Решение по дело №6824/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1852
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Пепа Стоянова Маринова Тонева
Дело: 20211100506824
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1852
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100506824 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20025961 от 28.01.2021 г. по гр.д. № 71306/2017 г.
Софийски районен съд, 36 състав: Оставил без разглеждане като недопустим
предявения от „М.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу В. ГР. Г., ЕГН **********, Б. Г.
М., ЕГН **********, В. ИВ. С., ЕГН **********, и И.И. К., ЕГН **********,
конститутивен иск с правно основание чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД за
разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен
между „М.“ ЕООД (с предходно наименование „М.-КК“), от една страна, и
И.И. С., В. ГР. Г. и С.Г.Г., от друга страна, с предмет 1/2 идеална част от
поземлен имот, представляващ дворно място в землището на с. Панчарево, гр.
София, м. „Лъката“, с площ по нотариален акт от 1 120 кв. м, с
идентификатор 55419.6705.134 и площ съгласно кадастрална схема от 1 144
кв. м, обективиран в нотариален акт № 60, том VIII, рег. № 21423, дело №
1334 от 28.10.2005 г. на нотариус рег. № 274 на НК, и прекратил
производството по делото в тази му част; Осъдил на основание чл. 189, ал. 1,
изр. 2, пр. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ответниците В. ГР. Г., ЕГН **********,
Б. Г. М., ЕГН **********, В. ИВ. С., ЕГН **********, и И.И. К., ЕГН
1
**********, всеки един от тях да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ****, следните
суми: В. ГР. Г., ЕГН ********** - сумата в размер на 19 633 лева, ответницата
Б. Г. М., ЕГН ********** – сумата в размер на 4 908 лева, В. ИВ. С., ЕГН
********** – сумата в размер на 2 454 лева, и И.И. К., ЕГН ********** –
сумата в размер на 2 454 лева, представляваща припадащата му се съобразно
правата му в съсобствеността квота от сумата, представляваща платената от
ищеца продажна цена за 1/2 идеална част от имота в размер на 29 450 лева по
договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 60, том VIII,
рег. № 21423, дело № 1334 от 28.10.2005 г. на нотариус с рег. № 274 на НК,
ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 05.10.2017 г.
до окончателното им изплащане; На основание чл. 78, ал. 1 ГПК осъдил
ответниците да заплатят разделно на ищеца, при квоти за В. ГР. Г. – 2/3, за Б.
Г. М. – 1/6, за В. ИВ. С. – 1/12, и за И.И. К. – 1/12, сумата от 600 лева –
разноски по делото; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК осъдил ищеца да заплати
на всеки от ответниците сума от по 150 лв. – разноски по делото; На
основание чл. 77 ГПК ищецът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата
1 177.96 лева – дължима държавна такса за предявените осъдителни искове.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците В. ГР. Г.,
Б. Г. М., В. ИВ. С. и И.И. К., които го обжалват в осъдителните му части с
оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон
и необоснованост. По делото била установена по безспорен начин само
първата от посочените от районния съд три предпоставки за основателност на
осъдителните искове – сключен договор за покупко-продажба. Липсвали
обаче доказателства за конкретно заплатени суми към всеки от продавачите,
поради което неправилно първостепенният съд определил парични суми
съобразно квотите на ответниците в собствеността. Несъответстващ на закона
и съдебната практика бил и изводът на СРС, че договорът за покупко-
продажба е развален по право с влизане в сила на 21.06.2017 г. на съдебното
решение по гр.д. № 12073/2015 г. на СРС, 40 състав. Съдът приел, че
купувачът – ищец е съдебно отстранен от имота, но предявяването на
положителен установителен иск за собственост от ищеца срещу държавата не
можело да се тълкува като иск на трето лице. Институтът на съдебната
евикция изисквал купувачът да е претърпял отстранение по предявен от трето
лице иск, като правата да са противопоставими преди сделката, която се
разваля. Съдът не съобразил, че към момента на сключване на договора
2
продавачите били собственици на продаваемия имот в пълен обем, за което се
легитимирали с необходимите за това документи. Извършеното одържавяване
на част от имота и актуването му като публична държавна собственост не
било в резултат отчуждителна процедура, която да е започнала преди
прехвърлянето на собствеността върху процесния имот, а продавачите не
знаели и не били длъжни да знаят за претенциите на държавата по отношение
на имота. Неправилно районният съд приел и че развалянето на договора
настъпва по право, необходимо било да се предяви иск за разваляне на
договора. Молят съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли
предявените осъдителни искове. Претендират разноски, като за тези във
въззивното производство представят списък по чл. 80 ГПК. Правят
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „М.“ ЕООД с отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещните страни адвокатско
възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни
страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от
страните доводи, при което намира за установено следното:
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, уточнена с молби от
30.05.2018 г. и 23.05.2019 г., първоинстанционният съд е бил сезиран с
обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове:
с правно основание чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.10.2005 г., сключен с
нотариален акт № 60, том VIII, рег. № 21423, дело № 1334/2005 г. на нотариус
рег. № 274 на НК между „М.“ ЕООД (с предходно наименование „М.-КК“),
3
от една страна, като купувач, и И.И. С., В. ГР. Г. и С.Г.Г., от друга, като
продавач, с предмет 1/2 идеална част от поземлен имот, представляващ
дворно място в землището на с. Панчарево, гр. София, м. „Лъката“, с площ по
нотариален акт от 1 120 кв. м, с идентификатор 55419.6705.134 по ККР и
площ по ККР от 1 144 кв. м, и
с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, пр. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
за сумата от общо 29 450 лв., претендирана като платената от ищеца
продажна цена за 1/2 идеална част от имота, като от ответниците се
претендират съответно: от В. ГР. Г. - 19 633 лв., от Б. Г. М. - 4 908 лв., от В.
ИВ. С. - 2 454 лв., и от И.И. К. - 2 454 лв.
Ищецът твърди, че през юни 2014 г. узнал за претендирани от
държавата права върху процесния имот, която през 2006 г. актувала като
публична държавна собственост. Ищецът предявил срещу държавата
положителен установителен иск за собственост, който бил отхвърлен с влязло
в сила на 21.06.2017 г. решение по гр.д. № 12073/2015 г. на СРС, 40 състав.
Като трето лице помагач по делото била конституирана само продавачката В.
ГР. Г., тъй като другите двама продавачи били починали.
С отговорите на исковата молба, депозирани в срока по чл. 131 ГПК,
ответниците са оспорили предявените искове при твърдения, че продавачите
са били собственици на имота към момента на продажбата; че не била налице
съдебна евикция, тъй като не трето лице предявило иск срещу купувача, а
последният предявил положителен установителен иск срещу държавата.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част, но
въззивният съд го намира за неправилно в същата част по следните
съображения:
При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без
основание” обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно
правоотношение. Съответно фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3
4
ЗЗД изисква съществуване на основанието при получаване на престацията, но
след това същото да е отпаднало с обратна сила, например при унищожаване
на договора, разваляне поради неизпълнение, при настъпване на предвидено
прекратително условие. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на
нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника,
отпадане с обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото
разместване. Съобразно чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже първите
две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да
докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова
– че е върнал полученото.
Съгласно чл. 188 ЗЗД, продавачът отговаря, ако трети лица имат право
на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да се
противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел за това. Рамките
на отговорността на продавача са очертани в разпоредбите на чл. 189 – чл.
192 ЗЗД. В случаите, в които купувачът е бил добросъвестен, за него възниква
правото да развали договора за покупко-продажба по реда на чл. 87 ЗЗД. В
този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена,
съгласно чл. 189, ал. 1, изр. 2, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
02.07.2021 г. по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГTК на ВКС, договорът за
прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се разваля по
право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу
приобретателя на имота и иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е допустим. Право на
евинцирания купувач е да прецени с оглед неизпълнението на договора от
продавача, дали да упражни правото си на разваляне на договора или да уреди
отношенията си с продавача по друг начин във връзка със съдебното
отстраняване, запазвайки облигационната връзка. И след съдебното
отстранение за купувача остава възможността да преустанови действието на
договора, за да може да си върне платената цена и другите разноски,
направени във връзка със сключения договор. Той има интерес да предяви иск
за връщане на цената на отпаднало основание и затова купувачът може да
развали договора по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. И при евентуална, и при
реализирана евикция купувачът може да предяви иск за разваляне на
договора за продажба по съдебен ред на основание чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал.
3 ЗЗД, а договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим
5
имот нито когато вещното право принадлежи изцяло на трето лице, нито
когато част от вещта принадлежи на трето лице или вещта е обременена с
права на трето лице, които са противопоставими на купувача, не се
прекратява по право след влизане в сила на съдебното решение за съдебно
отстраняване на купувача от имота.
Следователно и при евентуална, и при съдебна евикция, за да може да
претендира връщане на продажната цена като получена на отпаднало
основание (както в случая същата се претендира), купувачът следва да
развали договора, което, съгласно императивната разпоредба на чл. 87, ал.
3 ЗЗД, става по съдебен ред.
В случая първоинстанционното решение в частта, имаща характер на
определение, с която е прекратено производството по иска с правно
основание чл. 189, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, не е обжалвано и е влязло
в сила. След като развалянето на договора не настъпва по право, не е доказана
третата кумулативно изискуема предпоставка на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД -
отпадане с обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото
разместване. Поради това предявените осъдителни искове са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и
вместо това въззивният съд постанови друго, с което да отхвърли
предявените осъдителни искове. Това налага отмяна на първоинстанционното
решение и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
разноски за първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците разноски за
първата инстанция в размер на още по 150 лв.
По разноските за въззивното производство: При този изход и изричната
претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззивниците.
Основателно и доказано направените такива са в размер на 588.98 лв. –
дължима държавна такса по жалбата, които следва да бъдат присъдени на
всички въззивници, и 1 050 лв. – заплатено от В.С., Ирина К. и Б.М.
адвокатско възнаграждение съгласно представеното преводно нареждане,
всяка в размер на 350 лв. (съгласно представения договор за правна помощ).
Няма доказателства за плащане на уговореното възнаграждение от 350 лв. от
6
В.Г., поради което такова не следва да й се присъжда. Съобразно
обжалваемия интерес от 29 449 лв., определеното общо минимално
възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1 413.47 лв. Заплатеното,
а и уговореното общо възнаграждение е под минималния размер, поради
което възражението на въззиваемия за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20025961 от 28.01.2021 г., постановено по гр.д.
№ 71306/2017 г. на Софийски районен съд, 36 състав в обжалваната част, с
която В. ГР. Г., ЕГН **********, Б. Г. М., ЕГН **********, В. ИВ. С., ЕГН
**********, и И.И. К., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на „М.“
ЕООД, ЕИК ****, на основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, пр. 1 вр. чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД следните суми: В. ГР. Г., ЕГН ********** - сумата в размер на 19 633
лева, Б. Г. М., ЕГН ********** – сумата в размер на 4 908 лева, В. ИВ. С.,
ЕГН ********** – сумата в размер на 2 454 лева, и И.И. К., ЕГН ********** –
сумата в размер на 2 454 лева, ведно със законната лихва върху всяка от тези
суми, считано от 05.10.2017 г. до окончателното им изплащане, както и в
частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да
заплатят разделно на ищеца, при квоти за В. ГР. Г. – 2/3, за Б. Г. М. – 1/6, за В.
ИВ. С. – 1/12, и за И.И. К. – 1/12, сумата от 600 лева – разноски по делото, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу В. ГР. Г.,
ЕГН **********, Б. Г. М., ЕГН **********, В. ИВ. С., ЕГН **********, и
И.И. К., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, пр.
1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сумата от общо 29 450 лв., претендирана като дадена на отпаднало основание
цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.10.2005 г.,
сключен с нотариален акт № 60, том VIII, рег. № 21423, дело № 1334/2005 г.
на нотариус рег. № 274 на НК, за 1/2 идеална част от поземлен имот,
представляващ дворно място в землището на с. Панчарево, гр. София, м.
7
„Лъката“, с площ по нотариален акт от 1 120 кв. м, с идентификатор
55419.6705.134 и площ от 1 144 кв. м по ККР, от които В. ГР. Г. – сумата 19
633 лв., Б. Г. М. – сумата 4 908 лв., В. ИВ. С. – сумата 2 454 лв., и И.И. К. –
сумата 2 454 лв.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, да заплати на В. ГР. Г., ЕГН **********, Б. Г. М., ЕГН
**********, В. ИВ. С., ЕГН **********, и И.И. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумите от по още 150.00 лв. на всяка,
представляващи разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, да заплати на В. ГР. Г., ЕГН **********, Б. Г. М., ЕГН
**********, В. ИВ. С., ЕГН **********, и И.И. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78 ГПК сумата 588.98 лв., представляваща разноски за
въззивното производство за държавна такса.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, да заплати на Б. Г. М., ЕГН **********, В. ИВ. С., ЕГН
**********, и И.И. К., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумите от
по 350.00 лв. на всяка, представляващи разноски за въззивното производство
за адвокатско възнаграждение.
В необжалваната прекратителна част, имаща характер на определение,
решението по гр.д. № 71306/2017 г. на Софийски районен съд, 36 състав е
влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8