Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като
разгледа ч. гр. д. № 4408 по описа
за 2019 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника В.Д. Г.срещу
разпореждане от 13.07.2018 г., постановено по изп. д. № 20148410407796 по описа
на ЧСИ Н.М., с което е отказано да важи молбата му за прекратяване на
изпълнителното производство. Излага съображения, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно, тъй като по делото липсват доказателства за предприети
каквито и да било действия в законоустановения 2 – годишен срок. Счита, че са
налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди, че не е получил
поканата за доброволно изпълнение, изпратена на 31.03.2016 г., поради което
поддържа искане за допускане на съдебно – графологична експертиза, която да
установи, че положеният подпис върху тази покана за доброволно изпълнение не
изхожда от него. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да уважи
молбата му за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпило писмено възражение
от взискателя „П.Б.“ ЕООД.
ЧСИ Н.М.е депозирала мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че обжалваното изпълнително действие е
извършено законосъобразно. Налице е изпълнителен способ, предприет още при
образуване на изпълнителното производство – наложен е запор върху пенсията на
длъжника, който е активен и към момента. С оглед на това не са налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съдът, след като взе предвид
изложените в жалбата съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както и
съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивният съд приема, че жалбата е депозирана в срока
по чл.436, ал.1 ГПК, предвид липсата на отбелязване върху съобщението за
връчване на препис от обжалваното разпореждане. Същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
В случая изпълнителното производство е образувано по
молба на „П.К.Б.“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2014 г.,
издаден срещу В.Д.Г., за сумата от 6 120, 51 лв., ведно със законната
лихва, считано от 03.09.2009 г. до окончателното изплащане, сумата от 100 лв. –
разноски по арбитражното производство, сумата от 50 лв. – заплатена държавна
такса в производството по издаване на изпълнителен лист, както и 494, 82 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. В депозираната от взискателя молба да образуване
на изпълнително производство се съдържа волеизявление на основание чл.18 ЗЧСИ
съдебният изпълнител да направи всички необходими действия за събиране на
процесния дълг.
На 17.07.2014
г. ЧСИ Н.М.е изпратил запорни съобщения до различни банки.
Видно от молба вх. № 002476/06.01.2016 г взискателят „П.К.Б.“ ЕООД е отправил искане до ЧСИ Н.М.,
рег. № 841, да извърши опис на движимото имущество на длъжника.
С разпореждане от 15.08.2016 г. ЧСИ Н.М.е насрочил
опис на движимите вещи на длъжника.
Жалбоподателят е депозирал молба на 11.07.2018 г. за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
включително и на основание чл.433, ал.3 ГПК.
С обжалваното разпореждане от 13.07.2018 г. ЧСИ Н.М.е
приел, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което е
отказал да уважи молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното
производство.
При така
установената фактически обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК регламентира правото
на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение.
За да е налице посоченото основание за прекратяване на
принудителното изпълнение, следва взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Правно релевантният момент,
считано от който се изчислява установеният в посочената норма 2 – годишен срок,
е последното отправено от взискателя искане до съдията – изпълнител за
извършване на изпълнително действие.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.10, прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Ето защо релевирания от жалбоподателката довод, че
изпълнителното производство е неправилно прекратено без да е налице искане за
това от страна на длъжника, се явява неоснователно. За да е налице
разглежданото основание за прекратяването му, следва да се установи изтичането
на законоустановения 2 – годишен срок от последното изпълнително действие, след
което изпълнителното производство се прекратява по силата на закона.
При извършване на преценка кое е последното
изпълнително действие, следва да се съобразят разясненията, дадени с
горепосоченото тълкувателно решение, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Предвид обстоятелството, че след изпращане на
запорните съобщения на 17.07.2014 г. взискателят
е поискал извършването на изпълнителни действия с депозираната на 06.01.2016 г.
молба за извършване на опис на движимото имущество на длъжника, както и след
разпореждането за насрочване на опис на движимите вещи на длъжника от
15.08.2016 г. до постановяване на обжалваното разпореждане от 13.07.2018 г. не
е изтекъл 2 – годишен срок между отделните изпълнителни действия, които
прекъсват давността, следва да се приеме, че изпълнителното производство не е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по силата на закона.
По изложените съображения съдът счита, че законосъобразно
с обжалваното постановление ЧСИ Н.М.е отказал прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. С оглед на това жалбата на длъжника се явява неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
Предвид обстоятелството, че дали изпратената на
31.03.2016 г. покана за доброволно изпълнение е надлежно връчена на длъжника
или не, както и дали съобщението е подписано от него, няма отношение към
спорния предмет на делото, доказателственото искане на жалбоподателя за
изслушване на съдебно – графологична експертиза не следва да се допуска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника В.Д.Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, депозирана срещу разпореждане от 13.07.2018 г., постановено
по изп. д. № 20148410407796 по описа
на ЧСИ Н.М., рег. № 841, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.