Решение по дело №62/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 85
Дата: 27 май 2021 г.
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20217130700062
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

          №…….

 

               гр. Ловеч, 27.05.2021 г.

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично заседание  на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                           МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ  

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствие на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 62/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И.Г.Б. *** чрез пълномощник срещу Решение № 13 от 26.02.2021 г. на Луковитския  районен съд, постановено по АНД № 274/2020 г.

По изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и съществени нарушения на процесуалните правила се иска отмяна на постановения съдебен акт, както и отмяна на издаденото наказателно постановление (НП).

Касационният жалбоподател – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище, с което поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените разноски по делото, както и тези в производството пред Луковитския районен съд.

Ответникът – РУ на МВР Луковит в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на същата.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав намира касационната  жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Луковитският районен съд (ЛРС) е потвърдил  НП № 20-0297-000261/08.10.2020 г. на   Началника на РУ МВР гр. Луковит , с което на И.Б. на основание чл. 177, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на сто лева за нарушение на чл. 102, т.1 от същия закон.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 14.09.2020 г. в гр. Луковит около 14:45 часа непълнолетният неправоспособен водач – петнадесет годишният В.И.Б.е управлявал МПС – АТВ в централната част на града. По същото време при обход на централната градска част със служебен автомобил, полицейските служители Г.В.Й.и П.Д.Г.от РУ на МВР Луковит засекли АТВ-то, излизащо от улица „Х.Б.” и спиращо на кръстовището с ул. „Възраждане”. При проверката установили, че водачът е момче, което им казало, че е на 15 годишна възраст. При извършената справка на МПС се установило, че същото не е регистрирано по надлежния ред и е без поставена регистрационна табела. На място пристигнал и родителят на детето – И.Г.Б.. При проведената беседа с него полицейските служители му заявили, че ще му бъде съставен АУАН, тъй като синът му е непълнолетен и като баща той носи отговорност за неговите деяния. Във връзка с установеното нарушение на И.Б. бил съставен АУАН затова, че като родител на непълнолетния В.И.Б.във връзка с чл. 26, ал.3 от ЗАНН допуска същият да управлява четири колесно МПС марка „YAMAHA”, син на цвят като без да притежава СУМПС. Като извършено нарушение е посочено: водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач по ЗДвП, а нарушението е квалифицирано по чл. 102, т.1 от ЗДвП.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е подал възражение срещу съставения АУАН.

Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е извършил действия за проверка на съставения акт с оглед неговата законосъобразност, обоснованост и преценка на възраженията и събраните доказателства, както и е извършил разследване на спорните обстоятелства.

На 28.09.2020 г. били снети сведения от жалбоподателя, който заявил, че синът му е на 15 г. и е ученик в гр. Плевен. През лятната ваканция е бил в гр. Луковит. На 14.09.2020 г. синът казал на баща си, че ще ходи да се подстригва и след това ще играе футбол  на игрището до волейболната зала. Било следобяд, когато синът се обадил на баща си и му казал, че е спрян за проверка от полицаи. Тогава Б. разбрал от полицейски служители, че синът му е управлявал АТВ, но той не притежава такова МПС и не разполага с информация за него, нито му го е предоставил или разрешил да управлява това МПС.

На 17.09.2020 г. били снети сведения от актосъставителя Г.В.Й.относно обстоятелствата, при които е установено нарушението, както и че по време на процедурата по съставяне на АУАН, при поискване на документи на превозното средство, жалбоподателят е заявил, че е закупил АТВ-то преди време и притежава само фактура, която не знаел къде се намира.

Въз основа на съставения АУАН било издадено оспореното НП.

За да потвърди същото, ЛРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. По категоричен начин се установява изпълнителното деяние, дата и място на извършване на нарушението. Прието е също от ЛРС, че е установено категорично, че жалбоподателят е знаел, че лицето, което е допуснал да управлява собственото му МПС е неправоспособно, доколкото се касае за неговия непълнолетен син. Както в АУАН, така и в НП е отразено, че жалбоподателят е допуснал или предоставил в качеството си на собственик МПС на водача – неговия 15 г. син.

ЛРС е приел, че възраженията на И.Б., че АТВ-то, управлявано от сина му не е негова собственост и поради това той не е знаел, че го управлява противоречат на писмените доказателства, събрани в хода на административно наказателното производство – Докладна записка № 297р-18410 от 29.09.2020 г., изготвена от полицейския служител Х.П. и сведение, дадено на 17.09.2020 г. от актосъставителя Г.В.Й.. От съдържанието на докладната записка е видно, че при поискване на документите на превозното средство, бащата е заявил, че е закупил АТВ-то преди време и притежава само фактура, която не знае къде се намира.

Районният съд е приел, че деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, като е наложил на нарушителя наказание в размер на  предвидения в закона минимум.

Решението е правилно.

Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е  правни изводи, които се възприемат от касационният състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства. Същото е издадено в съответствие с приложимите материално правни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.

ЛРС е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, осигуряващ обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по  делото. Възприетата фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Районният съд е изложил конкретни мотиви защо кредитира показанията на свидетелите П.Д.Г.и Г.В.Й., а също така и събраните писмени материали и сведения, събрани в хода  на проверката, която административно наказващият орган е извършил по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН.

Правилен и обоснован е извода на ЛРС, че по категоричен начин са установени по делото изпълнителното деяние, датата и мястото на извършеното нарушение.

На основание чл. 221, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав напълно споделя мотивите на ЛРС, както и становището на представителя на Окръжна прокуратура Ловеч, дадени в проведеното публично заседание.

Извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е прието от ЛРС.

Твърденията и възраженията на касационния жалбоподател в жалбата и в допълнително представеното писмено становище са неоснователни, защото не се подкрепят от доказателствата по делото.

Оспореното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, което налага същото да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен състав

 

        Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13 от 26.02.2021 г. на Луковитския  районен съд, постановено по АНД № 274/2020 г.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: