Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 18.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3511
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата Г.В.Т. твърди, че сключила на 30.10.2018г. с ответника
договор за паричен
заем „Вивакредит План” № 5479811, по силата на който „Вива Кредит” ООД й
предоставил в собственост заемни средства в размер на 1 500.00 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.31%, годишен процент на разходите –
49.34% и срок за погасяване на заема 36 седмици. По силата на чл.1, ал.3 от
договора заемателят дължал и такса за експресно разглеждане на документи и
отпускане на паричен заем в размер на 587.16 лева. Съгласно чл.4 от договора, заемателят
следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на
процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения: поръчител, отговарящ
на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при
неизпълнение той дължи неустойка в размер на 587.16 лева. Както таксата за
експресно разглеждане, така и уговорената неустойка ищцата следвало да престира
разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулират, с което
погасителната вноска нараснала на 161.38 лева. Ищцата усвоила изцяло
предоставения й заемен ресурс, но не дължи плащане, тъй като договорът за заем
се явява нищожен, като сключен в противоречие с императивни изисквания на ЗЗД,
ЗЗП и ЗПК. Договорът е нищожен съгласно чл.22 от ЗПК, като нарушаващ изискванията
на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК. В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е предвидено, че
кредиторът дължи да включи в съдържанието на договора за потребителски кредит
условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, съдътжащ
информация за размера, броя, переодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Т.12 от същата норма определя какво следва да е
съдържанието на погасителния план – планът трябва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент и когато е приложимо допълнително разходи. В
договора не се съдържа погасителен план със законовоустановеното съдържание.
Ирелевантен в случая е фактът, че както лихвения процент, така и ГПР са
определени като фиксиран процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не
може да се извлече информацията за размера на включените в месечната
погасителна вноска суми за главница, лихва и такса ангажимент. Остава неизяснен
въпросът дали и тези суми са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или
първо се заплащат таксата за ангажимент и лихвата и едва тогава се изплаща
главницата. Тези данни имат съществено значение за изчисляване на дължимите
лихви и разноски по обслужване на кредита, тъй като за база на изчислението им
ще служи неизплатената част от главницата. Дори са се приеме, че
кридитополучателя е изначално наясно какъв е процентът на оскъпяване на
кредита, това не освобождава кредитодателя от задължението, вменено му с
императивна правна норма от ЗПК, да информира своя съконтрагент за условията за
заплащане на месечната погасителна вноска и за това каква част от главницата ще
бъде платена с всяка месечна вноска и каква част представлява
т.нар.”оскъпяване” на кредита. Не ставало ясно и дали договорната лихва от
40.31% е изчислявана върху цялата главница от 1 500.00 лева или от нея е
приспадната таксата за ангажимент, която се удържа от главницата. Ако съдът
приеме, че договорът за заем не е нищожен, то в условията на евентуалност
ищцата твърди, че клаузата на чл.1, т.3 от договора за паричен заем е нищожна,
като противоречаща на чл.10а от ЗПК и на добрите нрави и като нарушаваща
изискванията на чл.19, ал.1 от ЗПК и на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. Нищожна се
явявала и договорната клауза по чл.4, ал.1 и ал.2 от договора като
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗПК, като противоречаща на добрите
нрави, като заобикаляща изискванията на чл.33 от ЗПК, както и на чл.19, ал.4 от ЗПК и като нарушаваща разпоредбите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК. С договорения
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.31% се нарушават добрите нрави и
се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика
на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на
кредитополучателя. Този лихвен процент многократно надхвърля процента на
законната лихва за забава. Посоченият в договора фиксиран лихвен процент не
отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент,
тъй като уговорените такса за експресно разглеждане и неустойка за
неосигуряване на поръчител или на банкова гаранция представляват добавък към
договорната лихва – скрита лихва. Таксата за експресно разглеждане е във
фиксиран размер от 587.16 лева или в случая 1/3 от размера на получения заем.
Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя. Това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга,
предоставяна на заемателя, а представлява фиксиран предварителен размер на
печалба. Така е създадена единствено предпоставка за неоснователно обогатяване
на заемодателя за сметка на потребителката, което е в противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа на спазване на добрите нрави.
Нищожността на договорната разпоредба за предвидената неустойка за неизпълнение
на задължението за осигуряване на поръчител или банкова гаранция, произтича от
това, че с нея се нарушават изискванията на добросъвестността. Тази неустойка
излиза извън присъщата й обезпечителна и обезщетителна функция, тъй като
законната лихва за забава е максималното обезпечение за пълното неизпълнение на
паричните задължения по заемното правоотношение. Тя е посочена в конкретен
размер и то крайно завишен, който не отговаря на евентуалните вреди от
неизпълнение на задължението по заема, като е явно и че заемодателят не е
търсил обезпечение за неизпълнението, тъй като е поставил ограничения и е дал и
неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители или банкова гаранция.
Ищцата твърди и че е заплатила на ищеца сумата от 968.28 лева, като с оглед нищожността
на кредитната сделка и на основание чл.23 от ЗПК, тя дължи на доставчика на
финансовата услуга само разликата до размера на чистата стойност по заема от
1 500.00 лева. Поради
това съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за
паричен заем „Вивакредит План” № 5479811, сключен с „Вива Кредит” ООД на
30.10.2018г. В условията на евентуалност, при неуважаването на главния иск,
моли съда да прогласи нищожността на клаузата
на чл.1, т.3 от договора за паричен заем, като противоречаща на чл.10а от ЗПК и
на добрите нрави и като нарушаваща изискванията на чл.19, ал.1 от ЗПК и на
чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК и нищожността на договорната клауза по чл.4, ал.1 и
ал.2 от договора като неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗПК, като противоречаща
на добрите нрави, като заобикаляща изискванията на чл.33 от ЗПК, както и на
чл.19, ал.4 от ЗПК и като нарушаваща разпоредбите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.
Претендира и направените по делото разноски, както и на основание чл.38, ал.2
от ЗА да бъде определено възнаграждение на адвоката, който й оказва безплатна
правна помощ, което ответникът да бъде осъден да заплати.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните
петитуми, квалифицира правно предявените
евентуални искове, главният - с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за
прогласяване нищожността на договор поради противоречието му със закона, а
евентуалния – с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД – за
прогласяване нищожността на договорни клаузи, като противоречащи на закона,
заобикалящи закона, накърняващи добрите нрави и неравноправни по смисъла на
чл.143, т.5 от ЗПК.
Ответникът “Вива Кредит” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Люлин”, ж.к.”Люлин № 7”, бул.”Джавахарлал Неру” №
28, бл.АТЦ „Силвър център”, ет.2, офис 73Г, представлявано от управителя Д.
Страхилова Димитрова, оспорва изцяло предявените искове по подробно изложени в
отговора му съображения.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 30.10.2018г. ищцата сключила с
ответника договор за паричен
заем „Вивакредит План” № 5479811, по силата на който „Вива Кредит” ООД й
предоставил в собственост заемни средства в размер на 1 500.00 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.31%, годишен процент на разходите –
49.34% и срок за погасяване на заема 36 седмици. В чл.1, ал.3 от договора е
предвидено заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на документи и
отпускане на паричен заем в размер на 587.16 лева, а че съгласно чл.4 от
договора, заемателят следвало да осигури в срок до 3 дни, считано от датата на
сключване на процесния договор, едно от двете предвидени обезпечения:
поръчител, отговарящ на условията, подробно описани в договора или банкова
гаранция, като при неизпълнение тя дължи неустойка в размер на 587.16 лева.
Таксата за експресно разглеждане и уговорената неустойка ищцата следвало да
престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулират, с
което погасителната вноска нараснала на 161.38 лева. Не се спорипо делото
относно фактите, че ищцата е усвоила изцяло предоставения й заемен ресурс,
както и че до момента по сключения договор за заем тя е заплатила сумата от
968.28 лева.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на законната
лихва върху главницата на процесния кредит от 1 500.00 лева за периода
30.10.2018г. до 09.07.2019г. е в размер на 105.43 лева. Размерът на начислената
договорна лихва при ГЛП от 40.31% върху главницата, при двуседмични погасителни
вноски е 230.52 лева, а сумата на договорната лихва, изчислена в размер на
законната лихва от 10% за периода 30.10.2018г. до 09.07.2019г., при двуседмични
погасителни вноски, е в общ размер на 57.83 лева. При ГЛП в размер на 40.31%,
общият размер на сумата, която трябва да върне длъжникът е 1 730.52 лева,
формирана от 1 500.00 лева главница + 230.52 лева договорна лихва, като
заемът се оскъпява с 15.368%. Когато към главницата и договорната лихва се
включи и таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем по чл.1,
ал.3 от договора в размер на 587.16 лева, то общият размер на сумата, която
трябва да върне длъжникът е 2 317.68 лева, формирана от 1 500.00 лева
главница + 230.52 лева договорна лихва + 587.16 лева такса за експресно
разглеждане, като заемът се оскъпява с 54.512%. Когато към главницата и
договорната лихва се включи и неустойката по чл.4, ал.2 от договора – за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл.4, ал.1 в размер
на 587.16 лева, то общият размер на сумата, която трябва да върне длъжникът е
2 317.68 лева, формирана от 1 500.00 лева главница + 230.52 лева
договорна лихва + 587.16 лева неустойката по чл.4, ал.2, като заемът се
оскъпява с 54.512%. Когато към главницата и договорната лихва се включи таксата
за експресно разглеждане на заявката за паричен заем по чл.1, ал.3 от договора
в размер на 587.16 лева и неустойката по чл.4, ал.2 от договора – за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по чл.4, ал.1 в
размер на 587.16 лева, то общият размер на сумата, която трябва да върне
длъжникът е 2 904.84 лева, формирана от 1 500.00 лева главница +
230.52 лева договорна лихва + 587.16 лева такса за експресно разглеждане +
587.16 лева неустойката по чл.4, ал.2, като заемът се оскъпява с 93.656%. При
главница на кредита в размер на 1 500.00 лева и договорната лихва при ГЛП
от 40.31% за посочения в договора срок от 36 седмици, при 18 двуседмични
погасителни вноски, ГПР по процесния договор е 49.34%. Следователно кредиторът
е включил в ГПР по процесния кредит само разхода за договорната лихва, за
уговорения срок. Ако към главницата и договорната лихва на процесния договор за
заем се включат таксата за експресно разглеждане по чл.1, ал.3 в размер на
587.16 лева и неустойката по чл.4, ал.2 от договора също в размер на 587.16
лева, то ГПР по кредита става в размер на 498.53%.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Изхождайки от предмета на договор за паричен заем „Вивакредит План” №
5479811/30.10.2018г. и страните по него – физическо лице, което при сключване
на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките
на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава
трета, чл.10 и чл.11.
СЕС многократно е
подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този
начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като
аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда
счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от
ЗПК, поради което е недействителен.
На първо място, в договора
е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност
- 49.34%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в
стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и
до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Действително в чл.2, ал.8 е указано, че ГПР на заема
не включва възможни разходи за събиране на вземането, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение. При липсата на данни за наличие на други разходи по
кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е
предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение, не става
ясно как е формиран ГПР от 49.34%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън
фиксирания годишен лихвен процент – 40.31%. Неясното определяне на ГПР е
самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е
предвидено, че кредиторът дължи да включи в съдържанието на договора за
потребителски кредит условията за издължаване на кредита, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, переодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Т.12 от същата норма определя какво следва
да е съдържанието на погасителния план – планът трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо допълнително
разходи. В договора не се съдържа погасителен план със законовоустановеното
съдържание, като само е посочен паричен размер на вноската, без да е ясно какво
точно ще се погасява с нея и падеж на плащането им. Ирелевантен в случая е
фактът, че както лихвения процент, така и ГПР са определени като фиксиран
процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се извлече
информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за
главница, лихва и такса ангажимент. Остава неизяснен въпросът дали и тези суми
са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат таксата
за ангажимент и лихвата и едва тогава се изплаща главницата. Тези данни имат
съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноски по обслужване
на кредита, тъй като за база на изчислението им ще служи неизплатената част от
главницата. Дори са се приеме, че кридитополучателя е изначално наясно какъв е
процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава кредитодателя от
задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да информира своя
съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна вноска и за
това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и каква
част представлява т.нар.”оскъпяване” на кредита. Неспазването на изискванията
на чл.11 ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК също е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.
По отношение вземането за
неустойка: За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно
чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар и поместени в
индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на
контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Касае
се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят
не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по
които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни
потребители.
В глава четвърта от ЗПК е
уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка
да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия
надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по
този начин“.
В този смисъл клауза, като
уговорената в чл.4, ал.2 от договора за паричен заем, според която се дължи
неустойка в размер на 587.16 лева при неизпълнение на задължението по чл.6, ал.1
за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на
обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени
условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната
от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване
на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита
е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК,
е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и
едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място,
неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени
вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3
от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по
посочения начин се заобикаля законът – чл.33, ал.1 от ЗПК, който текст
предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза
за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този
смисъл съдебната практика е константна.
Отделно от това следва да
се отбележи, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били
реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава
основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредитора променя
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна
изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с
периодичните вноски. Това навежда на извод, че нито една от страните не е имала
реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл.71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е
държал да получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато е
обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме,
че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и
„неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла
на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като
последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение,
не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а
напротив – договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен
погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. Нещо повече,
„неустойката“ е вписана в т.4.4., част ІІІ Разходи по кредита от Стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, а
непредоставянето на обезпечение е посочено като условие, при което разходите по
кредита могат да се повишат. Този факт е индикация, че предоставянето на
обезпечение е условие от което зависи размера на разходите по кредита, т.е.
„неустойката“ се явява разход по кредита, а не обезщетение.
По изложените съображения,
съдът счита, че Договор за паричен заем № 5479811, сключен на 30.10.2018г.
не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, 11 и 12 от ЗПК с оглед което същият е недействителен. Предявеният главен иск се явява
основателен и следва да се уважи изцяло.
Поради уважаването на
главния иск съдът не следва да се произнася по предявения евентуален такъв.
Съдът следва да отбележи,
че съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, „когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита“. В исковата молба се
прави признание, че Г.Т. е заплатила по договора 968.28 лева. След като бъде приспадната посочената сума, дължимата от ответницата
главница по процесния договор остава да е в размер на 531.72 лева, която
парична сума следва да бъде върната от ищцата на ответника.
На основание чл.38, ал.2
от ЗА и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адвокат Д.Л.Ф. ***, с адрес за упражняване на дейността:
гр.София, ул.”Петър Парчевич” № 1, ет.5, ап.14, адвокатско възнаграждение за
оказаната от нея безплатна правна помощ на ищцата в размер на 350.00 лева.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе държавна такса
за производството по делото в размер на 116.19 лева /определена по чл.69, ал.4
от ГПК 4% от стойността на договора - 2 904.84
лева/ и направените по делото разноски в размер на
200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза.
Мотивиран
така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем „Вивакредит План” №
5479811/30.10.2018г., сключен между “Вива Кредит” ООД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Люлин”, ж.к.”Люлин № 7”, бул.”Джавахарлал
Неру” № 28, бл.АТЦ „Силвър център”, ет.2, офис 73Г, ЕИК *********,
представлявано от управителя Д. Страхилова Димитрова и Г.В.Т. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.26, ал.1
от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА “Вива
Кредит” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Люлин”,
ж.к.”Люлин № 7”, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, бл.АТЦ „Силвър център”, ет.2,
офис 73Г, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Страхилова Димитрова,
да заплати на адвокат
Д.Л.Ф. ***, с адрес за упражняване на дейността: гр.София, ул.”Петър Парчевич”
№ 1, ет.5, ап.14, адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 /триста и
петдесет/ лева.
ОСЪЖДА “Вива Кредит”
ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Люлин”, ж.к.”Люлин №
7”, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, бл.АТЦ „Силвър център”, ет.2, офис 73Г, ЕИК
*********, представлявано от управителя Д. Страхилова Димитрова, да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе сумата от 316.19 лева /триста и
шестнадесет лева и деветнадесет стотинки/ - държавна такса за производството по
делото и направени разноски по делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: