Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 14.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на 22 юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова к.а.н.д № 241 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Е.Р.М.
против решение № 355 от 16.03.2020 г.,
постановено по АНД № 2308/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
Наказателно
постановление № 34/08.10.2019 г. на Директора на РИОСВ-Русе, с което на
касационния жалбоподател, на основание чл.133, ал.3, т.3 от Закона за управление
на отпадъците /ЗУО/ е наложено наказание “Глоба” в размер на 1400.00 лв. за
извършено нарушение по чл.133, ал.3, т.3, вр. чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, вр.
чл.17, ал.1 от Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства
/НИУМПС/. В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени
решението и да се постанови друго, с което да се отмени НП
Ответникът
по касационната жалба – РИОСВ –Русе в писмено
становище излага съображения за неоснователност на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по чл.133,
ал.3, т.3 вр. чл.35,
ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците и чл.17 от Наредбата за
излезли от употреба МПС, тъй като при извършената проверка на 23.08.2019 г. в
имот, собственост на касатора е било установено, че е извършвал дейности по
третиране на отпадъци от излезли от употреба МПС, за което не е имал издадено
от Директора на РИОСВ-Русе. разрешение по реда на чл.
35, ал. 1, т. 1 от ЗУО.
Решението на РС – Русе е неправилно.
Административнонаказателното
производство е по повод постъпил на 22 август 2019 г. сигнал в РИОСВ-Русе , че
в имот в с. Смирненски обл. Русе, ***- бивша детска градина на селото, закупен
преди години от касатора и използван от
него и семейството му като жилище, а двора като гараж и склад, се извършват
дейности с отпадъци, в резултат от което се отделя гъст задушлив дим, поради
което на 23.08.2019 г. на място била извършена проверка. Видно от съставения
Констативен протокол № 56ДК/23.08.2019 г., се установило, че в двора на имота са
разположени 3 / а в АУАН и НП- 4/ автобуса, без регистрационни табели,индивидуализирани
чрез рекламни надписи, като се извършвало разкомплектоване чрез рязане с
ъглошлайф и с газова горелка. От събраните гласни доказателства въззивният съд
е установил, че автобусите били във видимо увредено състояние – с липсващи
врати, прозорци и части. По два от тези автобуси работели работници, които с
помощта на ъглошлайф и газова горелка отстранявали гумено покритие от прозорците,
части, детайли и метални елементи от конструкцията им и в резултат от тази им
дейност в атмосферата се отделял гъст, черен, задушлив дим. Освен това,
проверяващите установили, че в двора на имота се съхраняват множество други
отпадъци – излезли от употреба автомобилни гуми, седалки и други части от
автобуси, хартиени шпули от платове, замърсени пластмасови бидони, а на
границата на имота и на прилежащите извън него площи били струпани голямо
количество различни отпадъци, трактори, ремарке натоварено с отпадъци, а на
пътното платно и двигател от МПС. На мястото и по време на проверката били
направени множество фотоснимки, които са приложени по въззивното производство. Доколкото
към този момент липсвала яснота за собственика на имота,тъй като касаторът не
присъствал на проверката, в протокола
било вписано, че същият се стопанисва от „Ергин М. -Туран” ЕООД. Били дадени и
предписания на кмета за отстраняване на отпадъците извън имота и на граничната
линия. От представения по-късно нотариален акт от 2010 г., се изяснило, че
имотът в с. Смирненски обл. Русе, ***е бил собственост на касатора , в
качеството му на ЕТ, в последствие прехвърлен / дарен/ в качеството му на физическо
лице. Последният обяснил, че автобусите установени в двора на имота закупил, за
да ги ползва за резервни части, които били необходими за неговите автобуси,
ползвани от транспортната му фирма. При извършена проверка в информационната
система на РИОСВ се установило, че на регистриран търговец, представляван от касатора не било издавано разрешение
за извършване на дейности по третиране на отпадъци. Същият имал вписан
в ТР ЕТ“ Е.М. –Юксел Мехмед-Туран“. За установеното е съставен АУАН спрямо
касатора като физическо лице за нарушение по чл.133, ал.3, т.3, вр. чл.35,
ал.1, т.1 от ЗУО, вр. чл.17, ал.1 от НИУМПС, за това, че извършва третиране
чрез оползотворяване, съхранение – дейност R13,
на излезли от употреба моторни превозни средства – четири автобуса, без
издадено разрешение и дейност по
оползотворяване R12 на 2 бр.автобуси и
дейност по съхраняване R13 на метални части
и седалки от ИУМПС и излезли от употреба 20бр.гуми. При същите фактически и
правни основания е издаденото НП, което е потвърдено от РРС.
Въззивният съд е
приел, че в акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната
страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства и
безспорно авторството и факта на нарушението са надлежно удостоверени и
доказани. Приел е, че събраните по
делото гласни и писмени доказателства категорично установяват извършеното от
страна на жалбоподателя нарушение на чл.133,
ал.3, т.3 вр. чл.35,
ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците и чл.17 от Наредбата за
излезли от употреба МПС, тъй като при извършената проверка на 23.08.2019 г. в
имот, собственост на М., било установено, че е извършвал дейности без
разрешение по реда на чл.
35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, издадено от Директора на РИОСВ-Русе, по събиране,
съхранение и разкомплектоване на отпадъци, каквито се явавали 4бр. видимо
ИУМПС-автобуси, разкоплектовани в различна степен с липсващи детайли и части
,без регистрационни табели, както и части и компоненти от такива-гуми,седалки и
метални детайли, чието видимо състояние сочело, че не подлежат на директна
повторна употреба. РРС е приел,че несъмнено се касае за ИУМПС, които в
състоянието, в което са установени, представляват отпадък съгласно § 1,
т. 17 от ДР на ЗУО /всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или
възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи/, и позовавайки се на § 1, т. 1 от ДР на НИУМПС , като с израза „в т.ч.”
законодателят е придал тези
характеристики по презумпция и на моторно превозно средство с прекратена регистрация, за което има изрично
писмено уведомление от лицензиран застраховател, съгласно чл. 18а, ал.
2, т. 1 от Наредба № I-45 от 2000 г.; на моторно
превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед
съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от
Наредба № Н-32 от 2011 г. за повече от две години от определената му дата
за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се
намира върху държавна или общинска собственост,както и на изоставено
регистрирано МПС. Извел е извод за наличие на разкоплектоване на автобусите,с
оглед на тяхното състояние и външен вид,
наличието на множество други части и детайли,
дейността на работници извършващи рязане и остраняване на части и
детайли от автобусите с уреди и инструменти. Посочил е, че съхранението на
отпадъци –ИУМПС,материали,части и детайли от тях е операция с код R 13 по Приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на
ЗУО ,което е дейност по оползотворяване на отпадъци, което се включва в
понятието „третиране на отпадъци“.
Въззивния съд е посочил,че физическо лице не може да получи разрешение
за дейност по третиране на отпадъци по чл.35 ал.1 т.1 ЗУО, тъй като такова се
издава по реда на чл.67 ал.4 ЗУО само на регистрирани търговци, поради което
такава дейност осъществявана от физическото лице винаги е нерегламентирана.
Посочено е в оспореното решение, че тъй като имота е собственост на касатора
като ФЛ, не били събрани доказателства, че регистрираните от него търговци имат
отношение към имота и съхраняваните там отпадъци и именно в тази насока субект
на нарушението и автор на деянието се явава наказаното ФЛ, като са отхвърлени
възраженията в обратната насока.
Тези правни изводи
са неправилни.
На първо място от
факта, че имота е собственост на физическото лице М. не следва, че именно той в
лично качество извършва описаната в НП дейност ,както и ,че „отпадъка“ по
смисъла на §
1, т. 17 от ДР на ЗУО е негов/всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или
възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи/. Административнонаказателната отговорност е лична и за разлика от НК,
ЗАНН не регламентира т.нар.посредствено извършителство, а само допустителство в
условията на чл.24 ал.2 ЗАНН.
От разпита на
свидетелите и писмените доказателства нито се доказва, че съхраняваните в
посочения поземлен имот автобуси, в различна степен на разкомплектованост, са лична
собственост на ФЛ-касационен жалбоподател. Напротив от приложения протокол от
проверка от ИА „АА“ , извършена на предприятието на ЕТ“ Е.М. –Юксел
Мехмед-Туран“, притежаващ лиценз на Общността за международен превоз на пътници
и обслужващ и автобусни линии за междуградски транспорт е видно, че е декларирана
като собствена гаражна площ на същия
адрес , в какъвто смисъл са били обясненията,възпроизведени чрез
свидетелските показания, и при известните правни положения относно
правосубектността на ЕТ, чийто собственик и управител е касатора и множеството
посочени автобуси, собствени на търговеца, недоказан е извода, че установените
4бр.автобуси са собственост на касатора като ФЛ. Напротив гласните
доказателства са сочели, че автобусите са закупувани, за да се ползват за части
втора употреба,във връзка с транспортната дейност на ЕТ. Проверяващите не са
проявили активност да установят чия собственост са твърдяните ИУМПС, като от
факта на собствеността на двора по предположение са приели, че тези автобуси са
собственост на наказаното физическо лице.
Показанията
на извършилите проверката служители при ответника сочат само, че са видели
някакви работници да отстраняват гумено уплътнение по прозорците на единия
автобус, както и че се реже с ъглошлайф в друг, без да се посочи къде и какво
се премахва. Видимо липсващите метални части и компоненти на намиращите с в двора автобуси може само да
сочи, че същите са разглобявани за части втора употреба. Като не са установили
контакт с работниците, за да разберат по чие нареждане извършват описаните в НП
дейности и при отсъствието на наказаното лице по време на проверката, извода че
именно това лице е автор на деянията, описани от съда като събиране, съхранение и разкомплектоване на отпадъци
/ при различно обвинение в НП/ е недоказан. От описанието на нарушението в НП и
приетото от въззивния съд, личната административнонаказателна отговорност на
касатора е ангажирана като пряк извършител като физическо лице, а не като
наредил или допуснал извършването ми в качеството на управител на ЕТ, или като
ЕТ, и с оглед на събраните доказателства този извод е необоснован.
Следва да се отбележи ,че ЗУО –чл.136 ал.2
т.3 визира състав на адм.нарушение, чийто субект е ЕТ , което събира,
транспортира и/или третира отпадъци без разрешение или регистрационен документ,
когато такива се изискват. Подобни са и разпоредбите на чл.143 ал.1 и ал.2 т.6
ЗУО касателно такава дейност на неразрешени площадки или площадки,неотговарящи
на закона, както и съхраняването на излезли от употреба гуми.
При неправилно установяване чия собственост
за процентите автобуси, излезли от употреба гуми, както и кой е наредил
извършването на дейности с тях, изводите за доказаното авторство са неправилни.
Ако беше установено, че дейността се извършва от ЕТ без разрешение, поставения
въпрос за личната отговорност, за отсъствието на наказаното лице по време на
проверката, би бил несъстоятелен.Възприетия по презумция подход – собственост
на терена- извършител, е по–скоро предположение, но не и безспорно доказано
авторство.
Касаторът е
наказан за извършване на
дейности с ИУМПС свързани с третиране чрез оползотворяване, изразяващо се в
съхранение без издадено разрешение - чл.133 ал.3 т.3 вр.чл.35 ал.1 т.1 ЗУО. Посочената
форма на изпълнително деяние в НП :“ третиране чрез оползотворяване, изразяващо
се в съхранение –дейност R 13 на 4 бр.автобуси
без разрешение“ /от една страна/, а от друга „разкоплектоване чрез
рязане с ъглошлайф и отстраняване на уплътнения с газова горелка-като дейност
по оползотворяване R 12 на два от
автобусите“, а от трета –съхраняване на метални части и седалки от ИУМПС и
излезли от употреба гуми-дейност R 13“, независимо от
кодовете, тъй като последното не е част от фактическите действия, а е тяхна
правна оценка,без да се държи сметка,че съхраняване на ИУМПС (дейност с код R13) е
до извършването на дейност по разкомплектоване на автомобилите (дейност по
предварително третиране с код R12), като обвинението е, че липсва разрешение
само съхраняване на ИУМПС
Така предявеното
административнонаказателно обвинение е неясно, тъй като в НП не са изведени
ясно и последователно елементите на осъществяваната от наказаното лице дейност
"третиране", извършването на каквато дейност без разрешение е една от
хипотезите на санкционната норма на чл.
133, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Използваните понятия не са в порядък от общо към
частно или обратно, което, видно е от съдържанието на жалбата, както до
районния съд, така и на настоящата жалба, е довело до неяснота за наказаното
лице какво именно му е вменено да е извършено в нарушение на разпоредбите на
материалния закон
В процесното НП не е описано последователно,
непротиворечиво и ясно, че наказаното лице, на посочената дата, на площадката,
стопанисвана от същото, съхранява ИУМПС до извършването на дейност по
разкомплектоване на автомобилите. Че тази дейност, по своя характер,
представлява вид дейност по третиране на отпадъци съгласно § 1,
т. 44 от ДР на ЗУО, в случая оползотворяване, което на свой ред е дейност с
код R 13 (приложение
№ 2 към §
1, т. 13 от ДР на ЗУО) - съхраняване на отпадъци до извършването на някоя
от дейностите по оползотворяване с кодове R 1 до R 12, в частност дейност с код
R 12 - до извършване на предварителни дейности преди оползотворяването,
включително предварителна обработка, в случая разглобяване/разкомлектоване,
преди подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 11, за извършването на
каквато дейност не притежава разрешението, издадено по реда на глава
пета, раздел I от ЗУО.
Дейностите включени в термина
„оползотворяване” са посочени в Приложение № 2 към § 1, т. 13
от допълнителните разпоредби на ЗУО и включват множество операции, обозначени
със съответния код. Посочения в НП код по Приложение
№ 2 към § 1, т. 13 от
допълнителните разпоредби на ЗУО -R 13
се отнася за съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от
дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на временното съхраняване на
отпадъците на площадката на образуване до събирането им. Под код R 12“
Размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 11“ в
забележката е посочено ,че при отсъствие на друг подходящ код R това може да
включва предварителни дейности преди оползотворяването, включително
предварителна обработка, като inter alia, разглобяване, сортиране, трошене,
уплътняване, пелетизиране, сушене, рязане, кондициониране, преопаковане,
разделяне, прегрупиране или смесване преди подлагане на някоя от дейностите с
кодове R 1 - R 11.
Т.е анализа и граматическото
тълкуване на посочените кодове изисква преди дадена дейност да се окачестви като
дейност по оползотворяване чрез съхранение на отпадъците следва да не е
извършвана някоя от дейностите по предходните кодове
Подобна последователност и взаимовръзка на
обективните елементи от състава на процесното нарушение не се съдържа в НП и в мотивите на първоинстанционния съдебен
акт, като дори дейността е окачествена като „събиране, съхранение и
разкомплектоване на видимо излезли от употреба МПС“, което квалифицирал като дейност по третиране на отпадъци чрез
оползотворяване без разрешение, което се явява недопустимо преформулиране на
предявеното с акта и НП. Наложило се е съдът да тълкува разширително НП както
като описание, така и като нарушени легални дифиниции като сам дава правна
оценка на посочените в НП факти, квалифицирайки ги като вид дейности по ЗОУ .
При описанието на нарушението, свързано със
съхраняване и разкоплектоване / разглобяване/ чрез рязане с ъглошлайф
,непосочено на какво и от къде, и отстраняване на уплътнения, би могло да се окачестви както като „дейности по разглобяване на употребявани
автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части,
детайли и вещества с последващото им съхранение и/или продажба“ по чл.35 ал.2
т.3 пр.последно ЗУО,попадащо под регистрационен,а не под разрешителен режим,
така и като „дейност,
свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране“.
Съхраняване е дейност, свързана със
складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не
по-дълъг от посочените периоди в § 1 т.42 от ДР на ЗУО. Крайния срок до
който местонахождението на отпадъците на дадено място се приема за тяхно
съхранение не означава, че този срок трябва да е изтекъл, за да се квалифицират
фактите като съхранение. Освен това определителната норма фиксира етап от
движението на отпадъците, който следва тяхното образуване и събиране, а именно
до момента на предаване за
оползотворяване, те са в режим на съхранение. Такъв срок не е
установяван от АНО. Съгласно § 1,
т. 44 от ДР на ЗУО в понятието "третиране на отпадъци" се
включват дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително
подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Съхранението на отпадъци
(в случая ИУМПС, материали, части и детайли от тях) до извършването на някоя от
дейностите с кодове R 1 - R 12, е операция с код R 13 съгласно Приложение
№ 2 към §
1, т. 13 от ДР на ЗУО. Същото от своя страна представлява дейност по
оползотворяване на отпадъци. Легално определение на
"оползотворяване", се съдържа в нормата на § 1,
т.13 ДР на ЗУО, според която то представлява всяка дейност, която има като основен
резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали,
които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или
подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие
или в икономиката като цяло. Но дори в конкретния случай, "съхраняването",
установено от проверяващите служители на РИОСВ - Русе, да представлява дейност
по "оползотворяване на отпадъците" с код" R 13, , а не
"съхраняване" на отпадъците за конкретно определен период от време,
по смисъла на §
1, т. 42 от ДР на ЗУО, въззивният съд е дал квалификация на нарушението
,използвайки старата легална дефиниция за третиране на отпадъци по отменения
ЗУО, като е посочил, че наказаното лице е извършило събиране,съхранение,разкомплектоване,като
междинна дейност и оползотворяване,без да е констатирано използването на
отпадъка за полезна цел или подготовката му да изпълнява конкретна функция в
икономиката като цяло, като дори е приел че автобусите не са подлежали на
директна втора употреба, т.е не биха могли да бъдат оползотворени.
Според
посочената за нарушена разпоредба на чл.
35, ал. 1 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се
изисква: 1. разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I,/ такова по
чл.67 / или 2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава
седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда.
Втората алинея на чл. 35
от ЗУО обаче изброява дейностите, които са изключени от разрешителния режим
като същите са упоменати в девет точки: 1. събиране и предварително съхраняване
на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от черни и цветни
метали (ОЧЦМ); 2. събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т.
41 и 43 от допълнителните разпоредби; 3. (изм. и доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.)
дейности по оползотворяване на
неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3,
с изключение на газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от
дейността, се използват като химикали, R5,
R11, R12 и R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от
допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки,
излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за
употреба батерии и акумулатори (НУБА), излезли от употреба моторни превозни
средства (ИУМПС) и дейности по
разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с
цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или
продажба; и т.н.
Изключението по чл.35 ал.2 ЗУО визира
дейности по оползотворяване и обезвреждане , като съгласно разпоредбата на чл.
35, ал. 3 и ал.
5 от ЗУО за извършването на дейностите по ал. 2,
т. 2 – 5
от ЗУО се изисква само регистрация и
издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, Т.е за дейности по
т.3 е налице изключение от разрешителния режим по чл.35 ал.1 т.1 ЗУО.
Действително езикът на нормативния акт не
е ясен и от там трудно достъпен за всички граждани като негови адресати.В
своята трайна практика, ВАС , приема, че нормотворчеството трябва да бъде на
ясен език, т. е. смисълът на неговите разпоредби не трябва да буди съмнение,
както и да е достъпен по отношение на адресатите на съответния нормативен акт,
да се разбере какви са правата и задълженията, още повече, че големият кръг от
тях, са граждани, които нямат правна квалификация. /В този смисъл са Решение №
7278/ 18.07.2002 г. по адм. д. № 3920 по описа на ВАС, 5- чл. състав, Решение №
7277/ 18.07.2002 г. по адм. д. № 3901/ 2002 г. по описа на ВАС, 5- чл. състав и
др. /. Тъй като законодателят е използвал сложна граматическа конструкция по
т.3 , използвайки подчинено изречение в подчинено друго, предвиждайки
изключение от изключението за определени отпадъци,вкл.и ИУМПС , след изброяване
на кодовете R11, R12 и R13, все пак не е изключена от изключението „ дейности
по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с
цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или
продажба“, тъй като изключение от разрешителния режим е
предвидено за „ дейности“, а изключението от това изключение се отнася за
видове отпадъци, вкл.и ИУМПС.
Установено отстраняване на гумено
уплътнение на прозорците на един от
автобусите, рязането с цел премахване на части от другия, ваденето на седалки
при установеното съхраняване на такива, са дейности, попадащи в изключението на
чл.35 ал.2 т.3 пр.последно ЗУО, който изисква регистрационен режим по чл.78 ЗУО,
но касаторът не е наказан за това.
Като не е отчел,
че липсват преки и категорични доказателства
съхраняваните
в посочения поземлен имот автомобили в различна степен на разкомплектованост са
лична собственост на наказания и като не е отчел спецификата на разликата между
разрешителния и регистрационния режим и при неясното описание на нарушението и
отчетеното относно липсата на доказателства, че именно ФЛ, а не същото в друго
качество е извършил нарушението и е потвърдил обжалваното НП , въззивният съд е
допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон ,поради което и
обжалваното решение следва да се отмени ,като се отмени и потвърденото НП
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 355 от 16.03.2020 г.,
постановено по АНД № 2308/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно
постановление № 34/08.10.2019 г. на Директора на РИОСВ-Русе И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 34/08.10.2019 г. на Директора на РИОСВ-Русе, с което на Е.Р.М. на основание чл.133, ал.3, т.3 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено наказание “Глоба” в размер на 1400.00
лв. за извършено нарушение по чл.133, ал.3, т.3, вр. чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО,
вр. чл.17, ал.1 от Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства
/НИУМПС/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: