Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 12.06.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Г.
Димитър Цончев
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Г. въззивно
гражданско дело № 195 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 195 от
27.12.2018г., постановено по гражданско дело № 302/2018г. по описа на РС- гр.
Ихтиман, Земеделска кооперация за производство и услуги „З.“ (в
ликвидация) е осъдена да заплати на К.Г.Г. сумата
9834,89 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване
на иска (21.03.2018г.) до окончателното й изплащане, както и сумата 1116,85
лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.02.2017 г. до 15.03.2018 г., като искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 1119,59 лева. Със същото решение ЗКПУ „З.“ (в ликвидация) е осъдена да заплати на Г. разноски
по делото в размер на 1390 лева.
Настоящото
производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е
образувано по въззивна жалба на ответника в първоинстанцонното производство ЗКПУ
„З.“ (в ликвидация), срещу горното решение в частта му, с която кооперацията е
била осъдена да заплати на ищеца сумата 9834,89лв., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
сумата 1116,85 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.02.2017 г. до 15.03.2018 г. Жалбоподателят счита, че предявеният иск е бил недопустим. Твърди,
че ликвидационната процедура на кооперациите е уредена в Закона за кооперациите,
а чл. 44 от него установява специален ред, по който кредиторите на обявена в
ликвидация кооперация предявяват вземанията си. Сочи, че в конкретния случай преклузивният за това срок е бил пропуснат, което
препятства ищеца да релевира претенциите си по общия гражданскоправен ред. Изтъква, че С. П. не е имала
представителна власт да сключва договори, като този порок на процесния договор е несанируем.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Претендира разноски.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна, с който жалбата
се оспорва и се изразява становище за допустимост и правилност на обжалваното
решение. Въззиваемият оспорва изложените от
жалбоподателя доводи и тълкува последиците от пропускането на срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗК. Счита, че събраните по делото доказателства са достатъчни за
уважаване на иска. Твърди, че е изпълнил задълженията си в отношенията с
жалбоподателя. Позовава се на писмените доказателства по делото и на заключението
по ССЕ. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното
решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателят не се представлява.
От
процесуалния му представител, адв. С., е постъпила
молба за даване ход на делото в негово отсъствие. Със същата е изразено и
становище по съществото на спора, в което се възпроизвеждат доводите от въззивната жалба.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд въззиваемият не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител, адв. Ш., е постъпила молба за даване ход на делото в нейно
отсъствие. Оспорва въззивната жалба и поддържа
подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Оспорва
тълкуването на разпоредбата на чл. 44 от ЗК, направено във въззивната
жалба и счита, че тя не изключва възможността за предявяване на претенциите по
общия исков ред. Изтъква, че към настоящия момент производството по ликвидация
на кооперацията все още не е приключило. Анализира събраните доказателства и
прави извод за доказаност на иска.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо
формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявените такива.
Неоснователно жалбоподателят счита, че искът е бил недопустим
поради това, че кооперацията е в процедура по ликвидация, в която ищецът е
следвало да предяви претенциите си, а, като не е сторил това в двумесечния срок
по чл. 44, ал. 1 от ЗК, е изгубил правото да ги предяви по общия исков ред.
Настоящият съдебен състав констатира, че такава последица от пропускането на срока не е предвидена в
разпоредбата на чл. 44 от ЗК. Също така, не съществуват разпоредби, пряко регламентиращи
претендирания от жалбоподателя преклузивен
характер на двумесечния срок за предявяване на вземанията на кредиторите към
ликвидиращата се кооперация, нито забрана за предявяване на искове срещу
ликвидираща се кооперация.
Изводи в претендирания от жалбоподателя
смисъл не може да се формират и в резултат от тълкуване, доколкото спиране,
респ. прекратяване, на съдебно предявени претенции е уредено в други сходни хипотези
- напр. в чл. 637 от ТЗ, но този нормативен текст касае само производство по
несъстоятелност. В случая не се твърди и не се доказва, по отношение на
кооперацията- жалбподател да е открито такова
производство по реда на чл. 46 от ЗК, вр. § 3 от ДР
на ТЗ. Поради това няма основание за прилагане на последиците по чл. 637 от ТЗ
по аналогия. Несъстоятелността и ликвидацията са различни правни институти –
както от гледна точка на предпоставки и процедура, така и от гледна точка на
последиците от тях. По- конкретно, не съществува нормативна разпоредба (нито в
Търговския закон, нито в Закона за кооперациите), която да предвижда спиране,
прекратяване или забрана за иницииране на съдебни производства поради това, че
ответникът е в процедура по ликвидация. Нещо повече: разпоредбите на чл. 43,
ал. 2 и 3 от ЗК изрично предвиждат, че ликвидаторите довършват текущата дейност
на кооперацията, превръщат имуществото й в пари, събират вземанията и
изпълняват задълженията й, а могат да прекратят сключените договори до момента
на обявяването й в ликвидация, само ако заплатят обезщетение за вредите от
прекратяването. Следователно, в хода на производството по ликвидация
кооперацията продължава да функционира без ограничения в правосубектността.
В конкретния случай, от служебна справка в търговския регистър се
установява, че кооперацията не е заличена, което означава, че производството по
нейната ликвидация не е приключило, а самата кооперация все още съществува като
правен субект. Доколкото в рамките на ликвидационното производство кооперацията
функционира по специфичен начин, разликите спрямо нормалната й дейност са
изрично нормативно регламентирани, но, както се посочи по- горе, сред тях няма
забрана на участие на кооперацията в съдебни производства. Точно обратното: разпоредбата
на чл. 44, ал. 3 от ЗК изрично предвижда възможност за предявяване на иск,
чийто предмет е оспорено от кооперацията вземане на неин кредитор, респ. на
лице, което се счита за такъв. Поради това и доколкото процесното
вземане е очевидно спорно между страните, няма никаква практическа разлика,
дали ищецът го е предявил пред ликвидаторите в двумесечен срок от вписване в
търговския регистър на решението по чл. 42,
ал. 1 от ЗК, или е избрал да го релевира по съдебен
ред.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
предявените искове са допустими, а наведените от жалбоподателя доводи в обратен
смисъл са неоснователни.
ІІІ. По същество
Задълженията на ЗКПУ „З.“ по отношение на ищеца
К.Г. са обективирани в двете процесни
фактури с номера **********/08.08.2016г. и
**********/31.01.2017г.
С Протокол за прихващане на вземания и
задължения от 31.01.2017г. кооперацията и Г. са се споразумели да прихванат
насрещните си задължения, в резултат от което са постигнали съглашение, че ЗКПУ
„З.“ дължи на К.Г. 9834,89 лв.
Съгласно заключението на в.л. П., фактурите
са осчетоводени и от двете страни по делото, а протоколът е заведен в
счетоводството на ЗКПУ „З.“ по счетоводна сметка 401 (доставчици) за сумата
9834,89 лв., която кооперацията дължи на Г..
Неоснователно жалбоподателят прави извод за
несъществуване на процесното задължение от факта, че С.
П. не е имала представителна власт за сключване на договори.
Наистина, съгласно
чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗК, кооперацията се представлява от нейния председател,
с изключение на хипотезата на ликвидация, в която тя се представлява от
ликвидатора или от член на ликвидационната комисия (чл. 43, ал. 1 от ЗК).
Същевременно, П. е подписала процесното споразумение
в качеството си на член на Управителния съвет и счетоводител. Следователно, липсата
на представителна власт на П. по отношение на кооперацията произтича
непосредствено от качеството, в което тя е действала при сключване на
споразумението, обективирано в Протокол за прихващане
на вземания и задължения от 31.01.2017г. Тази липса се потвърждава и от
служебно извършената справка в търговския регистър, от която се установява, че П.
никога не е била председател на кооперацията.
Същевременно,
обаче, на основание чл. 1, ал. 2, т. 2 от ТЗ, кооперацията е търговец. Също
така, съгласно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името
на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията,
ако не се противопостави веднага след узнаването. В конкретния случай, видно от
заключението на в.л. П., кооперацията несъмнено е узнала за действията на П. по
приемане на втората от двете фактури и подписване на протокола, след като същите
са надлежно осчетоводени, а по делото не се твърди и не се доказва
противопоставяне веднага след узнаването им. Поради това следва да се приеме,
че тези действия на П. обвързват кооперацията.
Нещо повече: според трайната и
непротиворечива съдебна практика по чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 42 от
19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 30 от
8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 45 от
28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 47 от
8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 71 от
8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 103 от
11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II т. о., ТК) „само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС … представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване”, като този извод важи и за
неподписаните фактури.
По тези
съображения, съдът намира за доказано процесното
главно задължение на ЗКПУ „З.“ към К.Г.Г.. Същевременно,
по делото не се твърди и не се доказва, това задължение да е било погасено по
някой от законоустановените начини. Следователно, предявеният
главен иск е основателен и правилно е бил уважен от ИРС.
В жалбата не са изложени други доводи
срещу обжалваното решение в тази му част, както и не са изложени никакви
самостоятелни доводи срещу частта му, с която частично е уважен акцесорният иск за присъждане на мораторно
обезщетение, поради което и на основание чл. 269 от ГПК, съдът не следва
служебно да формулира и обсъжда такива.
С оглед
гореизложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
Разноски не са претендирани от страната,
която, с оглед изхода на делото, има право на такива, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 195/27.12.2018г., постановено по гражданско дело № 302/2018г. по описа на
Ихтиманския районен съд, в обжалваните му части, с които Земеделска кооперация за
производство и услуги „З.“ (в ликвидация) е осъдена да заплати на К.Г.Г. сумата 9834,89 лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на предявяване на иска (21.03.2018г.) до
окончателното й изплащане, както и сумата 1116,85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2017
г. до 15.03.2018 г.
В необжалваната му част,
решение № 195/27.12.2018г. по гр.д. № 302/2018г. по описа на Ихтиманския
районен съд е влязло в сила.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.