обаче да се очаква от
собственика, след като е предоставил другиму автомобила си за управление, да
знае във всеки момент и на коя конкретно улица се е намирал фактическият водач.
В тази връзка непосочването на конкретна улица не ограничава правото на
собственика да декларира, че друго лице е управлявало превозното средство към
момента на заснемането му с техническото средство. Собственикът при нужда би
могъл да се запознае и с изготвената от АТСС снимка и въз основа на данните за
дата, точния час, населеното място, марка, модел и регистрационен номер на МПС
да посочи дали автомобилът е бил управляван от друго лице.
В заключение макар настоящият съдебен състав да
намира, че наказващият орган следва да продължи за в бъдеще да се придържа към
наложилия се стандарт при описанието на нарушението с посочване на конкретен
административен адрес, тъй като това създава улеснение за субектите на
отговорността и завишени гаранции за охраняване на правото им на защита, то
инцидентно допуснатото отклонение в настоящата хипотеза не следва да бъде
причислявано в категорията на съществените процесуални нарушения. По
гореизложените съображения в случая нито е препятстван съдебният контрол, нито
е ограничено правото на защита и това обуславя извод, че не е налице основание
за отмяна на обжалвания електронен фиш.
Спазени са всички изисквания за законосъобразно
използване на мобилно техническо средство за видеоконтрол, посочени в жалбата.
Доказано е, че служителят, извършил предварителните настройки за работа, е
преминал обучение за използване на този тип средство за измерване. Попълнен е и
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Установява се по
делото, че при съставянето на протокола е била допусната грешка при вписването
на началния час на работа. Извършването на поправки, изменения и допълнения в
протокола е допустимо. Съгласно чл. 130 от НПК, за да бъде поправката
действителна, трябва да е удостоверена с подписите на всички подписали
протокола лица. В случая при допуснатата грешка вместо да се извърши директно
поправка в първоначално съставения протокол, свид. Д.
е попълнил нов протокол, но с коректно съдържание и който е бил заведен със
същия номер. В този смисъл са както показанията на свид.
Д., така и писмото от Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив на
лист 52 от делото. Този подход също е допустим. Не са налице основания да се
отрече доказателствената стойност на поправения протокол, тъй като той съдържа
подписите на всички необходими лица, по делото се изясни, че именно той е
актуалният протокол, попълнен е надлежно с вписване на всички задължителни
реквизити на съдържанието си. По тези съображения съдът приема, че е налице
надлежно съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. за използването на процесното мобилно техническо средство.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от
удостоверение № 10.02.4835 се установява, че срокът на валидност на одобрения тип
на средството за измерване е до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се
отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като
съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 546, тъй като тя е била в употреба към 17.05.2020
г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство е категорично
доказано по делото от протокол № 4-32-20 за извършена последваща проверка на
средството за измерване на дата 13.03.2020 г. Заключението е, че то съответства
на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите
проверки на скоростомерите е една година съгласно т.
31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, публично достъпна
на интернет страницата на ДАМТН, на адрес: https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/2019/03/z-616-11-9-18.pdf. По тези
съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за
измерване. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3362/2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
от 19.02.2009 г. по к.а.н.д. № 742/2009 г. на Административен съд – Добрич;
Решение № 5472 от 02.12.2011 г. по к.а.нд. № 7257/2011 г. на Административен съд – София; Решение № 787 от 28.10.2010 г. по к.а.н.д. №
594/2010 г. на Административен съд София – област; Решение № 336 от 05.06.2009 г. по к.а.н.д. № 284/2009 г. на
Административен съд – Плевен.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от
събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се
установява, че жалбоподателят И. е извършил от обективна и субективна страна
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 17.05.2020 г. в 23:51 часа в гр. Пловдив
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Тойота Рав
4 2.2 Д 4 Д“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 83 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. Доказано е по делото, че максимално разрешената
скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Доказано е и
авторството на деянието от страна на жалбоподателя И.. Нито се твърди, нито по
делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е упражнил правото си да
декларира писмено, че процесното движение в 23:51 часа на 17.05.2020 г. със
собствения му лек автомобил, с превишена скорост и в нарушение на правилата по
ЗДвП е осъществено при управлението на превозното средство от друго лице
съгласно правото му по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно
установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването от
собственика на ЕФ, то именно собственикът на превозното средство се смята за
извършител на нарушението, се явява необорена, а електронният фиш е издаден против
жалбоподателя при правилно приложение на закона.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на извършването му жалбоподателят е формирал съзнание за това, че управлявала
моторно превозно средство, съзнавал е с каква скорост се движи, както и какво е
действащото ограничение при движение в населено място, следователно в
съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен
размер на разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е
осъществил деянието си.
За така извършеното от жалбоподателя административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е определена
приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената
максимална скорост е с 33 км/ч, поради което то попада в приложното поле на
цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване от 31 до
40 км/ч на разрешената максимална скорост в населено място. Правилно е
установена и стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 83
км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената
скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият
толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената
стойност на скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая се
изясни да е 86 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс
в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се получава и
установената стойност на скоростта, а именно 83 км/ч, каквато стойност е
посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 50
км/ч, поради което правилно е установено превишаване с 33 км/ч. По тези
съображения настоящият състав намира, че не е налице несъответствие или
неяснота при определянето на наказуемата скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ наказание
на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и не се налице основания
за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от
които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му
на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема,
че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По
разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане
за разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е
направила искане за тяхното присъждане в писменото становище по делото. Съгласно
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При
определяне на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на
чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба
от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн.
ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено
към максималния размер на възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като
съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената
максимална горна граница. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е представил писмено
становище. Съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита
от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне
и с реално осъществената дейност от юрисконсулта, която следва да бъде
ограничена преди всичко до надлежното комплектуване на преписката. В писменото
становище не е взето отношение по нито едно от възраженията на жалбоподателя,
които очертават и спорните обстоятелства по делото. Вместо това са изложени
общи, теоретични постановки за електронните фишове, които биха могли да
послужат като становище по жалба срещу всеки един електронен фиш.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде
осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят Я.П.И..
Така мотивиран
и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3611440 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Я.П.И., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т.
4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Я.П.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния
кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ