Р Е Ш Е Н И Е
№336 21.09.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 322 по описа за 2021 год., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София, против Решение № 260301 от 26.05.2021г.,
постановено по АНД № 301/ 2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 7128 от 18.01.2021г.,
издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че фактическото
формулиране на административнонаказателното обвинение не позволява да се
направи еднозначен извод за какво точно съставомерно деяние е санкционирано
наказаното лице. Поддържа, че от събраните по делото доказателства по несъмнен
начин е установено извършването на съставомерно от обективна и субективна
страна деяние, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на
чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата, за
което излага подробни съображения. Направено е искане обжалваното съдебно решение
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 7128/ 18.01.2021г.
Ответникът по
касационната жалба – Й.П.П., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че
касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено,
като неправилно и незаконосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на Й.П. ***, срещу Наказателно постановление № 7128
от 18.01.2021г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 7825/ 05.01.2021г., на Й.П. е
наложено административно наказание - глоба в размер 2 500лв., на основание чл.53,
ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от
ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Административнонаказателното обвинение
от фактическа страна се основава на това, че на 05.01.2021г., в 16.11ч., на път
ІІ-66, км.55 +800 на 100м преди разклон за с. Хрищени в посока гр. Нова Загора
– гр. Стара Загора, Й.П. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС
с пет оси – МПС с две оси марка „Мерцедес“, модел „1841 ЛС“ с рег. №СТ0534ВС и
полуремарке с три оси с рег. № СТ8428ЕХ, като при извършената проверка и направеното
измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както
следва: 1. Измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС е
12.440т., при максимално допустимо натоварване 11.5 тона, съгласно чл.7, ал.1,
т.4, б. „а” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. и 2. При измерено разстояние между
осите 1.34м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е
26.455 тона, при максимално допустимо натоварване 24 тона, съгласно чл.7, ал.1,
т.3, б. „б” от Наредбата. Наказващият орган е приел, че към момента на
проверката водачът на ППС Й.П. е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по
см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на
Наредбата, без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси),
издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за
дейност от специално ползване на пътищата.
Старозагорският
районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че фактическото
и юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение не позволява
да се направи еднозначен извод за какво точно съставомерно деяние е
санкциониран водачът Й.П. – за управление на извънгабаритно ППС по см. на §1,
т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на Наредбата,
без разрешение по чл.26 от ЗП или за управление на такова ППС, но без квитанция
за платена пътна такса по чл.14, ал.3 от Наредба № 11/2001г. В мотивите към
решението са изложени съображения, че с оглед начина на формулиране на
изпълнителното деяние, не може да се установи волята на наказващия орган по
фактите и по приложението на закона, което води до нарушаване правото на защита
на привлеченото към отговорност лице.
Решението на Старозагорския
районен съд е правилно.
От
фактическа страна по делото не е спорно, че управляваното от санкционираното
лице съчленено ППС с пет оси, следва да бъде квалифицирано като тежко ППС по
см. на определението по чл. 3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б. „б” и чл.7,
ал.1, т.4, б. „а” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. По смисъла на приложимото законодателство движението на
извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва или с разрешение,
издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната
служба за контрол при Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от
Наредба № 11/ 03.07.2001г./ или след
заплащане само на дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Както правилно е
посочил Старозагорският районен съд, когато движението на извънгабаритно ППС се
извършва без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/
03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1 от ЗП, а когато движението
на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се
осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1 от ЗП.
Тъй като разрешението за движение на тежко и/ или извънгабаритно ППС се издава
от органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за
републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските
пътища/, а в случаите на чл. 14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса без да се
издава индивидуален административен акт, няма как заплащането на такса да бъде
приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл.26, ал.3 от
ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент на
нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП. Доколкото не може да се приеме, че движението на извънгабаритно
или на тежко ППС, както в хипотезата на липса на издадено разрешение по общия
ред, така и в хипотезата без заплатена такса по реда на чл.14, ал.3 от
Наредбата, съставлява нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от
Закона за пътищата и съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, обоснован е
извода на въззивния съд, че в случая липсата на яснота във фактическото
формулиране на административнонаказателното обвинение /осъществяване на
движение на ППС без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси), не позволява да се направи еднозначен извод относно приетото като
релевантно към съставомерността на деянието обстоятелство, респ. за какво точно
съставомерно деяние е санкциониран водачът на ППС, с което е нарушено и правото
на защита на привлеченото към отговорност лице. Изложените
в тази връзка подробни мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция и не е
необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
С оглед на гореизложеното обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е
приел, че липсва изискуемото се ясно, точно и конкретно формулиране на
административното обвинение от фактическа и правна страна. Изложените в касационната жалба фактически обстоятелства,
дори и да могат да се установяват от доказателствата по
административнонаказателната преписка и от събраните в хода на съдебното
следствие такива, е следвало да намерят еднозначен израз в съдържанието на наказателното
постановление, като наличието на доказателства за извършването на нарушението
не може да санира неяснотата във фактическата и правна формулировка на административнонаказателното
обвинение.
Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са
релевирани каквито и да е било съществени нарушения на процесуалните правила по
см. на чл.348, ал.3 от НПК и порочни съдопроизводствени действия
на въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване на съдебното
решение.
С оглед
на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на направените разноски в касационното производство следва да бъде
уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София следва да бъде осъдена да заплати на Й.П. сумата от 270 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат
за процесуално представителство в касационното производство.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260301
от 26.05.2021г., постановено по АНД № 301/ 2021г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 7128 от
18.01.2021г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр. София.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати на Й.П. ***, ЕГН **********,
сумата 270 /двеста и седемдесет/ лева, представляваща направени разноски в
съдебното производство пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.