РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. К., 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20235320200059 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-001262 от 15.12.2022 г. на
Началник Група към ОД на МВР Пловдив, РУ- Карлово, на М. П. Т., ЕГН
**********, от с. Б., П. обл., ул. „****“ *** са наложени административни
наказания на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП- глоба в размер
на 200 лв., за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5
от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП; и на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв. и и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месеца, за нарушение на чл.123 ал.1
т.2 б.“б“ от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва. С жалбата прави
искане за отмяна на същото като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят
се недостатъци във формата на атакуваното наказателно постановление.
Твърдят се допуснати процесуални нарушение при описание на нарушение..
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. Р.- упълномощен. Поддържа жалбата. Пледира за отмяна на
атакуваното наказателно постановление в обжалваната част. Представя
доказателства. Иска разноски.
1
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на атакуваното наказателно постановление. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възражение при евентуално
уважаване на жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, наМ. за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е частично основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитания в качеството на свидетел полицейски служители
Ж. като актосъставител и Г. като свидетел при съставяне на акта, Т.А. и М.
М., както и приобщените писмени доказателства- АУАН серия GА, бл.№
731248/02.12.2022 г., наказателно постановление № 22-0281-001262 от
15.12.2022 г., разписка за връчване на наказателно постановление, писмо от
РП, постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
15.11.2022 г., справка за нарушител, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,
заповед № 8121к-10478/15.11.2018 г., справка от ЦСМП, заверено копие от
фиш и разпечатка от електронна система, заверено копие от регистрационен
журнал, от материалите по полицейска преписка с рег. № 12791/2022 г. на РУ-
Карлово- медицинска документация на Н. Ц., протокол за предупреждение,
СРМПС, застрахователна полица, съдът намира за установено следното:
На 30.09.2022 г., около 06,45 часа, Н. Ц. /починал/ пресякъл северното
платно за движение на ул. „Т.Р.“ в гр. К., в района на ЖП гара, след което по
пешеходна пътека предприел пресичане и на южното платно за движение.
Когато се намирал по средата на южната пешеходна пътека бил осветен от
фарове на автомобил, движещ се от запад на изток по южното платно за
движение. Лекият автомобил бил марка „Форд“, модел „Ф.“ с рег. № *****,
управляван от жалбоподателя М. Т., който пътувал сам в него. Водачът
възприел наличието на пешеходец на пешеходната пътека на около 5 метра от
нея, предприел спиране, но не успял да го стори, поради несъобразената
скорост, вследствие на което настъпил удар между огледалото на автомобила
и дясната част на тялото на пешеходеца. Ц. паднал на земята, а водачът спрял
на около 10 метра след пешеходната пътека и се върнал, за да провери
състоянието на пешеходеца. Помогнал му да стане от земята, след което
разбрал, че го боли крака. Т. предложил да го откара до ФСМП- К. и Ц. се
съгласил.
Във ФСМП- К. Н. Ц. бил прегледан от мед. фелдшер М., която
констатирала охлузвания по десните крайници на пострадалия. Изрично го
запитала, дали иска да уведомят МВР, на което Ц. отказал.
След прегледа Т. предложил да откара Ц. до гр. К., за където
2
последният трябвало да пътува. Прибрали вещи на Ц. и след това го върнал
до дома му в гр. К.. Впоследствие Т., който се интересувал от състоянието на
Ц., започнал по молба на последния да му купува различни неща- риванол,
сирене, наливал му вода.
Междувременно, още в деня на катастрофата Ц. бил закаран от свои
близки до медицинско заведение в гр. Пловдив за преглед, от където бил
освободен за домашно лечение. Във връзка с това поискал две седмици по-
късно от Т. да му даде около 300 лева за посещението в гр. Пловдив.
Жалбоподателят нямал толкова пари в себе си, поради което уведомил Ц., че
не може да му ги даде веднага. На следващия ден Ц. отново му се обадил по
телефона и го запитал, дали ще му дава пари, на което Т. отговорил, че в
момента няма пари.
Така, на 11.10.2022 г. Н. Ц. подал жалба в РУ- Карлово с молба да бъде
наказан виновния водач за причиненото ПТП. Била извършена проверка по
случая, която приключила с постановление на прокурор от РП- Пловдив, ТО-
Карлово от 15.11.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство.
Постановлението било изпратено на РУ- Карлово за преценка във връзка с
ангажиране на административно- наказателна отговорност на водача.
Въз основа на материалите от проверката, на 02.12.2022 г.
оправомощено длъжностно лице- мл. автоконтрольор при РУ- Карлово в
присъствие на свидетел и жалбоподателя Т. съставил процесния АУАН, с
който приел, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбите на
чл.119 ал.1 от ЗДвП, чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от
ЗДвП, тъй като на 30.09.2022 г. в 06,45 часа, в гр. К., на кръстовището на ул.
„Т.Р.“ и ул. „*****“, с посока на движение от запад на изток управлявал
собствения си лек автомобил „Форд Ф.“ с рег. № *****, като водачът не
пропуснал пресичащия на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак и
маркировка, пешеходец Н. Ц. Ц., ЕГН ********** и го блъснал, с което
допуснал ПТП с пострадало лице. След настъпилата ситуация водачът
продължил движението си без да уведоми компетентната служба на МВР и не
останал на мястото на произшествието.
Така съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя, който заявил,
че има възражения срещу констатациите в него, но такива не вписал, нито
направил по- късно, в установения тридневен срок.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено от оправомощено
длъжностно лице обжалваното наказателно постановление, с което при
идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършването му и индивидуализация на извършителя на жалбоподателя
били наложени административни наказания на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1
т.5 пр.4 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.119 ал.1 от
ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца, за нарушение
на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП; и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба
3
в размер на 50 лв. и и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
03.01.2023 г., а жалбата срещу него депозирана на 11.01.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
По отношение нарушението на чл.119 ал.1 от ЗДвП, за което е
наложено административно наказание на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от
ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., съдът намира, че в посочената част
атакуваното наказателно постановление и процесния АУАН се явяват
законосъобразни, издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на
техните правомощия. Налице е ясно и точно описание на нарушението по
чл.119 ал.1 от ЗДвП, което съдържа всички обстоятелства относими към
фактическия му състав, а именно че водачът на МПС не е пропуснал
пресичащия по обозначена с пътен знак и маркировка пешеходна пътека,
пешеходец Ц. и го блъснал, в резултат от което станал причина за
реализиране на ПТП с пострадал. Констатациите, отразени в акта досежно
посоченото нарушение се установяват безспорно и категорично от събраните
по делото доказателства- писмени и гласни, и не се оспорват от
жалбоподателя. При ясно и точно посочените факти и обстоятелства,
възпроизведени акта и в наказателното постановление и правилна правна
квалификация на деянието като нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП
административно- наказващия орган е приложил относимата към
деятелността санкционна разпоредба на чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП и
е наложил фиксирания размер на наказанието глоба в размер на 200 лв. Във
връзка с направеното възражение от страна на жалбоподателя, че в случая
приложима разпоредба била тази на чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП, съдът намира
същото за неоснователно. Посочената разпоредба действително касае
нарушение, свързано с неосигуряване на предимство от страна на водач,
преминаващ през пешеходна пътека, но само когато не е причинено ПТП,
каквото безспорно е налице в конкретния случай и за което приложимата
санкционна разпоредба е именно тази по чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП.
По изложените мотиви съдът намира атакуваното наказателно
постановление в горепосочената част за правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
По отношение нарушението на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП, за което е
наложено административно наказание на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец,
съдът намира АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление за законосъобразни. Издадени са от компетентно длъжностно
лице, в рамките на техните правомощия при спазване на изискванията
относно задължителното им съдържание, съобразно изискванията на чл.54
ал.1 от ЗАНН за наказателното постановление и чл.42 ал.1 от ЗАНН за
4
АУАН. Точно и ясно е вписано, че след като е станал причина за ПТП с
пострадал, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да уведоми
органите на МВР, както изисква разпоредбата на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от
ЗДвП. Това задължение на водача на МПС- участник в ПТП с пострадал не
зависи от наличието или липсата на претенции между участниците, нито от
желанието на пострадалия, то е императивно установено правило за водача на
МПС във всеки един случай на ПТП с пострадал, което в конкретния случай
жалбоподателят като водач на МПС не е изпълнил. Така вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение е безспорно е доказано. В случая е приложена и
относимата към деянието санкционна разпоредба на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП,
като на жалбоподателя са наложени административно наказание и лишаване
от права в минималния, предвиден от закона размер, а именно глоба в размер
на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Така определеното по вид и размер наказание се явява съобразено с
обществената опасност на деянието и дееца, съобразно чл.27 ал.2 от ЗАНН.
По изложените мотиви, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление в горепосочената част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По отношение нарушението на чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП, за което е
наложено административно наказание на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец,
съдът намира, че жалбоподателят е незаконосъобразно наказан, тъй като
предвид доказателствата по делото същият не е осъществил това нарушение.
Съгласно посочената разпоредба, водачът на ППС, който е участник в ПТП е
длъжен в случаите, когато са пострадали хора да уведоми компетентната
служба на МВР, което както се каза по- горе жалбоподателят не е сторил, за
което съдът приема, че законосъобразно е санкциониран за нарушение на
чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП. На следващо място е длъжен, съгласно чл.123
ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП, да остане на мястото на произшествието и да изчака
идването на компетентните органи на МВР, като разпоредбата на чл.123 ал.1
т.2 б.“в“ от ЗДвП го задължава също така съобразно необходимостта до
идването на органите на МВР да вземе мерки за безопасността на движението
и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за
него. Видно от безспорните в тази насока доказателства по делото
жалбоподателят е откарал веднага пострадалия за оказване на медицинска
помощ в ФСМП- К., предвид оплакванията му за болки в крака, където е било
установено охлузване по десните крайници. При това положение, съдът
намира, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
нарушение на задължението му по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП, което той не
е извършил, доколкото е изпълнил задължението си да окаже помощ на
пострадалия до идване на органите на МВР. Ето защо, атакуваното
наказателно постановление в горепосочената част следва да бъде отменено
като незаконосъобразно и неправилно.
С оглед резултата от делото, а именно частично уважена жалба относно
5
наложено с атакуваното наказателно постановление административно
наказание в размер на 50 лева и предвид своевременно направеното искане от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на
разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 450 лева,
то следва съобразно уважената част да се присъдят разноски на
жалбоподателя в размер на 75 лева.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0281-001262 от
15.12.2022 г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, РУ- Карлово, в
частта му, с която на М. П. Т., ЕГН **********, от с. Б., П. обл., ул. „****“
*** са наложени административни наказания на основание чл.179 ал.2 вр.
ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.119 ал.1
от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месеца, за нарушение
на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0281-001262 от 15.12.2022
г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, РУ- Карлово, в частта му, с
която на М. П. Т., ЕГН **********, от с. Б., П. обл., ул. „****“ *** е
наложено административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП-
глоба в размер на 50 лв. и и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на М. П. Т., ЕГН
**********, от с. Б., П. обл., ул. „****“ *** сумата от 75 /седемдесет и пет/
лева, представляваща направени разноски за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено
пред Административен съд гр. Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6