№ 49
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С определение № 72 от 20.01.2022 г. по ЧНД № 2617/2021 г. на
Пловдивския окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр.
чл. 70, ал. 1 от НК не е уважил молбата на осъдения Н. Г. Г. за предсрочното
му условно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание лишаване
от свобода с протоколно определение за одобряване на споразумение по
НОХД № 2882/2020 г. на Районен съд – Пловдив.
Недоволен от постановеното определение, обявено в рамките на
проведеното съдебно заседание, е останал осъденият, който е подал жалба
срещу съдебния акт на първата инстанция с молба да бъде отменен от
въззивния съд, като уважи искането му за предсрочно освобождаване.
Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в
постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от
процесуално активно легитимирано лице. Разгледана по същество е
неоснователна.
В Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е било
1
внесено предложение с искане да бъде постановено от съда предсрочно
освобождаване от остатъка на наложеното наказание лишаване от свобода,
наложено на осъдения с цитираната по-горе присъда.
Пловдивският окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито
съдебно заседание с участието на страните. Приел, че не са налице
предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил
изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК.
Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на първата
инстанция, тъй като намира, че в случая материалите по делото не
обезпечават извод, че с трайното си поведение, осъденият е показал, че се е
поправил и превъзпитал.
Първият съд е изложил аргументи за това доколко може да се приеме,
че и бил изпълнен плана на присъдата и дали становището на затворната
администрация в тази връзка мотивира изводите, фигуриращи в различни
пенетенциарни документи. В становищата се твърди, че при осъдения е
налице мотивация за включване в трудова дейност и организирани групови
мероприятия, като при същия има формирани трудови навици. Упражнявал е
трудова дейност. Спазвал е правилата за организация на вътрешния ред в
затвора. При направена преоценка на риска от рецидив са били отчетени
ниски стойности на риска от рецидив на престъпната дейност в местата за
лишаване от свобода и обществото – 27 точки, при неверифицирани 22 на
входа. Съгласно изготвения текущ доклад, в следствие на корекционната
работа осъденият спазвал реда и правилата на институцията и упражнявал
безпроблемно трудовата си дейност, което се декларира на фона на
предходните текущи доклади с отчетени проблемни зони в сферата на
отношението към правонарушението и уменията за мислене.
Във връзка с горното първият съд е извършил подробна преценка на
първоначалния и текущ доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155
от ЗИНЗС, като именно тези документи са били ползвани в определението на
съда, като изводите му за индивидуалната корекционна дейност са били
базирани на тях, а не на становището на началника на затвора, което не е
доказателствен източник. Становищата на началника на затвора във връзка с
предложението за предсрочно условно освобождаване правилно не е било
ползвано като източник на доказателствени факти, тъй като то е единствено
2
заявена позиция на затворната администрация по предложението за
предсрочно освобождаване. От друга страна източник на доказателствени
факти могат да бъдат само докладите на ИСДВР като текущия доклад за
осъдения по ал. 7 на чл. 129 от ППЗИНЗС, които са ценени като годен
източник на доказателствени факти за индивидуалното изпълнение на
присъдата и са били обсъдени от първата инстанция. Отделно от това
коректно е било посочено, че за индивидуалния план на присъдата следва да
се гадае по позоваванията в докладите на него, като такъв липсва приложен
сред материалите по делото.
В съответствие с материалите по делото първият съд е посочил, че в
съдържанието на докладите не е налице мотивиран отговор дали е постигнато
изменение в ценностните нагласи на осъдения според индивидуалния план на
присъдата, която от своя страна следва да взела под внимание и конкретно
извършеното правонарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 155 от ЗИНЗС
оценката на риска на осъдения следва да се има предвид с всички негови
компоненти, включително и оценката на риска от рецидив и вреди заедно с
цялостното поведение на лишения от свобода. Анализът на данните от
посочените документи и докладът на ИСДВР, не дава яснота за резултатите
от корекционния процес при лишения от свобода, тъй като най-малкото не са
фокусирани първоначално регистрираните проблемни зони, свързани със
зловредната употреба на наркотични вещества – едновременна употреба на
амфетамин, тетрахидроканабинол и метамфетамин при управление на МПС в
условията на повторност, като резултатите следва да се вземат предвид наред
с всички останали данни за поведението на осъдения, които са неясни, което
прави в голяма степен декларативни твърденията, че при претендираните
стойностите на отчетения риск, за които дори няма точни данни, е налице
трайна и необратима тенденция за поправянето и превъзпитанието на
осъдения.
Тъй като настоящият въззивен състав споделя изводите на първата
инстанция, че в случая липсва една от кумулативно предвидените
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на
осъдения, тъй като не са налице безспорни данни, че последният е дал всички
изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 - 3
3
от НПК.
Поради изложеното, жалбата се явява неоснователна, поради което а
атакуваното определение следва да се отмени, като вместо това
предложението се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК,
Апелативен съд – Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 72 от 20.01.2022 г. по ЧНД №
2617/2021 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4